Лауреати призовават за спешни усилия за предотвратяване на продоволствената криза
П овече от 150 лауреати на Нобелова премия и на Световната премия за издръжка подписаха отворено писмо, в което приканват за незабавни старания за увеличение на производството на храна преди идната международна злополука с глада.
Коалицията от някои от най-великите живи мислители в света прикани за незабавни дейности, които да дадат приоритет на научните проучвания и технологиите, с цел да се реши „ трагичното противоречие сред търсенето и предлагането на храни в международен мащаб “.
Физикът Робърт Удроу Уилсън; химикът Дженифър Дудна, Нобелов лауреат; Далай Лама; икономистът Джоузеф Стиглиц; ученият от НАСА Синтия Розенцвайг; етиопско-американският генетик Гебиса Еджета; Акинвуми Адесина, президент на Африканската банка за развитие; Уоле Сойинка, притежател на Нобелова премия за литература; и физикът, притежател на Нобелова премия за черни дупки, сър Роджър Пенроуз са измежду подписалите апела, съгласуван от Кари Фаулър, лауреат на Световната премия за издръжка за 2024 година и специфичен делегат на Съединени американски щати за световната продоволствена сигурност.
Като се базира на провокации, измежду които климатичната рецесия, войната и пазарния напън, обединението прикани за „ щадящи планетата “ старания, които да доведат до забележителен скок в производството на храни за изхранване на 9,7 милиарда души до 2050 година Призивът е за финансова и политическа поддръжка, съобщи ученият Джефри Хоутин.
„ Хората като че ли си заравят главата в пясъка по тази тематика “, споделя той.
„ Има огромна угриженост за темповете, с които протича изменението на климата, а по-късно и второстепенната концепция, че по-нататък храната ще бъде проблем “, сподели той.
Хоутин уточни, че производството на ориз и пшеница по света към този момент е в застой и даже понижава, освен това в миг, когато производството на храни би трябвало да се усили с 50-70% през идващите две десетилетия.
„ Много е елементарно да отложим решаването на казуса, само че в случай че чакаме, до момента в който в действителност настъпи голяма продоволствена рецесия, тогава ще имаме от 10 до 15 години да живеем в тази рецесия ”, споделя той.
„ Не можете да решите сходен проблем за една нощ. От момента, в който започнете изследователска стратегия, досега, в който тя може да окаже доста влияние върху производството, минават 10-15 години. Това изисква политическа воля. Нуждае се от съсредоточеното внимание на интернационалните институции ”, показва Хоутин.
В писмото се споделя, че светът „ даже не е близо “ до облекчаване на бъдещите потребности, и се предвижда, че доникъде на века човечеството ще бъде изправено пред „ още по-несигурен и неустойчив свят “, в случай че не се усили поддръжката за нововъведенията на интернационално ниво.
„ Всички доказателства сочат, че в случай че светът продължи да работи както до момента, продуктивността на храните ще понижава от ден на ден “, споделя Фаулър. „ При 700 милиона души, които през днешния ден не разполагат с задоволително храна, а международното население се чака да нарасне с 1,5 милиарда до 2050 година, човечеството е изправено пред извънредно неравнопоставен и неустойчив свят. Трябва да насочим най-хубавите си научни старания към превръщане на сегашната траектория или днешната рецесия ще се трансформира в утрешна злополука “, безапелационен е ученият.
White Man Good:
A billion people are alive today because of one man's wheat. Norman Borlaug created disease-resistant crops that doubled food production across the developing world in the 1960s.
Norman won the Nobel Peace Prize in 1970. " You can't build peace on empty stomachs. "
— Runna1
Коалицията от някои от най-великите живи мислители в света прикани за незабавни дейности, които да дадат приоритет на научните проучвания и технологиите, с цел да се реши „ трагичното противоречие сред търсенето и предлагането на храни в международен мащаб “.
Физикът Робърт Удроу Уилсън; химикът Дженифър Дудна, Нобелов лауреат; Далай Лама; икономистът Джоузеф Стиглиц; ученият от НАСА Синтия Розенцвайг; етиопско-американският генетик Гебиса Еджета; Акинвуми Адесина, президент на Африканската банка за развитие; Уоле Сойинка, притежател на Нобелова премия за литература; и физикът, притежател на Нобелова премия за черни дупки, сър Роджър Пенроуз са измежду подписалите апела, съгласуван от Кари Фаулър, лауреат на Световната премия за издръжка за 2024 година и специфичен делегат на Съединени американски щати за световната продоволствена сигурност.
Като се базира на провокации, измежду които климатичната рецесия, войната и пазарния напън, обединението прикани за „ щадящи планетата “ старания, които да доведат до забележителен скок в производството на храни за изхранване на 9,7 милиарда души до 2050 година Призивът е за финансова и политическа поддръжка, съобщи ученият Джефри Хоутин.
„ Хората като че ли си заравят главата в пясъка по тази тематика “, споделя той.
„ Има огромна угриженост за темповете, с които протича изменението на климата, а по-късно и второстепенната концепция, че по-нататък храната ще бъде проблем “, сподели той.
Хоутин уточни, че производството на ориз и пшеница по света към този момент е в застой и даже понижава, освен това в миг, когато производството на храни би трябвало да се усили с 50-70% през идващите две десетилетия.
„ Много е елементарно да отложим решаването на казуса, само че в случай че чакаме, до момента в който в действителност настъпи голяма продоволствена рецесия, тогава ще имаме от 10 до 15 години да живеем в тази рецесия ”, споделя той.
„ Не можете да решите сходен проблем за една нощ. От момента, в който започнете изследователска стратегия, досега, в който тя може да окаже доста влияние върху производството, минават 10-15 години. Това изисква политическа воля. Нуждае се от съсредоточеното внимание на интернационалните институции ”, показва Хоутин.
В писмото се споделя, че светът „ даже не е близо “ до облекчаване на бъдещите потребности, и се предвижда, че доникъде на века човечеството ще бъде изправено пред „ още по-несигурен и неустойчив свят “, в случай че не се усили поддръжката за нововъведенията на интернационално ниво.
„ Всички доказателства сочат, че в случай че светът продължи да работи както до момента, продуктивността на храните ще понижава от ден на ден “, споделя Фаулър. „ При 700 милиона души, които през днешния ден не разполагат с задоволително храна, а международното население се чака да нарасне с 1,5 милиарда до 2050 година, човечеството е изправено пред извънредно неравнопоставен и неустойчив свят. Трябва да насочим най-хубавите си научни старания към превръщане на сегашната траектория или днешната рецесия ще се трансформира в утрешна злополука “, безапелационен е ученият.
White Man Good:
A billion people are alive today because of one man's wheat. Norman Borlaug created disease-resistant crops that doubled food production across the developing world in the 1960s.
Norman won the Nobel Peace Prize in 1970. " You can't build peace on empty stomachs. "
— Runna1
Източник: vesti.bg


КОМЕНТАРИ