Могат ли хората да разберат какво мислят животните
Потокът от нови проучвания оборва старите схващания за това на какво са способни и на какво не животинските мозъци - и трансформира метода, по който мислим за личния си тип.
Екип от откриватели от Испания и Германия неотдавна се зае да изследва дали животните са способни на логистични разсъждения.
Последната вълна от известни книги за познанието на животните потвърждава, че уменията, които дълго време се одобряваха за прерогатив на човечеството, от планирането на бъдещето до възприятието за правдивост, в действителност съществуват в цялото животинско царство - и то освен при приматите или другите бозайници, само че и при птиците, октоподите и други През 2018 година да вземем за пример екип от Университета в Буенос Айрес откри доказателства, че зебрите, чиито мозъци тежат половин грам, имат сънища. Монитори, прикрепени към гърлата на птици, откриха, че когато те спят, мускулите им от време на време се движат тъкмо по същия модел, както когато пеят на глас; с други думи, наподобява, че те сънуват по какъв начин пеят.
През 21-ви век сходни открития способстват за забележителна смяна в метода, по който хората мислят за животните - и за самите себе си. Според Аристотел хората се отличават от другите живи същества, тъй като единствено ние притежаваме рационална душа. Познаваме нашия тип като Homo sapiens, " умен човек ".
И въпреки всичко във време, когато самооценката на човечеството значително се образува от страховете за екологично опустошаване и нуклеарна война, съчетани със спомените за исторически жестокости, към този момент не е толкоз елементарно да кажем дружно с Хамлет, че индивидът е " пример на животните " - идеалът, на който другите същества биха подражавали, стига да можеха. Само хората правят жестокости като войни, геноцид и иго - и това, което ни разрешава да замисляме и правим такива закононарушения, е самата мощ на разсъдъка, с която се хвалим.
В книгата си " Ако Ницше беше нарвал " от 2022 година Джъстин Грег, експерт по общуването с делфини, написа: " Ние сме основали повече гибел и съсипия за живота на тази планета от всяко друго животно, в предишното и сегашното. Многобройните ни интелектуални достижения сега са на път да доведат до личното ни изгубване. "
Питър Годфри-Смит, мъдрец и морски биолог, открива, че октоподите са " умни в смисъл на любопитни и гъвкави; те са рисковани, опортюнистични ", склонни да крадат предмети като рулетки и измервателни принадлежности.
Тъй като мозъкът на октопода се е развил по изцяло друг метод от нашия, той осмисля света по метод, който ние надали можем да си представим. Октоподът има 500 млн. неврона, почти колкото едно куче, само че множеството от тези неврони са ситуирани не в мозъка, а в осемте му пипала, всяко от които може да се движи, да усеща миризми и може би даже да помни независимо. По думите на Годфри-Смит октоподът е " евентуално най-близкият до срещата ни с интелигентно извънземно ".
В един опит африкански сив папагал на име Грифин е теоретичен, че в случай че устои на желанието да изяде порция зърнени храни, ще бъде заплатен след непредсказуем период от време с храна, която му харесва повече, да вземем за пример ядки кашу. Птицата съумяла да издържи в 90% от случаите, като измислила способи да отвлече вниманието си, говорейки, бършейки перата си или просто хвърляйки чашата със зърнени храни през стаята. Приматологът Франс Де Ваал отбелязва, че сходно държание е много сходно с това, което човешките деца вършат пред лицето на изкушението.
Животните, които възприемат света посредством миризми, като да вземем за пример кучетата, имат друго чувство за време. Когато кучето усеща миризмата, " то не просто преценя сегашното, само че и чете предишното и предсказва бъдещето ", написа научният публицист Ед Йонг. Молекулите на миризмата на човек или друго куче могат да се задържат в стаята дълго откакто източникът е липсващ, или да се разнесат напред, преди да се появят. Когато едно куче се раздвижи доста преди стопанинът му да влезе през входната врата, миризмата придобива измерение на психическа мощ.
