„Соната 57“ - сбъднат посмъртно проект на Милчо Левиев
Последният албум на Милчо Левиев, който има неповторима история, ще бъде показан на 19 юни на концерт в Лятно кино „ Орфей “ в родния му Пловдив.
Албумът съдържа оригиналниджаз аранжименти за глас и камерни инструментални обединения върху тематики от емблематични творби на Барток, Шопен, Владигеров, Равел, Вила-Лобос, Чайковски, Равел, Рахманинов. Идеята му е осъществена посмъртно в албума „ Соната 57 “ . Заглавието носи името на соната за цигулка и пиано, която Милчо Левиев посветил на проф. Боян Лечев.
„ Не за пръв път Милчо поддържа връзка, по своя си неотразим метод, с обичани музиканти от близкото и далечното минало “, отбелязва проф. Клер Леви.
„ Всички знаем, че Милчо имаше отношение особено към класическата музика. Той има класическо обучение и е почнал с композиции в типичен жанр. Джазът идва след това “, споделя брачната половинка на музиканта Вики Алмазиду в изявление за предаването „ Сценична тресчица “. По думите й Левиев доста желал да аранжира негови обичани композитори като Чайковски, Шопен, Барток, Дебюси, Равел.
„ Да вземе тематики от техни известни творби и да им даде формата на ария , с цел да ги изпея и някой да напише текстове. “
Така пиеси, които хората в никакъв случай не са си представяли, че могат да се изпеят, внезапно звучат като песни и стоят доста хубаво, добавя Алмазиду, за която това е голяма отговорност.
„ Както споделяше Милчо – те са доста по-големи, не ги променяй незабавно, не ги импровизирай , изпей ги, както са написали те музиката. “
Левиев е работил по плана няколко години, а няколко месеца преди да си отиде, през 2019 година влезнал в студиото на Валери Костов, на който гостували и с всичките ноти, които си носел.
„ И сподели – аз би трябвало да запиша всичко, тъй като може на следващия ден да си отида и да не знаете какво да вършиме . Влезе в студиото и по електронен път записа всички принадлежности. Неговата концепция беше всеки трак, всяка партия на всеки инструмент, който той е изсвирил, да замине някъде по света при негов другар, който да я изсвири с същински инструмент, да я върне назад, а Валери да сглоби всичко това “, разяснява още Алмазиду.
„ Милчо в никакъв случай не е оставял класиката. Винаги когато е можел, е свирил обичаните си композитори. Неговият свят е необхватен “, споделя продуцентът на албума Иван Минчев.
„ Милчо споделяше – музиката идва от друга музика . За него нямаше – това е класика, това е джаз. Той не обичаше табели, той обичаше хубавата музика “, добавя го Вики Алмазиду. Според нея Левиев се е опитвал „ по най-съвършения, грациозен метод да сплотява разнообразни жанрове музика - класика с джаз, поп с джаз. “
„ Обичаше тюрлю гювеча, обичаше да смесва неща. “
Вики Алмазиду споделя още, че Левиев има присъединяване в към 500 плочи и това е съвсем незнаен факт за него .
Цялото изявление за последния план на огромния музикант слушайте в звуковия файл.
Албумът съдържа оригиналниджаз аранжименти за глас и камерни инструментални обединения върху тематики от емблематични творби на Барток, Шопен, Владигеров, Равел, Вила-Лобос, Чайковски, Равел, Рахманинов. Идеята му е осъществена посмъртно в албума „ Соната 57 “ . Заглавието носи името на соната за цигулка и пиано, която Милчо Левиев посветил на проф. Боян Лечев.
„ Не за пръв път Милчо поддържа връзка, по своя си неотразим метод, с обичани музиканти от близкото и далечното минало “, отбелязва проф. Клер Леви.
„ Всички знаем, че Милчо имаше отношение особено към класическата музика. Той има класическо обучение и е почнал с композиции в типичен жанр. Джазът идва след това “, споделя брачната половинка на музиканта Вики Алмазиду в изявление за предаването „ Сценична тресчица “. По думите й Левиев доста желал да аранжира негови обичани композитори като Чайковски, Шопен, Барток, Дебюси, Равел.
„ Да вземе тематики от техни известни творби и да им даде формата на ария , с цел да ги изпея и някой да напише текстове. “
Така пиеси, които хората в никакъв случай не са си представяли, че могат да се изпеят, внезапно звучат като песни и стоят доста хубаво, добавя Алмазиду, за която това е голяма отговорност.
„ Както споделяше Милчо – те са доста по-големи, не ги променяй незабавно, не ги импровизирай , изпей ги, както са написали те музиката. “
Левиев е работил по плана няколко години, а няколко месеца преди да си отиде, през 2019 година влезнал в студиото на Валери Костов, на който гостували и с всичките ноти, които си носел.
„ И сподели – аз би трябвало да запиша всичко, тъй като може на следващия ден да си отида и да не знаете какво да вършиме . Влезе в студиото и по електронен път записа всички принадлежности. Неговата концепция беше всеки трак, всяка партия на всеки инструмент, който той е изсвирил, да замине някъде по света при негов другар, който да я изсвири с същински инструмент, да я върне назад, а Валери да сглоби всичко това “, разяснява още Алмазиду.
„ Милчо в никакъв случай не е оставял класиката. Винаги когато е можел, е свирил обичаните си композитори. Неговият свят е необхватен “, споделя продуцентът на албума Иван Минчев.
„ Милчо споделяше – музиката идва от друга музика . За него нямаше – това е класика, това е джаз. Той не обичаше табели, той обичаше хубавата музика “, добавя го Вики Алмазиду. Според нея Левиев се е опитвал „ по най-съвършения, грациозен метод да сплотява разнообразни жанрове музика - класика с джаз, поп с джаз. “
„ Обичаше тюрлю гювеча, обичаше да смесва неща. “
Вики Алмазиду споделя още, че Левиев има присъединяване в към 500 плочи и това е съвсем незнаен факт за него .
Цялото изявление за последния план на огромния музикант слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