Постоянният комитет на на 1 декември взе решение за поредна

Постоянният комитет на на 1 декември взе решение за поредна година да продължи наблюдението на случая със строителството на автомагистрала Струма през Кресненски пролом, а българското държавно управление ще би трябвало да рапортува за напредъка три пъти през 2022 година, оповестиха от екологично сдружения " За Земята ". Европейската спогодба за запазване на биоразнообразието и местообитанията следи проблема със строителството на автомагистралата от 2014 година поради неспазване на рекомендациите ѝ от страна на българската страна. Още през 2002 година непрекъснатият комитет към конвенцията упорства в рекомендация 98/2002 автомагистралата да се построи отвън дефилето и града, а сегашният път да стане местен. Това е и разновидността, който Европейската комисия утвърждава за финансиране с европейски средства. След самостоятелната експертната задача на Конвенцията, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтригувани страни, в това число локални поданици и рафтинг клубове, българското държавно управление одобри рекомендациите и се съгласи на сформиране на консенсусни работни групи, които да намерят решение за противоречивите въпроси за правата в Кресненския пролом повече от 20 години по-късно. На 10 ноември 2021 държавното управление и природозащитните организации внесоха общ отчет до идния комитет на Бернската спогодба. Това се случва за пръв път В отчета е разказано взетото решение за основаване на 3 работни групи, които да предложат на държавното управление консенсусни решения по 3-те на противоречиви въпроси, които спъват строителството на Автомагистрала Струма през Кресненски пролом: оповестяването на зоните от НАТУРА и определянето на техните природозащитни цели и цели; нови оценки по ОВОС/ОС и нов избор на други възможности и обсег на тези оценки. Препоръката на специалистите регистрира потребността от запазването на местен път, с цел да се реши въпроса с пътната сигурност, да се защитят и локалните хора и бизнеси в Кресна. Тя визира и нуждата строителството на автомагистрала Струма да се преглежда дружно с въпроса за рационализация на железопътната линия до Гърция. „ Вариантите, отговарящи на условията за запазване на природата и съблюдаване на пътната сигурност, са изграждане на дълъг тунел или така наречен цялостен източен обход при изнасяне на двете платна отвън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20). Това са единствените вероятни други възможности, които съблюдават рекомендация 98/2002 на Бернската спогодба. Само те не засягат природата в Кресненския пролом и обезпечават местен локален път на автомагистралата, без което е невероятно попречване на бъдещи тежки пътни произшествия. “, споделя Даниел Попов от Екологично съдружие „ За Земята “, който е и представител от името на неправителствените организации в Конвенцията. Припомняме, че още през 2019 Европейската комисия отхвърли да финансира с европейски средства препоръчаната от държавното управление права през Кресненския пролом. Тогава тя сподели, че е належащо България да дефинира природозащитните цели и да направи нова екологична оценка и нов избор на други възможности. Това се изисква и от мнението по екологична оценка на оперативната стратегия „ Транспортна съгласуваност – 2021-2027. На 12 ноември 2021 Европейската комисия предяви иск пред Съда на Европейски Съюз против България за неспособността на страната да опазва и ръководи своите зони по „ Натура 2000 “. България към момента не е определила задачите на 194 от общо 229 територии от голяма важност за Общността за специфични предпазени зони в границите на наложителния период, напомнят от " За Земята ".