Ксенофан, мъдрец от времето преди Сократ, отбелязва, че в случай че конете и воловете можеха да рисуват картини, те щяха да създадат боговете да наподобяват като коне и волове. По сходен метод, в случай че нечовешките същества можеха да измислят тест за просветеност, те биха могли да класират типовете съгласно, да речем, способността им да намират пътя към дома си от разстояние без непозната помощ. Пчелите вършат това, като откриват магнитни полета, а кучетата - като следват миризми, до момента в който множеството модерни хора биха били безпомощни без карта или GPS. " Земята е цялостна с скотски типове, които са намерили решения за това по какъв начин да живеят добре по метод, който засрамва човешкия тип ", настояват учени.
Възможността за същинско междувидово съгласие е предмет на забележителното есе на Томас Нагел от 1974 година " Какво е да си прилеп? ", към което всеки създател, занимаващ се с познанието на животните, се отнася с почитание. Нагел, американски мъдрец, стига до заключението, че хората в никакъв случай няма да могат да схванат вътрешните прекарвания на прилепите. „ Дори и да се опитам да си показва какво е да хвърча и да извозвам по-голямата част от времето си провесен с главата надолу, всичко, което мога да си показва, е какво би било за мен да съм прилеп, а не какво е за прилепа да бъде прилеп “, написа той.
Малцина са приемали предизвикването на есето на Нагел толкоз безусловно, колкото Чарлз Фостър в книгата си от 2016 година " Да бъдеш звяр ". Адвокат и учен по специалност, Фостър си слага предизвикването да навлезе в психологичния свят на пет скотски типа, като живее колкото се може повече като тях. За да бъда лисица, той написа: " Лежах в един заден двор в Боу, без храна и без пиянство, уринирах и дефекирах, където бях, чаках нощта и се отнасях враждебно към хората в редовите къщи в близост. " За да бъде язовец, той изкопава трап в ската на един рид и живее в него с дребния си наследник Том, като яде земни червеи и вдишва прахуляк.
Начинът, по който Фостър търси другарство с животните, може да е краен, на моменти смешен, само че главният му подтик се споделя от доста от актуалните откриватели на познанието на животните, както и от от ден на ден миряни. Срещата с животинския разсъдък може да извърши същата функционалност като велика творба на изкуството или религиозно прекарване: тя прави познатото необичайно, напомняйки ни, че действителността включва доста повече, в сравнение с нормално си мислим.
Голямата разлика е, че до момента в който обичайното религиозно прекарване може да разсъни хората за Бога, животинското просветление може да ни разсъни за пълнотата на този свят. " Това, на което то ме научи, беше да чувстваш, че си част от това място, а не клиент ", споделя Фостър.
Независимо дали гледаме обратно към дългата си история, в която сме довели други типове до изгубване, или към бъдещето, в което ще се самоунищожим заради утежняване на климата, доста хора към този момент считат, че човечеството е най-голямата заплаха за Земята - рак, който се разраства безкрайно и убива своя притежател.
Не е инцидентно, че в същия миг софтуерните визионери започнаха да мислят за нашето бъдеще в извънземен проект. Земята може и да е мястото, където човечеството се е развило, споделят те, само че ориста ни приканва към други светове. Илон Мъск основава SpaceX през 2002 година с ясната цел да форсира колонизирането на Марс от човечеството. Други мислители " трансхуманисти " чакат едно изцяло виртуално бъдеще, в което нашите мозъци ще изоставят телата ни и ще реализиран величие под формата на електромагнитни импулси.
Нарастващият ни интерес към животинските мозъци може да се преглежда като метод да запълним и областите, чието равнище е под нашето. Ако октоподът е като образован извънземен, както написа Годфри-Смит, тогава не е нужно да сканираме небето толкоз обезпокоително за същински извънземен. Йонг цитира Елизабет Якоб, американски специалист по паяците, в същия смисъл: " Не е нужно да търсим извънземни от други планети...
Имаме животни, които имат напълно друга интерпретация на това какво съставлява нашия свят. " Може би просто знанието, че тези други мозъци съществуват, може да ни помогне да се примирим с рестриктивните мерки на нашия личен.
