Откъс от „Да флиртуваш с Бриджъртън“ на Джулия Куин
Повече за книгата прочетете тук ►
На шести април 1812 година, тъкмо два дни преди шестнайсетия си рожден ден, Пенелопи Федърингтън се влюби.
С една дума – беше вълнуващо. Светът ѝ се раздруса. Сърцето ѝ подскочи. Дъхът ѝ секна. И, с известно задоволство, тя можеше да съобщи, че виновникът за възприятията ѝ – Колин Бриджъртън, изпита тъкмо същото.
О, не що се отнася до любовната част. Той несъмнено не се влюби в нея през 1812 година (нито през 1813, 1814, 1815 или – о, уф – от 1816 до 1822, нито през 1823, до момента в който отсъстваше от страната). Но земята под него се раздруса, сърцето му подскочи и Пенелопи знаеше, без сянка на подозрение, че и дъхът му секна. За цели 10 секунди.
Падането от кон нормално има подобен резултат върху мъжете.
А ето какво се бе случило:
Тя бе излязла на разходка в Хайд Парк с майка си и двете си по-големи сестри, когато усети мощен екот под краката си (вижте нагоре упоменатото разклащане на земята). Майка ѝ не ѝ обръщаше внимание (тя изобщо рядко го правеше), по тази причина Пенелопи се измъкна за момент, с цел да види какво става. Останалите членове на семейство Федърингтън оживено бъбреха с виконтеса Бриджъртън и щерка ѝ Дафни, чийто втори сезон в Лондон преди малко бе почнал, по тази причина те се престориха, че не обръщат внимание на грохота. Бриджъртън бяха доста авторитетно семейс-т-во и диалозите с тях не можеха да бъдат пренеб-регвани.
Когато Пенелопи заобиколи могъщия дънер на близкото дърво, видя двама конници, които се носеха към нея, препускайки като че ли желаят да си строшат главите – май тъкмо по този начин се показваха хората, когато говореха за простаците, които не ги бе грижа за личната им сигурност и здраве. Пенелопи усети по какъв начин сърцето ѝ запрепуска не по-малко лудешки (трудно беше да остане спокойна, когато бе очевидец на толкоз вълнуващо събитие, а също така можеше с чиста съвест да съобщи, че сърцето ѝ подскочи, когато се влюби).
В този момент, поради един от тези необясними кап-ризи на ориста, ненадейно духналият вятър подхвана шапката ѝ (чиято панделка тя, за огромно неодобрение на майка ѝ, не бе завързала прилежно под брадичката) и я понесе във въздуха, насочвайки я право – пляс! – в лицето на един от ездачите.
Пенелопи ахна (дъхът ѝ секна!), а мъжът се строполи от коня, приземявайки се много неелегантно в близката локва.
Тя се спусна напред, без да мисли, крещейки нещо несвързано. Несъмнено искаше да го попита дали е добре, само че от гърлото ѝ се чу единствено заглушен стон. Непознатият, напълно естествено, ѝ беше гневен, откакто тя много изкусно бе съумяла да го събори от коня и да го оплеска целия в тиня – две неща, поради които всеки благородник безусловно би изпаднал в най-отвратително въодушевление. Но когато мъжът най-накрая се изправи на крайници и изтръска, доколкото можа калта, полепнала по облеклата му, не ѝ се нахвърли. Не я изгледа унищожително, нито се разкрещя.
Той се разсмя.
Той се разсмя.
Пенелопи нямаше доста опит с мъжкия смях, а дребното, който бе чувала, не беше прелестен. Но в очите на този мъж – наситенозелени – танцуваха радостни искрици, когато той леко сепнато изтри едно кално леке от лицето си и рече:
– Е, не беше изключително изтънчено от моя страна, нали?
В този момент Пенелопи се влюби.
Когато най-сетне възвърна подарък слово (което, бе длъжна да означи, стана цели три секунди по-късно, в сравнение с при всеки от малко малко образован човек), съумя да избъбри:
– О, не, аз съм тази, която би трябвало да се извини! Шапката ми хвръкна от главата и...
Девойката млъкна, ненадейно осъзнала, че той в действителност не ѝ се извиняваше, тъй че нямаше смисъл да му възразява.
– Няма нищо – увери я непознатият хубавец, дарявайки я с развеселена усмивка. – Аз... О, добър ден, Дафни! Не знаех, че си в парка.
Пенелопи внезапно се извъртя и се озова лице в лице с Дафни Бриджъртън, стояща паралелно с майка ѝ, която безусловно изсъска:
– Какво си направила, Пенелопи Федърингтън?
Нещастното момиче даже не можеше да отвърне „ Нищо “, тъй като в полза на истината злополуката бе станала напълно по нейна виновност, а тя преди малко се бе изявила като цялостна глупачка пред – и това беше явно, съдейки по изражението на майка ѝ – един доста мечтан ерген.
Хороскоп за ЛЯТО 2022: какви изненади и страсти да чака всяка зодия На фокус
Не че майка ѝ смяташе, че Пенелопи имаше някакъв късмет с него. Но госпожа Федърингтън хранеше брачни очаквания за своите по-големи девойки. А и Пенелопи към момента не беше „ показана “ в обществото.
Но даже и госпожа Федърингтън да бе възнамерявала да продължи да я кастри, не можа да го стори, тъй като това би наложило да отвлече вниманието си от всесилните Бриджъртън, към чиито редици, Пенелопи доста бързо разбра, принадлежеше този млад мъж, преди малко получил кална баня.
– Надявам се, че синът ви не се е блъснал съществено – обърна се госпожа Федърингтън към лейди Бриджъртън.
– Нищо ми няма, изцяло съм здрав – разгласи Колин и умело отстъпи встрани, преди лейди Бриджъртън да го обсипе с майчинска угриженост и внимание.
Последваха представяния, само че останалата част от диалога не беше толкоз значима, тъй като Колин доста бързо и тъкмо реши госпожа Федърингтън като амбициозна майка, опитваща се да откри младоженец за неомъжените си дъщери. Така че Пенелопи не се учуди, когато той побърза да се извини и да си тръгне.
Но белята към този момент бе сторена. Пенелопи бе разкрила обекта на фантазиите си.
По-късно през нощта, до момента в който за хиляден път си припомняше срещата, ѝ хрумна, че би било прелестно, в случай че можеше да каже, че се бе влюбила в него, до момента в който ѝ целуваше ръка, преди танца, по какъв начин зелените му очи са блеснали дяволито, когато пръстите му са стиснали ръката ѝ малко по-силно, в сравнение с благоприличието позволяваше. Или че това би могло да се случи, до момента в който той препускаше през бруленото от вятъра пусто поле, когато той (по-точно конят му) се носеше с единственото предпочитание (на Колин, не на коня) по-бързо да стигне при нея.
