Повод да задам въпроса са жалките коментари в статиите за

Повод да задам въпроса са жалките мнения в публикациите за древността на българите, оповестени в последно време във " Факти " . Една част от тях са на дежурни оплаквачи, които против възнаграждение оплюват всичко в уеб страницата. Друга част са професионали, само че национални конформисти, които одобряват историческите канони, настанени в международната и българската историография и филология, като вкаменелост. Може да са титуловани като от професори до асистенти и степендианти, за които историята се написа с преписване от десетки други предишни професори и откриватели, с посочването им под линия и с мнения на сравнителния материал, които не ни носят никакво ново знание, а на процедура съставляват ново предъвкване на тематиката.

Това тук е известна публикация по човекознание, в която с нюанси на полемичен език се стремя да дам оптимално налична за общата маса от народа информация, било като фактология, било като достоверна догадка. По въпросите на ономастиката, на топонимиката в земите на античните траки, гърци, римляни и въобще европейци, азиатци, северо-африканци, има малко научна литература и тя е толкоз строго професионална, че е мъчно човек да застопори вниманието си по нея.

" Класическите " лингвисти показват свои хихотези, от време на време с такива странни пояснения и съпоставения от най-редки и далечни езици, чиито носители са били дребни местни племена и нации, географски затворени в далечни местоположения, че това с изключение на да се одобри като мъчно за четене, то няма по какъв начин в исторически проект, без миграции на тези племена и нации, появяването на думите и имената по технологията на " майчиния език " да се е случила в реалност.

Имайки взор върху трудовете на проф. Иван Дуриданов - " Езикът на траките ", 1976 година, проф. Георги Михайлов - " Траките ", 1972 година, върху лекциите на проф. Кирил Влахов по тракийски език, върху множеството книги на проф. Александър Фол, който се занимава с културното завещание на гърците и траките, проучването на Орфей, обредността на орфизма, орфическите химни с техния код, чийто език не е " записан на магнетофон ", отчетам че в тях няма споменаване с пояснения и разбор на ономастиката, като етноними и астюними, на топонимиката. С известни изключения, тя въобще не е изучавана и разисквана правдиво, даже като хипотези.

Моето уважание към българските научни служащи, историци и откриватели, към техните задълбочени изследвания. Нека не одобряват писанията тук като офанзива по тяхното капсулирано общество от самодостатъчна експертност и обичан елитарен кръг от сподвижници. Въпросът е, за какво работят единствено в тази историческа окръжност на класическата античност?! Тяхната начетеност, при някои опираща се и на родовата научна линия, е впечатляваща и неоспорима. Цял живот се занимават с това, по тази причина им е плащано. И тук ще се отклоня за нещо доста забавно:

В предаване отпреди към 2-3 години в благоевградско телевизионно студио с присъединяване на проф. Валерия Фол, дълготраен началник на Центъра по тракология и откривателя стоматолог доктор Анатолий Кънев, се засегна тематиката, изследвана от нейния татко проф. Ал. Фол в книгата " Химни за Орфей " с 87 химна, книга за Орфей и орфизма, в границите на средиземноморските вярвания с египетско въздействие, според откритата към този момент историческа теза. Преповтарям казаното от проф. Валерия Фол.

Обяснявайки орфизма, като аристократическо обучение и обредност, като царска идеология и всеобщо поверие в античните територии на Тракия, Македония, Гърция, ни се изяснява историята на това изследване, извършено от татко ѝ. В епохата на ранния подем културоведите са запазили в съзнанието си ореола на тракийските магове Орфей, Залмоксис, на воина Спартак. Джовани Бокачо в съчинението си " Генеалогия де орон джентилиум ", писана 1363-1373 година, се обръща към аргонавта Орфей, пътуващ към Колхида.

В ренесансова Европа Орфей е запазил ореола си на знак на влъхва на света, артист, маг и врач. В очертаващото се рухване на Константинопол под властта на османските узийци, в 1423 година Джовани Пичионерио избавя над 260 ръкописа на книги, сред които са и орфическите химни и ги придвижва във Венеция. Валерия Фол акцентира присъединяване на една известна италианска фамилия - Медичите, които българите познават от кино сериал. Без Медичите е нямало да има Ренесанс.

Основателят на семейството Медичи, Козимо Медичи, знаейки по какъв начин се прави страна, анализирайки няколко международни рецесии, като появяването на варварите 2-3 век, появяването на мюсюлманите и заплахата за завладяване на Византион през 15 век., основал страната си през 17 век. Козимо Медичи доста се интересува от антична история, купува част от сбирката и я дава на Марсилио Фичино, извънреден ценител на гръцки и латински езици с цел да преведе орфическите химни (предполагаемо от старогръцки на латински/италиански), финансира Фичино да разгласява химните и по този начин ги избавя. Козимо Медичи пояснява, че страна не можело да се направи с молитвена броеница в ръка, а с обучение, просвета и просвета като държание.

