Къде и как се появи Омикрон: Геномът му крие огромна изненада
Появата на разновидността на ковид провокира голямо безпокойствие и докара до сериозна готовност в научната общественост. Специалисти от целия свят се пробват час по-скоро да схванат какъв брой инфектиран е той и до каква степен може да заобикаля отбраната, основана след имунизиране.
Учените се борят и с още една тайнственост: по какъв начин тъкмо се появи Омикрон? потегля по следите на произхода като се среща с двама експерти в епицентъра на болестта – Тревър Бедфорд – експерт по правене на модели на вирусите и професор в Центъра за проучване на рака Фред Хътчисън в Сиатъл, и Ричард Лесълс – експерт по инфекциозни заболявания от Университета в Дърбан, Южна Африка, взел участие в екипа, пръв разкрил разновидността Омикрон.
Оказва се, че генетичното дърво на Омикрон крие огромна изненада.
Един от главните принадлежности, който учените употребяват, с цел да проследят произхода на избран вид на ковид, е да изследват генетичния му код. Точно както човек се пробва да схванат какви са неговите прадеди, геномът на вируса съдържа скъпа информация.
„ Еволюционното дърво е постоянно употребен способ, с цел да се наблюдава какъв е произходът на SARS-CoV-2 тук-там като Австралия или Тайван, където вирусът не е необятно публикуван. Можеш да схванеш от кое място е импортиран той просто като погледнеш вирусния геном и го сравниш с наличните такива в базата данни “, изяснява Бедфорд. Така, откакто към този момент са открили от кое място е, учените могат да стартират да наблюдават по какъв начин вирусът последователно мутира на новото място. Тези разновидности постоянно са безобидни, само че малко по малко той се трансформира до напълно друг вид от първичния.
Но, когато наблюдавал генетичното дърво на Омикрон, Бедфорд го чакала изненада. „ При Омикрон най-близкият до него геном е от средата на 2020 година, което е преди повече от година. Това се случва доста рядко “, споделя Бедфорд.
Д-р Аспарух Илиев: Симптомите на Омикрон са болки в тялото, отмалялост и главоболие
Вирусът и неговата еволюция има лична динамичност, която сега се разпростира и може би имаме нов вид, който в някои случаи е по-...
С други думи, макар че учените откриват, че този вид се е развил от серотип, циркулирал още в средата на 2020 година, няма и диря от идващите му промени, през които той би трябвало да премине, с цел да се трансформира в това, което през днешния ден светът назовава Омикрон. „ Той няма връзка с никой от разновидностите, които са циркулирали неотдавна. Въпреки това, многото разновидности го отдалечават съществено от разновидността от средата на 2020 година “, изяснява Бедфорд.
И по този начин, какво е обяснението на този феномен?
Хипотеза 1 – Животински източник
Според Бедфорд е допустимо разновидността от 2020 година да е заразил незнаен все още скотски тип, като е претърпял големите промени в новия си хост, след което още веднъж е заразил човек. Но ученият счита, че тази догадка не отговоря на истината. „ Човек би очаквал да види отпечатъци от животинския генетичен материал в генома, само че в него се открива човешка РНК, което значи, че този тип е еволюирал в човешко създание “, споделя професорът.
Хипотеза 2 – Тайно разпространяване в прикрит за учените район
Какъв е инкубационният интервал на новия вид Омикрон?
Инкубационният интервал при заразяване с новия вид Омикрон на COVID-19 е пет дни. Това предава ТАСС, като цитира южноафриканския познавач...
Според Бедфорд друга опция е вирусът да е мутирал в район, където няма изключително наблюдаване и мониторинг над болестта, „ евентуално в Южна Африка “. Това би разрешило на вируса да еволюира без това да бъде засечено от експертите. „ В последна сметка, през 2021 година той е натрупал задоволително разновидности, че да стане доста по-заразен и да провокира мълниеносен епидемиологичен гърмеж “, допуска експертът.
Още: По следите на Омикрон: Кой е нулевият пациент?
Той обаче счита, че и този сюжет е малко евентуален. „ Би трябвало някъде по пътя на този серотип да се трансформира в Омикрон, той да е станал мощно трансмисивен и да е почнал да заразява наред. А подобен по-ранен вид би бил засечен от страни, които ползват строго наблюдаване над разновидностите “, счита Бедфорд.
Ричард Лесълс е склонен с сътрудника си. Той удостоверява, че има доста страни в Африка, които не упражняват съвсем никакъв надзор върху развиването на ковид. Като образец той показва откритието на вид, който е бил незнаен преди, в пасажер от Танзания. „ Този серотип по този начин и не се разви в никоя страна. Ние и до ден-днешен не знаем доколко той е циркулирал в Танзания и какво е смисъла на това изобретение “, признава той. Но съгласно него този образец, който е един от доста други сходни, демонстрира, че има разновидности, които с достигането си до Южна Африка към този момент са сложни за идентифициране. „ Ние имаме седем центъра за геномно секвениране, които са свързани с държавни и частни лаборатории в страната “, прецизира той.
