Ярки факти за елемента неон
Повечето от нас чуват за неона най-вече или даже единствено в подтекста на ярки цветове и неоновите надписи. Но сякаш не се знае толкоз доста за самия детайл, който учените съумяват да изолират за първи път през 1898 година
Ето в този момент няколко обстоятелството за неона – кратко Ne и под номер 10 в периодическата таблица – които може да ви изненадат.
Сър Уилям Рамзи към този момент е имал няколко детайла зад тила си по времето, когато той и сътрудника му английски химик Морис Травърс стават първите учени, които изолират неона. През 1894 година той и физикът Джон Уилямс за първи път изолират аргон от въздуха. След това, през 1895 година, той става първият човек на Земята, който изолира хелий. Но е имал предусещане, че може да съществуват още благородни газове, и през 1898 година дружно с Травърс изолират за първи път неон, криптон и ксенон. В резултат на откритията си Рамзи получава Нобелова премия за химия през 1904 година
Съществуват седем благородни газа: хелий, неон, аргон, криптон, ксенон, радон и оганесон (синтетичен елемент). Подобно на другите благородни газове, неонът е прозрачен, без аромат, без усет и при естествени условия е невъзпламеняем. Той е мощно нереактивен – в действителност минимум реактивен от всички благородни газове – и не образува химични връзки с други детайли, тъй че няма негови съединения. Именно тази нереактивност прави неона толкоз потребен в електрическите крушки.
С изключение на хелия, имената на всички благородни газове приключват на -он. Думата „ неон “ идва от гръцката дума за „ нов “, νέος.
Неонът е един от най-разпространените детайли във Вселената – звездите го създават, той е един от съставените елементи на слънчевия вятър и се намира в лунната атмосфера. Но е мъчно да се откри на Земята. Има от него в земната тога, както и в дребни количества във въздуха, откъдето го получаваме за търговски цели. Сухият въздух съдържа единствено 0,0018% неон, спрямо 20,95% О2 и 78,09% азот, както и следи от други газове. Използвайки развой на редуващо се компресиране и разширение на въздуха, учените трансформират множеството от тези газове в течности, отделяйки ги за промишлена и комерсиална приложимост. (Течният азот, да вземем за пример, се употребява за заледяване на брадавици и за готвене на студени ястия, наред с други приложения). В случая с неона това не е елементарен или ефикасен развой: за производството на 1 кг са нужни 88 000 кг течен въздух.
Въпреки че свързваме неона с цялостен набор от ярки, цветни светлини, самият неон свети единствено в червеникаво-оранжево. Знаците, за които мислим, че са единствено „ неонови “, постоянно в действителност съдържат и аргон, хелий, ксенон или живачни пари в някаква композиция. Сами по себе си тези газове дават разнообразни цветове – живакът свети в синьо, хелият в розово-червено, а ксенонът в лилаво. Затова, с цел да основат гама от топли и студени цветове, инженерите ги комбинират по разнообразни способи или прибавят покрития към вътрешността на осветителните тръби. Например наситено синята светлина може да е примес от аргон и живак, до момента в който алената евентуално е примес от неон и аргон. В взаимозависимост от цвета някои от знаците, които назоваваме неонови, може даже въобще да не съдържат неон… (В днешно време също по този начин доста знаци се създават със светодиоди в тръбите, а не с инертни газове).
От самото начало Рамзи и Травърс знаели, че неонът свети, в случай че влезе в контакт с високо напрежение от електрически ток. Всъщност Рамзи загатва неговата „ блестяща пламтяща светлина, състояща се от доста червени, оранжеви и жълти линии “ в лекцията си във връзка Нобеловата премия. Скоро френският инженер Жорж Клод стартира да се пробва да я употребява за комерсиално осветяване като създава нов развой за втечняване на въздуха и делене на другите му съставни елементи в индустриален мащаб. Неговата компания L’Air Liquide стартира да продава течен О2, само че Клод открива и метод да печели пари от един от страничните артикули на процеса – неон. Той го слага в дълги стъклени тръби, които са снабдени с електроди и първите светещи неонови тръби дебютират в Париж през 1910 година, а през 1912 година продава първата си неонова табела. През 1915 година получава американски патент за неоново осветяване и натрупва цяло положение.
Неонът се употребява и в лазери, електронно съоръжение, водолазна екипировка и други Той е високоефективен хладилен сътрудник и се употребява за изстудяване на мотори, енергийно съоръжение и свръхпроводници, наред с други неща.