Но не, ориста бе решила тя да се влюби в Колин Бриджъртън, когато той падна от коня си и се приземи право в една кална локва. Това беше извънредно извънредно и доста неромантично, само че в случилото се имаше някаква поетична правдивост, защото посред им нищо нямаше да се получи.
Защо да се хаби романтиката за несподелена обич? По-добре да се запазят срещите измежду брулени от ветрове полета за хора, които фактически може да имат общо бъдеще.
А в случай че имаше нещо, което Пенелопи сигурно знаеше даже на шестнайсет години без два дни, това беше, че бъдещето ѝ не включваше Колин Бриджъртън като неин брачен партньор.
Тя просто не беше от девойките, които привличаха мъже като него и се боеше, че в никакъв случай няма да бъде.
* * *
На десети април 1813 година – тъкмо два дни след седемнайсетия ѝ рожден ден – Пенелопи Федърингтън бе показана в лондонското общество. Не че тя го бе желала. Тъкмо противоположното – бе умолявала майка си да ѝ разреши да изчака още една година. Тежеше най-малко дванайсет кг повече, в сравнение с се полагаше, а лицето ѝ имаше ужасната податливост да се покрива с петна, когато беше неспокойна, което означаваше, че тя постоянно имаше петна, защото нищо на този свят не можеше да я напрегне повече от лондонски бал.
Опитваше се да си подсети, че хубостта е единствено нещо краткотрайно, но това не ѝ помагаше, когато се упрекваше, задето в никакъв случай не знаеше какво да каже на хората. Нямаше нищо по-потискащо от грозно и безлично момиче. А през първата си година на брачния пазар Пенелопи беше точно такава. Едно грозно момиче без никаква – о, добре де, не биваше да е чак толкоз строга към себе си – с доста дребна характерност.
Edna предлага Магията на естетиката в най-изисканите свещи, които ще видите в Instagram
Дълбоко в душата си тя знаеше каква беше – интелигентна, добра и доста постоянно занимателна, само че някак си личността ѝ постоянно се губеше някъде по пътя сред сърцето и устата. Младото момиче се улавяше да изтърсва някаква нелепост или, още по-често, да мълчи.
А с цел да се влошат нещата още повече, майката на Пенелопи не ѝ позволяваше сама да избира облеклата си. Ако не беше в бяло, като множеството млади дами (и което, несъмнено, по никакъв начин не подхождаше на цвета на лицето ѝ), я заставяха да се облича в алено или жълто, което я караше да наподобява непоносимо. Когато един път Пенелопи се осмели да предложи зелено, госпожа Федърингтън бе поставила ръце на обилните си хълбоци и бе декларирала, че зеленото е прекомерно посърнал цвят.
Докато жълтото, бе траяла да я наставлява родителката ѝ, било благополучен цвят, а едно щастливо момиче щяло да улови подобаващ брачен партньор.
Тогава Пенелопи един път и вечно реши, че е най-добре да не се пробва да проумее по какъв начин работи мозъкът на майка ѝ.
И по този начин тя се обличаше в жълто, оранжево и от време на време в алено, макар че въпросните цветове я караха да наподобява несъмнено нещастна. Всъщност изглеж-даше извънредно в тези тоалети с кафявите си очи и коса с червеникав нюанс. Ала нямаше какво да стори, по тази причина реши да го понесе с усмивка или, в случай че не съумяваше да се принуди да се усмихва, най-малко се опитваше да не се разплаче обществено.
Което, отбелязваше с известна горделивост, в никакъв случай до момента не се бе случвало.
А в случай че и това не беше задоволително, 1813 беше годината, в която загадъчната (и измислена) лейди Уисълдаун стартира да разгласява три пъти седмично своите „ Вести от висшето общество “. Вестникът, състоящ се единствено от една страница, завчас се бе трансформирал в сензация. Никой не знаеше коя в реалност е лейди Уисълдаун, само че, наподобява, всеки имаше лична доктрина. Със седмици – не, в действителност с месеци – Лондон не говореше за нищо друго. В продължение на две седмици вестникът бе доставян гратис – задоволително дълго, с цел да се пристрасти висшето общество, – само че след това ненадейно безплатната доставка секна, а вестникарчетата, които го разнасяха, към този момент желаеха възмутителната цена от пет пенса на брой.
Хороскоп за ЛЯТО 2022: какви изненади и страсти да чака всяка зодия На фокус
Обаче по това време към този момент никой не можеше да живее без съвсем ежедневната доза злословия и всички плащаха пенитата.
А някъде някаква жена (или може би мъж, подозираха някои) ставаше все по-богата.
Това, което отличаваше „ Вести от висшето общес-тво “ на лейди Уисълдаун от предходните издания за всемирски злословия, беше, че авторката изписваше цялостните имена на тези, за които пишеше. Никакви букви като лорд П. или лейди Б. Ако лейди Уисълдаун искаше да написа за някого, то тя използваше цялостното му име.
И когато лейди Уисълдаун пожела да напише нещо за Пенелопи Федърингтън, тя го направи. Първата поява на Пенелопи във „ Вести от висшето общество “ беше следната:
В злополучната си рокля горката девойка Пенелопи Федърингтън приличаше на презрял цитрусов плод.
Доста жегващ удар, само че пък самата истина.
Втората ѝ поява в клюкарската колонка не беше по-добра.
Не чухме нито дума от устата на девойка Федърингтън и нищо чудно! Бедното момиче безусловно бе потънало измежду воланчетата и къдричките на рок-лята си.
Нищо, както се боеше Пенелопи, което можеше да усили известността ѝ.
Но сезонът не беше цялостен неуспех. Имаше неколцина души, с които тя, наподобява, можеше да беседва обикновено. Лейди Бриджъртън, наподобява, я харесваше и доста скоро Пенелопи откри, че може да беседва с прелестната виконтеса за неща, които в никакъв случай не би и помислила да показа със личната си майка. Благодарение на лейди Бриджъртън тя се срещна с Елоиз Бриджъртън, по-малката сестра на нейния обичан Колин. Елоиз също преди малко бе навършила седемнайсет, само че майка ѝ умно бе отсрочила дебюта ѝ във висшето общество с една година, въпреки че тя бе наследила в изо-билие красивата осанка и сексапил, присъщи на всички Бриджъртън.
И защото Пенелопи прекарваше вечерите си в обзаведения в зелено и кремаво салон в Бриджъртън Хаус (или по-често на горния етаж в стаята на Елоиз, където двете девойки се смееха, кискаха и оживено разговаряха за всичко под слънцето), понякога се натъкваше на Колин, който на двайсет и две години към момента не бе напуснал родния дом и не се бе преместил в ергенско жилище.
И в случай че преди Пенелопи си мислеше, че го обича, то нищо не можеше да се съпостави с възприятието, което изпита, откакто фактически го опозна. Колин Бриджъртън беше проницателен и грациозен, от него бликаха някаква безразсъдна жизнерадостност и толкоз неудържим комизъм, че от време на време шегите му караха дамите напряко да припадат, но най-много...
