Многоликият свят на Илия Бешков
Повече от 270 творби на именития художник Илия Бешков, измежду които и доста непоказвани, са подредени в юбилейната експозиция " 120 години от рождението на Илия Бешков " в художествената изложба в Плевен, носеща името на огромния създател. Тя има най-мащабната по размер и наличие сбирка от основаното от него - към 1300 работи, от всички негови съществени креативен тематики: " Испанска хроника ", политическа и битова ирония, религиозни произведения, скици, илюстрации и образователни рисунки.
Благодарение на съдействието с Регионалната библиотека " Христо Смирненски " в Плевен са изложени и книги с илюстрации на художника. Бешков е един от най-забележителните български създатели от първата половина на XX в., показват от библиотеката. Работи главно живопис и графика, само че също е публицист и възпитател. Популярни са доста негови карикатури и илюстрации. Следвал е в Софийския университет, завърнал се е за малко в Плевен като преподавател, а по-късно е учил живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов. От 1945 година е учител в академията по изобразяване, илюстрация и оформление на книгата. Редовен професор става през 1953 година, завежда катедрата " Графика " до края на живота си през 1958 година
Илия Бешков е освен измежду най-известните български художници, само че творчеството му е видяно и в други страни. Рисунките му стават необятно публикувани посредством изявления в печатни медии. Творчеството му е всеобхватно и ориентирано към всички възрасти. За дребните Илия Бешков илюстрира и основава графичното оформление на обичани детски книги - " Ането " и " Тошко Африкански " на Ангел Каралийчев, " Крали Марко ", " Хитър Петър ", стихосбирките за деца на Дора Габе " От Слон до мравка " и " Наште сърчица ", стихосбирката " Листило стръкче " на Йордан Стубел и други
През житейския си път Илия Бешков е очевидец на войни, политически преврати, наслади и загуби и с помощта на изкуството съхранява свободния си дух, обичта си към света и хората, възприятието си за комизъм и подигравка. Освен художник, Илия Бешков е и ослепителен публицист. Създава стойностни текстове, ориентирани към негови съвременници, като визира настоящи тематики - за битието на индивида, религиозното съзнание, свободата, всевъзможни въпроси от региона на изкуството - картините, илюстрациите, рисунките, карикатурите, вероятността, същността на изкуството и още, и още...
По време на юбилейната експозиция " 120 години от рождението на Илия Бешков " в Плевен ще се проведат няколко занимания по изобразително изкуство с деца, се споделя още в информацията на ArtPrice.bg. А от 10 декември изложбата ще гостува в залите на Съюза на българските художници в София.
Снимки ХГ " Илия Бешков " - Плевен
Снимки ArtPrice.bg
Уникален взор върху живота на забележителния и неотразим художник и човек
120 години от рождението на Илия Бешков се навършиха през 2021 година Това е единствено формалният мотив " Книгомания " да включи в издателското си портфолио книгата на Иво Милев " Илия Бешков. Биография ".
Изданието е част от линията на издателството за биографични книги на значими персони от артистичния и културния ни живот, научи ДУМА от Елица Пенова. Дизайнер на цялата поредност е Тодор Манолов. " Биографията е род, желан от четящата аудитория, и е необичайно, че в България съвсем липсват негови създатели. Животът на Бешков е заслужен за сходен роман, тъй като е повсеместен и приключен, с доста драма и с доста обрати. Писал съм за необятната аудитория, не за експерти и се надявам да съм се справил. Бешков заслужава вниманието на всички ни ", разяснява създателят на книгата Иво Милев, който сега е заместник-директор на Националната художествена изложба.
