13 неразкрити загадки за Втората световна война
Последните 70-те години прибавиха нова работа на учените. Колкото повече информация добиват, толкоз повече се усилват загадките, които не могат да бъдат обяснени.
Загадката на Foo Fighters
Първоначално фиктивен от 415-та въздушна ескадрила за докладване на НЛО по време на войната, публично се трансформира във боен термин през ноември 1944 година Прилага се също за всеки мистериозен въздушен феномен – като странни обекти, прелитащи край самолетите.
Военните от Западните сили постоянно допускат, че тези явления са секрети нацистки оръжия, употребявани за шпионаж или полагане на някакви взривни устройства покрай съюзническите бази. Научен проучвателен екип е призован през януари 1953 година, с цел да се дефинира какво тъкмо са тези НЛО - и дава някои резултати, въпреки и неокончателни. Те стигат до извода, че едно от евентуалните пояснения е огънят на св. Елмо – метеорологичен феномен, при който мощно електрическо поле в атмосферата осветява обекти и ги прави да наподобяват на светещи топки. Друга доктрина е кълбовидна гръмотевица. Авторът Ренато Веско е уверен, че в действителност става въпрос за нацистко секретно оръжие и твърди, че феноменът е бил резултат от изстрелвана от земята автоматизирано насочвана ракета, наречена Fuerball, въпреки това да не е потвърдено.
Съдбата на Раул Валенберг
Раул Густаф Валенберг е считан за филантропичен воин на Втората международна война – избавя 60 000 евреи от окупираната Унгария по време на Холокоста, като им дава подправени паспорти, храна и болнични грижи. 2/10 Но когато руснаците напредват, „ освобождавайки “ района страна по страна, шведският предприемач е задържан от Червената войска при обсадата на Будапеща по съмнения в шпионаж. Макар руснаците да настояват, че Валенберг е починал в килия в затвор Лубянка на 17 юли 1947г, това звучи не изключително безапелационно.
„ Докладвам, че пандизчия Валенберг, добре прочут ви, умря ненадейно в килията си предходната нощ, евентуално в следствие от инфаркт. Съобразно инструкциите, които ми дадохте, персонално да се грижа за Валенберг, изисквам позволение да прави аутопсия, с цел да дефинира повода за смъртта… Лично аз уведомих свещеника и той подреди тялото да бъде кремирано без аутопсия. “
Повечето остават скептично настроени към това пояснение и през 1991 година съветското държавно управление кара Вячеслав Никонов да проверява гибелта на Валенберг. Заключението му е, че шведът евентуално е бил екзекутиран в Лубянка през 1947г, евентуално посредством отрова C-2, която е тествана от руските секрети служби по това време и по тази причина тялото е кремирано без аутопсия.
През идващите години се появяват разнообразни други изказвания – като да вземем за пример, че Валенберг е убит през 1947г, че е токсичен по различен метод, че е бил пребит до гибел. Най-странното обаче, разнообразни пандизчии – чак до 1987г – настояват, че са разговаряли с Валенберг, а някои имат вяра, че не е бил погубен тогава, а е стоял зад решетките 40 години. Никоя от тези теории не дава причина за затварянето или убийството му, само че евентуално е тъй като е считан за рисков за страната – поради връзките си с американското разузнаване.
Изчезналият водач от Пърл Харбър
Съществуват доста разкази за „ призрачни самолети “ през войната, само че евентуално най- шантавият случай е с P-40, който се завръща на американска земя година след нападението на Пърл Харбър. На 8 декември 1942 година, радар засича незнаен аероплан, насочил се към американска земя от Япония – мнозина се притесняват, че японците атакуват още веднъж. За да схванат какво се случва, два самолета са изпратени да ревизират и рапортуват, че това е P-40, който се е бил при отбраната на Пърл Харбър година по-рано. Още по-странното е, че самолетът бил без колесници, надупчен от патрони, а водачът затрупан с прясна кръв и приведен напред в кабината. След това водачът помахал, моменти преди самолетът да се насочи към земята и да се разбие. Но когато преглеждат мястото на злополуката, там не са открити никакви следи от водач – единствено дневник, в който се твърди, че самолетът идва от остров Минданао, на 1300 благи в Тихия океан. Ако водачът се е разрушил на острова след Пърл Харбър, по какъв начин тогава е оживял цяла година, по какъв начин самолетът е изхвърчал без колесници, за какво по водача е имало прясна кръв и какво се е случило с тялото му?
Съкровищата на фелдмаршал Еврин Ромел
Прочутата Пустинна лисица почувствал близкия завършек на 3 октомври 1942 година, когато Осма войска на военачалник Монтгомъри минала в нахлуване. Награбените по времето на северноафриканската акция съкровища трябвало да бъдат спасявани. Ромел натоварил всичко на няколко надуваеми лодки, които трябвало да срещнат немска подводница в намерено море. Но в Германия африканските полезности повече не се появили. Според една от версиите, командирът на подводницата потопил всичко в подводния грунд, покрай африканския бряг.
Според друга, Ромел дал на 4-ма Секретен сътрудник водачи шест стоманени кутии от боеприпаси, съдържащи немско богатство – в това число 200 кг злато, сребро, скъпоценни камъни, картини и бижута – а те ги крили някъде в морето.
Макар никой да не знае местонахождението му, мнозина имат вяра, че се намира в една от многото подводни пещери край източния бряг на остров Корсика. Смята се, че цената на съкровището е минимум £20 милиона, като това е непретенциозно пресмятане.
Британски проверяващи настояват, че са разкрили код на гърба на фотография на немски боец с родилите си – и считат, че това може да ги води до съкровището на Ромел. Координатите демонстрират, че се намира покрай плаж Марана, което е на по-малко от миля от корсиканското пристанище Бастиа.
Кой съобщи Анна Франк
Всеки знае трагичната история на Ане Франк – еврейката, която е хваната и убита в Берген-Белзен, само че не и преди да напише дневник, до момента в който се укрива в Амстердам,
който става ясно през юли 1945 година От фамилията й, единствено татко й, Ото Франк, оцелява.
Историците към този момент седем десетилетия се пробват да изяснят кой от околните е издал на офицерите от Секретен сътрудник къде се крие Анна.
През годините са предлагани разнообразни обвинени, като най-често за отговорен е посочван Вилхелм ван Маарен, който е стопанисвал къщата. Всички евентуални очевидци обаче са мъртви, в това число нацисткият офицер, получил позвъняването. Друг обвинен е дългогодишният другар на Ото Франк, Тони Алерс. Синът му, Антон, оказва помощ за основаването на автобиографията на Ото през 2002 г и признава, че точно татко му е предал фамилията на Гестапо. Лена Хартог- ван Бладерен, чистачка, също може да е предала фамилията, тъй като се е страхувала, че брачният партньор й ще бъде задържан и е известно, че е свидетелствала, че евреи живеят в парцела. Още повече, излиза наяве, че и други, работели в къщата на Ане Франк са знаели за фамилията, което значи, че обвинените са повече. Офицерът, приел позвъняването, се самоубива незабавно след капитулацията на Германия, тъй че няма солидно доказателство за това кой се е обадил.
“Камбаната” на нацистите
Оръжието Die Glocke – „ Камбана “, създал инженерът от Аненербе – Ханс Камлер. Странната структура била тествана покрай Бреслау. След това групата инженери се преместила в голяма подземна лаборатория. Следите от „ Камбаната “ се появили през 1956 година, когато Централно разузнавателно управление на САЩ разсекретило някои документи. Според тях оръжието било реактор със напълно незнайна структура и било предопределено за установка за летящи чинии. Четири опитни апарата придобили американците. Този въпрос бил проучен от видния норвежки историк Гудрун Стенсен.
Битката за Лос Анджелис
Нощта на 25 февруари 1942 година била запомнена от жителите на Лос Анджелис вечно. Как може да се не помни сражението на службите за Противовъздушна защита с извънземни? Големи оранжеви сфери летели по целия бряг на Тихия океан, настояват очевидци. Видели ги в Калвер-Сити и Санта-Моника. Срещу обектите над Лос Анджелис Противовъздушна отбрана изстреляла 1500 снаряда.
