Търсена илюзия
Постановка
Напоследък редица наши стопански наблюдаващи и анализатори показват, че стопанската система ни се развива изненадващо обичайно, без значение от вилнеещата политическа неустановеност. Основанията за сходна преценка се базират на данните за икономическата динамичност за настоящата година (2024) по тримесечия.
По предварителни оценки на Евростат през първите три тримесечия на настоящата година междинният ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт за тримесечие у нас е 0,5%, до момента в който същият индикатор за Европейски Съюз е 0,3%. Ако създадем параленост със страните от Централна и Източна Европа, които преди 90-те години на предишния век бяха членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в Европейски Съюз (Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия, които за краткост по-нататък са означени като „ страни СИВ-ЕС “) ще установим също известно изпреварващо развиване на нашата страна. По посочения индикатор България (заедно с Полша) отстъпва само на Литва, която е съумяла да реализира ритъм на приръст от 0,8%.
Нека уточним, че данните са предварителни, следва да бъдат поправени, а и на този стадий разликите не са основни. Редно е да се изчака несъмнено утаяване на статистическите оценки и тогава да се направи сложна оценка на постигнатата икономическа динамичност.
По-долу са показани оценки на Евростат на годишна основа за двете поредни 2022 - 2023 година, както и за последната декада, при опит за параленост със сравнимите с България страни СИВ-ЕС.
Страните СИВ-ЕС са разграничени на две групи: (1) Членки на еврозоната – Естония, Латвия, Литва и Словакия (EE+LT+LV+SK); (2) Нечленки на еврозоната – Полша, Румъния, Унгария и Чехия (CZ+HU+PL+RO). Разделението по страни цели открояване на въздействието на участието в еврозоната върху скоростта на действителна икономическа конвергенция.
Използваните усреднени оценки за обособените групи страни СИВ-ЕС са непретеглени средноаритметични стойности.
Скорост на действителна конвергенция
В Таблица 1 е показана динамичността на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в настоящи EUR като най-представителен индикатор за степента на действителна конвергенция на обособената група страни към междинните нива в Европейски Съюз. Промените са оценени по отношение на междинното ниво на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Европейски Съюз.
Скоростта на действителна конвергенция за 2023 година за България се прави оценка на 1,5 процентни пункта (п.п.). Четирите страни от групата СИВ-ЕС, които не са членки на еврозоната, са съумели да се придвижат към средноевропейското ниво през 2023 година сензитивно по-бързо – с 3,6 п.п., до момента в който другите четири стопански системи, които към този момент са членки на еврозоната, са добавили доближаване към средноевропейското ниво от минималните 0,7 п.п.
При данните от Таблица 1 работи в избрана степен резултатът на натягане на кръгова пружина – колкото по-голямо е натягането, толкоз по-големи старания са нужни за по-нататъшно присвиване.
Четирите страни от еврозоната (EE+LT+LV+SK) са доста по-близо до европейските стопански нива и тяхното по-нататъшно напредване към европейските стандарти е по-трудно, само че при включването им към еврозоната преди повече от декада междинното им ниво на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията бе близо половината от междинното ниво в Европейски Съюз (при повече от десетина п.п. по-ниско у нас през 2023 година!).
Впечатляваща е скоростта на напредване към европейските нива на четирите страни от групата, които към момента не са членки на еврозоната.
> Аналитична оценка
Данните от Таблица 1 демонстрират, че действителната конвергенция на България към европейските нива протича с незадоволителна скорост, като даже се забавя през последните години. Включването към еврозоната не води автоматизирано до бърза действителна конвергенция, даже тя зацикля в избрана степен. Страните СИВ-ЕС, които не са членки на еврозоната, съумяват да употребяват разполагаемите управнически лостове за ускорение на действителната им конвергенция към средноевропейското ниво.
Изоставането на България е при изискване, че локалната валута е подценена. Подценеността на локалната валута основава парникови условия за локалното произвеждане, а и в избрана степен разглезва производителите. Тя се свързва и с несанкционирано приключване на народен приход.
