Необходима е промяна в нагласите на обществото, че Ние можем - говори Георги Колев за проблемите на инвалидите
" Посветих се напълно на идеята за приобщаване на хората с увреждания в просветителния, икономическия и културния живот на страната, тъй като имам вяра в положителното, залегнало у индивида, и в нуждата от обществена отговорност на обществото към всички маргинализирани групи. Надявам се на позитивна смяна в човешките връзки, на по-голяма любов и почитание сред хората, на смяна в настройките на обществото и в изконното право на всеки човек да бъде в действителност свободен и самостоятелен ", сподели Георги Колев - Председател на УС на Съюз на инвалидите в България. На 3 март светът отбелязва Международния ден на хората с увреждания.
Георги Димитров Колев е роден в гр. Варна през 1956 година Израснал в гр. Провадия и в санаториумите - с. Момин проход и Тузлата край Балчик, заради заболяване от детски паралич. Средното си обучение приключва в Техникум по слаботокова електротехника " А.С. Попов " в гр. София. В Пловдивския университет " П. Хилендарски " учи математика и физика. Участва в учредяването на Съюза на инвалидите в България /СИБ/ през 1989 година и през юни 1990 година е определен за зам. ръководител на УС на СИБ. След довеждане докрай на висшето си обучение работи като учител. Завърших задочно " Социални действия " във ВСУ " Черноризец Храбър " през 1999 година и след това магистърска стратегия " Социален мениджмънт " в Бургаски свободен университет. Работи в Министерство на труда и обществените грижи като регионален координатор за Варненска област. През 1997 година стартира работа като доброволец в Националния център за обществена рехабилитация /НЦСР/. През 1998 година е назначен като шеф на Център за хора с увреждания в гр. Варна, през 2002 година става изпълнителен шеф на НЦСР в гр. София. От 2004 до 2019 година работи в Инспектората на Агенция за обществено подкрепяне, където опит в държавната администрация. Комбинацията от обществена работа в Неправителствени организации бранша и в държавната администрация го построяват като експерт в проблематиката на хората с увреждания, общественото подкрепяне и обществените услуги. През м. август 2022 на IX-я Конгрес е определен за ръководител на Съюза на инвалидите в България.
- Често хората с увреждания се нуждаят от позитивни старания от страна на обществото, с цел да имат идентичен късмет за присъединяване в обществения живот. Съюзът на инвалидите в България е все по-активен в отбрана на правата на хората с увреждания, стои зад впечатляващата смяна на парадигмата - от това уврежданията да бъдат обсъждани като персонална покруса, до това уврежданията да се възприемат като въпрос на човешките права. Какви компликации срещате?
- Основните компликации, които срещаме, са на първо място в настройките на обществото като цяло, което възприема хората с увреждания със знак на състрадание и страдание, виждайки техните усложнения при напредването им в градска среда, при общуването и връзките, в образователния развой или трудовата претовареност в интегрирана среда. Това несъмнено е естествена човешка реакция, тъй като у всеки човек е залегнало положителното.
Именно това води до парадигмата да се одобряват хората с увреждания като трагични ориси, за които би трябвало главно да се грижи страната, както и Неправителствени организации бранша, профилиран за това.
Институциите в България са приели през годините нормативни актове, както интернационалните, по този начин и национални, осигуряващи правата на хората с уреждания - Конвенция на Организация на обединените нации, Конституция на Република България, Закон за хората с увреждания, Национална тактика за хората с увреждания 2021-2030 и доста други /над 70 закона/.
Държавата е отделяла през годините нужните средства за облекчение живота на хората с увреждания, като през последната година близо 2 мрд. лв. - за разнообразни типове целеви помощи, за лекарствени средства, финансова поддръжка, пенсии за неработоспособност, обществени услуги, за механизма " Лична помощ ", за медицински произведения и помощни средства, дотации за профилирани предприятия, стратегии за претовареност, просветителни и обучителни стратегии, стратегия за налична жилищна среда и персонална подвижност и други преференции по разнообразни нормативни актове, водещи до по-облекчено финансово положение на хората с увреждания.
Въпреки тази " удобна " на пръв взор нормативна и финансова среда, която страната дава, хиляди хора с увреждания страдат заради невисок стандарт на живот, в резултат на ниски пенсии, ниски приходи от трудови хонорари и голяма безработица /около 90% от хората с увруждания по неофициални данни/.