Този случай се случва единствено три месеца след Пърл Харбър. По това време доста погледи са ориентирани към Съединените щати, които са в нараснала подготвеност.
Детайли за събитието:
Снимка демонстрира един обект, който лети над Лос Анджелис, а дребните бели петна към него са гърмежи от снаряди на артилерията. Няколко радара откриват обект на към 200 км от Лос Анджелис След няколко минути противовъздушни батареи са в нараснала подготвеност. Около 2: 20 ч. обектът е видян на радара на няколко километра от брега и е подредено затъмнение на града. Малко след 3:00 ч. обектът се появява тъкмо над града и зенитните акумулатори откриват огън. Около 1500 снаряди са изстреляни в небето, не над океана, а тъкмо над града. Трима души са убити от осколките, а още трима умират от сърдечни офанзиви поради обстрела. Нанесени са съществени вреди.
Д-р Брус Макаби, специалист по фотографски разбор, счита, че обектите са били към 30 или повече метра в диаметър. Това събитие е следено от хиляди хора.
Скот Литълтън, професор по антропология в оставка, свидетелства за това събитие. „ Ние двамата стояхме един до различен пред къщата в студената нощ и гледахме към небето. Самолетите, които чухме, не се виждаха, само че вниманието ни беше привлечено от сребърна „ буболечка “, както майка ми по-късно разказа, и която ясно се виждаше в лъчите на светлината, ориентирани към нея. Въпреки че беше ясна нощ, не можеха да се разграничат други детайлности, с изключение на обстоятелството, че, когато за първи път го видяхме, обектът висеше неподвижно в небето. Неговата височина е мъчно да се реши, изключително след всички тези години, само че бих споделил, че е била сред 1200 и 2400 метра ".
Шотландското странствуване на Рудолф Хес
На 10 май 1941 година вторият човек в Райха, заместникът на Хитлер в нацистката партия – Рудолф Хес, в униформата на капитан от Луфтвафе полетял във Англия с изтребителя Bf-110. На северния бряг на Обединеното кралство Хес скочил с парашут и изоставил самолета. Той пешком стигнал до замъка на херцог Хамилтън и изискал персонална среща с Чърчил. Това било потрес за всички. Хитлер незабавно оповестил Хес за вманиачен, тъй като постъпката му нямала логическо пояснение. И до момента не е известно по каква причина Хес направил тази задача и какво са обсъждали с английския министър председател.
Изчезването на Звено 19
Легенди за Бермудския триъгълник се носят и до през днешния ден, само че полет 19 на 5 декември 1945 година е един от първите и най-известни случаи на изгубване покрай източния бряг на Флорида.
Пет торпедоносеца „ Евенджър “ с опитни водачи изхвърчали от база на елементарна подготвителна задача. Двучасовият маршрут бил проверяван нееднократно, метеорологичната прогноза за цялото време на полета била прелестна. Лейтенант Тейлър, който командвал звеното, летял на „ Евенджър “ 2500 часа, само че на връщане по чудноват метод се заблудил. Целият ден се водили диалози с него от базата. Пилотите не можели да намерят брега, по-късно връзката с тях прекъснала. Квадратът, където би могло да залети звеното, бил претърсван в продължение на няколко месеца. Никакви следи от 27-те мъже и от самолетите не са разкрили, откъдето се подхранва и теорията за Бермудския триъгълник.
Смъртта на Хитлер
Звучи фантастично, само че Хитлер имал опция да избяга. В деня на формалната гибел на фюрера – 1 май 1945 година, Берлин напуснала формация немски танкове, които прикривали няколко мощни автомобила. Танковете били открити след един ден и били унищожени, а колите изчезнали. Някои историци допускат, че фюрерът инсценирал гибелта си и отпътувал за Хамбург, където били основани няколко подводници от специфичното поделение „ Конвоят на фюрера “. В края на май оттова към крайбрежията на Аржентина се отправила U-530. Екипажът се предал на войските на съдружниците, само че не незабавно. На борда не било намерено нещо значително – нито документи, нито бордов дневник и прочие
Фюрерският глобус
Това е глобус, особено изработен за Адолф Хитлер – въпреки по този начин и да не е открит. Направен е прочут от Чарли Чаплин с препис във „ Великият деспот “. Хитлер поръчва най-малко два скъпи глобуса с дървени основи, които да бъдат създадени от фабрика Columbus – само че оня, който е държал в канцлерството, в никакъв случай не е открит от съдружниците. Реплики и други нацистки глобуси съществуват – в това число такива с дупки от съветски патрони, само че глобусът на Хитлер е загубен. Съветският шеф на тайните служби Лаврентий Берия първи оглежда райхсканцеларията щом Червената войска завладява Берлин и е допустимо глобусът да е занесен в щабквартирата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Лубянка. Може към момента да е там, само че от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (днес ФСБ) нито отхвърлят, нито удостоверяват това.