Могат да се посочат следните признаци за подцененост на локалната валута (българския лев):
- Първо, продължителен остатък на търговията със артикули и услуги като част от настоящата сметка на платежния баланс. За декадата 2014 - 2023 година постъпленията по инструкции индикатор надвишават заплащанията средногодишно с 4,4%!
- Второ, систематично повишаване на левовия съставен елемент в депозитите и заемите, главно заради оценката на потребителите, че аварийна валута е надценена. Делът на левовите депозити в общия размер на депозитите нараства от 57,3% през 2014 година на 67,2% през 2023 година, а на заемите в левове - от 45% през 2014 година на 76,6% през 2023 година Практиката демонстрира, че при идно включване към еврозоната делът на локалната валута във вътрешния паричен оборот понижава за сметка на каузи на EUR-съставката.
- Трето, систематично изпреварващ растеж на цените у нас спрямо еврозоната. Па данни на Евростат цените у нас през 2023 година са с 34,2% по-високи по отношение на 2015 година (HCPI), до момента в който в еврозоната същият приръст е 23,2%. При закрепен валутен курс изпреварващата инфлация у нас значи оскъпяване на локалната валута (BGN) по отношение на аварийна (EUR), което е допустимо само при подценена локална валута.
Поддържането на подценена локална валута е форма на защита на националното произвеждане - производителите са сложени при по-благоприятни условия за сметка на потребителите. Въпросът опира до мярката в степента на подцененост, както и в продължителността на поддържането на подценеността. Историческият ракурс е безапелационен - прекомерната защита е перспективно стопански неподходяща. Например, неотстъпната опозиция на публични представители на бизнеса у нас по отношение на повишението на фрапантно ниската минимална работна заплата е разследване и от твърдото адаптиране на производството към потреблението на подценена локална валута.
Оценката на скоростта на действителна конвергенция следва да регистрира и метода на неговото реализиране. България се нуждае от съществена замяна на настоящото софтуерно съоръжение, което би могло да стане само посредством висока капиталова интензивност. В реалност страната ни поддържа хронично минимална норма на струпване (оценена като отношение сред „ Бруто формиране на главен капитал “ и БВП). За 2023 година да вземем за пример съответната норма на струпване у нас е 18,7%, до момента в който приблизително за страни СИВ-ЕС, които са членки на еврозона (EE+LT+LV+SK) тя е 24,7%, а за не членките на еврозоната (CZ+HU+PL+RO) е 24,5%!
Единственият извод е, че постигнатият стопански напредък у нас е разследване от преексплоатация на амортизирани съществени фондове, т.е. безперспективен в избран смисъл.
Заключение
Винаги и на всички места съществуват хора или групи от хора, които са склонни да одобряват и да се задоволяват с илюзии. Лошо е, когато управническият хайлайф приема и се помирява с изкуствено построени и поддържани илюзии.
Нашата лична история изобилства от случаи на очевидно проявявано макроикономическо късогледство. Крайните резултати в никакъв случай не са били положителни. Въпреки това не престават опитите най-много за преживяване на днешния ден с вярата, че нежеланото неприятно ще ни отмине някак си, в случай че ли пък не - някой различен ще да го реши. Подобно държание е комфортно за управническия хайлайф, само че не и за популацията.
Разрешаването на описаната алтернатива и разчупването на гордиевия възел би следвало да се извърши при дейното присъединяване и подпомагане на интелигенцията. Преобладаващата част от нашата национална интелигенция обаче се задоволява с включване в множеството, което нашият изтъкнат икономист от предишния век Ст. Бочев назовава институционална интелигенция. Продължава да господства привидната късопаметна проява на просветеност, с папагалско преповтаряне на господстваща словосъчетание, без действителна ангажираност за виновен метод към социално-икономическата проблематика.