Колин Бриджъртън беше благ.
Мил. Каква глупава дребна дума. Би прозвучала тривиално, в случай че не му пасваше толкоз идеално. Той постоянно намираше да каже нещо благо на Пенелопи и когато най-после тя най-сетне събра кураж, с цел да му отвърне (с нещо друго от елементарните поздрави и сбогувания), Колин в действителност я изслуша. Следващият път ѝ беше доста по-лесно да поддържа връзка с него.
В края на сезона Пенелопи осъзна, че Колин Бриджъртън беше единственият мъж, с който можеше да организира естествен диалог.
Това беше обич. О, това беше обич, обич, обич, обич, обич! Навярно беше неуместно непрекъснато да повтаря едно и също, само че тъкмо тази дума дращеше Пенелопи върху безумно скъпа хартия за писма, дружно с думите „ госпожа Колин Бриджъртън “, „ Пенелопи Бриджъртън “ и „ Колин, Колин, Колин “. (Хартията на часа се озова измежду пламъците в камината, когато Пенелопи чу нечии стъпки в коридора.)
Колко отлично беше да изпитва обич – даже и несподелена – към подобен прелестен човек. Това несъмнено я караше да се усеща толкоз благоразумна.
Разбира се, не можеше да навреди и фактът, че като всички мъже от семейство Бриджъртън и Колин беше поразително хубав. Притежаваше фамозната кестенява коса на Бриджъртън, необятната, усмихната уста на Бриджъртън, могъщи плещи, растеж метър и осемдесет и две и, в неговия случай, най-потресаващите зелени очи, в миналото имали достойнството да украсяват човешко лице.
Очи, които неразделно населяваха моминските фантазии.
А Пенелопи мечтаеше, мечтаеше, мечтаеше.
* * *
През април на 1814 година Пенелопи се върна в Лондон за втория си сезон и макар че имаше същия брой ухажори, колкото и предходната година (николко), сезонът, почтено казано, не беше чак толкоз ужасяващ. За това оказа помощ и фактът, че тя към този момент бе изгубила тези непотребни дванайсетина кг и в този момент можеше да се опише като „ прелестно закръглена “, а не като „ отвратителна дунда “. Все още беше прекомерно надалеч от женския блян за слаба фигура, господстващ напос-ледък, само че най-малко се бе трансформирала задоволително, с цел да изиска изцяло нов дрешник.
За злощастие майка ѝ още веднъж настоя за рокли в жълто, оранжево и от време на време алено. И този път лейди Уисълдаун написа:
Госпожица Пенелопи Федърингтън (най-малко празноглавата от сестрите Федърингтън) беше облечена в рокля с лимоновожълт цвят, оставил кисел привкус в устата на тези, които я видяха.
Редовете най-малко намекваха, че Пенелопи беше най-умният член на фамилията, въпреки че комплиментът, естествено, беше много двузначен.
Но Пенелопи не беше единствената жертва на язвителния език на клюкарската хроникьорка. Тъмнокосата Кейт Шефилд беше съпоставена с обгорен нарцис в жълтата си рокля, а Кейт щеше да се омъжи за Антъни Бриджъртън, по-големият брат на Колин, освен това виконт!
Така че Пенелопи към момента таеше вяра.
Е, не напълно. Знаеше, че Колин нямаше да се ожени за нея, само че най-малко танцуваше с нея на всеки бал, разсмиваше я и тя също го караше да се смее. А Пенелопи беше уверена, че това би трябвало да ѝ е задоволително.
* * *
А в това време животът на Пенелопи продължаваше. Измина третият ѝ сезон, след това четвъртият. Двете ѝ по-големи сестри, Прудънс и Филипа, най-сетне се омъжиха и напуснаха дома. Госпожа Федърингтън към момента се надяваше, че Пенелопи ще си откри съп-руг, откакто на Прудънс и Филипа им бяха нужни пет сезона, с цел да се задомят, само че Пенелопи знаеше, че завинаги ѝ бе отсъдено да остане остаряла мома. А и не беше почтено да се омъжи за някого, когато продължаваше да е обезверено влюбена в Колин. И може би в някое далечно ъгълче на съзнанието ѝ, скътано зад разпоредбите за спрежение на френските сказуеми, които по този начин и не научи, и зад аритметиката, която в никакъв случай не използваше, към момента мъждукаше една дребна вяра.
До оня ден.
Дори и в този момент, след седем години, тя към момента го наричаше оня ден.
Edna предлага Магията на естетиката в най-изисканите свещи, които ще видите в Instagram
Беше пристигнала в Бриджъртън Хаус, както постоянно правеше, с цел да пие чай с Елоиз, майка ѝ и сестрите ѝ. Беше тъкмо преди братът на Елоиз, Бенедикт, да се ожени за Софи, въпреки че той в действителност не знаеше коя тъкмо е тя. Това, несъмнено, нямаше значение, като се изключи събитието, че беше единствената загадка през последните 10 години, която лейди Уисълдаун не бе съумяла да разгадае.
Както и да е, Пенелопи прекосяваше преддверието, заслушана в стъпките си, отекващи по мраморните плочки, запътена към входната врата. Тъкмо оправяше дългото си палто, приготвяйки се да извърши пеша късото разстояние до дома си (който се намираше незабавно зад ъгъла), когато чу гласове. Мъжки гласове.
Бяха тримата братя Бриджъртън: Антъни, Бенедикт и Колин. Те водеха един от тези нормални мъжки диалози, пъстър с бърборене и безчет взаимни смешки. Пенелопи постоянно обичаше да ги следи в сходни моменти; те бяха такова заедно семейство.
Виждаше ги през отворената врата, само че не можеше да чуе какво споделят, до момента в който не стигна до прага. И като похлупак на нещастията, преследващи я през целия ѝ живот, първо чу гласа на Колин и думите не бяха приятни.
–... нямам желание да се бракосъчетавам скоро и сигурно не и за Пенелопи Федърингтън!
– О! – Възклицанието се изплъзна от устните ѝ, преди даже да успее да намерения, внезапно и мощно, пронизвайки въздуха като че ли някой подправено бе подсвирнал.
Тримата Бриджъртън по едно и също време се извърнаха към нея с изумени лица и Пенелопи разбра, че преди малко ѝ предстоеше да преживее несъмнено най-ужасните пет минути в живота си.
Тя мълча като че ли цяла безкрайност и най-после с достолепие, което не бе подозирала, че има, погледна Колин право в очите и рече:
– Аз в никакъв случай не съм те молила да се ожениш за мен.
Страните му добиха пурпурен нюанс. Той отвори уста, само че не можа да произнесе нито тон. Навярно за пръв път в своя живот, намерения си Пенелопи с тъмно удовлетворение, Колин Бриджъртън бе останал без думи.