Какво се е случило с Кървавия байрак?
Този случай е много любопитен – съществуването на именития и заветен нацистки байрак е оспорвано, а да не приказваме пък за ориста му. Говори се, че флага със свастика, изработен персонално от самия Хитлер, се е трансформирал в толкоз значим нацистки знак, откакто белия байрак, носещ признака в центъра си, е оцапан с кръв при Бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 година, когато е изработен опит за убийството на Хитлер.
Носен от СА, когато са спрени от полицията в Мюнхен, флагът е оставен на земята, след което е опръскан с нацистка кръв, пролята при последвалия спор. При най-популярната версия за събитията, ранения Хайнрих Трамбрауер е вдигнал напоения с кръв байрак, избягал е до къщата на другар и го е скрил в якето си. Тогава реликвата е дадена на Хитлер - към този момент с нова ръкохватка и украсителен кръстоцвет и сребрист ръкав в памет на 16-те нацисти, починали при пуча.
Флагът не носил цвета на засъхнала човешка кръв и не е бил същата форма като оня, носен през ноември 1932 година, само че все пак се ражда легенда. Хитлер показвал Кървавия байрак на годишните нюрнбергски манифестации, а различен път го държал в Кафявия дом в Мюнхен, щабквартирата на нацистката партия. За последно е забелязан на публично място при встъпването на Химлер в Фолкщурма през октомври 1944 година и от този момент не е известно какво е станало с флага.
Съюзниците в началото считат, че са го унищожили при бомбардировките на Мюнхен, само че по-късно се съмняват в тази версия, а по-късно мнозина са твърдели, че са притежатели на свещения нацистки байрак. Дали Кървавия байрак не е в някой дом през днешния ден?
Кехлибарената стая
Някога считана за осмото знамение на света, кехлибарената стая е именито място, съществувало в Екатеринския замък покрай Санкт Петербург. Построена в Прусия през 18-и век, стаята е украсена с кехлибарени панели, златни влакна и огледала. След интервенция Барбароса и немската инвазия на Съюз на съветските социалистически републики през ВСВ, Вермахтът провежда извеждането на скъпоценностите от Санкт Петербург (тогава Ленинград) и разглобяването на Кехлибарената стая.
Поради обстоятелството, че реликвите в стаята са изсъхнали, те са почнали да се разрушават при свалянето им – все пак са превозени до Кьонигсберг в Източна Прусия и изложени в замъка.
През януари 1945 година Хитлер подрежда всички реликви да бъдат изнесени от града – въпреки Ерик Кох, който тогава стопанисва замъка, да бяга преди стаята да бъде разглобена. Още повече, Кьонигсберг понася тежки бомбардировки през август 1945 година и е съвсем опустошен от Червената войска през април.
Смята се, че Кехлибарената стая може да е била развалена. След края на войната се появяват разнообразни хора, твърдящи, че имат елементи от стаята – мнозина настояват, че са виждали цялата стая да бъде товарена на пасажерския немски транспортен съд Вилхелм Густлоф през януари 1945 година Въпреки това, двама английски проверяващи журналиста заключават през 2004 година, че Кехлибарената стая евентуално е разрушена при бомбардировките на замъка – въпреки това в никакъв случай да не е потвърдено. Интересно обаче, съветското държавно управление поръчва имитация на стаята през 1979 година За построяването й са нужни 24 години и през днешния ден може да бъде забелязана.