Икономически живот
Напоследък редица наши стопански наблюдаващи и анализатори показват, че стопанската система ни се развива изненадващо обичайно, без значение от вилнеещата политическа неустановеност. Основанията за сходна преценка се базират на данните за икономическата динамичност за настоящата година (2024) по тримесечия.
По предварителни оценки на Евростат през първите три тримесечия на настоящата година междинният ритъм на приръст на Брутният вътрешен продукт за тримесечие у нас е 0,5%, до момента в който същият индикатор за Европейски Съюз е 0,3%. Ако създадем параленост със страните от Централна и Източна Европа, които преди 90-те години на предишния век бяха членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в Европейски Съюз (Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия, които за краткост по-нататък са означени като „ страни СИВ-ЕС “) ще установим също известно изпреварващо развиване на нашата страна. По посочения индикатор България (заедно с Полша) отстъпва само на Литва, която е съумяла да реализира ритъм на приръст от 0,8%.
Нека уточним, че данните са предварителни, следва да бъдат поправени, а и на този стадий разликите не са основни. Редно е да се изчака несъмнено утаяване на статистическите оценки и тогава да се направи сложна оценка на постигнатата икономическа динамичност.
По-долу са показани оценки на Евростат на годишна основа за двете поредни 2022 - 2023 година, както и за последната декада, при опит за параленост със сравнимите с България страни СИВ-ЕС.
Страните СИВ-ЕС са разграничени на две групи: (1) Членки на еврозоната – Естония, Латвия, Литва и Словакия (EE+LT+LV+SK); (2) Нечленки на еврозоната – Полша, Румъния, Унгария и Чехия (CZ+HU+PL+RO). Разделението по страни цели открояване на въздействието на участието в еврозоната върху скоростта на действителна икономическа конвергенция.
Използваните усреднени оценки за обособените групи страни СИВ-ЕС са непретеглени средноаритметични стойности.
Скорост на действителна конвергенция
В Таблица 1 е показана динамичността на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в настоящи EUR като най-представителен индикатор за степента на действителна конвергенция на обособената група страни към междинните нива в Европейски Съюз. Промените са оценени по отношение на междинното ниво на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Европейски Съюз.
Скоростта на действителна конвергенция за 2023 година за България се прави оценка на 1,5 процентни пункта (п.п.). Четирите страни от групата СИВ-ЕС, които не са членки на еврозоната, са съумели да се придвижат към средноевропейското ниво през 2023 година сензитивно по-бързо – с 3,6 п.п., до момента в който другите четири стопански системи, които към този момент са членки на еврозоната, са добавили доближаване към средноевропейското ниво от минималните 0,7 п.п.
При данните от Таблица 1 работи в избрана степен резултатът на натягане на кръгова пружина – колкото по-голямо е натягането, толкоз по-големи старания са нужни за по-нататъшно присвиване.
Четирите страни от еврозоната (EE+LT+LV+SK) са доста по-близо до европейските стопански нива и тяхното по-нататъшно напредване към европейските стандарти е по-трудно, само че при включването им към еврозоната преди повече от декада междинното им ниво на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията бе близо половината от междинното ниво в Европейски Съюз (при повече от десетина п.п. по-ниско у нас през 2023 година!).
Впечатляваща е скоростта на напредване към европейските нива на четирите страни от групата, които към момента не са членки на еврозоната.
> Аналитична оценка
Данните от Таблица 1 демонстрират, че действителната конвергенция на България към европейските нива протича с незадоволителна скорост, като даже се забавя през последните години. Включването към еврозоната не води автоматизирано до бърза действителна конвергенция, даже тя зацикля в избрана степен. Страните СИВ-ЕС, които не са членки на еврозоната, съумяват да употребяват разполагаемите управнически лостове за ускорение на действителната им конвергенция към средноевропейското ниво.
