Потресаващ пост на жена, загубила съпруга си, отново насочи прожекторите

Потресаващ пост на жена, изгубила брачна половинка си, още веднъж насочи прожекторите към варненската УМБАЛ " Света Марина ". Вчера ви показахме Инфекциозното поделение на тази болница - грозна и неуместна картина като сцена от филм на ужасите. Днес Галина Ганева споделя за последните дни на своя обичан мъж, който месец и половина се върти в омагьосания кръг на пътеки, отделения и лекарска несръчност. Пак в тази болница... Ето какво написа вдовицата във Фейсбук, провокирало доста гневни мнения и състрадание на хората. Публикуваме го с незначителна редакторска интервенция:  Пиша този пост, тъй като съм потресена от незнанието на лекарите от болница Св. Марина, 12 етаж ендокринология. Съпругът ми три пъти по неотложност с бьрза помощ постъпва в болничното заведение. Той беше диабетик. Намирахме го примрял с доста висока или доста ниска захар, и тъй като е диабетик, те лекуваха високата захар, гледаха да смъкват захарта, друго не ги интересуваше. Пътеката е пет дни, изписваха го болен. Обяснявам, че не е добре, обеснявахме какви симтоми има, само че уви. Изписват го на петия ден, след две седмици се повтаря и тъй като за тях е значимо да усвоят парите от пътеката, втория път в деня на изписване го смъкват на 11 етаж в гастрото, с цел да го изпишат от там, за тях отново е значима пътеката, шибаната пътека, а не човешкия живот. И най-лошото - изкарали са го в коридора да чака, той благия на краката си не се държеше и това не е всичко. Пак го изписват неизлекуван. Първия път не са забелязали, втория път никой ли не си зададе въпроса за какво е висока тази захар, че най-вероятно има нещо друго, че в резултат на нещо захарта е висока, по какъв начин не направихте една фотография на тез дробове, но къде ти - негодник до негодник. Постъпваме за трети път, към този момент вършат фотография, но ни местят в реанимация, повече от 10 дни ни държат напрегнат, в сериозно състояние ли е, не в тежко, дайте кръв, дайте това, дайте това. Разтакаваха ни, даваха ни очаквания, той благия с пневмония и сепсис. Абе хора, вие добре ли сте, по какъв начин пропиляхте един живот, по какъв начин спите вечер, по какъв начин може такова незнание. Отиваш за информация, единият доктор - в случай че изобщо могат да се нарекат такива, те са убийци в бели престилки, споделя в схващане е, другият - не е в схващане, третият - интобиран е, другият - към момента не е интобиран, петият - но вие доста късно потърсихте лекарска помощ, що за безочливост, по какъв начин късно - месец и половина вървим по тъгите, какъв брой по-рано трябваше да я потърсим. Исках да го видя - не може, единствено в краен случай. Е, по-краен от това не знам аз, няма да се учудя, в случай че са го поддържали отново поради шибаната пътека, по този начин и не позволиха да го забележим, що за изроди сте, това не е болница, това е морга. Да не приказвам за грубото отношение на първия екип на бcрза помощ, в този момент разбирам за какво ядете пердах, очевидно трябваше и аз по този начин да постъпя. И още нещо - в асансьора се натъкваш на болен от коронавирус дядо на инвалиден стол с маска и бутилка, колкото да диша, само че този дядо не е в служебния асансьор, по какъв начин единствено ни пазят от вируса. Пълен парадокс е нашето опазване на здравето. Аз знам, че няма да има осъдени и моят брачен партньор няма да го върна с написаното, само че нека най-малко някой се жегне да си отвори очите да прогледне. Пожелавам ви да горите в пъкъла, да изпитате всичко това, което ми причинихте. А и до наши благи министри - вместо да гледате от къде каква спекулация да извършите, променете законите, опазването на здравето не е опазване на здравето, а заличаване, гледате на пациентите като на банкомати, срамя се от вас, нека и вие да се засрамите. Почивай в мир, благо мое момче. Ще те обичаме постоянно.