Ще успеем ли да удържим дефицита?
Последните фискални данни на министерството на финансите за август 2024 година демонстрират в допълнение утежняване на бюджетната позиция и слагат доста въпроси пред развиването на фискалните индикатори до края на годината и вероятността от ограничение на бюджетния недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт. Има риск бюджетното салдо, а освен инфлационния аршин, да е спомагателен фактор, ограничителен България пред бъдещо участие в Еврозоната.
Какви са главните аргументи за увеличаващия се бюджетен недостиг?
На първо място, това е стремителният растеж на обществените разноски – най-много разноските за пенсии, след нарастването им през юли и повишаването на заплатите в основни обществени браншове. Срещу този растеж не стои подобен растеж в приходите, като закъснение на повишаването на приходите се следи при данъчните доходи. На последващо място, при неданъчните доходи се регистрират по-ниските доходи от дял от държавните предприятия за тази година, най-много поради неразпределяне на дял от облагата на " БЕХ " ЕАД за финансовата 2023 година
Постепенно се форсира и осъществяването на финансова стратегия на държавното управление, което води до растеж на финансовите разноски по консолидираната фискална стратегия и също слага под сериозен напън разходната страна на бюджета. Несигурността във връзка с това дали ще получим средства по НПВУ от Европейска комисия, с които да се покрият направени към този момент разноски по планове от проекта с национални средства, също основава спомагателен риск.
Прекомерният бюджетен недостиг е проблем заради няколко аргументи. Чисто фискално той демонстрира, че страната се намесва в стопанската система посредством агресия на паричното предложение. Тази агресия обаче би имала смисъл, единствено в случай че работи стабилизиращо – противоположно на бизнес цикъла. Министерството на финансите, както нормално, не си прави труда настоящо да прави оценка фискалната позиция по отношение на икономическия цикъл, което навежда на мисълта, че размерът на бюджетното салдо е просто инцидентна големина, а не част от авансово премислена и осъществена антициклична политика.
На второ място, недостиг под 3% е един от критериите за приемане в Еврозоната и неспазването му затваря вратата на България за участие. През последните месеци, разбираемо, всички анализатори и политици се концентрират само върху инфлационния аршин, само че дефицитът по бюджета също може да се окаже сериозен препъникамък.
Трупането на дефицити в годините неизбежно води след себе си и повишаване на държавния дълг, чието ръководство става все по-скъпо и усилва рисковете. Да не забравяме и, че недостиг над 3% от Брутният вътрешен продукт е директно нарушаване на закона за обществените финанси и на фискалните правила, включени в него. За страдание обаче, както и при други нормативни документи, неналичието на глоба по този закон прави осъществяването му извънредно пожелателно.
Политическата рецесия, идните избори с неразбираем резултат, най-много във връзка с това ще има ли устойчиво държавно управление или не, в допълнение усложняват обстановката с ръководството на разноските и ограничение на недостига. Ако никой не се ангажира съществено с фискално ръководство в близко време, мъчно ще овладяваме експанзията и обвързваните с нея опасности.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Какви са главните аргументи за увеличаващия се бюджетен недостиг?
На първо място, това е стремителният растеж на обществените разноски – най-много разноските за пенсии, след нарастването им през юли и повишаването на заплатите в основни обществени браншове. Срещу този растеж не стои подобен растеж в приходите, като закъснение на повишаването на приходите се следи при данъчните доходи. На последващо място, при неданъчните доходи се регистрират по-ниските доходи от дял от държавните предприятия за тази година, най-много поради неразпределяне на дял от облагата на " БЕХ " ЕАД за финансовата 2023 година
Постепенно се форсира и осъществяването на финансова стратегия на държавното управление, което води до растеж на финансовите разноски по консолидираната фискална стратегия и също слага под сериозен напън разходната страна на бюджета. Несигурността във връзка с това дали ще получим средства по НПВУ от Европейска комисия, с които да се покрият направени към този момент разноски по планове от проекта с национални средства, също основава спомагателен риск.
Прекомерният бюджетен недостиг е проблем заради няколко аргументи. Чисто фискално той демонстрира, че страната се намесва в стопанската система посредством агресия на паричното предложение. Тази агресия обаче би имала смисъл, единствено в случай че работи стабилизиращо – противоположно на бизнес цикъла. Министерството на финансите, както нормално, не си прави труда настоящо да прави оценка фискалната позиция по отношение на икономическия цикъл, което навежда на мисълта, че размерът на бюджетното салдо е просто инцидентна големина, а не част от авансово премислена и осъществена антициклична политика.
На второ място, недостиг под 3% е един от критериите за приемане в Еврозоната и неспазването му затваря вратата на България за участие. През последните месеци, разбираемо, всички анализатори и политици се концентрират само върху инфлационния аршин, само че дефицитът по бюджета също може да се окаже сериозен препъникамък.
Трупането на дефицити в годините неизбежно води след себе си и повишаване на държавния дълг, чието ръководство става все по-скъпо и усилва рисковете. Да не забравяме и, че недостиг над 3% от Брутният вътрешен продукт е директно нарушаване на закона за обществените финанси и на фискалните правила, включени в него. За страдание обаче, както и при други нормативни документи, неналичието на глоба по този закон прави осъществяването му извънредно пожелателно.
Политическата рецесия, идните избори с неразбираем резултат, най-много във връзка с това ще има ли устойчиво държавно управление или не, в допълнение усложняват обстановката с ръководството на разноските и ограничение на недостига. Ако никой не се ангажира съществено с фискално ръководство в близко време, мъчно ще овладяваме експанзията и обвързваните с нея опасности.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