Изоставането на България е при изискване, че локалната валута е подценена. Подценеността на локалната валута основава парникови условия за локалното произвеждане, а и в избрана степен разглезва производителите. Тя се свързва и с несанкционирано приключване на народен приход.
Могат да се посочат следните признаци за подцененост на локалната валута (българския лев):
- Първо, продължителен остатък на търговията със артикули и услуги като част от настоящата сметка на платежния баланс. За декадата 2014 - 2023 година постъпленията по инструкции индикатор надвишават заплащанията средногодишно с 4,4%!
- Второ, систематично повишаване на левовия съставен елемент в депозитите и заемите, главно заради оценката на потребителите, че аварийна валута е надценена. Делът на левовите депозити в общия размер на депозитите нараства от 57,3% през 2014 година на 67,2% през 2023 година, а на заемите в левове - от 45% през 2014 година на 76,6% през 2023 година Практиката демонстрира, че при идно включване към еврозоната делът на локалната валута във вътрешния паричен оборот понижава за сметка на каузи на EUR-съставката.
- Трето, систематично изпреварващ растеж на цените у нас спрямо еврозоната. Па данни на Евростат цените у нас през 2023 година са с 34,2% по-високи по отношение на 2015 година (HCPI), до момента в който в еврозоната същият приръст е 23,2%. При закрепен валутен курс изпреварващата инфлация у нас значи оскъпяване на локалната валута (BGN) по отношение на аварийна (EUR), което е допустимо само при подценена локална валута.
Поддържането на подценена локална валута е форма на защита на националното произвеждане - производителите са сложени при по-благоприятни условия за сметка на потребителите. Въпросът опира до мярката в степента на подцененост, както и в продължителността на поддържането на подценеността. Историческият ракурс е безапелационен - прекомерната защита е перспективно стопански неподходяща. Например, неотстъпната опозиция на публични представители на бизнеса у нас по отношение на повишението на фрапантно ниската минимална работна заплата е разследване и от твърдото адаптиране на производството към потреблението на подценена локална валута.
Оценката на скоростта на действителна конвергенция следва да регистрира и метода на неговото реализиране. България се нуждае от съществена замяна на настоящото софтуерно съоръжение, което би могло да стане само посредством висока капиталова интензивност. В реалност страната ни поддържа хронично минимална норма на струпване (оценена като отношение сред „ Бруто формиране на главен капитал “ и БВП). За 2023 година да вземем за пример съответната норма на струпване у нас е 18,7%, до момента в който приблизително за страни СИВ-ЕС, които са членки на еврозона (EE+LT+LV+SK) тя е 24,7%, а за не членките на еврозоната (CZ+HU+PL+RO) е 24,5%!
Единственият извод е, че постигнатият стопански напредък у нас е разследване от преексплоатация на амортизирани съществени фондове, т.е. безперспективен в избран смисъл.
Заключение
Винаги и на всички места съществуват хора или групи от хора, които са склонни да одобряват и да се задоволяват с илюзии. Лошо е, когато управническият хайлайф приема и се помирява с изкуствено построени и поддържани илюзии.
Нашата лична история изобилства от случаи на очевидно проявявано макроикономическо късогледство. Крайните резултати в никакъв случай не са били положителни. Въпреки това не престават опитите най-много за преживяване на днешния ден с вярата, че нежеланото неприятно ще ни отмине някак си, в случай че ли пък не - някой различен ще да го реши. Подобно държание е комфортно за управническия хайлайф, само че не и за популацията.
Разрешаването на описаната алтернатива и разчупването на гордиевия възел би следвало да се извърши при дейното присъединяване и подпомагане на интелигенцията. Преобладаващата част от нашата национална интелигенция обаче се задоволява с включване в множеството, което нашият изтъкнат икономист от предишния век Ст. Бочев назовава институционална интелигенция. Продължава да господства привидната късопаметна проява на просветеност, с папагалско преповтаряне на господстваща словосъчетание, без действителна ангажираност за виновен метод към социално-икономическата проблематика.
Икономически живот
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