Източници за материала: Издателство “Распер”, "Искам да знам ", "Непознато "
Загадката на Foo Fighters
Първоначално фиктивен от 415-та въздушна ескадрила за докладване на НЛО по време на войната, публично се трансформира във боен термин през ноември 1944 година Прилага се също за всеки мистериозен въздушен феномен – като странни обекти, прелитащи край самолетите.
Военните от Западните сили постоянно допускат, че тези явления са секрети нацистки оръжия, употребявани за шпионаж или полагане на някакви взривни устройства покрай съюзническите бази. Научен проучвателен екип е призован през януари 1953 година, с цел да се дефинира какво тъкмо са тези НЛО - и дава някои резултати, въпреки и неокончателни. Те стигат до извода, че едно от евентуалните пояснения е огънят на св. Елмо – метеорологичен феномен, при който мощно електрическо поле в атмосферата осветява обекти и ги прави да наподобяват на светещи топки. Друга доктрина е кълбовидна гръмотевица. Авторът Ренато Веско е уверен, че в действителност става въпрос за нацистко секретно оръжие и твърди, че феноменът е бил резултат от изстрелвана от земята автоматизирано насочвана ракета, наречена Fuerball, въпреки това да не е потвърдено.
Съдбата на Раул Валенберг
Раул Густаф Валенберг е считан за филантропичен воин на Втората международна война – избавя 60 000 евреи от окупираната Унгария по време на Холокоста, като им дава подправени паспорти, храна и болнични грижи. 2/10 Но когато руснаците напредват, „ освобождавайки “ района страна по страна, шведският предприемач е задържан от Червената войска при обсадата на Будапеща по съмнения в шпионаж. Макар руснаците да настояват, че Валенберг е починал в килия в затвор Лубянка на 17 юли 1947г, това звучи не изключително безапелационно.
„ Докладвам, че пандизчия Валенберг, добре прочут ви, умря ненадейно в килията си предходната нощ, евентуално в следствие от инфаркт. Съобразно инструкциите, които ми дадохте, персонално да се грижа за Валенберг, изисквам позволение да прави аутопсия, с цел да дефинира повода за смъртта… Лично аз уведомих свещеника и той подреди тялото да бъде кремирано без аутопсия. “
Повечето остават скептично настроени към това пояснение и през 1991 година съветското държавно управление кара Вячеслав Никонов да проверява гибелта на Валенберг. Заключението му е, че шведът евентуално е бил екзекутиран в Лубянка през 1947г, евентуално посредством отрова C-2, която е тествана от руските секрети служби по това време и по тази причина тялото е кремирано без аутопсия.
През идващите години се появяват разнообразни други изказвания – като да вземем за пример, че Валенберг е убит през 1947г, че е токсичен по различен метод, че е бил пребит до гибел. Най-странното обаче, разнообразни пандизчии – чак до 1987г – настояват, че са разговаряли с Валенберг, а някои имат вяра, че не е бил погубен тогава, а е стоял зад решетките 40 години. Никоя от тези теории не дава причина за затварянето или убийството му, само че евентуално е тъй като е считан за рисков за страната – поради връзките си с американското разузнаване.
Изчезналият водач от Пърл Харбър
Съществуват доста разкази за „ призрачни самолети “ през войната, само че евентуално най- шантавият случай е с P-40, който се завръща на американска земя година след нападението на Пърл Харбър. На 8 декември 1942 година, радар засича незнаен аероплан, насочил се към американска земя от Япония – мнозина се притесняват, че японците атакуват още веднъж. За да схванат какво се случва, два самолета са изпратени да ревизират и рапортуват, че това е P-40, който се е бил при отбраната на Пърл Харбър година по-рано. Още по-странното е, че самолетът бил без колесници, надупчен от патрони, а водачът затрупан с прясна кръв и приведен напред в кабината. След това водачът помахал, моменти преди самолетът да се насочи към земята и да се разбие. Но когато преглеждат мястото на злополуката, там не са открити никакви следи от водач – единствено дневник, в който се твърди, че самолетът идва от остров Минданао, на 1300 благи в Тихия океан. Ако водачът се е разрушил на острова след Пърл Харбър, по какъв начин тогава е оживял цяла година, по какъв начин самолетът е изхвърчал без колесници, за какво по водача е имало прясна кръв и какво се е случило с тялото му?
