Астрофизикът Ави Льоб отново се надява да открие останки от извънземна технология в Тихия океан
Повече от 70 години търсим следи от извънземен разсъдък в радиосигналите – без триумф. Астрофизикът от Харвард Ави Льоб смята, че космосът не е единственото място, където може да има доказателства за извънземни цивилизации. Миналото лято той управлява експедиция за търсене на железни фрагменти от междузвезден астероид, който се е разрушил във водите на Тихия океан. Журналисти от Life Science разговаряха с професора за неговите проучвания, бъдещите експедиции и търсенето на извънземен разсъдък.
„ Хората като тип съществуват на Земята от няколко милиона години, което е 10 000 пъти по-малко от възрастта на Вселената. Ние сме в самия завършек на галактическата игра. И с помощта на Коперник и Галилей знаем, че не сме в центъра на сцената. Така че тази пиеса не е за нас. Затова е по-добре да останем смирени и любопитни. Това е моята съществена философия “, споделя проф. Льоб.
Според него най-хубавият късмет за човечеството да открие следи от извънземен живот е да ги търси на Марс, където е имало вода. Втората най-важна цел: проучване на милиони обекти с диаметър към 1 метър, които са пристигнали от други звездни системи. Льоб има вяра, че милиони такива обекти обикалят към Слънцето, само че ярката светлина не разрешава те да бъдат видяни. Може би измежду тях има високотехнологични остатъци, галактически отпадък, оставен от извънземни и даже нещо потребно.
Много от сътрудниците на Леб се отнасят скептично към експедицията му до крайбрежията на Папуа Нова Гвинея. Някои от тях настояват, че това, което са съумели да вдигнат от дъното е елементарна въглищна пепел, а не парчета от астроид, пристигнал от междузвездното пространство. Анализът обаче сподели, че това не е пепел: 10% от дребните сфери имат необикновен химически състав. Въпреки това редакторите на научните списания се забавиха с публикуването на публикацията на Льоб. Това е наклонност, присъща на академичната общественост като цяло, и попречва научния напредък – споделя известният астрофизик.
След една година Льоб възнамерява да повтори експедицията, като се надява този път да получи по-убедителни доказателства и да получи по-големи мостри, които ще дадат опция да се схванат характерностите на материала. Изотопният разбор би оказал помощ да вземем за пример да се откри възрастта на материала – може би той е по-стар от възрастта на Слънчевата система. Или даже не е натурален обект, а част от някакво незнайно приспособление.
„ От 70 години търсим радиосигнали. Трябва да променим метода си “, твърди професорът. – В реалност радиокомуникацията е доста примитивна човешка технология. Струва ми се обаче, че една напреднала цивилизация би трябвало да се занимава с проучване на космоса. Трябва да търсим следи от нея. Мисля, че имаме късмет да открием нещо удивително. Но явно няма да намерим нищо, в случай че не търсим “.