Нещо повече – Омикрон оставя видим отпечатък в PCR тестванията за диагностика на ковид. Именно този „ червен байрак “ е предиздвикал чиновници от частна лаборатория да изпратят пробите на Лесълс и сътрудниците му, които след секвенирането им откриват Омикрон. „ Ако правиш постоянно секвениране на проби и си задоволително предвидлив да реагираш, когато видиш сходно нещо, би трябвало да хванеш даден вид в много по-ранен стадий. Трябва да има голямо бяло леке, с цел да пропуснеш нещо сходно, което еволюира с месеци “, безапелационен е инфекционистът.
Антъни Фаучи: Омикрон евентуално е резистентен на имунизациите
Главният експерт по инфекциозни заболявания в Съединени американски щати Антъни Фаучи е безапелационен, че новият вид на ковид Омикрон е резистентен на до...
Хипотеза 3 – Мутация в имунокомпрометирано лице
Има едно място, на което вирусът би могъл да се скрие до момента в който еволюира до това, което през днешния ден е Омикрон, и където здравните управляващи няма по какъв начин да го проследят – в човешкото тяло. Особено човек, който е съществено имуносупресиран,. В подобен случай, изяснява Бедфорд, имунната система на индивида въпреки всичко е задоволително мощна, с цел да защищити инфектирания от съдбовен край, само че не е задоволително мощна, с цел да почисти изцяло вируса. По този метод SARS-CoV-2 е в тялото му месеци наред, като непрекъснато се възпроизвежда. С всяка репликация той се пробва да избегне антителата на хоста си.
„ В този случай имаме една игра на котка и мишка, в която имунната система преследва вируса, а той бяга. И в случай че това продължи примерно година, най-после ще видите, че той е еволюирал съществено “, споделя Бедфорд.
Лесълс е един от дребното учени, които са съумели да проследят този феномен, като за задачата е анализирал проби на ковид от жена с HIV в продължение на 6 месеца. Оказало се, че тя не е била лекувана вярно за HIV инфекцията по това време. „ Тъй като имахме проби от разнообразни стадии по време на тези 6 месеца, можехме да забележим по какъв начин вирусът еволюира и основава разновидности, типични за притеснителните разновидности на SARS-CoV-2, които се разпространиха по света “, споделя Лесълс.
И в случай че това е методът, по който Омикрон е зародил, той евентуално скоро е прескочил от имунокомпрометирания хост към различен човек. Но за какво това не се е случило на по-ранен стадий от развиването на вируса? „ Това е доста добър въпрос, само че аз нямам отговор на него с изключение на обяснението със случайност “, споделя Бедфорд. Въпреки това, както и Лесълс, той счита, че това е най-вероятният сюжет, по който е зародил новият вид.
11% от хората с компроментирана имунна система не основават антитела от ваксина против ковид
Двама от всеки петима души с нарушена имунна система имат " невисок или неоткриваем " титър на антителата след две дози от имунизацията против...
Защо е значимо да се открие произхода на Омикрон?
И двамата учени са безапелационни, че проучването на произхода на новия вид се случва в действително време и защото информацията се трансформира, техните възгледи също може да се трансформират. И въпреки всичко, в кратковременен проект, основаването на научно обосновани хипотези за произхода може да помогне за оценка на риска от Омикрон. Например, в случай че той е еволюирал за дълго време измежду огромна група хора, неусетно от учените, това евентуално значи, че въпреки всичко не е толкоз инфектиран. „ Засега виждаме единични случаи на пасажери с Омикрон, което допуска, че той не се популяризира супер бързо, каквито бяха първичните опасения “, добавя той.
Но, в случай че въпреки всичко е вярна хипотезата, че разновидността е еволюирал в тялото на един-единствен човек, това значи, че той доста бързо доближава съществени равнища на разпространяване и евентуално е извънредно трансмисивен.
И без значение от произхода на Омикрон, и Бедфорд, и Лесълс са безапелационни, че появяването му ни предизвестява, че в бъдеще може да забележим още доста рискови разновидности, еволюирали в тялото на имуносупресиран субект. Това е изключително рисково, изключително що се отнася до Южна Африка, където има милиони хора с HIV, които не са на терапия. Смисълът не е тези хора да бъдат упреквани или стигматизирани, а да им се помогне и те да получат лекуване, с цел да може да се пресекат бъдещи сходни разновидности. „ Изводът е явен – би трябвало да включим колкото може повече хора на ефикасна HIV терапия “, безапелационен е Лесълс.