Благодарение на достъпа до непубликувания списък на Илия Бешков, обезпечен от Савка Чолакова, изданието предлага неповторим взор върху живота на забележителния и неотразим художник и човек Илия Бешков. Докато написа биографичната книга за надарения художник, карикатурист и мъдрец, Иво Милев следва като мото думите на Бешков: " През целия си живот желаех да бъда чист и непокварен. Това непостижимо предпочитание ми лиши и мира, и чистотата. "
" Илия Бешков. Биография " е първокласно издание с размер 240 страници, с твърди корици, богато илюстрирано със снимков материал и творби от фондовете на ХГ " Илия Бешков " в Плевен, Националната изложба, Музея " Дом на хумора и сатирата " в Габрово, персонални, публични архиви и сбирки. Редактор на изданието е доктор Пламен Петров, шеф на Общинската изложба в Казанлък. Ето и неговите думи за полезността на книгата и за какво е значимо да помним Илия Бешков:
" Настоящата книга е опит за следващото припомняне на житейския и креативен път на актьора. (...) Това е книга за карикатуриста, прехапал фас сред зъбите, чийто гений на художник е видян още при образованието му в гимназията в Плевен. Момчето, което през 1918 година ще стартира първо да учи право, въпреки че еднообразно добре му се отдава всичко - и точни науки, и музика, и изобразяване.
През 1921 година Илия Бешков е признат за студент в Художествената академия в София, освен това в класа по живопис на именития занаятчия на акварела Никола Маринов. Едновременно със следването си той стартира да сътрудничи на голям брой вестници със свои карикатури.
Острият образен език на художника обаче не е всичко. Илия Бешков има нещо, което малко на брой имат - а точно взор, който може да се надсмее даже над най-мрачните събития, да провиди слабостите, лъжите, низостта с окото на обективен арбитър. Но Илия Бешков е доста повече от всичко това - той е правилен следовник на личната си мяра за правдивост и таман тази мяра през днешния ден му отрежда място в паметта на хората.
" Илия Бешков. Биография " единствено условно подразделя живота на Бешков на два интервала: " Селото " и " Градът ". Иво Милев не просто предава хронологично събития и мемоари на Бешков, а ловко вплита в описа си своя разбор и думи на Бешкови съвременници (Александър Божинов, Тодор Цонев и др.) и откриватели (Владимир Свинтила, Георги Томалевски, Константин Петканов, Атанас Славов и др.), показва сатиричния художник и карикатурист в един по-широк подтекст и културна среда, с цел да придобием пълностоен нюх за личността на Бешков - за неговата осведоменост, мироглед, великодушие. От редовете в тази книга попиваме " следите от метода на възпитанието му, (...) причинителите на неговото многообразно дарование и самодивските извори, от които е пил чародейните способности на изкуството " (по Ал. Божинов).
А Иво Милев добавя: " Надарен с удивителна зрителна памет и съвсем в никакъв случай не рисуващ от натура, в неговите герои и типажи по-късно непрекъснато ще се срещат лицата от неговото детство, на най-близкото му фамилно и съседско обграждане - татко му, дядо му, майка му, лелите и чичовците, братята, съседите. Там, на село, в миналото той е видял всички човешки лица и всички нрави ". Още в детството си научава тънкостите на човешкия темперамент, само че посредством животинския. Свързаността с природата остава у него до края на живота му. Въпреки ироничността към живота и протичащото се, която демонстрира, Бешков носи у себе си и обичта към хората. Изразена обаче още веднъж с автентичен язвителен колорит: " Обичам хората, откакто ги накарам да ме ненавиждат. Ползвам се от случая да попрося опрощение от тях, като ги убеждавам, че аз единствено съм споделил виновността им и те моята. Квит. "
Илюстрации от книгата
Илия Бешков, Автопортрет, 1957, ХГ Плевен
Илия Бешков, Човекът омлет, 1940, ХГ Плевен
Илия Бешков, 50-те години
Публикуваме фрагмент от книгата, възложен от изд. " Книгомания "
" Всичко, сложено в ръцете ми, добива своя комичен и съгласно мен същински тип ", споделя Бешков. До каквото и да се допре, става автентично, своеобразно, нетрадиционно. В изявленията му и рисунките му има нещо библейско, рядко скъпоценно, " с пророческа и езическа елементарност " (Недев). Бешков скоро става рекламното лице за " Пладне ". С неговото име вестникопродавците ще хвалят утринната си стока: " Дневник ", " Мир ", " Ехо ", " Пладне " с подигравка на Бешков! " " Имаше доста, доста люде, които избраха една политическа подигравка от Бешков пред дългите и дълбокомъдрени уводни публикации на който и да е било ", ще напише по-късно редакторът на вестника Георги Вълков. Всяка заран, по обвързване, " като към скучна брачна половинка ", всеки си купува вестника на своята партия, а след това с неспокойствие протяга ръка към " Пладне ", " като към мечтана държанка ", поради карикатурите на Бешков.
