Повече от година от началото на войната в Украйна светът

Повече от година от началото на войната в Украйна светът остава в неин плен. И на фона на високите цени на силата и храните, опустошителната инфлация, обществените безредици и страховете от нова световна криза, западният и съветският блок още веднъж се конкурират за поддръжката на страните от развиващия се свят, написа европпейската редакция на Politico в материал, показан без редакторска интервенция от " Фокус “.

Лидери като френския президент Еманюел Макрон, немския канцлер Олаф Шолц, съветския министър на външните работи Сергей Лавров, китайския външен министър Цин Ган, държавния секретар на Съединените щати Антъни Блинкен и вицепрезидента на Съединени американски щати Камала Харис са единствено някои от имената, които направиха визити на високо ниво в Африка през последните 12 месеца, всички значително фокусирани върху съдействието и търговията.

И въпреки всичко, дискурсът на всеки отразява един тип редукция на Студената война, като Украйна е един от най-видните признаци на това държание.

Всяка по собствен личен метод - и въоръжена със съответната си агитация - тези суперсили желаят страните от Африка и Азия да изберат страна. За разлика от предходния век обаче, този път тези страни не могат толкоз елементарно да бъдат накарани да избират, нито би трябвало да го вършат. Русия схваща това. Западът - не.

Не е загадка, че Африка не е склонна намерено да осъди дейностите на Русия в Украйна или да взе участие в напъните на Запада да глоби и изолира воюващата страна. Вместо това, тези страни не престават да приветстват своя дълготраен сътрудник с отворени прегръдки - необятно осъждат войната, само че не и Русия.

В Малави, да вземем за пример, доставките от Русия на десетки хиляди тонове тор на фона на световния дефицит се възприемат като възвишен подарък от бедстващите фермери, като министърът на земеделието на страната с признателност разказва Русия като " същински другар “. А оповестените проекти на Москва да изпрати 260 000 тона тор в страни от целия континент сигурно ще популяризира сходни настроения.

В моята страна Конго-Бразавил държавното управление подписа пет огромни съглашения за съдействие с Русия на фона на нейната война с Украйна, в това число за построяването на нов петролопровод и усилването на военното съдействие.

Тези опити за очароване – основно олицетворявани от Лавров, който посети Южна Африка, Есватини, Ангола, Еритрея, Мали, Судан и Мавритания от януари – подхранва проруските настройки в целия континент и стои в внезапен контрастност с удара с влажен парцал, какъвто беше скорошното африканско премеждие на Макрон.

В това, което беше може би най-конфузната обстановка от цялото му пътешестване, когато неведнъж беше помолен по време на конференция да осъди поддръжката на Руанда за бунтовниците от M23, причиняващи безпорядък в източната част на Демократична република Конго (ДРК) – обстановка, доста наподобяваща полуприкритата съветска поддръжка за сепаратистите от Донбас през последните години – при всички планове и цели Макрон не съумя да го направи. Той даже продължи да изнася лекция на президента на Конго за свободата на печата.

Въпреки бурната изразителност на френския президент за " нови връзки “ и " нови начала “, неговото експлоадиране беше още едно горчиво увещание за дългогодишното патерналистично и дисонантно отношение на Европа към Африка – същото отношение, при което десетилетия европейско политическо и военно въздействие на континента не съумя да генерира логичен прогрес, в случай че не и интензивно да подкопава напъните.

Африканците схващат това и отхвърлят да го одобряват повече, както се вижда от възходящите антифренски настроения в Западна Африка. Русия, Китай и други - въпреки и надалеч от това да са безупречни - просто се възползват от предоставените благоприятни условия.

Междувременно, тъкмо както делът на европейската помощ, отиваща за Африка, е намалял доста, сходни проблеми се случват с Европейския съюз в Азия. С изключение на Китай, делът на блока в търговията със артикули от Югоизточна Азия е понижен с над една трета през последните две десетилетия, а Западна Европа е била дестинация за по-малко от една десета от износа на Малайзия, Сингапур, Южна Корея и Тайван през 2021 година

Тук Русия още веднъж се движи бързо, с цел да запълни празнината, приемайки Китай за собствен главен търговски сътрудник и непрекъснато изнася нефт и газ към нетърпеливите азиатски купувачи. И когато в средата на март Москва спря спогодбите си за двойно данъчно облагане с " вражески “ страни по света, множеството страни от Югоизточна Азия бяха освободени от тази мярка.

Освен това през последното десетилетие Русия се трансформира в най-големия снабдител на оръжия в района, като неотдавна организира взаимни военноморски учения с Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия. Индонезия, Филипините и Малайзия отхвърлиха налагането на наказания на Москва, а Малайзия подписа меморандум за съгласие за възстановяване на селскостопанската търговия по-рано тази година.

Човек не може да вини тези народи, че си сътрудничат с интернационалните сътрудници в полза на оправянето с техните най-спешни публични цели. Нито пък някой може да ги упреква, че одобряват европейския дискурс по отношение на интернационалните полезности и смяната с щипка сол, когато тази хипотетична смяна произтича не от признаването на актуалните дефекти, а от налагането на зараждащи световни трендове.

Какви поучения би трябвало да се извлекат от европейските съдилища, които конфискуват малайзийски активи и парцели на стойност 15 милиарда $, въз основа на противоречив арбитраж, позволен от испански съдия, изправен пред наказателно гонене? И кой в действителност ще завоюва, като се има поради, че тази рекламация за суверенни територии, произлизаща от съглашение от средата на XIX век сред от дълго време липсващ Султанат и английска компания от колониалната епоха, се финансира от незнайни вложители от трета страна?

Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, явно е, че връзките сред остарелия и новия свят ще продължат да бъдат обтегнати, до момента в който актуалните предубеждения и вярвания не се трансформират.

По-конкретно, имаме потребност от смяна в мисленето и Западът да разбере, че разрастващите се страни не не помнят многото несъгласия в реториката и практиката, които характеризират света, какъвто го познаваме - без значение дали това е система за помощ и търговия, която подхранва несъответствия и несгоди, които има за цел да разреши; дискурсът за интернационалното право и полезности, който се разпада пред лицето на минали нарушавания и сегашни желания за реформи; или даже договаряния за финансиране на климата, при които спешността стопира, когато стартират западните стопански ползи.

Западният свят може да обърне тази траектория единствено като търси в действителност нова основа в връзките си със страните от Африка и Азия, предизвиквайки личното си схващане за това какво в действителност значи почтително партньорство сред еднообразно законни страни.

Не става въпрос за обстоятелството, че изричането на мантри за идеалите към този момент напълно не е безапелационно, нито пък за цялостното отдаване на тези идеали на олтара на икономическия прагматизъм. Става дума за вдишване на дължимия дял от отговорността за настоящото положение на нещата, схващане на упованията за бъдещето, предпочитание за действителни отстъпки и привеждане на дискурса в сходство с доларите и делата.

По този метод западният свят ще увери тези от нас, които не престават да имат вяра в обещанията на Хартата на Организация на обединените нации и Всеобщата декларация за правата на индивида, че това не са просто искания за поддържане на надмощие пред лицето на екзистенциални закани - по-скоро те са трайна визия за един по-добър свят, за който си коства да се борим.