– И в никакъв случай... – додаде тя с прекъсващ глас, трудно преглъщайки – не съм казвала на никого, че желая да ме помолиш да ти стана жена.
– Пенелопи – изстиска най-сетне една дума Колин, – извини ме.
– Няма защо да се извиняваш – отвърна тя.
– Не – настоя Колин, – има. Аз те наскърбих и...
– Ти не знаеше, че съм тук.
– При все това...
– Ти няма да се ожениш за мен – с еднакъв, кух глас продължи Пенелопи. – Няма нищо ужасно в това. Аз няма да се омъжа за брат ти Бенедикт.
Бенедикт, който от самото начало стоеше усърдно обърнат встрани, в този момент смутено я погледна.
Хороскоп за ЛЯТО 2022: какви изненади и страсти да чака всяка зодия На фокус
Пенелопи стисна в юмруци отпуснатите си около тялото ръце.
– И той въобще не се наскърбява, когато декларирам, че няма да се омъжа за него. – Обърна се към Бенедикт и втренчи очи в неговите. – Нали, господин Бриджъртън?
– Разбира се, че не – побърза да я увери Бенедикт.
– В подобен случай се разбрахме – сковано съобщи Пенелопи, удивена, че за пръв път точните думи излизат от устата ѝ. – Никой не се усеща афектиран. А в този момент, в случай че ме извините, джентълмени, бих желала да си ходя.
Тримата мъже на часа се разделиха, с цел да ѝ разрешат да мине. Тя щеше елементарно да избяга, в случай че Колин ненадейно не бе изтърсил:
– Някоя прислужница не те ли съпровожда?
Тя поклати глава.
– Живея зад ъгъла.
– Знам, само че...
– Аз ще те изпратя – общително предложи Антъни.
– Това не е належащо, милорд.
– Моля те, разреши ми – настоя той с звук, неоставящ подозрение, че тя няма право на избор.
Пенелопи още веднъж кимна и двамата закрачиха надолу по улицата. След като отминаха три къщи, Антъни ненадейно заприказва с извънредно уважителен глас:
– Той не знаеше, че си там.
Пенелопи почувства по какъв начин ъгълчета на устата ѝ се свиха – не от яд, а по-скоро от възприятие на изтощено примирие.
– Знам – отвърна. – Той не е нечовечен човек. Предполагам, че майка ви непрекъснато му натяква, че би трябвало да се ожени.
Антъни кимна. Стремежът на лейди Бриджъртън да види всичките си деца щастливо задомени беше станал именит във висшето общество.
– Тя ме харесва – рече Пенелопи. – Вашата майка. Боя се, че няма нищо повече от това. Но истината е, че няма огромно значение дали тя харесва невестата на Колин.
– Е, аз не бих споделил това – замислено отвърна Антъни. Прозвуча не като високо почитан виконт, от който всички се боят, а като добре учтив наследник. – Аз не бих желал да съм женен за някоя, която майка ми не харесва. – Поклати глава, изразявайки голямо страхопочитание и почитание. – Тя е естествено злополучие.
– Майка ви или брачната половинка ви?
Виконтът се замисли за към половин секунда.
– И двете.
Двамата повървяха още малко и Пенелопи внезапно изтърси:
– Колин би трябвало да замине.
Антъни я погледна с любознание.
– Моля?
– Той би трябвало да замине. Да пътешества. Още не е подготвен да се ожени, а майка ви не може да се сдържи да не му натяква. Тя му мисли положителното, само че...
Пенелопи ужасено прехапа устни. Надяваше се, че виконтът няма да си намерения, че си разрешава да подлага на критика лейди Бриджъртън. Що се отнасяше до нея, в Англия нямаше по-велика дама.
– Майка ми постоянно мисли положителното – снизходително се усмихна Антъни. – Но ти може би си права. Навярно Колин фактически би трябвало да замине. На него му харесва да пътешества. Макар че преди малко се завърна от Уелс.
– Така ли? – общително попита Пенелопи, като че ли не знаеше прелестно, че е бил в Уелс.
– Ето че пристигнахме – сподели спътникът ѝ, кимайки ѝ в отговор. – Това е твоят дом, нали?
– Да. Благодаря, че ме изпратихте, милорд.
– За мен беше наслаждение, убеждавам те.
Пенелопи го наблюдава с взор по какъв начин си потегля, сетне влезе вътре и избухна в сълзи.
На идващия ден се появи следната забележка в колонката на „ Вести от висшето общество “ на лейди Уисълдаун.
Ха, каква блъсканица е настанала през вчерашния ден пред входната врата на дома на лейди Бриджъртън на Брутън Стрийт!
Edna предлага Магията на естетиката в най-изисканите свещи, които ще видите в Instagram
Първо, Пенелопи Федърингтън е била видяна в компанията не на един, не на двама, а на ТРИМА братя Бриджъртън – сигурно нечувано до момента достижение за горкото момиче, известно с печалната орис на „ стенно цвете “. За страдание (но изцяло предвидимо), когато девойка Федърингтън най-сетне си тръгнала, тя държала на разположение виконта, единственият женен мъж от въпросното трио.
Ако девойка Федърингтън по някакъв знамение успее да завлече някой от братята Бриджъртън до олтара, това сигурно ще значи, че е настъпил краят на света, който познаваме. Вашият създател почтено признава, че не би могъл да проумее този нов порядък и ще бъде заставен на часа да се откаже от ролята си на всемирски сърцевед и ценител.
Изглежда, лейди Уисълдаун бе прозряла безполезността на възприятията на Пенелопи към Колин.
Хороскоп за ЛЯТО 2022: какви изненади и страсти да чака всяка зодия На фокус
* * *
Годините отлитаха и, някак си без да го осъзнава, Пенелопи от дебютантка се бе озовала измежду редиците на придружителките, наблюдавайки по-малката си сестра Фелисити – сигурно единствената от сестрите Федърингтън, талантлива с естествена хубост и сексапил – да се любува на следващия си лондонски сезон.
Колин бе придобил усет към странствания и бе почнал да прекарва от ден на ден и повече време надалеч от Лондон; наподобява, през няколко месеца се отправяше да обикаля нови земи. Когато беше в града, постоянно запазваше танц и усмивка за Пенелопи и някак си тя успяваше да се преструва, че сред тях в никакъв случай нищо не се бе случвало, че той в никакъв случай не бе изразявал обществено отвращението си към нея, че не бе разрушил фантазиите ѝ на пух и прахуляк.
Когато беше в града, което не се случваше постоянно, посред им, наподобява, се бяха открили спокойни, въпреки и не изключително дълбоки другарски връзки. А белким това не беше всичко, на което една двайсет и осемгодишна остаряла мома можеше да се надява?