Бешков е към този момент прочут, неговите фенове, изключително младежите, го разпознават по улиците, събират негови карикатури, събират се и от пострадалите: от политици, от царя, от екзарх Стефан.
Художникът Иван Керезиев си спомня, че като студент, въпреки да имал " запаси " към " Пладне ", бил влюбен в карикатурите на Бешков поради тяхната непринуденост и елементарност, виртуозното им осъществяване и духовитост, купувал си вестника единствено поради тях, изрязвал ги и усърдно ги съхранявал. Веднъж на улицата неговият приятел го побутнал и му посочил слабоват, широкочел млад мъж, с дълга коса, със мощно обтегнати настрана устни, оголващи до корен предните му зъби, който като че ли преди малко е споделил нещо занимателно или се кани да го направи. " Знаеш ли кой е тоя...? Илия Бешков, художникът на " Пладне "! Находка! Истинска находка... шанс за пладнярите " - и загадъчно добавил: " Там, в това здание приятелите му, земеделците, го заключват в една стая, дават му ястие и нужните материали - да рисува. "
На страниците на " Пладне " Бешков ще развие карикатурния си жанр, героите му от облици, както е при Александър Божинов, ще станат видове. " Присъдата " над тях е жестока, тъй като е изказана надарено, изрично, въодушевено, със смях, подбив или подигравка, с сила, която още се съдържа върху от дълго време пожълтелите вестникарски страници, тя е тежко задължение и неизменен въпрос към епохата и историческото схващане за нея. Тук той ще сътвори тази изложба от политически екземпляри, без които е невъобразим погледът към българската история от 30-те години на ХХ век: Андрей Ляпчев, с неговите пълнички бузи и ехидна усмивка, скрита зад мустака, и козята брадичка, проф. Александър Цанков, Александър Малинов, Цар Борис III, с типичния благороден, орлов, " кобургски " нос, охраненичкият екзарх Стефан със самодоволната си физиономия, другояче добър другар на Бешков или Александър Гиргинов, който за две години, от 1931 до 1933, откогато е вътрешен министър, си е останал все същият, единствено се е смалил, или Михаил Маджаров, който безпомощно е захвърлил лопатата и цилиндъра си след първата копка и в неразбиране се чуди на неразбирането, което среща: " За кого ли върша тия пусти железници " и изключително - професорите-министри: Петко Стайнов, Владимир Моллов, Димитър Мишайков, Георги Данаилов, Александър Цанков: пет професори, а отечеството изгубено и така нататък, и така нататък
Всички тези облици са присъщи, както споделя Бешков, те са видове, само че тяхната мощ е в това изумително майсторство да бъдат уловени и пресъздадени в съответните им положения. Поводите за основаване на огромна част от тези карикатури са от дълго време забравени, налични единствено за историците експерти, а без тях те мъчно се схващат. Повлияни от случки, събития, държания на момента, от героите на деня, техният сюжет постоянно остава неразбираем. Те показват хрумвания, само че не са техни декларативни и еднопосочни знаци. В тях Бешков основава хора, живи и чувстващи. Всеки от тях носи своята разпознаваема маска, само че тя като че ли оживява, с цел да изрази неповторимо положение, и в това е тяхната мощ. Бешков е на първо място психолог.
Той самичък има схващане за тази " мощ на изкуството ". Смята, че всичките тези, " които доста вършеха, а най-после нищо не направиха ", сами му дължат признателност за това, че ги е въвел " във безконечния и несравним свят на изкуството ", че в последна сметка - ги е удостоил, ги е направил персони. От тук насетне карикатурният облик ще измести оригинала, както прякорът - личното име. Бешков е детето, което вика: Царят е гол! - и ще остане вечно подобен. Карикатурата, в случай че е сполучлива, е като прякора, общественото име на индивида - характерът му в сбита форма. Тя се прилепва към него като сянка, като накриво отражение, което на всички места той мъкне със себе си, само че загуби ли го, губи личността си.