До 19 в. има 16 изявления на химните от преписите. През ВСВ един човек, Квант, изследва химните с разнообразни разночетения, само че ги издава чак през 1955 година По това издание работи Ал. Фол, сравнявайки данните със старогръцкия книжовен орфизъм. Кое е новото? - Фол изследва обредност която не е известна, най-древното ядро и редакции на устното слово на орфическите химни, нелитературната просвета.

Дори Георги Арнаудов, като чел химните, чувал и той написва музика върху химните. Древните химни не се знае по какъв начин са звучали, само че това е догадка. Химните през вековете са вдъхновявали доста музиканти.

Много красиво звучат думите на проф. Ал. Фол, представени от доктор Кънев: Фол споделяше, че с цел да полетиш, не е належащо да подскочиш, а да стъпиш на раменете на своя предходник.

Не зная кой на чии плещи би трябвало да стъпи, само че на база проследеното изявление, тук ми се ще да въведа своята теза. - Как с новите данни от българската античност наподобяват и се трансформират нещата?

Египетското въздействие върху средиземноморските вярвания, изследвани от проф. Ал. Фол, в действителност са пристигнали от Египет единствено географски, само че не са египетски в етнически смисъл, а са артикул на епигоните на българите-хиксоси. Те са онаследили учението за Монотеизма, въведено в 20 в. пр.н.е. от Авар-Кам, първожрец и водач на българите-авари, бъдещите хиксоси - владетели на Египет.

Кои са тъй наречените " варвари " от 2-3 век, изречени от проф. Валерия Фол и от всички историци до през днешния ден? - Ами апелирам ви се, това са античните българи и техните производни нации и племена. Самият термин " варварос ", идва от старогръцката дума " барбарос ", значеща " чужденец ". Но етимологията на старогръцкото " барбарос " идва от историческия процес на гръцките племена в антична Елада, когато доста от тях, като пеласги, ахейци и дорийци, са произлезли от своите прародители - античните българи, завоеватели-мигранти от северни територии, от Борея. Звученето на думата за чужденец като " барбарос " се получава от северно-африканския вид на " българин " - " берберос ", или " мермерос ".

Защо северно-африкански? - Ами преди рухването от властта в Египат на династията на българите-авари-хиксоси през 1580 година пр.н.е., дотогава за към 150 години и по-късно за още 500 години, са имали миграции във сички географски направления на Средиземноморието. Т.н. ДНК хаплотипове R1a и R1b със своите хомо-носители са участвали и пътували из тези географски ширини, а вторият е обиколил Средиземно през идващите 500 години от изток на запад, през Картаген ( " Старият град " на трьок-български), през наричаните през днешния ден Гибралтар и Испания, Баския, оттова на север до Англия, и на запад до Франция, Италия и Балканите.

Така във вековете, когато се е формирал сатрогръцкия език и храбър епос на Хезиод и Омир, в края на второто и началото на първото хилядолетие пр.н.е., са били известни народите, които отвред са заобикаляли, и даже завладели тогавашната континентална Гърция.

Тези нации са били все от българската нация, " българи-агилци ", " билишци-пеласги " и така нататък Само че по някаква причина е навлязло северно-африканското звучене на етоннима българи - " берберос " (от него идва етнонима бербери и това са арабите-българи, които са се научили да отглеждат български коне) и " мермерос " вид в северно-африканските приказва.

В старогръцки, след фонетична смяна той се озвучава като " барбарос ", т.е. понятието за чужденец се получава от етнонима българи по този механизъм, че всички заобикалящи нации на античните елини, са българи. А " мермерос " го засичаме в Илиадата посредством основния воин Ахил, цар на мирмидонците (т.е. цар на мермерите). Не инцидентно Йоан Цецас през 12 век написа, че Ахил, синът на Пелей и Тетида, води армия от хуни-българи и мирмидонци:

Значи и някои от късно-средновековните ромейски и византийски писатели са имали съзнанието, че мирмидонците и Ахил са българи.

Проф. Валерия Фол: Без Медичите е нямало да има Ренесанс. А кои са Медичите и за какво Козимо Медичи доста се е интересувал от античната просвета? - Нека вметнем тук обстоятелството, че родът на Медичите не е зародил от самия Козимо, а от неговия прародител отпреди 1000 години, Монджук, племенника на Атила, наследник на брат му Абраш. Атила назначава Монджук за властник на Бал Урен (оттам астюнима Флоренция) през 452 година, откакто той се съпротивлявала на Атила. Заради това градът бил победен от него, само че популацията му било опазено от хон-българите.

