Земята навлезе в опасна фаза, премина безопасни граници! Екс...
Последните разбори в Planetary Health Check 2025 удостоверяват, че Земята е навлязла в рискова фаза за множеството свои биофизични системи. Преминати са безвредните граници при: климатичния баланс, биосферната целокупност, кръговратите на азота и фосфора, потреблението на сладка вода, измененията в земеползването, замърсяването с химикали и пластмаси и – за първи път – стабилността на океаните. Единствено озоновият пласт и атмосферните аерозоли остават в „ зелената “ зона.
Океаните губят ролята си на климатичен буфер
От индустриалната ера насам океаните са абсорбирали почти 30% от въглеродните излъчвания, което е повишило киселинността им с близо 30% (спад на pH с ~0,1 единица). Това ускорено окисляване разяжда калциевите структури на корали, миди и планктон, подкопавайки основата на морските хранителни вериги.
Комбинацията от стопляне на океаните, обезкислородяване и окисляване образува „ гибелен триъгълник “, който трансформира рибните популации, форсира колапса на кораловите рифове и понижава способността на океаните да улавят въглерод.
Преминаването на планетарните граници не значи незабавен колапс, само че усилва вероятността от постигане на необратими точки на смяна. Сривът на една система може да задейства каскадни резултати в други – от размразяване на ледовете и засушавания до по-чести бедствия и загуба на биоразнообразие.
Къде е най-тежко
Около 60% от сушата към този момент е отвън локално безвредните екологични граници. Най-засегнати са зоните с урбанизация, обезлесяване и интензивно земеделие.
Учени от PIK акцентират потребността от систематичен метод: бързо ограничение на излъчванията, съкращаване на замърсяването, възобновяване на екосистемите и стабилно ръководство на водата, почвите и земеползването. Като доказателство, че световната съгласуваност работи, се показва триумфът на Монреалския протокол и възобновяване на озоновия пласт.
Човечеството към този момент не може да разчита на саморегулацията на естествените системи. Влизаме в ера, в която решенията през идващите десетилетия ще дефинират дали ще върнем планетата в безвредни граници – или ще навлезем по-дълбоко в зона на систематичен риск.
Океаните губят ролята си на климатичен буфер
От индустриалната ера насам океаните са абсорбирали почти 30% от въглеродните излъчвания, което е повишило киселинността им с близо 30% (спад на pH с ~0,1 единица). Това ускорено окисляване разяжда калциевите структури на корали, миди и планктон, подкопавайки основата на морските хранителни вериги.
Комбинацията от стопляне на океаните, обезкислородяване и окисляване образува „ гибелен триъгълник “, който трансформира рибните популации, форсира колапса на кораловите рифове и понижава способността на океаните да улавят въглерод.
Преминаването на планетарните граници не значи незабавен колапс, само че усилва вероятността от постигане на необратими точки на смяна. Сривът на една система може да задейства каскадни резултати в други – от размразяване на ледовете и засушавания до по-чести бедствия и загуба на биоразнообразие.
Къде е най-тежко
Около 60% от сушата към този момент е отвън локално безвредните екологични граници. Най-засегнати са зоните с урбанизация, обезлесяване и интензивно земеделие.
Учени от PIK акцентират потребността от систематичен метод: бързо ограничение на излъчванията, съкращаване на замърсяването, възобновяване на екосистемите и стабилно ръководство на водата, почвите и земеползването. Като доказателство, че световната съгласуваност работи, се показва триумфът на Монреалския протокол и възобновяване на озоновия пласт.
Човечеството към този момент не може да разчита на саморегулацията на естествените системи. Влизаме в ера, в която решенията през идващите десетилетия ще дефинират дали ще върнем планетата в безвредни граници – или ще навлезем по-дълбоко в зона на систематичен риск.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