Несподелената обич в никакъв случай не е била леко задължение, само че най-малко Пенелопи Федърингтън беше привикнала с тежестта му.
На шести април 1812 година, тъкмо два дни преди шестнайсетия си рожден ден, Пенелопи Федърингтън се влюби.
С една дума – беше вълнуващо. Светът ѝ се раздруса. Сърцето ѝ подскочи. Дъхът ѝ секна. И, с известно задоволство, тя можеше да съобщи, че виновникът за възприятията ѝ – Колин Бриджъртън, изпита тъкмо същото.
О, не що се отнася до любовната част. Той несъмнено не се влюби в нея през 1812 година (нито през 1813, 1814, 1815 или – о, уф – от 1816 до 1822, нито през 1823, до момента в който отсъстваше от страната). Но земята под него се раздруса, сърцето му подскочи и Пенелопи знаеше, без сянка на подозрение, че и дъхът му секна. За цели 10 секунди.
Падането от кон нормално има подобен резултат върху мъжете.
А ето какво се бе случило:
Тя бе излязла на разходка в Хайд Парк с майка си и двете си по-големи сестри, когато усети мощен екот под краката си (вижте нагоре упоменатото разклащане на земята). Майка ѝ не ѝ обръщаше внимание (тя изобщо рядко го правеше), по тази причина Пенелопи се измъкна за момент, с цел да види какво става. Останалите членове на семейство Федърингтън оживено бъбреха с виконтеса Бриджъртън и щерка ѝ Дафни, чийто втори сезон в Лондон преди малко бе почнал, по тази причина те се престориха, че не обръщат внимание на грохота. Бриджъртън бяха доста авторитетно семейс-т-во и диалозите с тях не можеха да бъдат пренеб-регвани.
Когато Пенелопи заобиколи могъщия дънер на близкото дърво, видя двама конници, които се носеха към нея, препускайки като че ли желаят да си строшат главите – май тъкмо по този начин се показваха хората, когато говореха за простаците, които не ги бе грижа за личната им сигурност и здраве. Пенелопи усети по какъв начин сърцето ѝ запрепуска не по-малко лудешки (трудно беше да остане спокойна, когато бе очевидец на толкоз вълнуващо събитие, а също така можеше с чиста съвест да съобщи, че сърцето ѝ подскочи, когато се влюби).
В този момент, поради един от тези необясними кап-ризи на ориста, ненадейно духналият вятър подхвана шапката ѝ (чиято панделка тя, за огромно неодобрение на майка ѝ, не бе завързала прилежно под брадичката) и я понесе във въздуха, насочвайки я право – пляс! – в лицето на един от ездачите.
Пенелопи ахна (дъхът ѝ секна!), а мъжът се строполи от коня, приземявайки се много неелегантно в близката локва.
Тя се спусна напред, без да мисли, крещейки нещо несвързано. Несъмнено искаше да го попита дали е добре, само че от гърлото ѝ се чу единствено заглушен стон. Непознатият, напълно естествено, ѝ беше гневен, откакто тя много изкусно бе съумяла да го събори от коня и да го оплеска целия в тиня – две неща, поради които всеки благородник безусловно би изпаднал в най-отвратително въодушевление. Но когато мъжът най-накрая се изправи на крайници и изтръска, доколкото можа калта, полепнала по облеклата му, не ѝ се нахвърли. Не я изгледа унищожително, нито се разкрещя.
Той се разсмя.
Той се разсмя.
Пенелопи нямаше доста опит с мъжкия смях, а дребното, който бе чувала, не беше прелестен. Но в очите на този мъж – наситенозелени – танцуваха радостни искрици, когато той леко сепнато изтри едно кално леке от лицето си и рече:
– Е, не беше изключително изтънчено от моя страна, нали?
В този момент Пенелопи се влюби.
Когато най-сетне възвърна подарък слово (което, бе длъжна да означи, стана цели три секунди по-късно, в сравнение с при всеки от малко малко образован човек), съумя да избъбри:
– О, не, аз съм тази, която би трябвало да се извини! Шапката ми хвръкна от главата и...
Девойката млъкна, ненадейно осъзнала, че той в действителност не ѝ се извиняваше, тъй че нямаше смисъл да му възразява.
– Няма нищо – увери я непознатият хубавец, дарявайки я с развеселена усмивка. – Аз... О, добър ден, Дафни! Не знаех, че си в парка.
Пенелопи внезапно се извъртя и се озова лице в лице с Дафни Бриджъртън, стояща паралелно с майка ѝ, която безусловно изсъска:
– Какво си направила, Пенелопи Федърингтън?
Нещастното момиче даже не можеше да отвърне „ Нищо “, тъй като в полза на истината злополуката бе станала напълно по нейна виновност, а тя преди малко се бе изявила като цялостна глупачка пред – и това беше явно, съдейки по изражението на майка ѝ – един доста мечтан ерген.
Хороскоп за ЛЯТО 2022: какви изненади и страсти да чака всяка зодия На фокус Не че майка ѝ смяташе, че Пенелопи имаше някакъв късмет с него. Но госпожа Федърингтън хранеше брачни очаквания за своите по-големи девойки. А и Пенелопи към момента не беше „ показана “ в обществото.
Но даже и госпожа Федърингтън да бе възнамерявала да продължи да я кастри, не можа да го стори, тъй като това би наложило да отвлече вниманието си от всесилните Бриджъртън, към чиито редици, Пенелопи доста бързо разбра, принадлежеше този млад мъж, преди малко получил кална баня.
– Надявам се, че синът ви не се е блъснал съществено – обърна се госпожа Федърингтън към лейди Бриджъртън.
– Нищо ми няма, изцяло съм здрав – разгласи Колин и умело отстъпи встрани, преди лейди Бриджъртън да го обсипе с майчинска угриженост и внимание.
Последваха представяния, само че останалата част от диалога не беше толкоз значима, тъй като Колин доста бързо и тъкмо реши госпожа Федърингтън като амбициозна майка, опитваща се да откри младоженец за неомъжените си дъщери. Така че Пенелопи не се учуди, когато той побърза да се извини и да си тръгне.
Но белята към този момент бе сторена. Пенелопи бе разкрила обекта на фантазиите си.
По-късно през нощта, до момента в който за хиляден път си припомняше срещата, ѝ хрумна, че би било прелестно, в случай че можеше да каже, че се бе влюбила в него, до момента в който ѝ целуваше ръка, преди танца, по какъв начин зелените му очи са блеснали дяволито, когато пръстите му са стиснали ръката ѝ малко по-силно, в сравнение с благоприличието позволяваше. Или че това би могло да се случи, до момента в който той препускаше през бруленото от вятъра пусто поле, когато той (по-точно конят му) се носеше с единственото предпочитание (на Колин, не на коня) по-бързо да стигне при нея.
