Последните няколко топли дни и наближаващите големи църковни празници Цветница

Последните няколко топли дни и наближаващите огромни църковни празници Цветница и Великден отприщиха тълпи от хора по улиците. Тротоарите са цялостни, пазарите са препълнени, в градския превоз няма място, както в елементарен работен ден. Очевидно успокоението от подтисканата офанзива на ковид у нас, посредством ограниченията на щаба, надвива у хората. И явно не недделява глада, тъй като всички, които срещаме или пазарят, или отиват на пазар.

Дали обаче заплахата ни е подминала дефинитивно, или успокоението може да притъпи разсъдъка и да ни хвърли в злокобна рецесия от офанзивата на инфекцията, която да обезсмисли всичките ни досегашни старания.

Обърнахме се с този въпрос към проф. Тодор Кантарджиев, който е член на Националния действен щаб за битка с ковид.

- Проф. Кантарджиев, откогато се подвигнаха температурите, се виждат ужасно доста хора и по улиците, и по пазарите, и в градския превоз. Откъде идва успокоението, отминала ли е заплахата?

- За страдание заплахата не е отминала и за жалост би трябвало да си напомним това, което споделя българският народ - че някои неразумни се давят най-после на Дунава.

Тъй като с помощта на поредицата от ограничения, които предприе Министерския съвет - първо, грипната почивка, по-късно карантината, по-късно ограниченията за тъй наречените разграничаване, дадоха своя плод.

Като гледаме статистиката на европейските страни, в България имаме малко случаи, имаме извършени генетически проучвания на диагностика, сравними с другите източноевропейски страни и имаме доста по-малко заболели. За страдание имаме не ниска смъртност.

Тези неща не трябва да ни успокояват, тъй като доста елементарно ще пламне зараза и ще вземе размери, каквито страните от Западна Европа сега мъчно овладяват в обстановката.

Съжалявам, само че се обръщам с огромно почитание към нашия народ, само че би трябвало да не се събират повече от трима души, би трябвало да се върви единствено до магазина и да се стои на опашка на 2 метра разстояние, да се заобикалят закрити пространства, да се носи маска, да се употребяват дезинфектанти, непрекъснато да мием ръцете си със сапун и топла вода. Просто това са неща, които би трябвало да ги съблюдаваме, тъй като макар че сега удържаме епидемията, тя доста бързо ще се популяризира и ще бъде жестока.

- Появиха се всевъзможни шамани и потенциали, които изясняват, че може и без тази карантина. Някои даже желаят да съдят България поради изключителното състояние. Трябва ли да им имаме вяра?

- О-о-о, в случай че знаете какъв брой хора прочетоха и чуха думата зараза и ковид и станаха безспорни експерти през последните дни.

Аз 40 години се сготвям за подобен миг, 40 години чета, към този момент 8-ма година управлявам Националния център по заразни и паразитни заболявания и виждам да имаме опция за диагностика на всяка инфекциозна болест по света - чикунгуния, антракс, бруцелоза.

Мисля, че съм доказвал на хората, че през последните 10 години Националният център е разкрил нишата на тези болести. Борим и морбилите и това го вършим от толкоз време и внезапно се появяват някакви хора, които стартират да ми дават акъли. Извинявайте, само че те четат по въпроса от 2 месеца.

- В момента разходките в парковете се оказаха най-важната част от живота и на децата, и на възрастните. Наистина ли, в случай че ги пропуснем още 2-3 седмици това ще е съдбовно за живота им?

- Не са толкоз значими. И когато човек излезе до аптеката, до магазина, до банката, би трябвало да прави по този начин, че да не контактува с доста хора. Аз да вземем за пример - даже на майтап ме вземат - само че заставам на няколко метра, когато беседвам с някого. И виждам да нося и маска.

Въпреки непрекъснато противоречащите си отзиви на най-големи експерти от Световната здравна организация.

Това, което ме плаши сега, са спорните послания към обществото. Всеки, прочел през вчерашния ден нещо, и внезапно излиза като безспорен потенциал. И българинът постъпва типично като прабаба ми македонката, която, когато минеше някой по улицата, ми споделяше: виж какво споделят хората, че не се сади по този начин и не се боядисва по този начин, виж хората какво споделят.

- С експлицитната спогодба, че аз съм внучка на духовник, който ме е отглеждал и възпитавал, желая да ви кажа, че през вчерашния ден чух много странни посланици от духовниците във връзка на идните църковни празници. Като че ли е забравена главната максима: здрав дух в крепко тяло. Тези празници би трябвало ли да ни изложат на риск и какво диктува духът на разсъдъка по Цветница и по Великден?

- Разумът диктува да не се събират доста хора на едно място. Разумът го диктува науката и това е мнението на огромна част от висшия клир на Българската православна черква, които са хора много образовани и знаят каква е заплахата - че събирането на хора крие риск.

Ето образецът в Южна Корея - 5 000 души се заразяват по едно и също време по време на църковна работа.

Вкъщи всеки от нас има икона. Службите ще се предават по малкия екран. По-добре е човек у дома да възпламени свещичка, да помене умрелите си близки, да се помоли на Господ за себе си, за фамилията си, за околните си и за България.

- Предвиждахте пикът на болестта да е тъкмо през тези две седмици. Увеличава ли се рискът?

- Предвиждахме пикът на болестта да е към Великден и на самия Великден. Може би ще се измести малко по-късно.

Дано да не е толкоз висок - това зависи от Цветница и от Великден. Съберат ли се доста хора на Цветница, тръгнат ли тълпи да се поздравяват, да се срещат, да се събират, ще изпуснем нещата.

Лошото е, че ми се обаждат сътрудници от провинцията и споделят, че софиянци, които са отишли по родните си места, сега се събират и вместо да си останат по дворовете на родителите, и да си засеят градините, влизат в контакт с доста хора.

Затова призоваваме: разсъдък, разсъдък и отново разсъдък! Защото това, което постигнахме досега като нация с помощта на навременните ограничения, подхванати и подкрепени от хората, да не ги проваляме в този момент. Та да не станем като тия, които се давят най-после на Дунава.