Преди на сцената да излезе Гинка: Супер изгодната сделка за ТЕЦ Варна
Появата на сцената на Гинка от Пазарджик като покупател на ЧЕЗ бе предшествана от една друга договорка, която не провокира толкоз медийно внимание, само че несъмнено има значима връзка с развоя на събитията.
През октомври 2017 година ЧЕЗ Прага разгласи, че е подписала договорка за продажба на различен значим собствен актив в България Топлоелектрическа централа Варна на не по-известна компания от гинкината " Инерком ".
Купувачът на варненската централа бе българската компания Сигда ООД, която се оказа благосъстоятелност на сина и дъщерята на Данаил Папазов, известно име в морския бизнес. Той бе шеф на Пристанище Варна в интервала 2001 – 2013 година, министър на превоза в държавното управление на Пламен Орешарски (уж от квотата на БСП), неуспешен самостоятелен претендент за кмет на Варна. А последният му към този момент опит на политическата сцена бе като претендент за вицепрезидент в тандем с Пламен Орешарски. Това бе и двойката, която получи поддръжката на Движение за права и свободи.
Именно Папазов ръководи компанията купувач на Топлоелектрическа централа Варна Сигда ООД.
В края на ноември предходната година Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) отхвърли да образува процедура по настояването на Обединени патриоти на Топлоелектрическа централа Варна, респективно – на купувачите да бъдат вменени съответни отговорности за дейности, който би трябвало да извършат за рехабилитация на централата и стартирането й в деяние. След това Комисия за защита на конкуренцията утвърди договорката, като одобри, че няма централизация и договорката по придобиване на 100 % от акциите на Топлоелектрическа централа Варна бе
затворена към края на 2017 година
При придобиването на централата липсваше публична информация за платената цена по договорката. А също като при Гинкината покупка информацията идваше извънредно от чешките медии. От Прага пристигна информацията за стойност от порядъка на 50 млн. евро, която на пръв взор звучи много съществено за неработещия Топлоелектрическа централа.
Според осведомени с детайлите по придобиването на българския актив, в реалност договорката е доста по-изгодна за купувача. А действителната цена е 30 млн. евро, платени от купувача.
Те настояват, че от оповестената стойност от 50 милиона евро е приспаднат дълг на ЧЕЗ Прага към Топлоелектрическа централа Варна за 20 млн.
евро. Любопитното в тази ситуация е, че компанията в Прага е взела назаем тези пари от дъщерното си сдружение в България.
В случая е забавно дали не става дума за ощетяване на бюджета на България с най-малко два милиона евро –
неплатен налог върху облагата и още 900 000 евро налог дял.
Историята е следната.
Публично прочут факт е, че Топлоелектрическа централа Варна не работи от 6-7 години, заради привършване на лимита на парникови газове и неизвършване на софтуерно обновяване за централата да дава отговор на актуалните екологически условия. Но макар че не работи, ТЕЦ Варна се води като леден запас и получава доходи от НЕК, респективно – Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО). Така по сметка на Топлоелектрическа централа Варна се натрупват милионни доходи свободни средства, които вместо да бъдат декларирани като облага и надлежно обложени с налог и едноличния притежател ЧЕЗ Прага да получи сумата като дял, взема решение да ги вземе назаем от дъщерното сдружение. И сега при договорката се прави съответното прихващане и следите се замитат.
Големият въпрос след договорката е дали в действителност ще бъдат осъществени желанията на новия притежател да бъдат пуснати в употреба на блокове от Топлоелектрическа централа Варна на газ.
В началото на 2017 година КЕВР даде единодушие Топлоелектрическа централа Варна да отстрани три от шестте си блока (построени в края на 60-те години и ремонтирани в края на 80-те). Тези блокове работеха с на украински въглища и фактически не дават отговор на актуалните екологични условия.
Преди 7-8 години фактически 4 блок на Топлоелектрическа централа Варна бе отчасти осъвременен и приспособен да работи на газ. Така и не проработи обаче поради високата цена на синьото гориво.