Но не, ориста бе решила тя да се влюби в Колин Бриджъртън, когато той падна от коня си и се приземи право в една кална локва. Това беше извънредно извънредно и доста неромантично, само че в случилото се имаше някаква поетична правдивост, защото посред им нищо нямаше да се получи.
Защо да се хаби романтиката за несподелена обич? По-добре да се запазят срещите измежду брулени от ветрове полета за хора, които фактически може да имат общо бъдеще.
А в случай че имаше нещо, което Пенелопи сигурно знаеше даже на шестнайсет години без два дни, това беше, че бъдещето ѝ не включваше Колин Бриджъртън като неин брачен партньор.
Тя просто не беше от девойките, които привличаха мъже като него и се боеше, че в никакъв случай няма да бъде.
* * *
На десети април 1813 година – тъкмо два дни след седемнайсетия ѝ рожден ден – Пенелопи Федърингтън бе показана в лондонското общество. Не че тя го бе желала. Тъкмо противоположното – бе умолявала майка си да ѝ разреши да изчака още една година. Тежеше най-малко дванайсет кг повече, в сравнение с се полагаше, а лицето ѝ имаше ужасната податливост да се покрива с петна, когато беше неспокойна, което означаваше, че тя постоянно имаше петна, защото нищо на този свят не можеше да я напрегне повече от лондонски бал.
Опитваше се да си подсети, че хубостта е единствено нещо краткотрайно, но това не ѝ помагаше, когато се упрекваше, задето в никакъв случай не знаеше какво да каже на хората. Нямаше нищо по-потискащо от грозно и безлично момиче. А през първата си година на брачния пазар Пенелопи беше точно такава. Едно грозно момиче без никаква – о, добре де, не биваше да е чак толкоз строга към себе си – с доста дребна характерност.
Edna предлага Магията на естетиката в най-изисканите свещи, които ще видите в Instagram Дълбоко в душата си тя знаеше каква беше – интелигентна, добра и доста постоянно занимателна, само че някак си личността ѝ постоянно се губеше някъде по пътя сред сърцето и устата. Младото момиче се улавяше да изтърсва някаква нелепост или, още по-често, да мълчи.
А с цел да се влошат нещата още повече, майката на Пенелопи не ѝ позволяваше сама да избира облеклата си. Ако не беше в бяло, като множеството млади дами (и което, несъмнено, по никакъв начин не подхождаше на цвета на лицето ѝ), я заставяха да се облича в алено или жълто, което я караше да наподобява непоносимо. Когато един път Пенелопи се осмели да предложи зелено, госпожа Федърингтън бе поставила ръце на обилните си хълбоци и бе декларирала, че зеленото е прекомерно посърнал цвят.
Докато жълтото, бе траяла да я наставлява родителката ѝ, било благополучен цвят, а едно щастливо момиче щяло да улови подобаващ брачен партньор.
Тогава Пенелопи един път и вечно реши, че е най-добре да не се пробва да проумее по какъв начин работи мозъкът на майка ѝ.
И по този начин тя се обличаше в жълто, оранжево и от време на време в алено, макар че въпросните цветове я караха да наподобява несъмнено нещастна. Всъщност изглеж-даше извънредно в тези тоалети с кафявите си очи и коса с червеникав нюанс. Ала нямаше какво да стори, по тази причина реши да го понесе с усмивка или, в случай че не съумяваше да се принуди да се усмихва, най-малко се опитваше да не се разплаче обществено.
Което, отбелязваше с известна горделивост, в никакъв случай до момента не се бе случвало.
А в случай че и това не беше задоволително, 1813 беше годината, в която загадъчната (и измислена) лейди Уисълдаун стартира да разгласява три пъти седмично своите „ Вести от висшето общество “. Вестникът, състоящ се единствено от една страница, завчас се бе трансформирал в сензация. Никой не знаеше коя в реалност е лейди Уисълдаун, само че, наподобява, всеки имаше лична доктрина. Със седмици – не, в действителност с месеци – Лондон не говореше за нищо друго. В продължение на две седмици вестникът бе доставян гратис – задоволително дълго, с цел да се пристрасти висшето общество, – само че след това ненадейно безплатната доставка секна, а вестникарчетата, които го разнасяха, към този момент желаеха възмутителната цена от пет пенса на брой.
Хороскоп за ЛЯТО 2022: какви изненади и страсти да чака всяка зодия На фокус Обаче по това време към този момент никой не можеше да живее без съвсем ежедневната доза злословия и всички плащаха пенитата.
А някъде някаква жена (или може би мъж, подозираха някои) ставаше все по-богата.
Това, което отличаваше „ Вести от висшето общес-тво “ на лейди Уисълдаун от предходните издания за всемирски злословия, беше, че авторката изписваше цялостните имена на тези, за които пишеше. Никакви букви като лорд П. или лейди Б. Ако лейди Уисълдаун искаше да написа за някого, то тя използваше цялостното му име.
И когато лейди Уисълдаун пожела да напише нещо за Пенелопи Федърингтън, тя го направи. Първата поява на Пенелопи във „ Вести от висшето общество “ беше следната:
В злополучната си рокля горката девойка Пенелопи Федърингтън приличаше на презрял цитрусов плод.
Доста жегващ удар, само че пък самата истина.
Втората ѝ поява в клюкарската колонка не беше по-добра.
Не чухме нито дума от устата на девойка Федърингтън и нищо чудно! Бедното момиче безусловно бе потънало измежду воланчетата и къдричките на рок-лята си.
Нищо, както се боеше Пенелопи, което можеше да усили известността ѝ.
Но сезонът не беше цялостен неуспех. Имаше неколцина души, с които тя, наподобява, можеше да беседва обикновено. Лейди Бриджъртън, наподобява, я харесваше и доста скоро Пенелопи откри, че може да беседва с прелестната виконтеса за неща, които в никакъв случай не би и помислила да показа със личната си майка. Благодарение на лейди Бриджъртън тя се срещна с Елоиз Бриджъртън, по-малката сестра на нейния обичан Колин. Елоиз също преди малко бе навършила седемнайсет, само че майка ѝ умно бе отсрочила дебюта ѝ във висшето общество с една година, въпреки че тя бе наследила в изо-билие красивата осанка и сексапил, присъщи на всички Бриджъртън.
И защото Пенелопи прекарваше вечерите си в обзаведения в зелено и кремаво салон в Бриджъртън Хаус (или по-често на горния етаж в стаята на Елоиз, където двете девойки се смееха, кискаха и оживено разговаряха за всичко под слънцето), понякога се натъкваше на Колин, който на двайсет и две години към момента не бе напуснал родния дом и не се бе преместил в ергенско жилище.
И в случай че преди Пенелопи си мислеше, че го обича, то нищо не можеше да се съпостави с възприятието, което изпита, откакто фактически го опозна. Колин Бриджъртън беше проницателен и грациозен, от него бликаха някаква безразсъдна жизнерадостност и толкоз неудържим комизъм, че от време на време шегите му караха дамите напряко да припадат, но най-много...
