Последните дни бяха неспокойни. На летището в Мюнхен два пъти

Последните дни бяха неспокойни. На летището в Мюнхен два пъти подред беше оповестена паника поради дронове. Първо в навечерието на 3 октомври, празника за Обединението на Германия, а по-късно и в края на Октоберфест - най-големия национален фестивал в Германия. Едва ли това е чисто съвпадане и по-скоро всичко е било добре планувано. И то проработи: паниката се настани в съзнанието на доста хора.

Германия и Европа още веднъж се убеждават какъв брой уязвима е тяхната сериозна инфраструктура и какъв брой елементарно може да бъде изведена от строя. Копенхаген, Осло, Мюнхен – елементарни дронове са способни с минимални разноски да сковават най-сложните системи. Същото важи и за неотдавнашните офанзиви против ИТ-инфраструктурата на летища в Лондон, Брюксел и Берлин. В немската столица бяха нужни две седмици, с цел да се отстранят следствията.

Елементи на хибридната война, която води Русия

Все още не е ясно кой стои зад последните офанзиви. Но последователността на събитията навежда на избрани мисли: първо съветски дронове над Полша, по-късно военни самолети над Естония, а в този момент " цивилен " дронове над европейски летища. В случая от Дания има данни за това, че дроновете може да са били пускани от транспортен съд на съветския " горист флот " в Балтийско море. Кой стои зад офанзивите против ИТ-системите на летищата също не е ясно – както и при дроновете в небето над Мюнхен.

В епохата на хибридните войни дронове без отличителни знаци могат да се изстрелват от всяка точка и да се ръководят отдалечено. Канцлерът на Германия Фридрих Мерц към този момент разгласи, че съгласно наличните данни зад това стои Русия.

Почти по същото време Владимир Путин взе участие в дискусионния конгрес " Валдай " в Сочи. На въпрос дали той стои зад тези офанзиви, съветският президент единствено махна с ръка, като че ли го бяха хванали неопитен, след което сподели с усмивка: " Повече няма да го върша ". Но това не беше самопризнание за виновност, а по-скоро насмешка, изблик на зложелателство за това какъв брой безпомощни в действителност са европейците пред тази опасност.

Още преди офанзивите против летището в Мюнхен канцлерът Фридрих Мерц сподели, че " не сме в положение на война, само че към този момент не живеем и в мир ". Това, че Мерц изрича тези думи на глас е ново, само че евентуално от дълго време е било належащо.

Нова фаза на съветската хибридна война след срещата в Аляска

Последните два месеца трансформираха доста неща. Хибридната ескалация от последните седмици в Европа е продължение на срещата в Аляска. Там президентът Тръмп изрази подготвеност да одобри доста от позициите на Путин, надявайки се, че съветският президент ще направи отстъпки и ще приключи войната против Украйна. Но отстъпчивостта на Тръмп реализира тъкмо противоположното: Путин освен ускори ударите против Украйна, само че и засилва хибридните провокации в Европа. За него отстъпките на съперника постоянно са били знак за уязвимост – и покана за идващия удар.

Колкото до предизвестието на Мерц, че " не сме във война, само че към този момент не сме и в мир " - то е ориентирано не толкоз към външния свят, колкото към немското общество: страната се сблъсква с външни закани и би трябвало да премисли основите на своята сигурност.

Сдържането изисква увереност

Във външнополитическия подтекст обаче думите на немския канцлер като че ли идват на помощ на съветската агитация. Путин през цялото време оправдаваше нахлуването в Украйна със " опасността от страна на НАТО ". Руският министър на външните работи Сергей Лавров съобщи от трибуната на Общото заседание на Организация на обединените нации, че възобновяване на немския боен капацитет е обезпокоителен сигнал, защото Германия още веднъж се стреми да " подчини цяла Европа - както преди време Хитлер ". Опасната серпантина от обвинявания продължава да се разпростира: Кремъл единствено чака комфортен случай да припише на Германия нападателни цели, които в реалност не съществуват.

Да, офанзивите с дронове са тест за Запада. Тези летателни апарати без отличителни знаци, изстрелвани очевидно не от военни бази, имат за цел да ревизират нашата реакция. Но не трябва да им придаваме по-голямо значение, в сравнение с заслужават. Толкова ли е мъчно те да бъдат сваляни? В случая Русия не може да твърди, че е атакувана, както в тази ситуация с бойните самолети. Инциденти в зони на сензитивна гражданска инфраструктура биха могли да бъдат решавани с военни средства – и с това да им се постави край.

Но не е толкоз просто. По закон единствено полицията има право да смъква дронове в Германия, само че тя не разполага с нужните механически средства. А Бундесверът, който механически е в положение да го направи, няма правно съображение за това. Фактът, че в този момент в немското държавно управление въобще се разисква въпросът кой би трябвало да се занимава с това, е изцяло неуместен.

Мога да си показва по какъв начин Путин и Лавров следят това в профил и потриват предостатъчно ръце. Разбира се, че той " повече няма да прави по този начин ". Да забележим какъв ще бъде идващият ход.

Автор: Дирк Емерих