Още:
Още от ИНТЕРЕСНО:
Учените се борят и с още една тайнственост: по какъв начин тъкмо се появи Омикрон? потегля по следите на произхода като се среща с двама експерти в епицентъра на болестта – Тревър Бедфорд – експерт по правене на модели на вирусите и професор в Центъра за проучване на рака Фред Хътчисън в Сиатъл, и Ричард Лесълс – експерт по инфекциозни заболявания от Университета в Дърбан, Южна Африка, взел участие в екипа, пръв разкрил разновидността Омикрон.
Оказва се, че генетичното дърво на Омикрон крие огромна изненада.
Един от главните принадлежности, който учените употребяват, с цел да проследят произхода на избран вид на ковид, е да изследват генетичния му код. Точно както човек се пробва да схванат какви са неговите прадеди, геномът на вируса съдържа скъпа информация.
„ Еволюционното дърво е постоянно употребен способ, с цел да се наблюдава какъв е произходът на SARS-CoV-2 тук-там като Австралия или Тайван, където вирусът не е необятно публикуван. Можеш да схванеш от кое място е импортиран той просто като погледнеш вирусния геном и го сравниш с наличните такива в базата данни “, изяснява Бедфорд. Така, откакто към този момент са открили от кое място е, учените могат да стартират да наблюдават по какъв начин вирусът последователно мутира на новото място. Тези разновидности постоянно са безобидни, само че малко по малко той се трансформира до напълно друг вид от първичния.
Но, когато наблюдавал генетичното дърво на Омикрон, Бедфорд го чакала изненада. „ При Омикрон най-близкият до него геном е от средата на 2020 година, което е преди повече от година. Това се случва доста рядко “, споделя Бедфорд.
Д-р Аспарух Илиев: Симптомите на Омикрон са болки в тялото, отмалялост и главоболие
Вирусът и неговата еволюция има лична динамичност, която сега се разпростира и може би имаме нов вид, който в някои случаи е по-...
С други думи, макар че учените откриват, че този вид се е развил от серотип, циркулирал още в средата на 2020 година, няма и диря от идващите му промени, през които той би трябвало да премине, с цел да се трансформира в това, което през днешния ден светът назовава Омикрон. „ Той няма връзка с никой от разновидностите, които са циркулирали неотдавна. Въпреки това, многото разновидности го отдалечават съществено от разновидността от средата на 2020 година “, изяснява Бедфорд.
И по този начин, какво е обяснението на този феномен?
Хипотеза 1 – Животински източник
Според Бедфорд е допустимо разновидността от 2020 година да е заразил незнаен все още скотски тип, като е претърпял големите промени в новия си хост, след което още веднъж е заразил човек. Но ученият счита, че тази догадка не отговоря на истината. „ Човек би очаквал да види отпечатъци от животинския генетичен материал в генома, само че в него се открива човешка РНК, което значи, че този тип е еволюирал в човешко създание “, споделя професорът.
Хипотеза 2 – Тайно разпространяване в прикрит за учените район
Какъв е инкубационният интервал на новия вид Омикрон?
Инкубационният интервал при заразяване с новия вид Омикрон на COVID-19 е пет дни. Това предава ТАСС, като цитира южноафриканския познавач...
Според Бедфорд друга опция е вирусът да е мутирал в район, където няма изключително наблюдаване и мониторинг над болестта, „ евентуално в Южна Африка “. Това би разрешило на вируса да еволюира без това да бъде засечено от експертите. „ В последна сметка, през 2021 година той е натрупал задоволително разновидности, че да стане доста по-заразен и да провокира мълниеносен епидемиологичен гърмеж “, допуска експертът.
Още: По следите на Омикрон: Кой е нулевият пациент?
Той обаче счита, че и този сюжет е малко евентуален. „ Би трябвало някъде по пътя на този серотип да се трансформира в Омикрон, той да е станал мощно трансмисивен и да е почнал да заразява наред. А подобен по-ранен вид би бил засечен от страни, които ползват строго наблюдаване над разновидностите “, счита Бедфорд.
Ричард Лесълс е склонен с сътрудника си. Той удостоверява, че има доста страни в Африка, които не упражняват съвсем никакъв надзор върху развиването на ковид. Като образец той показва откритието на вид, който е бил незнаен преди, в пасажер от Танзания. „ Този серотип по този начин и не се разви в никоя страна. Ние и до ден-днешен не знаем доколко той е циркулирал в Танзания и какво е смисъла на това изобретение “, признава той. Но съгласно него този образец, който е един от доста други сходни, демонстрира, че има разновидности, които с достигането си до Южна Африка към този момент са сложни за идентифициране. „ Ние имаме седем центъра за геномно секвениране, които са свързани с държавни и частни лаборатории в страната “, прецизира той.
