Правителството на Тодор Бурмов е първото правителство на Княжество България,

Правителството на Тодор Бурмов е първото държавно управление на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 5 юли 1879 г.на княз Александър I със задачата образуване и осъществяване на избори за I Обикновено национално заседание. Управлява страната до 24 ноември 1879 година, след което е наследено от държавното управление на Климент Търновски.
Падането на кабинета се дължи на тясната обществена база на консерваторите и на някои непопулярни финансови ограничения, измежду които: повишение на митото на солта, намаляване курса на сребърната рубла и други.
Правителството на Бурмов доизгражда органите на централната и локалната администрация, наследени от Временното съветско ръководство. Противно на постановките на Берлинския контракт, то продължава напъните за основаване на постоянна войска, вместо милиция. При учредяването на митници по южната граница освобождава от мита стоките от областите от Санстефанска България, останали отвън Княжеството. Установява дипломатически връзки със прилежащите страни и Великите сили.
Правителството на Бурмов се намира под мощно съветско въздействие. То е формирано от Батенберг по поръка на съветския дипломатически представител в София, а решенията му по вътрешнополитическата обстановка след парламентарните избори от октомври са подбудени от мнението на цар Александър II. Въпреки това то не се поддава на лобирането на съветски банкерски и военни кръгове за преобразяване на Българска народна банка в акционерно сдружение и пробутване на железопътна линия от София към Дунав, вместо към Белград и Виена.
При кабинета Бурмов България е сложена под напън от Османската империя да реши мухаджирския въпрос. Министърът на правораздаването Димитър Греков основава смесени комисии, които би трябвало да разрешат имотните разногласия сред завръщащите се турски изселници и българите, заели опразнените земи, само че въпросът не е решен през късия мандат на кабинета. Във вътрешнополитически проект държавното управление е насила да се бори с турските чети, задържали се дълго след края на руско-турската война в регионите на Ески Джумая и Осман пазар. Основен политически съперник в страната е Либералната партия, която печели изборите и смъква Бурмов и министрите му с избор на съмнение в края на ноември 1879 година.
Кабинетът е формиран от членове на Консервативната партия, която отразява ползите на дребна каста търговско-лихварска буржоазия и съветски военачалник отпред на военното министерство. В управителното ядро на партията влизат политически дейци с европейско възпитатние и просвета.
Министерският съвет се образува от 4 министри и един министър-председател.
Председател на Министерския съвет - Тодор Бурмов, Консервативна партия
Външни работи и изповедания - Марко Балабанов, Консервативна партия
Правосъдие - Димитър Греков, Консервативна партия
Вътрешни работи - Тодор Бурмов, Консервативна партия
Народно просвещение - Тодор Бурмов, Консервативна партия
Финанси - Григор Начович, Консервативна партия
Военен - Пьотр Паренсов, боен
На 10 юли 1879 държавното управление вкарва военно състояние във Варненска и елементи от прилежащите губернии, с цел да се оправи с турските безредици.
На 19 юли 1879 са назначени първите български дипломатически сътрудници. Те са упълномощени в Сърбия, Румъния и Османската империя.
В края на септември, началото на октомври 1879 се организират парламентарни избори. Управляващите консерватори търпят съкрушително проваляне.
На 24 ноември 1879 Князът разпуска Народното събрание и назначава нов закостенял кабинет отпред с свещеник Климент Браницки.