Екип от откриватели от Испания и Германия неотдавна се зае да изследва дали животните са способни на логистични разсъждения.
Последната вълна от известни книги за познанието на животните потвърждава, че уменията, които дълго време се одобряваха за прерогатив на човечеството, от планирането на бъдещето до възприятието за правдивост, в действителност съществуват в цялото животинско царство - и то освен при приматите или другите бозайници, само че и при птиците, октоподите и други През 2018 година да вземем за пример екип от Университета в Буенос Айрес откри доказателства, че зебрите, чиито мозъци тежат половин грам, имат сънища. Монитори, прикрепени към гърлата на птици, откриха, че когато те спят, мускулите им от време на време се движат тъкмо по същия модел, както когато пеят на глас; с други думи, наподобява, че те сънуват по какъв начин пеят.
През 21-ви век сходни открития способстват за забележителна смяна в метода, по който хората мислят за животните - и за самите себе си. Според Аристотел хората се отличават от другите живи същества, тъй като единствено ние притежаваме рационална душа. Познаваме нашия тип като Homo sapiens, " умен човек ".
И въпреки всичко във време, когато самооценката на човечеството значително се образува от страховете за екологично опустошаване и нуклеарна война, съчетани със спомените за исторически жестокости, към този момент не е толкоз елементарно да кажем дружно с Хамлет, че индивидът е " пример на животните " - идеалът, на който другите същества биха подражавали, стига да можеха. Само хората правят жестокости като войни, геноцид и иго - и това, което ни разрешава да замисляме и правим такива закононарушения, е самата мощ на разсъдъка, с която се хвалим.
В книгата си " Ако Ницше беше нарвал " от 2022 година Джъстин Грег, експерт по общуването с делфини, написа: " Ние сме основали повече гибел и съсипия за живота на тази планета от всяко друго животно, в предишното и сегашното. Многобройните ни интелектуални достижения сега са на път да доведат до личното ни изгубване. "
Питър Годфри-Смит, мъдрец и морски биолог, открива, че октоподите са " умни в смисъл на любопитни и гъвкави; те са рисковани, опортюнистични ", склонни да крадат предмети като рулетки и измервателни принадлежности.
Тъй като мозъкът на октопода се е развил по изцяло друг метод от нашия, той осмисля света по метод, който ние надали можем да си представим. Октоподът има 500 млн. неврона, почти колкото едно куче, само че множеството от тези неврони са ситуирани не в мозъка, а в осемте му пипала, всяко от които може да се движи, да усеща миризми и може би даже да помни независимо. По думите на Годфри-Смит октоподът е " евентуално най-близкият до срещата ни с интелигентно извънземно ".
В един опит африкански сив папагал на име Грифин е теоретичен, че в случай че устои на желанието да изяде порция зърнени храни, ще бъде заплатен след непредсказуем период от време с храна, която му харесва повече, да вземем за пример ядки кашу. Птицата съумяла да издържи в 90% от случаите, като измислила способи да отвлече вниманието си, говорейки, бършейки перата си или просто хвърляйки чашата със зърнени храни през стаята. Приматологът Франс Де Ваал отбелязва, че сходно държание е много сходно с това, което човешките деца вършат пред лицето на изкушението.
Животните, които възприемат света посредством миризми, като да вземем за пример кучетата, имат друго чувство за време. Когато кучето усеща миризмата, " то не просто преценя сегашното, само че и чете предишното и предсказва бъдещето ", написа научният публицист Ед Йонг. Молекулите на миризмата на човек или друго куче могат да се задържат в стаята дълго откакто източникът е липсващ, или да се разнесат напред, преди да се появят. Когато едно куче се раздвижи доста преди стопанинът му да влезе през входната врата, миризмата придобива измерение на психическа мощ.
Ксенофан, мъдрец от времето преди Сократ, отбелязва, че в случай че конете и воловете можеха да рисуват картини, те щяха да създадат боговете да наподобяват като коне и волове. По сходен метод, в случай че нечовешките същества можеха да измислят тест за просветеност, те биха могли да класират типовете съгласно, да речем, способността им да намират пътя към дома си от разстояние без непозната помощ. Пчелите вършат това, като откриват магнитни полета, а кучетата - като следват миризми, до момента в който множеството модерни хора биха били безпомощни без карта или GPS. " Земята е цялостна с скотски типове, които са намерили решения за това по какъв начин да живеят добре по метод, който засрамва човешкия тип ", настояват учени.
Възможността за същинско междувидово съгласие е предмет на забележителното есе на Томас Нагел от 1974 година " Какво е да си прилеп? ", към което всеки създател, занимаващ се с познанието на животните, се отнася с почитание. Нагел, американски мъдрец, стига до заключението, че хората в никакъв случай няма да могат да схванат вътрешните прекарвания на прилепите. „ Дори и да се опитам да си показва какво е да хвърча и да извозвам по-голямата част от времето си провесен с главата надолу, всичко, което мога да си показва, е какво би било за мен да съм прилеп, а не какво е за прилепа да бъде прилеп “, написа той.
Малцина са приемали предизвикването на есето на Нагел толкоз безусловно, колкото Чарлз Фостър в книгата си от 2016 година " Да бъдеш звяр ". Адвокат и учен по специалност, Фостър си слага предизвикването да навлезе в психологичния свят на пет скотски типа, като живее колкото се може повече като тях. За да бъда лисица, той написа: " Лежах в един заден двор в Боу, без храна и без пиянство, уринирах и дефекирах, където бях, чаках нощта и се отнасях враждебно към хората в редовите къщи в близост. " За да бъде язовец, той изкопава трап в ската на един рид и живее в него с дребния си наследник Том, като яде земни червеи и вдишва прахуляк.
Начинът, по който Фостър търси другарство с животните, може да е краен, на моменти смешен, само че главният му подтик се споделя от доста от актуалните откриватели на познанието на животните, както и от от ден на ден миряни. Срещата с животинския разсъдък може да извърши същата функционалност като велика творба на изкуството или религиозно прекарване: тя прави познатото необичайно, напомняйки ни, че действителността включва доста повече, в сравнение с нормално си мислим.
Голямата разлика е, че до момента в който обичайното религиозно прекарване може да разсъни хората за Бога, животинското просветление може да ни разсъни за пълнотата на този свят. " Това, на което то ме научи, беше да чувстваш, че си част от това място, а не клиент ", споделя Фостър.
Независимо дали гледаме обратно към дългата си история, в която сме довели други типове до изгубване, или към бъдещето, в което ще се самоунищожим заради утежняване на климата, доста хора към този момент считат, че човечеството е най-голямата заплаха за Земята - рак, който се разраства безкрайно и убива своя притежател.
Не е инцидентно, че в същия миг софтуерните визионери започнаха да мислят за нашето бъдеще в извънземен проект. Земята може и да е мястото, където човечеството се е развило, споделят те, само че ориста ни приканва към други светове. Илон Мъск основава SpaceX през 2002 година с ясната цел да форсира колонизирането на Марс от човечеството. Други мислители " трансхуманисти " чакат едно изцяло виртуално бъдеще, в което нашите мозъци ще изоставят телата ни и ще реализиран величие под формата на електромагнитни импулси.
Нарастващият ни интерес към животинските мозъци може да се преглежда като метод да запълним и областите, чието равнище е под нашето. Ако октоподът е като образован извънземен, както написа Годфри-Смит, тогава не е нужно да сканираме небето толкоз обезпокоително за същински извънземен. Йонг цитира Елизабет Якоб, американски специалист по паяците, в същия смисъл: " Не е нужно да търсим извънземни от други планети...
Имаме животни, които имат напълно друга интерпретация на това какво съставлява нашия свят. " Може би просто знанието, че тези други мозъци съществуват, може да ни помогне да се примирим с рестриктивните мерки на нашия личен.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