Познаваме добре траш метъла като един от най-яростните жанрове в ...

Познаваме добре траш метъла като един от най-яростните жанрове в

Великите балади на траш метъла

Познаваме добре траш метъла като един от най-яростните жанрове в тежката музика, който се характеризира със скорост, експанзия, рифове на най-дебелите струни на китарата и лудо препускащи бийтове.

Но не трябва да забравяме, че това е жанрът, който е родил някои от най-култовите балади в метъла.

Почти всяка траш тайфа от Metallica нататък е създавала най-малко една епична пауър балада, в която пее за разрушени сърца, за мъчителни трепети, за безизходност и гибел. Всъщност май най-вече за гибел.

По-нежните песни постоянно са давали на групите директен път към мейнстрийма и са ставали причина безчет чувствителни деца и тийнейджъри за първи път да открият тежките стилове в музиката.

Затова даже най-закоравелите догматици на тематика гневни рифове и бързи темпа не могат да отрекат значимостта на баладите за развиването на траш метъла.

Следните 7 песни са образец на какво са способни огромните траш групи, когато извадят на челен проект нежната си страна.
Metallica - Fade To Black (1984)
Не са по никакъв начин малко песните на Metallica, които заслужават място в подобен лист.

Но Fade to Black се откроява като безконечния дядо на траш баладите, малко или доста проправил пътя на множеството си наследници.

Истински бисер от втория албум на групата Ride the Lightning, песента е разследване от непрекъснатите размисли върху гибелта, върлуващи в групата по това време.

Конкретният мотив за композицията е тъгата на фронтмена Джеймс Хетфийлд от загубата на обичания му усилвател Marshall, откакто ванът с техниката на Metallica е разрушен и обран.

През 1984 година Fade to Black реализира голям триумф и провокира всички други метъл групи да покажат нежната си страна.

А самите музиканти от Metallica не престават традицията с още велики балади като Nothing Else Matters, One, The Unforgiven и тъй наречените
Flotsam & Jetsam - Escape From Within (1988)
Flotsam & Jetsam постоянно са известни като първата група на басиста Джейсън Нюстед, който по-късно се причислява към Metallica.

Но бандата от Финикс, Аризона има с какво да бъде запомнена в музикален проект и основава първокласен материал, изключително в края на 80-те и началото на 90-те.

Тема на мрачната балада Escape From Within е евтаназията, а песента излиза половин година преди One на Metallica, която е на сходна тема.
Testament - The Ballad (1989)
Заглавието на песента може би подухва някакви мисли за подигравка на цялата мода на баладите в траш метъла.

Но в действителност Testament следват много правилно модела на Fade to Black с деликатно аранжиментно създаване към впечатляваща кулминационна точка и основават нещо, което дава отговор изцяло на наклонността.

The Ballad е от техния упорит и високобюджетен албум Practice What You Preach, който не съумява да ги изстреля до ранга на огромната четворка в траша, само че макар това съставлява огромен пробив за петорката.

По-късно те издават още типичен траш балади като The Legacy и Return To Serenity, само че The Ballad е техният първи и най-сполучлив опит.
Overkill - The Years Of Decay (1989)
Пример за тайфа и за ария, които заслужават повече внимание и през днешния ден.

Overkill са измежду най-успешните траш обединения на Източното крайбрежие в края на 80-те, а приносът им за жанра е сериозен.

The Years of Decay е от четвъртия им албум, когато те към този момент се радват на триумфи и имат нужния опит, с цел да основат тази 8-минутна класика.

Финалът е измежду най-епичните моменти, които жанрът ни е осигурявал.
Onslaught - Welcome To Dying (1989)
След двама заменени артисти и два издадени албума, американците от Onslaught притеглят впечатляващия Стив Гримет и гласът му заблестява изцяло в гвоздея от третия им албум In Search Of Sanity.

Welcome To Dying не престава над 12 минути, изпълнени с динамичност, благозвучност и разнородни китарни претекстове.

Дългите инструментални елементи допълват величествения глас на Гримет и трансформират песента в една от най-забележителните балади в жанра.
Artillery - Don`t Believe (1990)
Позабравените датчани от Artillery имат своя принос за ранното развиване на траш метъла в Европа, а третия им албум By Inheritance е шедьовър за ценителите на жанра.

За страдание, след него Artillery се разпадат, само че след това още два пъти се събират и са дейни и до момента.

Don`t Believe е паметна класика с контрастните си елементи и скоковете сред мелодични и непреклонно тежки моменти.
Evile - In Memoriam (2011)
Един по-нов образец, който потвърждава, че огромните траш балади не са правени единствено през 80-те и 90-те.

Британците от Evile са измежду бандите, които съживяват траша през последните години - само че ги сполетява покруса, когато басистът им Майк Алекзандър умира през 2009-а единствено на 32 година

In Memoriam е отдадена на него и неслучайно стартира с поглъщаща бас партия.

В тази ария Evile изоставят нормалната си експанзия и построяват нещо в действителност трогателно, а това си остава измежду най-обичаните им композиции досега.

Източник: webcafe.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg