Кабинетът показа плановете за справедлив преход: Спираме 4277 мегавата, 27 000 стават безработни
Правителството сподели проектите за развиване, вдигнали енергетици и миньори на митинг.
Финалните териториални проекти за обективен преход на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил са оповестени на страницата на Министерството на енергетиката в петък, 29.09.2023 година, акцентират от държавната осведомителна работа.
Премиерът Денков съобщи, че с тези проекти не се затварят мини и ТЕЦ-ове, а се взимат едни 4 милиарда лв.
На доктрина всичко звучи добре – заместваме ТЕЦ-овете ги със солари и вятърна сила, природата е опазена, вземаме парите и всички живеят щастливо.
Но се оказва, че има 9 казуса, с които териториалните проекти се оказват за неправдив преход.
1. Липса на точни прогнози за замяната на въглищата
Предвижда се производството на ток от въглища да бъде свито 4 пъти до 2030 година Така от общо конфигурирани мощности за 4505 мегавата ще се спрат цели 4277 мегавата – излиза, че съвсем няма да остане работеща централа.
2. Няма изясненост какво ще ги замести
В проектите не е посочено по какъв начин тъкмо и в какви периоди отпадналите въглищни централи ще бъдат заместени. Споменати са нови мощности от ВЕИ централи, които обаче имат непостоянно произвеждане. Това слага под сериозен риск енергийната сигурност на страната и не е ясно дали ще има задоволително ток. Достатъчно е да си напомним, че през януари 2017 година всички прилежащи страни на България стопираха износа на ток.
3. Несигурните други възможности
Като опция на въглищата в проектите се показват няколко благоприятни условия. Едната са фотоволтаичните централи. Но за жалост, те не са непрекъснат източник на електрическа сила. А през зимата, при по-малко създаден ток, потреблението е по-голямо и може да има дефицит.
Друга опция са вятърните електроцентрали. Само че областите Стара Загора, Кюстендил и Перник не се славят като места, където имат мощни и непрекъснати ветрове. А в районите Перник и Кюстендил е безусловно невероятно даже отчасти заменяне на силата, създавана от двете въглищни централи там.
Трети сурогат е зеленият водород. Но сега технологията за производството му към момента не е развита и е скъпа, няма построена инфраструктура за транспорт и консумация на водород. Такава най-рано може да се чака след 2030 година. За област Кюстендил се загатва, че има в обилие геотермални извори, които да се употребяват. Само че потенциалът на такива съоръжения е извънредно дребен. Да не приказваме за това, че в районите Перник и Стара Загора геотермални извори няма.
Сравнително добра опция са централи, употребяващи биометан, тъй като са благонадежден източник на базова сила. Например тецовете “Бобов дол ” и “Брикел ” към този момент влагат в тази област. Но централите, употребяващи биогаз, са дребни и той може да служи за възстановяване на горивния микс, само че не и да замести напълно въглищата.
4. Няма прогноза за потреблението
В проектите въобще не е посочена прогноза за нарасналото ползване на ток в превоза. А това е неизбежно с всеобщото нахлуване на електрическите автомобили. В България това ще се съчетае с понижено произвеждане на ток. В най-хубавия случай това би довело до високи цени на електрическата енергия, а в най-лошия – до огромен дефицит.
5. Какво вършим с хората
От обществена позиция проектите сякаш се заемат с въпроса за преквалифициране на освободените служащи от мини и въглищни тецове. Но в трите наранени района липсват други огромни предприятия, а вложения в нови не се вършат. Регионите Перник и Кюстендил са изключително небогати, закриването на тецове и мини ще засегне 27 000 души, а това ще докара до трайна безработица и беднотия. Плановете за рекултивация на закритите въглищни мини и ангажирането на уволнените миньори там не дават дълготрайна претовареност.
На страницата на Министерството на енергетиката са качени образците на териториалните проектите за трите области, които бяха препоръчани за публично разискване на 2.08.2023 година
По думите на Васил Велев от АИКБ не е ясно за какво Европейска комисия настойчиво не желае да преразгледа уговорката за 40% редукция на въглеродните излъчвания към 2026 година по отношение на 2019 година Велев акцентира, че подобен ангажимент не е стихотворец от други страни с повече въглища от нас. Според него това основава доста съществени проблеми за страната, която към този момент беше лишена, освен това безусловно безпричинно, от 4 изправни нуклеарни реактора.
trud.bg