Ще прибавя, че другата известна италианска династията на Борджиите носи етимологията си от " Бурджаните " = " българите ". Да припомня на читателите, че хон-българското название на Дунавска България е Кара Бурджан ( " Западна/Черна България " ), на Англия е " Улуг Бурджан ", т.е. " Велика България ", откъдето се получава името Англия. Каква изненада!!? Там наподобява не желаят доста да си спомнят този факт, по тази причина по-често си самонаричат империята като Обединено кралство.

Да допълня, че името Булгари е постоянно употребявано и през днешния ден в Италия, да вземем за пример като авангардния парфюм " Булгари ". От парфюмите малко ще се разпростря по модата и облеклата. През годините на императорстването си Атила вкарва в цялата империя българската в облеклото на воините. И тези рисунки, че хуните са яздили конете си голи в мразовитите северни територия са обсолютна художествена изамама и елементарна нападка.

Знайно е, че античните и средновековни българи са били най-хубавите производители на естествени първокласни кожи от самур и обработени кожи от добитък. Как ще вървят голи?! И през днешния ден в Индия има 5 типа най-качествени обработвани кожи, носещи имате " Булгари ". При Атила са въведени българските пояси, наречени с името " българ ". Всъщност тази дума е многомерна, с десетки смисли и в древността е била употребена за именуване на най-различни неща, най-често за именуване на страна и градове, с последна съкратела форма " -бул " и нейните разновидности в другите езици и приказва.

От формата на трьок-български език " булгар " и " булга " за пояс и пелерина произлизат думите " покривало ", " бурка ". От " булга " произлиза днешната българска дума " младоженка ", с схващане, че младоженката е закрита с пелерина " българ " > " покривало ", символизираща и пазеща девствената непорочност на младата жена. Самият детероден орган на дамата се е наричал " булга " и от там преди 3 хилядолетия през етурски в латински език след фонетични промени поражда думата " вулва ". " Булга " значи и " майка родителка " и от тази форма поражда името на съветски език на река Волга и то с поетичното наименование " Матушка Волга ". Древните българи са казвали поетично на реките " Госпожа ", отдавайки магическа респект към тази естествен водоем.

В антична Испания, където с миграциите на български племена и сродните им готски и вандалски племена навлиза доста трьок-българска лексика, тази дума се оформя като " билбао " и това е поясът на тореадорите бикоборци. Има и град Билбао, център на бикоборски битки.За да не възклицават негативно скептиците читатели и скептиците професори, когато се приказва за български езикови следи в Испания, мога да им изредя няколко имена. Българите са нарекли тази страна Андалус (идва от Анда- висока и улус - област, през днешния ден Андалусия), тъй като Испания е на високо плато.

Те са дали името на Иберийския полустров, тъй като Ибер значи " Крайна страна " на запад. Другата последна страна на изток е отново Ибер > Сибир. Баскай са казвали на българите " значими хора " - господри, от там е баски и Баския, чийто език и през днешния ден е капсулован, единствено че на езиковедите като че ли им е неразрешено да вършат проучвания в посока на трьок-българския език и лъжат, че не могат да го пределят, от кое езиково семейство е. Бургос е форма на Бургас. Галисия, Барселона, Валенсия, Балеарските острови, Азорските острови, Канарските острови и други са с трьок-български генезис, само че тук няма място да развъртвам морфемния им анлиз. Трябват още 2 страници.

Връщам се към предаването - Велерия Фол следва традицията за появяването на народ с името " славяни " на Балканите, преди идването на българите на Аспарух. Би трябвало да се има поради, че " славяни " е термин, който под въздействието на европейското задкулисие е въведен от съветското самодържавие в епохата към царуването на Петър І. Тогава в идеологическата небивалица за славянска нация са се инициирали акции по пренаписване и подправяне на тъй наречените съветски хроники, където е вметнато появяването на етонима, изписан като " славяни ".

Книгата на хърватина Мавро Орбини " Славянското царство " от началото на 17 век е фалшифицирана студия, платена от Ватикана, пристигнала до нас в по-късни преписи. В нея терминът " славяни " е заменил етнонима българи, и това с познанията ни от българските хроники за етногенериращата роля на българите е доста елементарно доказуемо още в първия абзац, където преписвачите фалшификатори са се изложили, като са написали безмислицата " от славяните са произлезли славяните... " и така нататък

От българските хроники се знае, че в състава от нации на античната българска нация са се говорили седем съществени български езика. Така наречения от нас " праславянски " език е български агилски, или български улчийски (на българите уличи), който е образуван като общ език 2000 година след образуването на Балканите към 7-5 хилядолетие пр.н.е. на трьок-бългрския (тракийско-български) език. От този език след това, след поредност от миграции на изток до р. Амур и след Христа на запад през Централна Азия и до Европа, в течение на хилядолетия са се формирали днешните по този начин наречени " тюркски " езици и диалекти.