Изявата на Бешков става в отрицанието - това е неговата мощ и неговото злощастие. На въпроса: какви усеща го импулсират, когато прави подигравка, той дава отговор: " Досада и злоба. И в същото време една тънка признателност към жертвата, че ми е дала опция да я оскърбя. Затова може би ми е толкоз блага отсетне. " Обичам хората, откакто ги накарам да ме ненавиждат. Ползувам се от случая да попрося опрощение от тях, като ги убеждавам, че аз единствено съм споделил виновността им и те моята. Квит ".
Бешков има твърдо и непоколебимо схващане за света, има своя философия за света, за връзките сред хората, за условията, които би трябвало да се слагат на човек: " свeтът го е основал практичният, порочният човек по собствен облик и сходство ". Той е нравоучител, написа за него Никола Мавродинов: " Социалният светоглед на Бешков е зависещ на нещо по-дълбоко - на един надали не набожен мироглед, тъй като той има вяра в нещо свято, огромно и могъщо, което се намира в самия човек. Но това нещо ние не виждаме в облиците му. Той ни демонстрира в тях грозотата на противното. Тъкмо в тая битка сред двете се раждат несъгласията, върху които той се нахвърля със мощ и постоянно с свирепост. И таман тук се основават редица невъзможности, които довеждат до трагизъм. Защото основата на Бешковата политическа подигравка е в трагизма на тия несъгласия.
Ние не казахме инцидентно думата трагизъм. Най-характерно за неговата подигравка е това идване до трагичното в публичните връзки, това подчертаване на трагичната, пагубната за индивида и за човешкото достолепие страна, тоя духовен максимализъм на художника, който го кара да вижда трагично всяко закононарушение по отношение на човешката персона.
И ето, неговото твърдо разбиране в моралните полезности на индивида му даваше воля да наказа и санкционира ". Бешков стартира да усеща тази мощ на " абсолютизма " в мирогледа си като задължение, като лична драма: " Ако се знае какъв брой карикатуристът е осъден от Бога - да вижда хубостта грозна и злото - почтено, да принадлежи до болежка на всяко зло и цинизъм, на всяка бедна скръбна добродетел, на всеки възхитен малоумен факт ", ще напише той през 1931 година Това гнетящо възприятие ще се ускорява.
Страницата приготви Вилиана Семерджиева
Благодарение на съдействието с Регионалната библиотека " Христо Смирненски " в Плевен са изложени и книги с илюстрации на художника. Бешков е един от най-забележителните български създатели от първата половина на XX в., показват от библиотеката. Работи главно живопис и графика, само че също е публицист и възпитател. Популярни са доста негови карикатури и илюстрации. Следвал е в Софийския университет, завърнал се е за малко в Плевен като преподавател, а по-късно е учил живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов. От 1945 година е учител в академията по изобразяване, илюстрация и оформление на книгата. Редовен професор става през 1953 година, завежда катедрата " Графика " до края на живота си през 1958 година
Илия Бешков е освен измежду най-известните български художници, само че творчеството му е видяно и в други страни. Рисунките му стават необятно публикувани посредством изявления в печатни медии. Творчеството му е всеобхватно и ориентирано към всички възрасти. За дребните Илия Бешков илюстрира и основава графичното оформление на обичани детски книги - " Ането " и " Тошко Африкански " на Ангел Каралийчев, " Крали Марко ", " Хитър Петър ", стихосбирките за деца на Дора Габе " От Слон до мравка " и " Наште сърчица ", стихосбирката " Листило стръкче " на Йордан Стубел и други
През житейския си път Илия Бешков е очевидец на войни, политически преврати, наслади и загуби и с помощта на изкуството съхранява свободния си дух, обичта си към света и хората, възприятието си за комизъм и подигравка. Освен художник, Илия Бешков е и ослепителен публицист. Създава стойностни текстове, ориентирани към негови съвременници, като визира настоящи тематики - за битието на индивида, религиозното съзнание, свободата, всевъзможни въпроси от региона на изкуството - картините, илюстрациите, рисунките, карикатурите, вероятността, същността на изкуството и още, и още...
