Португалската легенда Шимао Саброса ексклузивно пред “Труд”: Никой не може да смени Стоичков в Барселона
Португалската футболна легенда Шимао Саброса даде извънредно изявление пред “Труд”. Той е артикул на академията на “Спортинг” (Лисабон), от където потеглиха ЛуишФиго и Кристиано Роналдо. Шампион обаче става с другия локален гранд “Бенфика”, където играе три пъти повече мачове и е още толкоз по-обичан. Триумфира в Лига Европа като футболист на “Атлетико” (Мадрид). А колкото и да е необичайно – в никакъв случай не печели трофей с “Барселона”. В националния тим играе на финалите на две европейски и две международни шампионати. В 85 мача заби 22 гола, като два са във вратата на великата Бразилия.
– Здравейте, сеньор Саброса! Мислите ли, че е допустимо Португалия да направи един нов удар на международното състезание в Русия?
– Мисля, че е допустимо след европейското, на което Португалия стана първенец, не толкоз с най-хубавия си футбол, а по-скоро с прагматизма си. Успяхме да стигнем до финала и там да победим. Напълно справедливо, тъй като този тим знаеше по кое време тъкмо е значимо да вкара гол. Смятам, че Португалия от дълго време заслужаваше да се поздрави с купа от огромно състезание.
– А преди началото на европейското през 2016-та вярвахте ли, че е допустимо Португалия да завоюва купата?
– Вярвах доста в нашия народен селекционер, тъй като го познавам чудесно. Успехът значително се дължи на дарбата да направиш един доста обединен тим. Ролята на Кристиано като водач също беше доста значима. Между всички футболисти имаше същинско другарство, а той беше образец за всички. Всички тези неща събрани на куп помогнаха на Португалия да стигне толкоз надалеч и да ликува като европейски първенец.
– Доколко Португалия зависи от Кристиано Роналдо?
– Разбира се, че зависи доста. Той е най-хубавият в света. Най-добрият португалски футболист от неговото потомство. Разбира се, имаме и други доста качествени футболисти, които играят в огромни клубове, като да вземем за пример Бернардо Силва, Уилиям Карвальо, Адриан, който в този момент се връща в Лестър, също и Жоао Марио, който още веднъж завоюва доверието на “Уест Хем”. Много млади и качествени играчи, които носят огромна вяра. Дали обаче ще стигнем надалеч? Световното състезание е доста друго от европейското! Много по-трудно е, а и конкуренцията е жестока. Всичко е допустимо. Португалия в този момент просто мечтае за удар и на мондиала.
– Какъв човек е Роналдо отвън терена?
– Много дълго време съм съжителствал с него. Впечатленията, с които остават хората, когато е на терена, са за доста сериозен човек. На водач, който постоянно желае да печели и елементарно се сърди. Но това няма нищо общо с същинския Роналдо. Този, който неговите съотборници познават. Извън терена е доста радостен и занимателен. Винаги измисля страхотни смешки и доста се смеем. Понякога даже е прекомерно непретенциозен човек за мегазвезда, каквато е. Но пък постоянно е занимателен.
– Постоянно го съпоставят с Меси. Вие кого харесвате?
– Това е една безконечна борба на двама колоси. Една година Меси печели премия, на идната Кристиано. Това е прелестно за всички нас, които обичаме футбола, тъй като е същинска привилегия да живеем във времето на двама страхотни футболисти. Дано още дълги години да играят и двамата на топ равнище, с цел да вършат хората щастливи. Някои харесват повече Кристиано, а други избират Меси. Надпреварата сред тях е доста потребна за футбола. Кой ще вкара повече голове, кой ще завоюва повече трофеи, кой ще направи повече асистенции. Това е най-хубавото, което може да се случи на футбола. На мен ми харесват и двамата. Кристиано е машина! Това е човек, който работи неуморно всеки ден. На тренировките постоянно идва първи и си потегля финален. Меси пък има вродени качества. Природата му е дала всичко и не би трябвало толкоз да работи. Харесват ми и двамата.
