Две трети от българите ще променят начина си на живот заради климатичните промени
Повечето хора в България осъзнават нуждата да пригодят своя метод на живот към последствията от изменението на климата, сочи годишното климатично проучване, предоставено от Европейската капиталова банка (ЕИБ).
Участвалите в изследването слагат изменението на климата на пето място в листата на провокации за страната, като то се подрежда след политическата неустойчивост, издръжката на живота, безработицата и достъпа до опазване на здравето. Много от тях са на мнение, че вложенията за пригаждане в този момент ще предотвратят растежа на разноските в бъдеще.
96% от запитаните в България считат, че е значимо страната да се приспособи към изменението на климата (сходно със междинното съответствие в ЕС), като половината (подобно на междинното за ЕС) одобряват приспособяването към изменението на климата за приоритет в България през идните години, а 46% намират това за значимо, само че не и предпочитано. 89% считат, че приспособяването към климатичните промени изисква вложения за отбягване на по-високи разноски в бъдеще. 88% считат, че вложенията за пригаждане към климатичните промени може да спомогне за основаване на работни места и да даде подтик на локалната стопанска система.
Около 94% (14 пункта над междинното за Европейски Съюз от 80%) от българите са били наранени от най-малко едно извънредно метеорологично събитие през миналите пет години. По-конкретно 62% са били наранени от рискови горещини и горещи талази (7 пункта над междинното за ЕС), 48% са били наранени от горски пожари (27 пункта над междинното за Европейски Съюз от 21%) и 45% са се сблъскали със засушавания (10 пункта над междинното за Европейски Съюз от 35 %).
81% от участниците загатват, че са били директно наранени най-малко един път от извънредно метеорологично събитие (13 пункта над междинното за Европа от 68%). 27 % са имали усложнения при достъпа до питейна вода (15 пункта над междинното за Европейски Съюз от 12%), 26% са претърпели спиране на тока или усложнения с енергоснабдяването (6 пункта на междинното за Европейски Съюз от 20%), а 25% са следили унищожаването на горски или естествени обекти наоколо до дома (6 пункта над междинното за Европейски Съюз от 19%).
Поради всичко това българите осъзнават нуждата от пригаждане, като 74% признават, че ще би трябвало да трансформират метода си на живот заради изменението на климата. Около 41% (6 пункта над междинното за Европейски Съюз от 35%) позволяват, че ще би трябвало да се реалокират на по-неуязвимо от климатичните промени място, даже на локално равнище (за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления). Други 34% настояват, че ще би трябвало да се реалокират в район или страна с по-ниски температури (6 пункта над междинното за Европейски Съюз от 28%).
Приспособяването към климатичните промени в персонален проект изисква добра информираност. Повечето българи (71% сходно на междинното за ЕС) настояват, че са осведомени за ограниченията, които могат да подхващат, с цел да съумеят да приспособят своя дом и метод на живот. В същото време болшинството (55%, съпоставено със междинното в Европейски Съюз от 60%) не са наясно с публичните дотации или финансовите тласъци, планувани за поддръжка на сходни старания.
Участниците в изследването показват някои водещи цели за пригаждане към климата, измежду които засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48%, 13 пункта над междинното за Европейски Съюз от 35%), изстудяване на градовете посредством озеленяване на улиците или основаване на спомагателни зелени пространства (40%), възстановяване на инфраструктурата - да вземем за пример посредством по-добри отводнителни системи, бариери против наводнения, укрития при стихии или устойчиви електропреносни мрежи (40%).
Участвалите в изследването слагат изменението на климата на пето място в листата на провокации за страната, като то се подрежда след политическата неустойчивост, издръжката на живота, безработицата и достъпа до опазване на здравето. Много от тях са на мнение, че вложенията за пригаждане в този момент ще предотвратят растежа на разноските в бъдеще.
96% от запитаните в България считат, че е значимо страната да се приспособи към изменението на климата (сходно със междинното съответствие в ЕС), като половината (подобно на междинното за ЕС) одобряват приспособяването към изменението на климата за приоритет в България през идните години, а 46% намират това за значимо, само че не и предпочитано. 89% считат, че приспособяването към климатичните промени изисква вложения за отбягване на по-високи разноски в бъдеще. 88% считат, че вложенията за пригаждане към климатичните промени може да спомогне за основаване на работни места и да даде подтик на локалната стопанска система.
Около 94% (14 пункта над междинното за Европейски Съюз от 80%) от българите са били наранени от най-малко едно извънредно метеорологично събитие през миналите пет години. По-конкретно 62% са били наранени от рискови горещини и горещи талази (7 пункта над междинното за ЕС), 48% са били наранени от горски пожари (27 пункта над междинното за Европейски Съюз от 21%) и 45% са се сблъскали със засушавания (10 пункта над междинното за Европейски Съюз от 35 %).
81% от участниците загатват, че са били директно наранени най-малко един път от извънредно метеорологично събитие (13 пункта над междинното за Европа от 68%). 27 % са имали усложнения при достъпа до питейна вода (15 пункта над междинното за Европейски Съюз от 12%), 26% са претърпели спиране на тока или усложнения с енергоснабдяването (6 пункта на междинното за Европейски Съюз от 20%), а 25% са следили унищожаването на горски или естествени обекти наоколо до дома (6 пункта над междинното за Европейски Съюз от 19%).
Поради всичко това българите осъзнават нуждата от пригаждане, като 74% признават, че ще би трябвало да трансформират метода си на живот заради изменението на климата. Около 41% (6 пункта над междинното за Европейски Съюз от 35%) позволяват, че ще би трябвало да се реалокират на по-неуязвимо от климатичните промени място, даже на локално равнище (за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления). Други 34% настояват, че ще би трябвало да се реалокират в район или страна с по-ниски температури (6 пункта над междинното за Европейски Съюз от 28%).
Приспособяването към климатичните промени в персонален проект изисква добра информираност. Повечето българи (71% сходно на междинното за ЕС) настояват, че са осведомени за ограниченията, които могат да подхващат, с цел да съумеят да приспособят своя дом и метод на живот. В същото време болшинството (55%, съпоставено със междинното в Европейски Съюз от 60%) не са наясно с публичните дотации или финансовите тласъци, планувани за поддръжка на сходни старания.
Участниците в изследването показват някои водещи цели за пригаждане към климата, измежду които засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48%, 13 пункта над междинното за Европейски Съюз от 35%), изстудяване на градовете посредством озеленяване на улиците или основаване на спомагателни зелени пространства (40%), възстановяване на инфраструктурата - да вземем за пример посредством по-добри отводнителни системи, бариери против наводнения, укрития при стихии или устойчиви електропреносни мрежи (40%).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