Новите притежатели анонсират ремонт на трите оставащи блока и преоборудването им, с цел да работят на газ.
Но както се вижда и другата опция - да не работят, а да бъдат върнати като леден запас на българската енергийна система, би била печеливша.
Любопитно е и по какъв начин ще бъде осъществена друга амбиция на новите вложители, които оповестиха, че през май ще стартират товаро-разтоварните действия на пристанищния терминал към Топлоелектрическа централа Варна.
За реализацията на този проект може би има проблем със собствеността.
През седемдесетте години страната построява пристанищен терминал, профилиран да обслужва доставката на въглища от някогашния Съветски съюз за потребностите на Топлоелектрическа централа Варна. Към момента обаче, такова в пристанището не съществува в регистрите – нито като профилирано пристанище, нито като пристанище за публичен превоз с национално или локално значение. Съгласно настоящата нормативно уредба, с цел да се обособи подобен порт, следва да се извърши комплицирана процедура, включваща Оценка на въздействието върху околната среда, разработване на общоприет проект и така нататък Няма данни такива процедури да са предприемани.
Възниква въпроса и за статута на територията и оборудванията, върху които би се разпростряло едно бъдещо пристанище. Проверка в кадастъра демонстрира, че става дума за 2 парцела:
- ПИ № 27125.503.27 с повърхност 130 146 кв.м. Прецизният разбор на документите от обществени източници демонстрира, че този парцел, представляващ оперативна зона на възможния предстоящ терминал, би следвало да се третира като обществена държавна благосъстоятелност, защото в никакъв случай не е била апортирана в капитала, респективно трансферирана по салдото на Топлоелектрическа централа Варна ЕАД до влизане в действие на Закона за морските пространства, вътрешните води и пристанища на Република България (11.02.2000 г.) Държавата би трябвало, обаче да си потърси собствеността.
- ПИ № 27125.503.28 с повърхност 7 219 кв.м. Това е кейовата стена, кейовият фронт и подкрановият път. Този парцел е в патримониума на Директива за птиците Пристанищна инфраструктура. Единственият метод парцелът да бъде предан е по Закона за концесиите след обществена процедура. До момента няма данни такава процедура да е оповестена или да се приготвя.
През октомври 2017 година ЧЕЗ Прага разгласи, че е подписала договорка за продажба на различен значим собствен актив в България Топлоелектрическа централа Варна на не по-известна компания от гинкината " Инерком ".
Купувачът на варненската централа бе българската компания Сигда ООД, която се оказа благосъстоятелност на сина и дъщерята на Данаил Папазов, известно име в морския бизнес. Той бе шеф на Пристанище Варна в интервала 2001 – 2013 година, министър на превоза в държавното управление на Пламен Орешарски (уж от квотата на БСП), неуспешен самостоятелен претендент за кмет на Варна. А последният му към този момент опит на политическата сцена бе като претендент за вицепрезидент в тандем с Пламен Орешарски. Това бе и двойката, която получи поддръжката на Движение за права и свободи.
Именно Папазов ръководи компанията купувач на Топлоелектрическа централа Варна Сигда ООД.
В края на ноември предходната година Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) отхвърли да образува процедура по настояването на Обединени патриоти на Топлоелектрическа централа Варна, респективно – на купувачите да бъдат вменени съответни отговорности за дейности, който би трябвало да извършат за рехабилитация на централата и стартирането й в деяние. След това Комисия за защита на конкуренцията утвърди договорката, като одобри, че няма централизация и договорката по придобиване на 100 % от акциите на Топлоелектрическа централа Варна бе
затворена към края на 2017 година
При придобиването на централата липсваше публична информация за платената цена по договорката. А също като при Гинкината покупка информацията идваше извънредно от чешките медии. От Прага пристигна информацията за стойност от порядъка на 50 млн. евро, която на пръв взор звучи много съществено за неработещия Топлоелектрическа централа.
Според осведомени с детайлите по придобиването на българския актив, в реалност договорката е доста по-изгодна за купувача. А действителната цена е 30 млн. евро, платени от купувача.