– Колко време още мислите, че Роналдо ще играе на това високо равнище?
– Мнението ми е, че Кристиано, с помощта на физиката си, на здравословния живот, който води и на метода, по който се пази, ще е на върха най-малко още 3-4 години. Неговите тренировки стартират заран в Реал (Мадрид) и след това не престават в домашните му фитнес и басейн. И този график на работа го прави стоманен.
– Играл сте 12 години в националния тим на Португалия. Как преживяхте загубата от Гърция на финала на европейското?
– Да, бях там през 2004 година. Загубихме финала с Гърция и ни беше доста мъчно, доста тежко. Но го надживяхме и по-късно на международното през 2006-а стигнахме на полуфинал, в който загубихме против Франция на Зинедин Зидан. Истината е, че на мондиала се представихме доста по-добре и тогава имахме един в действителност страховит народен тим, в редиците на който блестяха Фиго, Руи Коща, Деко, Маниш, Паулета, аз. Играчи и звезди с доста тежест в европейския футбол, само че за жал по този начин и не успяхме да ликуваме с купа.
– Играл сте и с Роналдо, и с Луиш Фиго. По какво си наподобяват и по какво се разграничават?
– Фиго беше моят кумир като дете. А по-късно бе и мой съотборник и в “Барселона”, и в националния тим. Станахме положителни другари. Невероятен човек и футболист. Спечели “Златната топка” във време, когато футболът беше друг. Имаше доста повече играчи на върха: Фиго, Зидан, Ривалдо… На сцената се изявяваха в действителност доста играчи с действителни искания за „ Златната топка “. А през днешния ден това са единствено Меси и Роналдо. Само двамата водят тази борба. Неймар се приближава, само че още е много надалеч зад тях. А за мен Фиго постоянно ще бъде номер едно в играта един на един. Той не вкарваше толкоз доста голове като Кристиано. Когато Роналдо изгря, успяваше елементарно да преодолява бранителите, само че в този момент не е като преди. Сега той живее, с цел да вкарва голове. Разликата сред двамата е, че Кристиано вкарва доста повече голове от Фиго, само че пък Фиго през цялата си кариера резервира маниера си на игра, до момента в който Кристиано се промени доста. Двамата са скъпи за Португалия. Фиго стана легенда за страната ни след ерата Еузебио, като завоюва „ Златната топка “ и разнесе футболната популярност на Португалия в целия свят.
– Как почитателите одобриха това, че сте играл за “Спортинг”, а по-късно за “Бенфика”?
– Играх първо за “Спортинг”, след това прекосих в “Барселона”, а при завръщането ми в Португалия ме притегли “Бенфика”. Има огромно съревнование сред двата клуба – “Спортинг” и “Бенфика”. Първите две години в “Бенфика” бяха в действителност комплицирани за мен. Някои почитатели напряко желаеха да ме убият, тъй като отидох във безконечния противник откакто още от дете бях играл в “Спортинг”. Беше доста комплицирано, само че като минаха първите две години, нещата се поуспокоиха. Тези две години обаче бяха доста сложни за мен.
– През 1999 година Барселона ви купи за доста сериозна сума. Какво означаваше за вас този трансфер?
– Да, по този начин е. Бях на 19 години и имах фантазия да играя с Фиго, тъй като беше моят кумир. Първата година бе мъчно да намеря място в тима, тъй като играеха Фиго на дясното крило и Ривалдо на лявото, а в отбора беше и холандецът Клуйверт. Нормално – двамата най-хубави в света по това време бяха на терена за “Барса”. Така че одобрих първата година като образование. Тренирах с Фиго, Гуардиола, Луис Енрике, с братята Де Бур и научих доста. Двете години, които прекарах в “Барселона” се оказаха най-важните в кариерата ми на футболист. Там израснах. Научих доста за придвижването по терена, за футболната тактичност и проучих техния характерен почерк на игра. Това ми оказа помощ доста за бъдещето и станах нещо доста по-различно от това, което бях преди да отида там.