Съкровищата на фелдмаршал Еврин Ромел
Прочутата Пустинна лисица почувствал близкия завършек на 3 октомври 1942 година, когато Осма войска на военачалник Монтгомъри минала в нахлуване. Награбените по времето на северноафриканската акция съкровища трябвало да бъдат спасявани. Ромел натоварил всичко на няколко надуваеми лодки, които трябвало да срещнат немска подводница в намерено море. Но в Германия африканските полезности повече не се появили. Според една от версиите, командирът на подводницата потопил всичко в подводния грунд, покрай африканския бряг.
Според друга, Ромел дал на 4-ма Секретен сътрудник водачи шест стоманени кутии от боеприпаси, съдържащи немско богатство – в това число 200 кг злато, сребро, скъпоценни камъни, картини и бижута – а те ги крили някъде в морето.
Макар никой да не знае местонахождението му, мнозина имат вяра, че се намира в една от многото подводни пещери край източния бряг на остров Корсика. Смята се, че цената на съкровището е минимум £20 милиона, като това е непретенциозно пресмятане.
Британски проверяващи настояват, че са разкрили код на гърба на фотография на немски боец с родилите си – и считат, че това може да ги води до съкровището на Ромел. Координатите демонстрират, че се намира покрай плаж Марана, което е на по-малко от миля от корсиканското пристанище Бастиа.
Кой съобщи Анна Франк
Всеки знае трагичната история на Ане Франк – еврейката, която е хваната и убита в Берген-Белзен, само че не и преди да напише дневник, до момента в който се укрива в Амстердам,
който става ясно през юли 1945 година От фамилията й, единствено татко й, Ото Франк, оцелява.
Историците към този момент седем десетилетия се пробват да изяснят кой от околните е издал на офицерите от Секретен сътрудник къде се крие Анна.
През годините са предлагани разнообразни обвинени, като най-често за отговорен е посочван Вилхелм ван Маарен, който е стопанисвал къщата. Всички евентуални очевидци обаче са мъртви, в това число нацисткият офицер, получил позвъняването. Друг обвинен е дългогодишният другар на Ото Франк, Тони Алерс. Синът му, Антон, оказва помощ за основаването на автобиографията на Ото през 2002 г и признава, че точно татко му е предал фамилията на Гестапо. Лена Хартог- ван Бладерен, чистачка, също може да е предала фамилията, тъй като се е страхувала, че брачният партньор й ще бъде задържан и е известно, че е свидетелствала, че евреи живеят в парцела. Още повече, излиза наяве, че и други, работели в къщата на Ане Франк са знаели за фамилията, което значи, че обвинените са повече. Офицерът, приел позвъняването, се самоубива незабавно след капитулацията на Германия, тъй че няма солидно доказателство за това кой се е обадил.
“Камбаната” на нацистите
Оръжието Die Glocke – „ Камбана “, създал инженерът от Аненербе – Ханс Камлер. Странната структура била тествана покрай Бреслау. След това групата инженери се преместила в голяма подземна лаборатория. Следите от „ Камбаната “ се появили през 1956 година, когато Централно разузнавателно управление на САЩ разсекретило някои документи. Според тях оръжието било реактор със напълно незнайна структура и било предопределено за установка за летящи чинии. Четири опитни апарата придобили американците. Този въпрос бил проучен от видния норвежки историк Гудрун Стенсен.
Битката за Лос Анджелис
Нощта на 25 февруари 1942 година била запомнена от жителите на Лос Анджелис вечно. Как може да се не помни сражението на службите за Противовъздушна защита с извънземни? Големи оранжеви сфери летели по целия бряг на Тихия океан, настояват очевидци. Видели ги в Калвер-Сити и Санта-Моника. Срещу обектите над Лос Анджелис Противовъздушна отбрана изстреляла 1500 снаряда.
Този случай се случва единствено три месеца след Пърл Харбър. По това време доста погледи са ориентирани към Съединените щати, които са в нараснала подготвеност.