Колин Бриджъртън беше благ.
Мил. Каква глупава дребна дума. Би прозвучала тривиално, в случай че не му пасваше толкоз идеално. Той постоянно намираше да каже нещо благо на Пенелопи и когато най-после тя най-сетне събра кураж, с цел да му отвърне (с нещо друго от елементарните поздрави и сбогувания), Колин в действителност я изслуша. Следващият път ѝ беше доста по-лесно да поддържа връзка с него.
В края на сезона Пенелопи осъзна, че Колин Бриджъртън беше единственият мъж, с който можеше да организира естествен диалог.
Това беше обич. О, това беше обич, обич, обич, обич, обич! Навярно беше неуместно непрекъснато да повтаря едно и също, само че тъкмо тази дума дращеше Пенелопи върху безумно скъпа хартия за писма, дружно с думите „ госпожа Колин Бриджъртън “, „ Пенелопи Бриджъртън “ и „ Колин, Колин, Колин “. (Хартията на часа се озова измежду пламъците в камината, когато Пенелопи чу нечии стъпки в коридора.)
Колко отлично беше да изпитва обич – даже и несподелена – към подобен прелестен човек. Това несъмнено я караше да се усеща толкоз благоразумна.
Разбира се, не можеше да навреди и фактът, че като всички мъже от семейство Бриджъртън и Колин беше поразително хубав. Притежаваше фамозната кестенява коса на Бриджъртън, необятната, усмихната уста на Бриджъртън, могъщи плещи, растеж метър и осемдесет и две и, в неговия случай, най-потресаващите зелени очи, в миналото имали достойнството да украсяват човешко лице.
Очи, които неразделно населяваха моминските фантазии.
А Пенелопи мечтаеше, мечтаеше, мечтаеше.
* * *
През април на 1814 година Пенелопи се върна в Лондон за втория си сезон и макар че имаше същия брой ухажори, колкото и предходната година (николко), сезонът, почтено казано, не беше чак толкоз ужасяващ. За това оказа помощ и фактът, че тя към този момент бе изгубила тези непотребни дванайсетина кг и в този момент можеше да се опише като „ прелестно закръглена “, а не като „ отвратителна дунда “. Все още беше прекомерно надалеч от женския блян за слаба фигура, господстващ напос-ледък, само че най-малко се бе трансформирала задоволително, с цел да изиска изцяло нов дрешник.
За злощастие майка ѝ още веднъж настоя за рокли в жълто, оранжево и от време на време алено. И този път лейди Уисълдаун написа:
Госпожица Пенелопи Федърингтън (най-малко празноглавата от сестрите Федърингтън) беше облечена в рокля с лимоновожълт цвят, оставил кисел привкус в устата на тези, които я видяха.
Редовете най-малко намекваха, че Пенелопи беше най-умният член на фамилията, въпреки че комплиментът, естествено, беше много двузначен.
Но Пенелопи не беше единствената жертва на язвителния език на клюкарската хроникьорка. Тъмнокосата Кейт Шефилд беше съпоставена с обгорен нарцис в жълтата си рокля, а Кейт щеше да се омъжи за Антъни Бриджъртън, по-големият брат на Колин, освен това виконт!
Така че Пенелопи към момента таеше вяра.
Е, не напълно. Знаеше, че Колин нямаше да се ожени за нея, само че най-малко танцуваше с нея на всеки бал, разсмиваше я и тя също го караше да се смее. А Пенелопи беше уверена, че това би трябвало да ѝ е задоволително.
* * *
А в това време животът на Пенелопи продължаваше. Измина третият ѝ сезон, след това четвъртият. Двете ѝ по-големи сестри, Прудънс и Филипа, най-сетне се омъжиха и напуснаха дома. Госпожа Федърингтън към момента се надяваше, че Пенелопи ще си откри съп-руг, откакто на Прудънс и Филипа им бяха нужни пет сезона, с цел да се задомят, само че Пенелопи знаеше, че завинаги ѝ бе отсъдено да остане остаряла мома. А и не беше почтено да се омъжи за някого, когато продължаваше да е обезверено влюбена в Колин. И може би в някое далечно ъгълче на съзнанието ѝ, скътано зад разпоредбите за спрежение на френските сказуеми, които по този начин и не научи, и зад аритметиката, която в никакъв случай не използваше, към момента мъждукаше една дребна вяра.
До оня ден.
Дори и в този момент, след седем години, тя към момента го наричаше оня ден.
Edna предлага Магията на естетиката в най-изисканите свещи, които ще видите в Instagram Беше пристигнала в Бриджъртън Хаус, както постоянно правеше, с цел да пие чай с Елоиз, майка ѝ и сестрите ѝ. Беше тъкмо преди братът на Елоиз, Бенедикт, да се ожени за Софи, въпреки че той в действителност не знаеше коя тъкмо е тя. Това, несъмнено, нямаше значение, като се изключи събитието, че беше единствената загадка през последните 10 години, която лейди Уисълдаун не бе съумяла да разгадае.
Както и да е, Пенелопи прекосяваше преддверието, заслушана в стъпките си, отекващи по мраморните плочки, запътена към входната врата. Тъкмо оправяше дългото си палто, приготвяйки се да извърши пеша късото разстояние до дома си (който се намираше незабавно зад ъгъла), когато чу гласове. Мъжки гласове.
Бяха тримата братя Бриджъртън: Антъни, Бенедикт и Колин. Те водеха един от тези нормални мъжки диалози, пъстър с бърборене и безчет взаимни смешки. Пенелопи постоянно обичаше да ги следи в сходни моменти; те бяха такова заедно семейство.
Виждаше ги през отворената врата, само че не можеше да чуе какво споделят, до момента в който не стигна до прага. И като похлупак на нещастията, преследващи я през целия ѝ живот, първо чу гласа на Колин и думите не бяха приятни.
–... нямам желание да се бракосъчетавам скоро и сигурно не и за Пенелопи Федърингтън!
– О! – Възклицанието се изплъзна от устните ѝ, преди даже да успее да намерения, внезапно и мощно, пронизвайки въздуха като че ли някой подправено бе подсвирнал.
Тримата Бриджъртън по едно и също време се извърнаха към нея с изумени лица и Пенелопи разбра, че преди малко ѝ предстоеше да преживее несъмнено най-ужасните пет минути в живота си.
Тя мълча като че ли цяла безкрайност и най-после с достолепие, което не бе подозирала, че има, погледна Колин право в очите и рече:
– Аз в никакъв случай не съм те молила да се ожениш за мен.
Страните му добиха пурпурен нюанс. Той отвори уста, само че не можа да произнесе нито тон. Навярно за пръв път в своя живот, намерения си Пенелопи с тъмно удовлетворение, Колин Бриджъртън бе останал без думи.
