Посещението на министър-председателя Бойко Борисов в Русия беше доста неопределено

...
Посещението на министър-председателя Бойко Борисов в Русия беше доста неопределено
Коментари Харесай

Христо Казанджиев: „Турски поток“ през България ще остане едно добро пожелание


Посещението на министър-председателя Бойко Борисов в Русия беше много несигурно по отношение на енергийните планове не заради друга причина, а заради това, че това, което се е коментирало с президента Владимир Путин е известно от доста месеци, конкретизирано е и е ясно.

Това посещаване е обвързвано с предходното посещаване при Путин на нашия президент Румен Радев, където той загатна за концепцията си за реанимиране на „ Южен поток “ - България с новия план „ Балкански поток “. В обобщение след мненията и изявленията се обясни, че такава полемика не е имало, по думите на представителя на Кремъл Дмитрий Песков. И в случай че е имало някаква полемика, тя е била мимолетна. В последна сметка това, което се знае към сегашния миг е, че реализацията на „ Турски поток “ продължава да се реализира в размера една тръба с потенциал 15,73 милиарда куб.м. Вариант за прекосяване през България се разисква.

Самият министър на енергетиката Теменужка Петкова загатна, че занапред ще се водят някакви диалози, само че такива явно са водени от доста дълго време. Не инцидентно беше подписана една пътна карта сред България и „ Газпром “ за развиването на българската газопреносна мрежа. Това се случи преди към година. Българското общество не беше осведомено с тази пътна карта, само че интензифицирането на плановете на „ Булгартрансгаз “ за увеличение на потенциала на газопровода, който транзитира природния газ за Турция или от Турция към България. Т.е. газопроводът за Турция беше подсилен, което се прави за увеличение на потенциала на природния газ от Турция към България и през България за някъде другаде, а не в противоположна посока от България към Турция. Плановете се извършват в благозвучие с тази пътна карта, която е подписана и нищо повече от това няма да се осъществя. Друг е въпросът дали въобще ще има отклоняване от „ Турски поток “ през България за Сърбия и Унгария до Австрия в „ Баумгартен “. Основание да считаме, че един подобен план от ден на ден се трансформира в една нереалност е фактът, че е реализирана договореност. Тя беше оповестено по време на неотдавнашното посещаване на федералния канцлер Ангела Меркел в Русия. Според нея Русия и персонално президентът Путин е поел ангажимент да не понижават повече преноса на съветски природен газ през Украйна за Европейския съюз под равнищата, които са към сегашния миг. Разбира се тук е включено отклонението на потока за Турция непосредствено от Русия. Като че ли Москва към този момент е осъзнала неналичието на икономическа логичност, успеваемост и благоразумие от прокарването на подобен газопровод - „ Турски поток “ през България. Този план ще остане като едно положително благопожелание.

Страшното в тази ситуация е, че едно такова развиване ще докара до обилни вреди за България. Щети, изразяващи се на първо място в понижаване на потоците „ синьо гориво “ през България за Турция – към 12 милиарда куб.м. От там ще намалеят и приходите от директни такси. Има една опция – доставките за Македония и Гърция още веднъж да минават през България, само че по какъв начин ще се осъществя това е обособен въпрос. Рекапитулацията демонстрира, че към 80% от преноса на съветски природен газ през България за прилежащите страни ще намалее, от там ще секнат и приходите за България.
 Мотивите за визитата на Борисов в Русия и персонално при Путин са някакви други, само че при всички случаи главната причина не е обвързвана с енерге Мотивите за визитата на Борисов в Русия и персонално при Путин са някакви други, само че при всички случаи главната причина не е обвързвана с енерге / БГНЕС
За тази отрицателна вероятност ние алармирахме доста от дълго време. Както се обрисуват събитията с неналичието на дейности от страна на българското държавно управление, на поредност от български държавни управления, една такава опция се обрисуваше като доста евентуална и тя за жалост е на път да се случи.

Анонсирането на втора тръба на „ Турски поток “ е през цялото време на плана. Но оттогава обстановката фрапантно се промени. Декларацията на президента Путин, че един подобен газопровод ще се осъществя единствено при 100% гаранции и задължения на Европейски Съюз и България беше повторена от Москва и при визитата на премиера Борисов в Русия. Това дружно с декларацията на президента Путин, че няма да се понижава преноса на „ синьо гориво “ през Украйна приказва, че планът за втора тръба през България отива на назад във времето. От чисто политическа позиция Европейски Съюз надали би се заел с каквито и да било гаранции по отношение на „ Балкански поток “ или „ Турски поток “ през България. Една такава поддръжка ще влезе в фрапантно несъгласие с политиката на Брюксел по отношение на Киев и поддръжката за него.

Нещата за България фрапантно се трансформираха и то в отрицателен проект. София би трябвало да стартира да разсъждава по-креативно, да търси рационален излаз от създалата се обстановка и да направи една по-реална преоценка за потреблението на опциите на директната система. Трябва напълно да преосмислим политиките си за пазара на природен газ в страната и придвижването на енергийните потоци. От дълго време се разяснява фактът, че България е подвластна от един-единствен източник и заради характера на връзките България е в изключителна взаимозависимост от този източник, в това число и във връзка с опция да оперира и да даде услуги с националната си директна система.