По време на юбилейната експозиция " 120 години от рождението на Илия Бешков " в Плевен ще се проведат няколко занимания по изобразително изкуство с деца, се споделя още в информацията на ArtPrice.bg. А от 10 декември изложбата ще гостува в залите на Съюза на българските художници в София.
Снимки ХГ " Илия Бешков " - Плевен
Снимки ArtPrice.bg
Уникален взор върху живота на забележителния и неотразим художник и човек
120 години от рождението на Илия Бешков се навършиха през 2021 година Това е единствено формалният мотив " Книгомания " да включи в издателското си портфолио книгата на Иво Милев " Илия Бешков. Биография ".
Изданието е част от линията на издателството за биографични книги на значими персони от артистичния и културния ни живот, научи ДУМА от Елица Пенова. Дизайнер на цялата поредност е Тодор Манолов. " Биографията е род, желан от четящата аудитория, и е необичайно, че в България съвсем липсват негови създатели. Животът на Бешков е заслужен за сходен роман, тъй като е повсеместен и приключен, с доста драма и с доста обрати. Писал съм за необятната аудитория, не за експерти и се надявам да съм се справил. Бешков заслужава вниманието на всички ни ", разяснява създателят на книгата Иво Милев, който сега е заместник-директор на Националната художествена изложба.
Благодарение на достъпа до непубликувания списък на Илия Бешков, обезпечен от Савка Чолакова, изданието предлага неповторим взор върху живота на забележителния и неотразим художник и човек Илия Бешков. Докато написа биографичната книга за надарения художник, карикатурист и мъдрец, Иво Милев следва като мото думите на Бешков: " През целия си живот желаех да бъда чист и непокварен. Това непостижимо предпочитание ми лиши и мира, и чистотата. "
" Илия Бешков. Биография " е първокласно издание с размер 240 страници, с твърди корици, богато илюстрирано със снимков материал и творби от фондовете на ХГ " Илия Бешков " в Плевен, Националната изложба, Музея " Дом на хумора и сатирата " в Габрово, персонални, публични архиви и сбирки. Редактор на изданието е доктор Пламен Петров, шеф на Общинската изложба в Казанлък. Ето и неговите думи за полезността на книгата и за какво е значимо да помним Илия Бешков:
" Настоящата книга е опит за следващото припомняне на житейския и креативен път на актьора. (...) Това е книга за карикатуриста, прехапал фас сред зъбите, чийто гений на художник е видян още при образованието му в гимназията в Плевен. Момчето, което през 1918 година ще стартира първо да учи право, въпреки че еднообразно добре му се отдава всичко - и точни науки, и музика, и изобразяване.
През 1921 година Илия Бешков е признат за студент в Художествената академия в София, освен това в класа по живопис на именития занаятчия на акварела Никола Маринов. Едновременно със следването си той стартира да сътрудничи на голям брой вестници със свои карикатури.
Острият образен език на художника обаче не е всичко. Илия Бешков има нещо, което малко на брой имат - а точно взор, който може да се надсмее даже над най-мрачните събития, да провиди слабостите, лъжите, низостта с окото на обективен арбитър. Но Илия Бешков е доста повече от всичко това - той е правилен следовник на личната си мяра за правдивост и таман тази мяра през днешния ден му отрежда място в паметта на хората.
" Илия Бешков. Биография " единствено условно подразделя живота на Бешков на два интервала: " Селото " и " Градът ". Иво Милев не просто предава хронологично събития и мемоари на Бешков, а ловко вплита в описа си своя разбор и думи на Бешкови съвременници (Александър Божинов, Тодор Цонев и др.) и откриватели (Владимир Свинтила, Георги Томалевски, Константин Петканов, Атанас Славов и др.), показва сатиричния художник и карикатурист в един по-широк подтекст и културна среда, с цел да придобием пълностоен нюх за личността на Бешков - за неговата осведоменост, мироглед, великодушие. От редовете в тази книга попиваме " следите от метода на възпитанието му, (...) причинителите на неговото многообразно дарование и самодивските извори, от които е пил чародейните способности на изкуството " (по Ал. Божинов).
А Иво Милев добавя: " Надарен с удивителна зрителна памет и съвсем в никакъв случай не рисуващ от натура, в неговите герои и типажи по-късно непрекъснато ще се срещат лицата от неговото детство, на най-близкото му фамилно и съседско обграждане - татко му, дядо му, майка му, лелите и чичовците, братята, съседите. Там, на село, в миналото той е видял всички човешки лица и всички нрави ". Още в детството си научава тънкостите на човешкия темперамент, само че посредством животинския. Свързаността с природата остава у него до края на живота му. Въпреки ироничността към живота и протичащото се, която демонстрира, Бешков носи у себе си и обичта към хората. Изразена обаче още веднъж с автентичен язвителен колорит: " Обичам хората, откакто ги накарам да ме ненавиждат. Ползвам се от случая да попрося опрощение от тях, като ги убеждавам, че аз единствено съм споделил виновността им и те моята. Квит. "
Илюстрации от книгата
Илия Бешков, Автопортрет, 1957, ХГ Плевен
Илия Бешков, Човекът омлет, 1940, ХГ Плевен
Илия Бешков, 50-те години
Публикуваме фрагмент от книгата, възложен от изд. " Книгомания "
" Всичко, сложено в ръцете ми, добива своя комичен и съгласно мен същински тип ", споделя Бешков. До каквото и да се допре, става автентично, своеобразно, нетрадиционно. В изявленията му и рисунките му има нещо библейско, рядко скъпоценно, " с пророческа и езическа елементарност " (Недев). Бешков скоро става рекламното лице за " Пладне ". С неговото име вестникопродавците ще хвалят утринната си стока: " Дневник ", " Мир ", " Ехо ", " Пладне " с подигравка на Бешков! " " Имаше доста, доста люде, които избраха една политическа подигравка от Бешков пред дългите и дълбокомъдрени уводни публикации на който и да е било ", ще напише по-късно редакторът на вестника Георги Вълков. Всяка заран, по обвързване, " като към скучна брачна половинка ", всеки си купува вестника на своята партия, а след това с неспокойствие протяга ръка към " Пладне ", " като към мечтана държанка ", поради карикатурите на Бешков.
Бешков е към този момент прочут, неговите фенове, изключително младежите, го разпознават по улиците, събират негови карикатури, събират се и от пострадалите: от политици, от царя, от екзарх Стефан.
Художникът Иван Керезиев си спомня, че като студент, въпреки да имал " запаси " към " Пладне ", бил влюбен в карикатурите на Бешков поради тяхната непринуденост и елементарност, виртуозното им осъществяване и духовитост, купувал си вестника единствено поради тях, изрязвал ги и усърдно ги съхранявал. Веднъж на улицата неговият приятел го побутнал и му посочил слабоват, широкочел млад мъж, с дълга коса, със мощно обтегнати настрана устни, оголващи до корен предните му зъби, който като че ли преди малко е споделил нещо занимателно или се кани да го направи. " Знаеш ли кой е тоя...? Илия Бешков, художникът на " Пладне "! Находка! Истинска находка... шанс за пладнярите " - и загадъчно добавил: " Там, в това здание приятелите му, земеделците, го заключват в една стая, дават му ястие и нужните материали - да рисува. "
На страниците на " Пладне " Бешков ще развие карикатурния си жанр, героите му от облици, както е при Александър Божинов, ще станат видове. " Присъдата " над тях е жестока, тъй като е изказана надарено, изрично, въодушевено, със смях, подбив или подигравка, с сила, която още се съдържа върху от дълго време пожълтелите вестникарски страници, тя е тежко задължение и неизменен въпрос към епохата и историческото схващане за нея. Тук той ще сътвори тази изложба от политически екземпляри, без които е невъобразим погледът към българската история от 30-те години на ХХ век: Андрей Ляпчев, с неговите пълнички бузи и ехидна усмивка, скрита зад мустака, и козята брадичка, проф. Александър Цанков, Александър Малинов, Цар Борис III, с типичния благороден, орлов, " кобургски " нос, охраненичкият екзарх Стефан със самодоволната си физиономия, другояче добър другар на Бешков или Александър Гиргинов, който за две години, от 1931 до 1933, откогато е вътрешен министър, си е останал все същият, единствено се е смалил, или Михаил Маджаров, който безпомощно е захвърлил лопатата и цилиндъра си след първата копка и в неразбиране се чуди на неразбирането, което среща: " За кого ли върша тия пусти железници " и изключително - професорите-министри: Петко Стайнов, Владимир Моллов, Димитър Мишайков, Георги Данаилов, Александър Цанков: пет професори, а отечеството изгубено и така нататък, и така нататък
Всички тези облици са присъщи, както споделя Бешков, те са видове, само че тяхната мощ е в това изумително майсторство да бъдат уловени и пресъздадени в съответните им положения. Поводите за основаване на огромна част от тези карикатури са от дълго време забравени, налични единствено за историците експерти, а без тях те мъчно се схващат. Повлияни от случки, събития, държания на момента, от героите на деня, техният сюжет постоянно остава неразбираем. Те показват хрумвания, само че не са техни декларативни и еднопосочни знаци. В тях Бешков основава хора, живи и чувстващи. Всеки от тях носи своята разпознаваема маска, само че тя като че ли оживява, с цел да изрази неповторимо положение, и в това е тяхната мощ. Бешков е на първо място психолог.