Нещо повече – Омикрон оставя видим отпечатък в PCR тестванията за диагностика на ковид. Именно този „ червен байрак “ е предиздвикал чиновници от частна лаборатория да изпратят пробите на Лесълс и сътрудниците му, които след секвенирането им откриват Омикрон. „ Ако правиш постоянно секвениране на проби и си задоволително предвидлив да реагираш, когато видиш сходно нещо, би трябвало да хванеш даден вид в много по-ранен стадий. Трябва да има голямо бяло леке, с цел да пропуснеш нещо сходно, което еволюира с месеци “, безапелационен е инфекционистът.
Антъни Фаучи: Омикрон евентуално е резистентен на имунизациите
Главният експерт по инфекциозни заболявания в Съединени американски щати Антъни Фаучи е безапелационен, че новият вид на ковид Омикрон е резистентен на до...
Хипотеза 3 – Мутация в имунокомпрометирано лице
Има едно място, на което вирусът би могъл да се скрие до момента в който еволюира до това, което през днешния ден е Омикрон, и където здравните управляващи няма по какъв начин да го проследят – в човешкото тяло. Особено човек, който е съществено имуносупресиран,. В подобен случай, изяснява Бедфорд, имунната система на индивида въпреки всичко е задоволително мощна, с цел да защищити инфектирания от съдбовен край, само че не е задоволително мощна, с цел да почисти изцяло вируса. По този метод SARS-CoV-2 е в тялото му месеци наред, като непрекъснато се възпроизвежда. С всяка репликация той се пробва да избегне антителата на хоста си.
„ В този случай имаме една игра на котка и мишка, в която имунната система преследва вируса, а той бяга. И в случай че това продължи примерно година, най-после ще видите, че той е еволюирал съществено “, споделя Бедфорд.
Лесълс е един от дребното учени, които са съумели да проследят този феномен, като за задачата е анализирал проби на ковид от жена с HIV в продължение на 6 месеца. Оказало се, че тя не е била лекувана вярно за HIV инфекцията по това време. „ Тъй като имахме проби от разнообразни стадии по време на тези 6 месеца, можехме да забележим по какъв начин вирусът еволюира и основава разновидности, типични за притеснителните разновидности на SARS-CoV-2, които се разпространиха по света “, споделя Лесълс.
И в случай че това е методът, по който Омикрон е зародил, той евентуално скоро е прескочил от имунокомпрометирания хост към различен човек. Но за какво това не се е случило на по-ранен стадий от развиването на вируса? „ Това е доста добър въпрос, само че аз нямам отговор на него с изключение на обяснението със случайност “, споделя Бедфорд. Въпреки това, както и Лесълс, той счита, че това е най-вероятният сюжет, по който е зародил новият вид.
11% от хората с компроментирана имунна система не основават антитела от ваксина против ковид
Двама от всеки петима души с нарушена имунна система имат " невисок или неоткриваем " титър на антителата след две дози от имунизацията против...
Защо е значимо да се открие произхода на Омикрон?
И двамата учени са безапелационни, че проучването на произхода на новия вид се случва в действително време и защото информацията се трансформира, техните възгледи също може да се трансформират. И въпреки всичко, в кратковременен проект, основаването на научно обосновани хипотези за произхода може да помогне за оценка на риска от Омикрон. Например, в случай че той е еволюирал за дълго време измежду огромна група хора, неусетно от учените, това евентуално значи, че въпреки всичко не е толкоз инфектиран. „ Засега виждаме единични случаи на пасажери с Омикрон, което допуска, че той не се популяризира супер бързо, каквито бяха първичните опасения “, добавя той.
Но, в случай че въпреки всичко е вярна хипотезата, че разновидността е еволюирал в тялото на един-единствен човек, това значи, че той доста бързо доближава съществени равнища на разпространяване и евентуално е извънредно трансмисивен.
И без значение от произхода на Омикрон, и Бедфорд, и Лесълс са безапелационни, че появяването му ни предизвестява, че в бъдеще може да забележим още доста рискови разновидности, еволюирали в тялото на имуносупресиран субект. Това е изключително рисково, изключително що се отнася до Южна Африка, където има милиони хора с HIV, които не са на терапия. Смисълът не е тези хора да бъдат упреквани или стигматизирани, а да им се помогне и те да получат лекуване, с цел да може да се пресекат бъдещи сходни разновидности. „ Изводът е явен – би трябвало да включим колкото може повече хора на ефикасна HIV терапия “, безапелационен е Лесълс.
Още:
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