Детайли за събитието:
Снимка демонстрира един обект, който лети над Лос Анджелис, а дребните бели петна към него са гърмежи от снаряди на артилерията. Няколко радара откриват обект на към 200 км от Лос Анджелис След няколко минути противовъздушни батареи са в нараснала подготвеност. Около 2: 20 ч. обектът е видян на радара на няколко километра от брега и е подредено затъмнение на града. Малко след 3:00 ч. обектът се появява тъкмо над града и зенитните акумулатори откриват огън. Около 1500 снаряди са изстреляни в небето, не над океана, а тъкмо над града. Трима души са убити от осколките, а още трима умират от сърдечни офанзиви поради обстрела. Нанесени са съществени вреди.
Д-р Брус Макаби, специалист по фотографски разбор, счита, че обектите са били към 30 или повече метра в диаметър. Това събитие е следено от хиляди хора.
Скот Литълтън, професор по антропология в оставка, свидетелства за това събитие. „ Ние двамата стояхме един до различен пред къщата в студената нощ и гледахме към небето. Самолетите, които чухме, не се виждаха, само че вниманието ни беше привлечено от сребърна „ буболечка “, както майка ми по-късно разказа, и която ясно се виждаше в лъчите на светлината, ориентирани към нея. Въпреки че беше ясна нощ, не можеха да се разграничат други детайлности, с изключение на обстоятелството, че, когато за първи път го видяхме, обектът висеше неподвижно в небето. Неговата височина е мъчно да се реши, изключително след всички тези години, само че бих споделил, че е била сред 1200 и 2400 метра ".
Шотландското странствуване на Рудолф Хес
На 10 май 1941 година вторият човек в Райха, заместникът на Хитлер в нацистката партия – Рудолф Хес, в униформата на капитан от Луфтвафе полетял във Англия с изтребителя Bf-110. На северния бряг на Обединеното кралство Хес скочил с парашут и изоставил самолета. Той пешком стигнал до замъка на херцог Хамилтън и изискал персонална среща с Чърчил. Това било потрес за всички. Хитлер незабавно оповестил Хес за вманиачен, тъй като постъпката му нямала логическо пояснение. И до момента не е известно по каква причина Хес направил тази задача и какво са обсъждали с английския министър председател.
Изчезването на Звено 19
Легенди за Бермудския триъгълник се носят и до през днешния ден, само че полет 19 на 5 декември 1945 година е един от първите и най-известни случаи на изгубване покрай източния бряг на Флорида.
Пет торпедоносеца „ Евенджър “ с опитни водачи изхвърчали от база на елементарна подготвителна задача. Двучасовият маршрут бил проверяван нееднократно, метеорологичната прогноза за цялото време на полета била прелестна. Лейтенант Тейлър, който командвал звеното, летял на „ Евенджър “ 2500 часа, само че на връщане по чудноват метод се заблудил. Целият ден се водили диалози с него от базата. Пилотите не можели да намерят брега, по-късно връзката с тях прекъснала. Квадратът, където би могло да залети звеното, бил претърсван в продължение на няколко месеца. Никакви следи от 27-те мъже и от самолетите не са разкрили, откъдето се подхранва и теорията за Бермудския триъгълник.
Смъртта на Хитлер
Звучи фантастично, само че Хитлер имал опция да избяга. В деня на формалната гибел на фюрера – 1 май 1945 година, Берлин напуснала формация немски танкове, които прикривали няколко мощни автомобила. Танковете били открити след един ден и били унищожени, а колите изчезнали. Някои историци допускат, че фюрерът инсценирал гибелта си и отпътувал за Хамбург, където били основани няколко подводници от специфичното поделение „ Конвоят на фюрера “. В края на май оттова към крайбрежията на Аржентина се отправила U-530. Екипажът се предал на войските на съдружниците, само че не незабавно. На борда не било намерено нещо значително – нито документи, нито бордов дневник и прочие
Фюрерският глобус
Това е глобус, особено изработен за Адолф Хитлер – въпреки по този начин и да не е открит. Направен е прочут от Чарли Чаплин с препис във „ Великият деспот “. Хитлер поръчва най-малко два скъпи глобуса с дървени основи, които да бъдат създадени от фабрика Columbus – само че оня, който е държал в канцлерството, в никакъв случай не е открит от съдружниците. Реплики и други нацистки глобуси съществуват – в това число такива с дупки от съветски патрони, само че глобусът на Хитлер е загубен. Съветският шеф на тайните служби Лаврентий Берия първи оглежда райхсканцеларията щом Червената войска завладява Берлин и е допустимо глобусът да е занесен в щабквартирата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Лубянка. Може към момента да е там, само че от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (днес ФСБ) нито отхвърлят, нито удостоверяват това.