Той самичък има схващане за тази " мощ на изкуството ". Смята, че всичките тези, " които доста вършеха, а най-после нищо не направиха ", сами му дължат признателност за това, че ги е въвел " във безконечния и несравним свят на изкуството ", че в последна сметка - ги е удостоил, ги е направил персони. От тук насетне карикатурният облик ще измести оригинала, както прякорът - личното име. Бешков е детето, което вика: Царят е гол! - и ще остане вечно подобен. Карикатурата, в случай че е сполучлива, е като прякора, общественото име на индивида - характерът му в сбита форма. Тя се прилепва към него като сянка, като накриво отражение, което на всички места той мъкне със себе си, само че загуби ли го, губи личността си.
Изявата на Бешков става в отрицанието - това е неговата мощ и неговото злощастие. На въпроса: какви усеща го импулсират, когато прави подигравка, той дава отговор: " Досада и злоба. И в същото време една тънка признателност към жертвата, че ми е дала опция да я оскърбя. Затова може би ми е толкоз блага отсетне. " Обичам хората, откакто ги накарам да ме ненавиждат. Ползувам се от случая да попрося опрощение от тях, като ги убеждавам, че аз единствено съм споделил виновността им и те моята. Квит ".
Бешков има твърдо и непоколебимо схващане за света, има своя философия за света, за връзките сред хората, за условията, които би трябвало да се слагат на човек: " свeтът го е основал практичният, порочният човек по собствен облик и сходство ". Той е нравоучител, написа за него Никола Мавродинов: " Социалният светоглед на Бешков е зависещ на нещо по-дълбоко - на един надали не набожен мироглед, тъй като той има вяра в нещо свято, огромно и могъщо, което се намира в самия човек. Но това нещо ние не виждаме в облиците му. Той ни демонстрира в тях грозотата на противното. Тъкмо в тая битка сред двете се раждат несъгласията, върху които той се нахвърля със мощ и постоянно с свирепост. И таман тук се основават редица невъзможности, които довеждат до трагизъм. Защото основата на Бешковата политическа подигравка е в трагизма на тия несъгласия.
Ние не казахме инцидентно думата трагизъм. Най-характерно за неговата подигравка е това идване до трагичното в публичните връзки, това подчертаване на трагичната, пагубната за индивида и за човешкото достолепие страна, тоя духовен максимализъм на художника, който го кара да вижда трагично всяко закононарушение по отношение на човешката персона.
И ето, неговото твърдо разбиране в моралните полезности на индивида му даваше воля да наказа и санкционира ". Бешков стартира да усеща тази мощ на " абсолютизма " в мирогледа си като задължение, като лична драма: " Ако се знае какъв брой карикатуристът е осъден от Бога - да вижда хубостта грозна и злото - почтено, да принадлежи до болежка на всяко зло и цинизъм, на всяка бедна скръбна добродетел, на всеки възхитен малоумен факт ", ще напише той през 1931 година Това гнетящо възприятие ще се ускорява.
Страницата приготви Вилиана Семерджиева
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