Защо е по този начин? Къде да търсим аргументите? И политиците се питат, по какъв начин по този начин при 34 мрд. лева държавен бюджет, 2 мрд. лева не доближават за хората с увреждания. Ето го дебатът, който липсва в обществото и самоуверено го слагаме на дневен ред. Ние разбираме и сме съгласни, че има доста по-важни политики и нужда от диспути. Но хората с увреждания към този момент са към 10% от популацията в страната /665 473 бр. лица, получаващи финансва поддръжка от Агенция за обществено подкрепяне за 2021 г./, и от ден на ден ще нарастват, заради неналичието на превантивни политики, които да лимитират инвалидността във всички сфери от публичния живот - разнообразни типове индустрии, превоз, некачествени храни, вреден метод на живот, стрес, нечиста градска среда, освен физическата атмосфера, само че и човешката, водеща до голям брой душевен контузии и увреждания.
Според нас, политиките би трябвало да се извърнат към опциите и капацитетът на хората с увреждания, към техните умения и качества, които включени в трудовия развой биха могли да допринесат за персоналното им богатство, за това на фамилията и в частност на обществото. Решихме да променим логото на Съюза, като индивидът на инвалидна количка показва придвижване, и споделя " Ние можем " . Наблягаме на опциите и желанието за самореализация на хората с увреждания, за самостоятелност от асистенти, от ТЕЛК комисии и други институции, като сигнализираме: " Ако имаме налична среда - архитектурна, транспортна, информационна и публично допустима, ние ще допринесем /без искания за значимост/ в построяването и просперитета на едно по-справедливо и хуманно общество.
През 60-те години на предишния век е било осъществено огромно научно проучване на пазара на труда в Съединени американски щати, при което е открито, че на всеки 1 $ вложения в обучение и трудова претовареност на човек с увреждане, същият възстановява 3 $ през живота си под формата на налози и осигуровки. Така от ползватели на обществени помощи и в тежест на бюджета, хората с увреждания в тази страна са елементарни данъкоплатци, равноправни с всички жители.
Трудно ще догоним американците, само че имайки поради положителното ни законодателство, което е на европейско равнище, е нужна смяна в настройките на обществото, че " Ние можем " и с посредническата роля на медиите да подобрим средата за обществено приобщаване на хората с увреждания.
- За страдание, хората с увреждания са жители от разнообразни възрастови групи на популацията. От деца до възрастни хора. Може ли да се каже, че главната цел е да се улесни включването и присъединяване на индивида в общността? И какви са инструментите, с които може да се реализира тази цел?
- Да, това е главната цел, като бих трансформирал единствено наличието и надлежно смисълът на думите - задачата ни е да се " самовключваме " и " самоучастваме " в просветителния, икономическия, културния и спортния живот на обществото.
Благодаря за въпроса, изключително за " индивида ", тъй като доста хора без да са освидетелствани от ТЕЛК имат проблеми с напредването, издръжливостта при нанагорнище на стълби или на къси дистанции, общуването и връзките, поради разнообразни ендокринни, сърдечни, белодробни и други типове вътрешни /соматични/ и душевен болести, които са невидими за просветителните институции, за работодатели, за властимеещите, които взимат политическите решения.
Инструментите, с които може да се осъществят тези цели на " самовключване " е главната Цел на Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания - страната да предизвиква, пази и подсигурява пълноценното и равноправно практикуване на всички права на индивида и съществени свободи и да способства за ценене на вътрешно присъщото им човешко достолепие.
Конвенцията включва даването от страната на благоприятни условия на хората с увреждания да живеят независимо и да вземат участие пълноценно във всички аспекти на живота. Държавите подхващат подобаващи ограничения за обезпечаване за хората с увреждания на еднакъв достъп до физическата среда на живеене, до превоза, информацията и връзките, в това число до осведомителните и информационни системи и технологии и до всички останали улеснения и услуги, отворени или предопределени за необятната общност, както в градските, по този начин и в селските региони.
За какво мечтаете, господин Колев?