Какво се е случило с Кървавия байрак?
Този случай е много любопитен – съществуването на именития и заветен нацистки байрак е оспорвано, а да не приказваме пък за ориста му. Говори се, че флага със свастика, изработен персонално от самия Хитлер, се е трансформирал в толкоз значим нацистки знак, откакто белия байрак, носещ признака в центъра си, е оцапан с кръв при Бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 година, когато е изработен опит за убийството на Хитлер.
Носен от СА, когато са спрени от полицията в Мюнхен, флагът е оставен на земята, след което е опръскан с нацистка кръв, пролята при последвалия спор. При най-популярната версия за събитията, ранения Хайнрих Трамбрауер е вдигнал напоения с кръв байрак, избягал е до къщата на другар и го е скрил в якето си. Тогава реликвата е дадена на Хитлер - към този момент с нова ръкохватка и украсителен кръстоцвет и сребрист ръкав в памет на 16-те нацисти, починали при пуча.
Флагът не носил цвета на засъхнала човешка кръв и не е бил същата форма като оня, носен през ноември 1932 година, само че все пак се ражда легенда. Хитлер показвал Кървавия байрак на годишните нюрнбергски манифестации, а различен път го държал в Кафявия дом в Мюнхен, щабквартирата на нацистката партия. За последно е забелязан на публично място при встъпването на Химлер в Фолкщурма през октомври 1944 година и от този момент не е известно какво е станало с флага.
Съюзниците в началото считат, че са го унищожили при бомбардировките на Мюнхен, само че по-късно се съмняват в тази версия, а по-късно мнозина са твърдели, че са притежатели на свещения нацистки байрак. Дали Кървавия байрак не е в някой дом през днешния ден?
Кехлибарената стая
Някога считана за осмото знамение на света, кехлибарената стая е именито място, съществувало в Екатеринския замък покрай Санкт Петербург. Построена в Прусия през 18-и век, стаята е украсена с кехлибарени панели, златни влакна и огледала. След интервенция Барбароса и немската инвазия на Съюз на съветските социалистически републики през ВСВ, Вермахтът провежда извеждането на скъпоценностите от Санкт Петербург (тогава Ленинград) и разглобяването на Кехлибарената стая.
Поради обстоятелството, че реликвите в стаята са изсъхнали, те са почнали да се разрушават при свалянето им – все пак са превозени до Кьонигсберг в Източна Прусия и изложени в замъка.
През януари 1945 година Хитлер подрежда всички реликви да бъдат изнесени от града – въпреки Ерик Кох, който тогава стопанисва замъка, да бяга преди стаята да бъде разглобена. Още повече, Кьонигсберг понася тежки бомбардировки през август 1945 година и е съвсем опустошен от Червената войска през април.
Смята се, че Кехлибарената стая може да е била развалена. След края на войната се появяват разнообразни хора, твърдящи, че имат елементи от стаята – мнозина настояват, че са виждали цялата стая да бъде товарена на пасажерския немски транспортен съд Вилхелм Густлоф през януари 1945 година Въпреки това, двама английски проверяващи журналиста заключават през 2004 година, че Кехлибарената стая евентуално е разрушена при бомбардировките на замъка – въпреки това в никакъв случай да не е потвърдено. Интересно обаче, съветското държавно управление поръчва имитация на стаята през 1979 година За построяването й са нужни 24 години и през днешния ден може да бъде забелязана.
Източници за материала: Издателство “Распер”, "Искам да знам ", "Непознато "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