Те настояват, че от оповестената стойност от 50 милиона евро е приспаднат дълг на ЧЕЗ Прага към Топлоелектрическа централа Варна за 20 млн.
евро. Любопитното в тази ситуация е, че компанията в Прага е взела назаем тези пари от дъщерното си сдружение в България.
В случая е забавно дали не става дума за ощетяване на бюджета на България с най-малко два милиона евро –
неплатен налог върху облагата и още 900 000 евро налог дял.
Историята е следната.
Публично прочут факт е, че Топлоелектрическа централа Варна не работи от 6-7 години, заради привършване на лимита на парникови газове и неизвършване на софтуерно обновяване за централата да дава отговор на актуалните екологически условия. Но макар че не работи, ТЕЦ Варна се води като леден запас и получава доходи от НЕК, респективно – Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО). Така по сметка на Топлоелектрическа централа Варна се натрупват милионни доходи свободни средства, които вместо да бъдат декларирани като облага и надлежно обложени с налог и едноличния притежател ЧЕЗ Прага да получи сумата като дял, взема решение да ги вземе назаем от дъщерното сдружение. И сега при договорката се прави съответното прихващане и следите се замитат.
Големият въпрос след договорката е дали в действителност ще бъдат осъществени желанията на новия притежател да бъдат пуснати в употреба на блокове от Топлоелектрическа централа Варна на газ.
В началото на 2017 година КЕВР даде единодушие Топлоелектрическа централа Варна да отстрани три от шестте си блока (построени в края на 60-те години и ремонтирани в края на 80-те). Тези блокове работеха с на украински въглища и фактически не дават отговор на актуалните екологични условия.
Преди 7-8 години фактически 4 блок на Топлоелектрическа централа Варна бе отчасти осъвременен и приспособен да работи на газ. Така и не проработи обаче поради високата цена на синьото гориво.
Новите притежатели анонсират ремонт на трите оставащи блока и преоборудването им, с цел да работят на газ.
Но както се вижда и другата опция - да не работят, а да бъдат върнати като леден запас на българската енергийна система, би била печеливша.
Любопитно е и по какъв начин ще бъде осъществена друга амбиция на новите вложители, които оповестиха, че през май ще стартират товаро-разтоварните действия на пристанищния терминал към Топлоелектрическа централа Варна.
За реализацията на този проект може би има проблем със собствеността.
През седемдесетте години страната построява пристанищен терминал, профилиран да обслужва доставката на въглища от някогашния Съветски съюз за потребностите на Топлоелектрическа централа Варна. Към момента обаче, такова в пристанището не съществува в регистрите – нито като профилирано пристанище, нито като пристанище за публичен превоз с национално или локално значение. Съгласно настоящата нормативно уредба, с цел да се обособи подобен порт, следва да се извърши комплицирана процедура, включваща Оценка на въздействието върху околната среда, разработване на общоприет проект и така нататък Няма данни такива процедури да са предприемани.
Възниква въпроса и за статута на територията и оборудванията, върху които би се разпростряло едно бъдещо пристанище. Проверка в кадастъра демонстрира, че става дума за 2 парцела:
- ПИ № 27125.503.27 с повърхност 130 146 кв.м. Прецизният разбор на документите от обществени източници демонстрира, че този парцел, представляващ оперативна зона на възможния предстоящ терминал, би следвало да се третира като обществена държавна благосъстоятелност, защото в никакъв случай не е била апортирана в капитала, респективно трансферирана по салдото на Топлоелектрическа централа Варна ЕАД до влизане в действие на Закона за морските пространства, вътрешните води и пристанища на Република България (11.02.2000 г.) Държавата би трябвало, обаче да си потърси собствеността.
- ПИ № 27125.503.28 с повърхност 7 219 кв.м. Това е кейовата стена, кейовият фронт и подкрановият път. Този парцел е в патримониума на Директива за птиците Пристанищна инфраструктура. Единственият метод парцелът да бъде предан е по Закона за концесиите след обществена процедура. До момента няма данни такава процедура да е оповестена или да се приготвя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