Мечтая за това, България да доближи в скоро време стандарт на живот за своето население в една съвременна среда, наречена в Конвенцията на Организация на обединените нации " Универсален дизайн ", което значи дизайн на произведения, витална среда, стратегии и услуги, които да се употребяват в оптималната степен от всички хора, без да се постанова тяхното адаптиране или профилиран дизайн за хора с увреждания.
Мечтая за това, София да завоюва някой ден Международния конкурс за най-достъпен град в света.
Георги Димитров Колев е роден в гр. Варна през 1956 година Израснал в гр. Провадия и в санаториумите - с. Момин проход и Тузлата край Балчик, заради заболяване от детски паралич. Средното си обучение приключва в Техникум по слаботокова електротехника " А.С. Попов " в гр. София. В Пловдивския университет " П. Хилендарски " учи математика и физика. Участва в учредяването на Съюза на инвалидите в България /СИБ/ през 1989 година и през юни 1990 година е определен за зам. ръководител на УС на СИБ. След довеждане докрай на висшето си обучение работи като учител. Завърших задочно " Социални действия " във ВСУ " Черноризец Храбър " през 1999 година и след това магистърска стратегия " Социален мениджмънт " в Бургаски свободен университет. Работи в Министерство на труда и обществените грижи като регионален координатор за Варненска област. През 1997 година стартира работа като доброволец в Националния център за обществена рехабилитация /НЦСР/. През 1998 година е назначен като шеф на Център за хора с увреждания в гр. Варна, през 2002 година става изпълнителен шеф на НЦСР в гр. София. От 2004 до 2019 година работи в Инспектората на Агенция за обществено подкрепяне, където опит в държавната администрация. Комбинацията от обществена работа в Неправителствени организации бранша и в държавната администрация го построяват като експерт в проблематиката на хората с увреждания, общественото подкрепяне и обществените услуги. През м. август 2022 на IX-я Конгрес е определен за ръководител на Съюза на инвалидите в България.
- Често хората с увреждания се нуждаят от позитивни старания от страна на обществото, с цел да имат идентичен късмет за присъединяване в обществения живот. Съюзът на инвалидите в България е все по-активен в отбрана на правата на хората с увреждания, стои зад впечатляващата смяна на парадигмата - от това уврежданията да бъдат обсъждани като персонална покруса, до това уврежданията да се възприемат като въпрос на човешките права. Какви компликации срещате?
- Основните компликации, които срещаме, са на първо място в настройките на обществото като цяло, което възприема хората с увреждания със знак на състрадание и страдание, виждайки техните усложнения при напредването им в градска среда, при общуването и връзките, в образователния развой или трудовата претовареност в интегрирана среда. Това несъмнено е естествена човешка реакция, тъй като у всеки човек е залегнало положителното.
Именно това води до парадигмата да се одобряват хората с увреждания като трагични ориси, за които би трябвало главно да се грижи страната, както и Неправителствени организации бранша, профилиран за това.
Институциите в България са приели през годините нормативни актове, както интернационалните, по този начин и национални, осигуряващи правата на хората с уреждания - Конвенция на Организация на обединените нации, Конституция на Република България, Закон за хората с увреждания, Национална тактика за хората с увреждания 2021-2030 и доста други /над 70 закона/.
Държавата е отделяла през годините нужните средства за облекчение живота на хората с увреждания, като през последната година близо 2 мрд. лв. - за разнообразни типове целеви помощи, за лекарствени средства, финансова поддръжка, пенсии за неработоспособност, обществени услуги, за механизма " Лична помощ ", за медицински произведения и помощни средства, дотации за профилирани предприятия, стратегии за претовареност, просветителни и обучителни стратегии, стратегия за налична жилищна среда и персонална подвижност и други преференции по разнообразни нормативни актове, водещи до по-облекчено финансово положение на хората с увреждания.
Въпреки тази " удобна " на пръв взор нормативна и финансова среда, която страната дава, хиляди хора с увреждания страдат заради невисок стандарт на живот, в резултат на ниски пенсии, ниски приходи от трудови хонорари и голяма безработица /около 90% от хората с увруждания по неофициални данни/.
Защо е по този начин? Къде да търсим аргументите? И политиците се питат, по какъв начин по този начин при 34 мрд. лева държавен бюджет, 2 мрд. лева не доближават за хората с увреждания. Ето го дебатът, който липсва в обществото и самоуверено го слагаме на дневен ред. Ние разбираме и сме съгласни, че има доста по-важни политики и нужда от диспути. Но хората с увреждания към този момент са към 10% от популацията в страната /665 473 бр. лица, получаващи финансва поддръжка от Агенция за обществено подкрепяне за 2021 г./, и от ден на ден ще нарастват, заради неналичието на превантивни политики, които да лимитират инвалидността във всички сфери от публичния живот - разнообразни типове индустрии, превоз, некачествени храни, вреден метод на живот, стрес, нечиста градска среда, освен физическата атмосфера, само че и човешката, водеща до голям брой душевен контузии и увреждания.
Според нас, политиките би трябвало да се извърнат към опциите и капацитетът на хората с увреждания, към техните умения и качества, които включени в трудовия развой биха могли да допринесат за персоналното им богатство, за това на фамилията и в частност на обществото. Решихме да променим логото на Съюза, като индивидът на инвалидна количка показва придвижване, и споделя " Ние можем " . Наблягаме на опциите и желанието за самореализация на хората с увреждания, за самостоятелност от асистенти, от ТЕЛК комисии и други институции, като сигнализираме: " Ако имаме налична среда - архитектурна, транспортна, информационна и публично допустима, ние ще допринесем /без искания за значимост/ в построяването и просперитета на едно по-справедливо и хуманно общество.
През 60-те години на предишния век е било осъществено огромно научно проучване на пазара на труда в Съединени американски щати, при което е открито, че на всеки 1 $ вложения в обучение и трудова претовареност на човек с увреждане, същият възстановява 3 $ през живота си под формата на налози и осигуровки. Така от ползватели на обществени помощи и в тежест на бюджета, хората с увреждания в тази страна са елементарни данъкоплатци, равноправни с всички жители.
Трудно ще догоним американците, само че имайки поради положителното ни законодателство, което е на европейско равнище, е нужна смяна в настройките на обществото, че " Ние можем " и с посредническата роля на медиите да подобрим средата за обществено приобщаване на хората с увреждания.
- За страдание, хората с увреждания са жители от разнообразни възрастови групи на популацията. От деца до възрастни хора. Може ли да се каже, че главната цел е да се улесни включването и присъединяване на индивида в общността? И какви са инструментите, с които може да се реализира тази цел?
- Да, това е главната цел, като бих трансформирал единствено наличието и надлежно смисълът на думите - задачата ни е да се " самовключваме " и " самоучастваме " в просветителния, икономическия, културния и спортния живот на обществото.
Благодаря за въпроса, изключително за " индивида ", тъй като доста хора без да са освидетелствани от ТЕЛК имат проблеми с напредването, издръжливостта при нанагорнище на стълби или на къси дистанции, общуването и връзките, поради разнообразни ендокринни, сърдечни, белодробни и други типове вътрешни /соматични/ и душевен болести, които са невидими за просветителните институции, за работодатели, за властимеещите, които взимат политическите решения.
Инструментите, с които може да се осъществят тези цели на " самовключване " е главната Цел на Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания - страната да предизвиква, пази и подсигурява пълноценното и равноправно практикуване на всички права на индивида и съществени свободи и да способства за ценене на вътрешно присъщото им човешко достолепие.
Конвенцията включва даването от страната на благоприятни условия на хората с увреждания да живеят независимо и да вземат участие пълноценно във всички аспекти на живота. Държавите подхващат подобаващи ограничения за обезпечаване за хората с увреждания на еднакъв достъп до физическата среда на живеене, до превоза, информацията и връзките, в това число до осведомителните и информационни системи и технологии и до всички останали улеснения и услуги, отворени или предопределени за необятната общност, както в градските, по този начин и в селските региони.
За какво мечтаете, господин Колев?
Мечтая за това, България да доближи в скоро време стандарт на живот за своето население в една съвременна среда, наречена в Конвенцията на Организация на обединените нации " Универсален дизайн ", което значи дизайн на произведения, витална среда, стратегии и услуги, които да се употребяват в оптималната степен от всички хора, без да се постанова тяхното адаптиране или профилиран дизайн за хора с увреждания.
Мечтая за това, София да завоюва някой ден Международния конкурс за най-достъпен град в света.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