Перспективите на страната ни в кратковременен проект са свързани първо с доставката на 1 милиард куб.м. газ от Азербайджан, които могат да бъдат доставени до България по съществуващата газопроводна мрежа. Втората краткосрочна и доста реалистична опция е обвързвана с доставката на природен газ и пренасочване на румънския природен газ от Черно море през България за Сърбия, Унгария и Австрия. Тук приказваме за към 2 милиарда куб.м. По отношение на локалния пазар най-реалистично и безболезнено са доставките на природен газ от Румъния за България.

В доста дълготраен проект при доста оптимистично развиване на сюжетите България би могла да разчита на развиването на един Южен газов кулоар през Турция за Европа, само че това е малко евентуално, тъй като потенциалът на находището „ Шах Дениз “ е стеснен по принцип до оптималния потенциал от 10 милиарда куб.м. Това е извънредно непълен размер. Той въпреки всичко можеше да бъде превозен през българската газопреносна система, на по политически и геополитически аргументи България беше изолирана от опцията да бъде транзитираща страна. Въпреки това аз съм оптимистично надъхан за смяна на придвижването на азерския природен газ непосредствено през България, само че за задачата би трябвало да се създадат съществени вложения, които най-малко към този момент не са планувани.
 Българските държавни управления, българските енергийни компании свързани с природния газ, демонстрират една незаконна пасивност Българските държавни управления, българските енергийни компании свързани с природния газ, демонстрират една незаконна пасивност / БГНЕС
Има доста сюжети за доставките на природен газ. Един от тях, който е доста перспективен, е обвързван освен с доставките на американски шистов газ, само че и на полутечен природен газ от целия свят след бързото създаване на терминал за ВПГ на гръцкото егейско крайбрежие с капацитет за доставки за целия Балкански район през Гърция и България. Това ще направи страната ни един разпределителен център за Македония, Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова и така нататък Така през България ще се развие един Южен газов кулоар, като източниците на газ ще бъдат от Азербайджан и Ирак през Турция, дай Боже един газопровод от Израел. Но в тази връзка би трябвало да се работи доста систематично с едно дълготрайно обмисляне с дейното подпомагане на българското държавно управление и компании, което аз персонално не следя от 20 години.

Българските държавни управления, българските енергийни компании свързани с природния газ, демонстрират една незаконна пасивност към развиването на този бранш. Като че ли се работи контрапродуктивно. Спомняме си газовата рецесия от 2009 година оттогава до в този момент съвсем всички европейски страни реализираха известна диверсификация, като се изключи България. Това приказва, че има политическо единодушие сред политическите сили България да бъде привързана към съветската енергийна каляска и всевъзможни благоприятни условия за диверсификация на източниците да се торпилират. Това е в цялостно благозвучие на рестриктивната политика на България към създаването на локалните запаси, изключително на сушата. Трябва да приветстваме даването на лицензи за търсене на газ в надълбоко Черно море, само че вероятността за открития там от ден на ден и повече понижават. На сушата има открити и потвърдени запаси, които се попречва тяхната разработка и напълно умишлено се блокира достъпа до различни източници, каквито са шистовият газ и газът от въглищни пластове.

В момента на сушата бяха направени няколко доста съществени изследвания за шистов газ от региона на така наречен Етрополска свита сред Враца и Ловец. Това е едни доста огромен регион със обилни запаси от порядъка на 100-130 милиарда куб.м. газ. Те бяха осъществени преди налагането на мораториума за сондажи. Декларира се комерсиално изобретение, само че то не беше прието от българските институции. Последва правосъден развой, само че съдът удостовери решението на страната. В момента имаме едно неразрешено за концесия за рандеман находище на сушата в зона, където не съществува заплаха за замърсяване на подпочвените води, за нанасяне на съществени екологични проблеми. Добивът тук ще докара до големи изгоди за България с най-малък риск.

Не мисля, че в Русия е имало каквато и да било дискусия или полемика във връзка с позиционирането на България и запазването на нейните позиции като газоразпределителен център. Перспективите понижиха трагично, заради една неразумна политика, прекомерно огромни упования и заради обстоятелството, че България не създаде личния си капацитет от природен газ, с цел да претендира да бъде разпределителен център. Надеждата беше да се резервира, като транзитираща страна, само че „ Турски поток “ промени този баланс на благоприятни условия трагично и необратимо.

Наблюдавайки цялата обстановка можем да заключим, че визитата на Борисов в Русия не беше подбудено от нуждата за разискването на енергийните планове предмет на съвместен интерес. Първо, тъй като тези полемики и решенията по тях са известни и избрани от доста дълго време. Второ, тези планове към този момент се осъществят по сюжети, които са набелязани доста от от дълго време. Така че претекстовете за визитата на Борисов в Русия и персонално при Путин са някакви други, само че при всички случаи главната причина не е обвързвана с енергетиката и развиването на енергийните планове в България. Този въпрос би трябвало да бъде проучен, с цел да се обясни каква е повода, поради която по този начин скоропостижно министър председателят Борисов направи тази аудиенция. /БГНЕС

–––

Христо Казанджиев, енергиен специалист в Българския енергиен и минен конгрес. Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР