През очите на логиката
Повечето от нас познават добре това възприятие на гадене и болежка, което човек изпитва, когато осъзнае, че е направил сериозна неточност. Може би сте сбъркали сметките във значим финансов отчет или пък сте не запомнили да резервирате място за значима среща, която ще се организира след един ден. Детайлите не са от голяма важност, значимото е, че всеки един от нас в избран миг е изпитвал неистово възприятие на боязън и суматоха от мисълта, че е сбъркал по някакъв метод.
Грешките и напрежението са неизбежни, тъй че единственото нещо, което може да създадем, с цел да ограничим отрицателното им въздействие, е да запазим успокоение.
Проучване на Бизнес учебното заведение на Харвард обаче демонстрира, че в доста от случаите ние подхождаме по неверен метод към запазването на мира. Хората, които приветстват провокациите по време на рецесия, дотам, че концепцията за тяхното превъзмогване ги въодушевява и стимулира, се показват доста по-добре, когато са напрегнат, от тези, които се пробват да запазят успокоение принудително.
„ Хората живеят с концепцията, че целенасоченото налагане на мира е най-хубавият метод да се оправят със своите паники и терзания, само че в реалност това може да бъде мъчно постижимо и неефективно “, разяснява създателят на проучването Алисън Ууд Брукс.
„ Когато хората са изнервени и опитат да се успокоят, те стартират да мислят за всички неща, които може да се объркат. От друга страна, когато са разчувствани, те мислят за това по какъв начин всичко ще се подреди “ прибавя тя.
Запазването на мира и централизация напрегнат зависи напълно от вашия метод. Хората, които сполучливо ръководят спешните обстановки, имат способността да насочват страстите си в посоката, която желаят.
Иначе казано, те трансформират тревогата в сила и неспокойствие
Разбира се, това няма по какъв начин да се случи, в случай че не гледате на обстановката през призмата на логиката. Да, човек прави неточности, които го карат да се срами и да изпитва стеснение. Някои неточности даже се отразяват на разбора на вашето показване в края на месеца или годината. Стига обаче да не става въпрос за някакъв грамаден неуспех, то множеството неточности са относително безобидни и доста рядко водят до уволняване или до загуба на дома, в който живеете. За това е добре да си избиете от главата тези деструктивни сюжети, които подхранват вашите терзания и ви пречат да се концентрирате.
Ако не можете да поставите нещата в вероятност, би трябвало да си зададете два въпроса: „ Какво е най-лошото нещо, което може да се случи? “ и „ Ще има ли тази неточност някакво значение след 5 години? “. Отговорите на тези два въпроса ще сложат завършек на рисковите пресиления. Те ще ви оказват помощ също по този начин да осъзнаете, че вашата суматоха се дължи повече на страха от това, че ще се изложите пред останалите, в сравнение с действителната опция да изгубите работата си. Веднъж откакто приемете този факт ще можете да започнете процеса по възобновяване на вашето самочувствие и убеденост.
За да сложите нещата в вероятност, помислете за обстановки, които са доста по-лоши от тази, в която се намирате. Най-вероятно в компанията ви има хора, които са правили по-големи неточности от вас, само че все пак към момента са на работа и към този момент са не запомнили за срамните случки от предишното. За да не позволявате на отминалите неточности да дефинират вашето настояще и бъдеще, би трябвало да си кажете: „ Тази обстановка не е единственото нещо, с което ще бъда запомнен. Една дребна неточност не може да дефинира цялата ми еднаквост. “
След това би трябвало да би трябвало да осъзнаете, че хората отделяте доста по-малко внимание на вас и вашите неточности, в сравнение с си мислите . Когато извършите неточност, елементарно може да си създадете илюзията, че сте в центъра на вниманието и че всички в офиса гледат вас. Колкото повече вярвате, че всички ваши сътрудници ви разясняват и съдят, толкоз повече стартирате да се тревожите. Истината обаче е, че вашият началник, както и всички останали, отделят доста по-малко време на това да разискват вашите пропуски и провали, в сравнение с намирането на решение на сложната обстановка, която сте основали. Именно това е нещото, върху което би трябвало да се концентрирайте и самите вие.
Следващата стъпка, която би трябвало да предприемете, е още веднъж да се върнете към разумното мислене. След като към този момент сте преодолели първичната суматоха, би трябвало да започнете да си задавате значимите фактологични въпроси: „ Какво тъкмо се случи? “, „ Какви са евентуалните последици? “, „ Възможно ли е те да бъдат избегнат? “, „ Ако е допустимо - по какъв начин може да бъде реализирано? “, „ Ако не – какво може да бъде направено, с цел да бъдат лимитирани вредите? “. Не позволявайте на мозъка си да ви засипва с нелогични самообвинения и се фокусирайте върху обстоятелствата.
Последната стъпка е предприемането на директни дейности. След като се запознаете със всички обстоятелства и спрете да се обвинявате за несъществуващи проблеми, фокусирайте вниманието си върху разрешаването на по този начин създалата се обстановка. Отлагането на решението единствено усилва възприятието на тревога и боязън. Фокусирането на силата върху подобряването на обстановката, въпреки това, ви дава цел, която да ви разсее от отрицателните мисли.
За да поддържате нещата под надзор, не би трябвало да бъдете прекомерно строги със себе си. Никой не е съвършен. Дори най-успелите хора вършат съществени неточности. Първата автомобилна компания на Хенри Форд е банкрутирала в границите на 18 месеца, Опра Уинфри е била определяна като „ негодна за ефирен екран “ в ранните си години като публицист, а Уолт Дисни е бил уволнен от в. Kansas City Star for поради липса на задоволителна креативност. Тежката самооценка не води до нищо хубаво и сигурно не прави човек по-спокоен. Вместо това, насочете силата си върху бъдещето и нещата, които желаете да измененията.
......................
Травис Брадбери , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com
Грешките и напрежението са неизбежни, тъй че единственото нещо, което може да създадем, с цел да ограничим отрицателното им въздействие, е да запазим успокоение.
Проучване на Бизнес учебното заведение на Харвард обаче демонстрира, че в доста от случаите ние подхождаме по неверен метод към запазването на мира. Хората, които приветстват провокациите по време на рецесия, дотам, че концепцията за тяхното превъзмогване ги въодушевява и стимулира, се показват доста по-добре, когато са напрегнат, от тези, които се пробват да запазят успокоение принудително.
„ Хората живеят с концепцията, че целенасоченото налагане на мира е най-хубавият метод да се оправят със своите паники и терзания, само че в реалност това може да бъде мъчно постижимо и неефективно “, разяснява създателят на проучването Алисън Ууд Брукс.
„ Когато хората са изнервени и опитат да се успокоят, те стартират да мислят за всички неща, които може да се объркат. От друга страна, когато са разчувствани, те мислят за това по какъв начин всичко ще се подреди “ прибавя тя.
Запазването на мира и централизация напрегнат зависи напълно от вашия метод. Хората, които сполучливо ръководят спешните обстановки, имат способността да насочват страстите си в посоката, която желаят.
Иначе казано, те трансформират тревогата в сила и неспокойствие
Разбира се, това няма по какъв начин да се случи, в случай че не гледате на обстановката през призмата на логиката. Да, човек прави неточности, които го карат да се срами и да изпитва стеснение. Някои неточности даже се отразяват на разбора на вашето показване в края на месеца или годината. Стига обаче да не става въпрос за някакъв грамаден неуспех, то множеството неточности са относително безобидни и доста рядко водят до уволняване или до загуба на дома, в който живеете. За това е добре да си избиете от главата тези деструктивни сюжети, които подхранват вашите терзания и ви пречат да се концентрирате.
Ако не можете да поставите нещата в вероятност, би трябвало да си зададете два въпроса: „ Какво е най-лошото нещо, което може да се случи? “ и „ Ще има ли тази неточност някакво значение след 5 години? “. Отговорите на тези два въпроса ще сложат завършек на рисковите пресиления. Те ще ви оказват помощ също по този начин да осъзнаете, че вашата суматоха се дължи повече на страха от това, че ще се изложите пред останалите, в сравнение с действителната опция да изгубите работата си. Веднъж откакто приемете този факт ще можете да започнете процеса по възобновяване на вашето самочувствие и убеденост.
За да сложите нещата в вероятност, помислете за обстановки, които са доста по-лоши от тази, в която се намирате. Най-вероятно в компанията ви има хора, които са правили по-големи неточности от вас, само че все пак към момента са на работа и към този момент са не запомнили за срамните случки от предишното. За да не позволявате на отминалите неточности да дефинират вашето настояще и бъдеще, би трябвало да си кажете: „ Тази обстановка не е единственото нещо, с което ще бъда запомнен. Една дребна неточност не може да дефинира цялата ми еднаквост. “
След това би трябвало да би трябвало да осъзнаете, че хората отделяте доста по-малко внимание на вас и вашите неточности, в сравнение с си мислите . Когато извършите неточност, елементарно може да си създадете илюзията, че сте в центъра на вниманието и че всички в офиса гледат вас. Колкото повече вярвате, че всички ваши сътрудници ви разясняват и съдят, толкоз повече стартирате да се тревожите. Истината обаче е, че вашият началник, както и всички останали, отделят доста по-малко време на това да разискват вашите пропуски и провали, в сравнение с намирането на решение на сложната обстановка, която сте основали. Именно това е нещото, върху което би трябвало да се концентрирайте и самите вие.
Следващата стъпка, която би трябвало да предприемете, е още веднъж да се върнете към разумното мислене. След като към този момент сте преодолели първичната суматоха, би трябвало да започнете да си задавате значимите фактологични въпроси: „ Какво тъкмо се случи? “, „ Какви са евентуалните последици? “, „ Възможно ли е те да бъдат избегнат? “, „ Ако е допустимо - по какъв начин може да бъде реализирано? “, „ Ако не – какво може да бъде направено, с цел да бъдат лимитирани вредите? “. Не позволявайте на мозъка си да ви засипва с нелогични самообвинения и се фокусирайте върху обстоятелствата.
Последната стъпка е предприемането на директни дейности. След като се запознаете със всички обстоятелства и спрете да се обвинявате за несъществуващи проблеми, фокусирайте вниманието си върху разрешаването на по този начин създалата се обстановка. Отлагането на решението единствено усилва възприятието на тревога и боязън. Фокусирането на силата върху подобряването на обстановката, въпреки това, ви дава цел, която да ви разсее от отрицателните мисли.
За да поддържате нещата под надзор, не би трябвало да бъдете прекомерно строги със себе си. Никой не е съвършен. Дори най-успелите хора вършат съществени неточности. Първата автомобилна компания на Хенри Форд е банкрутирала в границите на 18 месеца, Опра Уинфри е била определяна като „ негодна за ефирен екран “ в ранните си години като публицист, а Уолт Дисни е бил уволнен от в. Kansas City Star for поради липса на задоволителна креативност. Тежката самооценка не води до нищо хубаво и сигурно не прави човек по-спокоен. Вместо това, насочете силата си върху бъдещето и нещата, които желаете да измененията.
......................
Травис Брадбери , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