– И в никакъв случай... – додаде тя с прекъсващ глас, трудно преглъщайки – не съм казвала на никого, че желая да ме помолиш да ти стана жена.
– Пенелопи – изстиска най-сетне една дума Колин, – извини ме.
– Няма защо да се извиняваш – отвърна тя.
– Не – настоя Колин, – има. Аз те наскърбих и...
– Ти не знаеше, че съм тук.
– При все това...
– Ти няма да се ожениш за мен – с еднакъв, кух глас продължи Пенелопи. – Няма нищо ужасно в това. Аз няма да се омъжа за брат ти Бенедикт.
Бенедикт, който от самото начало стоеше усърдно обърнат встрани, в този момент смутено я погледна.
Хороскоп за ЛЯТО 2022: какви изненади и страсти да чака всяка зодия На фокус Пенелопи стисна в юмруци отпуснатите си около тялото ръце.
– И той въобще не се наскърбява, когато декларирам, че няма да се омъжа за него. – Обърна се към Бенедикт и втренчи очи в неговите. – Нали, господин Бриджъртън?
– Разбира се, че не – побърза да я увери Бенедикт.
– В подобен случай се разбрахме – сковано съобщи Пенелопи, удивена, че за пръв път точните думи излизат от устата ѝ. – Никой не се усеща афектиран. А в този момент, в случай че ме извините, джентълмени, бих желала да си ходя.
Тримата мъже на часа се разделиха, с цел да ѝ разрешат да мине. Тя щеше елементарно да избяга, в случай че Колин ненадейно не бе изтърсил:
– Някоя прислужница не те ли съпровожда?
Тя поклати глава.
– Живея зад ъгъла.
– Знам, само че...
– Аз ще те изпратя – общително предложи Антъни.
– Това не е належащо, милорд.
– Моля те, разреши ми – настоя той с звук, неоставящ подозрение, че тя няма право на избор.
Пенелопи още веднъж кимна и двамата закрачиха надолу по улицата. След като отминаха три къщи, Антъни ненадейно заприказва с извънредно уважителен глас:
– Той не знаеше, че си там.
Пенелопи почувства по какъв начин ъгълчета на устата ѝ се свиха – не от яд, а по-скоро от възприятие на изтощено примирие.
– Знам – отвърна. – Той не е нечовечен човек. Предполагам, че майка ви непрекъснато му натяква, че би трябвало да се ожени.
Антъни кимна. Стремежът на лейди Бриджъртън да види всичките си деца щастливо задомени беше станал именит във висшето общество.
– Тя ме харесва – рече Пенелопи. – Вашата майка. Боя се, че няма нищо повече от това. Но истината е, че няма огромно значение дали тя харесва невестата на Колин.
– Е, аз не бих споделил това – замислено отвърна Антъни. Прозвуча не като високо почитан виконт, от който всички се боят, а като добре учтив наследник. – Аз не бих желал да съм женен за някоя, която майка ми не харесва. – Поклати глава, изразявайки голямо страхопочитание и почитание. – Тя е естествено злополучие.
– Майка ви или брачната половинка ви?
Виконтът се замисли за към половин секунда.
– И двете.
Двамата повървяха още малко и Пенелопи внезапно изтърси:
– Колин би трябвало да замине.
Антъни я погледна с любознание.
– Моля?
– Той би трябвало да замине. Да пътешества. Още не е подготвен да се ожени, а майка ви не може да се сдържи да не му натяква. Тя му мисли положителното, само че...
Пенелопи ужасено прехапа устни. Надяваше се, че виконтът няма да си намерения, че си разрешава да подлага на критика лейди Бриджъртън. Що се отнасяше до нея, в Англия нямаше по-велика дама.
– Майка ми постоянно мисли положителното – снизходително се усмихна Антъни. – Но ти може би си права. Навярно Колин фактически би трябвало да замине. На него му харесва да пътешества. Макар че преди малко се завърна от Уелс.
– Така ли? – общително попита Пенелопи, като че ли не знаеше прелестно, че е бил в Уелс.
– Ето че пристигнахме – сподели спътникът ѝ, кимайки ѝ в отговор. – Това е твоят дом, нали?
– Да. Благодаря, че ме изпратихте, милорд.
– За мен беше наслаждение, убеждавам те.
Пенелопи го наблюдава с взор по какъв начин си потегля, сетне влезе вътре и избухна в сълзи.
На идващия ден се появи следната забележка в колонката на „ Вести от висшето общество “ на лейди Уисълдаун.
Ха, каква блъсканица е настанала през вчерашния ден пред входната врата на дома на лейди Бриджъртън на Брутън Стрийт!
Edna предлага Магията на естетиката в най-изисканите свещи, които ще видите в Instagram Първо, Пенелопи Федърингтън е била видяна в компанията не на един, не на двама, а на ТРИМА братя Бриджъртън – сигурно нечувано до момента достижение за горкото момиче, известно с печалната орис на „ стенно цвете “. За страдание (но изцяло предвидимо), когато девойка Федърингтън най-сетне си тръгнала, тя държала на разположение виконта, единственият женен мъж от въпросното трио.
Ако девойка Федърингтън по някакъв знамение успее да завлече някой от братята Бриджъртън до олтара, това сигурно ще значи, че е настъпил краят на света, който познаваме. Вашият създател почтено признава, че не би могъл да проумее този нов порядък и ще бъде заставен на часа да се откаже от ролята си на всемирски сърцевед и ценител.
Изглежда, лейди Уисълдаун бе прозряла безполезността на възприятията на Пенелопи към Колин.
Хороскоп за ЛЯТО 2022: какви изненади и страсти да чака всяка зодия На фокус * * *
Годините отлитаха и, някак си без да го осъзнава, Пенелопи от дебютантка се бе озовала измежду редиците на придружителките, наблюдавайки по-малката си сестра Фелисити – сигурно единствената от сестрите Федърингтън, талантлива с естествена хубост и сексапил – да се любува на следващия си лондонски сезон.
Колин бе придобил усет към странствания и бе почнал да прекарва от ден на ден и повече време надалеч от Лондон; наподобява, през няколко месеца се отправяше да обикаля нови земи. Когато беше в града, постоянно запазваше танц и усмивка за Пенелопи и някак си тя успяваше да се преструва, че сред тях в никакъв случай нищо не се бе случвало, че той в никакъв случай не бе изразявал обществено отвращението си към нея, че не бе разрушил фантазиите ѝ на пух и прахуляк.
Когато беше в града, което не се случваше постоянно, посред им, наподобява, се бяха открили спокойни, въпреки и не изключително дълбоки другарски връзки. А белким това не беше всичко, на което една двайсет и осемгодишна остаряла мома можеше да се надява?
Несподелената обич в никакъв случай не е била леко задължение, само че най-малко Пенелопи Федърингтън беше привикнала с тежестта му.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