Повя южнякът.Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се

Повя южнякът.

Две цветни семенца схванаха, че няма за какво да се чака и пуснаха тънки стебла.

Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.

Второто цвете погледна слънцето и реши да си постави огромна златна корона. После значимо застана измежду тихата поляна:

- Всичко хубаво е златно! - рече то. - Златно е и житното зрънце, златно е и ясното слънце, златно и аз съм, въпреки че... името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?

- Не знам. Никой не ми е казвал...

Вечерта пристигна една мравка:

- Тъмно е към този момент, а мравунякът ми е надалеч. Може ли да преспя при вас?

Златното глухарче се направи, че не чува.

Но синьото цвете прошепна:

- При мене ела и добре си пристигнала!

Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока - и потокът бе наследник. Сънува, че плува върху наследник листец по реката дълбока - и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето - и небето бе синьо.

Сутринта мравката сподели, че в никакъв случай няма да не помни тази чудна нощ, тези сънища сини и безусловно отново ще намине.

Цветето се усмихна:

- Довиждане, Мравке!

- Довиждане, Незабравке!

И цветето научи своето име.

За глухарчето всичко това не беше прелестно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и все по-златно.

Един ден мравката още веднъж пристигна. И незабавно попита: - Нямаш ли към този момент другарче? Къде е огромното златно глухарче?

- Няма го - отвърна Незабравката. - То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо необикновено: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!... Виж, стеблото му единствено остана до моето рамо - една клечица суха...

- Няма да те оставя самичка! - сподели мравката. - Ще пребивавам при тебе. Денем ще се трудя, само че всяка заран, щом се събудя, ще ти описвам моите сини сънища като дребни сини приказки. Искаш ли?

- Как да не желая!

И синята незабравка погали с листенца своята другарка - умната мравка.