А за утешение на българите с правотечно мислене, днешният турски език е прекомерно млад и е пристигнал в Мала Азия със своите носители османските узийци едвам преди 700 години. Това го наблягам особено, с цел да не смесват понятията за античния трьок-българския език на хон-българите и българите на Аспарух с доста по-младия " турски " език. А говоренето на някои познавачи, че българите били татари, мога да го дефинира само, като връх на лъжата и некомпетентността, тотална нелепост. Това е идеологически и политически проблем, който не се основава на никаква историческа истина.

И в този момент да се върнем към заглавието " за какво "? Задавам го на българската научна общественост, историци и лингвисти от професори до абитуриенти и специализанти, археолози (и патолози?!), тъй като на никое място и в никакъв случай на тези въпроси, които в този момент ще задам, не е имало нито писане, нито въпроси, нито отговори. За нас българите е необичайно, че от българската просвета нямаме пояснение, по какъв начин се е формирал етнонима на нашия личен народ " българи ", от там името на личната ни страната " България ", по какъв начин са се формирали имената на българските столици.

Ще ги помоля, да ми обяснят със своите богати знания по класическите старогръцки, латински, санскрит, в случай че желаят с арамейски, остарял еврейски, с непреведния етруски език, с новите европейски езици, открили се като романски езици, със " славянски " езици и така нататък., в случай че желаят и с " патагонски ", произхода на имената на българските столици и огромни градове, етимологията на техните названия, историческият генезис и процес на техните имена, за какво те се трансформират??? Предварително желая да им посоча, може би те не знаят, че българските столици не стартират с Плиска. Първата българска столица на Балканите е Каварна. Въпросите ми са два:

1. Защо, по кое време и по какъв начин се е появил етнонимът " българи "???

2. Защо и по какъв начин са се появили имената, каква е етимологията, какво в техния исторически процес и в разнообразни столетия значат астюнимите с днешните им имена: Каварна, Шумен, Плиска, Преслав, Велико Търново, София (само Сердика и Средец), Пловдив, Варна, Бургас, Русе???

Защо?

Не желая да се самоизтъквам, само че мога да заявя, че аз имам отговорите на тези въпроси. Ако ми отговорят, или по-скоро в безапелационното очакване, че няма по какъв начин да ми отговорят, ще допълня, че мога да им изредя етимологията освен на българските столици и градове, на българската страна, само че и на съвсем всички столици и страни в Европа и Азия. Дори за столицата на Австралия и един екзотечен курорт в Индонезия - Бали. И откакто те не съумеят, а пожелаят да научат това знание, ще им го преподам.

Само по-късно ще ги помоля на собствен теоретичен конгрес, или по " надлежния ред " да ме титулуват, за какво не като " учен хонорис идея ". Един Ралчев, който размахва масонски мечове, се записал като учен - за какво и по какъв начин?! А аз за какво не? Но с цел да може българската научна общественост да ме дефинира и да ми споделя, че съм примерно романтик-историк, непросветен откривател, някакъв си там фолк-изследовател, който си фантазира без да се уповава на исторически извори и източници (може да си спомнят, че има и някакво предопределение на откриватели краеведи) дано ме оборят със своите научни разкрития и историко-лингвистични изследвания, с причини и отговори на тези въпроси. Моля ви, господа, платени от бюджета на страната ни български учени.

За разлика от тях аз не съм нито на заплата, нито на някакво възнаграждение от който и да е било. На свободна воля и изложение съм. Изследовател на свободна процедура, българин и родолюбец, работил за България на различен фронт, през днешния ден будител на български народ в научаването на неговата неразрешена от международното задкулисие история.

Не чакам от целокупната маса читатели на публикацията във " Факти " приемливост, някакви рационални мнения и смислени мнения. Преобладават, зная ги - обикновени, злобни писачи, които си нямат и капка разбиране защо се написа, нищо не разбиращи, само че самоуверено и " умело " коментиращи и оспорващи тези научни тематики.

За троловете, набирани от футболните агитки, с нрав на кухи ритнитопковци и присъщия им речников багаж, обогатен в квартални и крайпътни кръчми, които ще се впишат в първите 10 коментара, които са дежурни и може би платени антибългари, или анти " Фактори ", за тях не се отнася това есе. Не ме вълнуват и продалите се на непознати посолства драскачи на гадории и хвъргачи на стомашна ненавист омесена с ракия, със задание да уязвят обстоятелството, че неразрешените същински исторически данни за древността на българите излизат нескрито, въпреки и в подобен публичен публистичен формат.

Да са живи и здрави българските патриоти и читавият български народ.

Автор: Валентин ВЪТОВ