– Една година по-късно Фиго избра да отиде от “Барселона” непосредствено в “Реал” (Мадрид). Как вие приехте един от най-шокиращите прехвърляния във футбола?
– Никой не можеше да повярва, че това се е случило. Фиго бе кумир за “Барселона”. Направи една в действителност впечатляваща година в каталунския гранд. След това се случи прехвърлянето. Беше доста трагично за клуб като “Барселона” да загуби най-хубавия си състезател, своята най-голяма звезда. Ние, футболистите го приехме обаче като нещо, което се случва във футбола. Много рядко, само че го има в картите. И ние като експерти би трябвало на първо място да пазиме цветовете на клуба, в който играем. Всеки в миналото, за положително или за неприятно, би трябвало да вземе сходно мъчно решение в живота си. Сигурен съм, че Фиго и до ден-днешен съжалява за избора си, само че истината е че тогава го виждах благополучен. А когато срещаш твой съотборник и другар благополучен, всичко останало няма значение. Нищо, че играе в противниковия тим против теб. Това от ден на ден е обикновено в професионалния футбол.
– Вкарахте гол в едно от най-паметните за историята “Ел Класико”. Мачът, в който Фиго се върна за първи път на „ Камп Ноу “, само че към този момент с фланелката на “Реал” и го замериха със свинска глава и бутилки с уиски…
– Да, това беше първият му мач в Барселона след прекосяването в “Реал”. Уникален мач! Валя дъжд от самото начало. Стадионът беше претъпкан. Имаше толкоз доста аудитория и тя беше толкоз шумна, че не можехме да чуем свирката на съдията. Разигра се ужасно “Ел Класико”. Показахме доста добра игра. Със мощния си темперамент Фиго съумя да изтърпи всичко, само че ние победихме. Първи вкара Луис Енрике, а аз забих втория гол. Бяхме доста щастливи, тъй като за “Барселона” най-важното е да победи “Реал “. Знам, че тогава Фиго изигра най-трудните 90 минути в кариерата си. Той обаче има доста мощен темперамент и съумя мъжки да понесе всичко.
– Защо по това време “Барселона” не съумя да реализира огромни триумфи? Една година преди вас си беше тръгнал Христо Стоичков. Дали може да се каже, че вие бяхте неговият заместител там?
– Никой не може да размени Стоичков! Той е една от огромните футболни митове. Не можеш да намериш в никакъв случай заместител на подобен състезател. Идол в “Барселона”! Хората там го боготворят! Липсваше им доста. Като състезател той имаше необикновен изстрел с левия крайник и несравним хъс. Няма футболист, с който можете да го заместите.
– След “Барселона” искахте да се върнете в “Спортинг”, само че отидохте в “Бенфика”. Как стана това?
– “Спортинг” не искаше да ме купи, тъй като прекосяването в “Барселона” беше мое решение, а не на клуба. А пък от “Барса” ми споделиха, че в случай че желая да си потегли оттова, те би трябвало да ме продадат. А тъкмо в този миг “Спортинг” нямаше задоволително пари, с цел да ме купи и искаше каталунският отбор да ме преотстъпи. От “Барса” обаче им отхвърлиха и им обявиха в прав текст – или ще ме купят или няма да ме пуснат. И тогава “Бенфика” излезе на сцената и извади пари за мен. А аз единствено желаех да продължа кариерата си и да се любувам, играейки футбол. Трябваше да подпиша с “Бенфика” и го направих.
– После обаче бързо станахте капитан на “Бенфика”, а с ваш гол против “Порто” отборът завоюва първата си купа след осемгодишна суша. Какво беше чувството?
– Бихме “Порто”, който единствено няколко дни по-късно завоюва Шампионската лига след край против “Монако”. Моуриньо им беше треньор. Ние ги победихме с 2:1 и четири дни по-късно те победиха в Шампионската лига. Истината е, че тогава имаха страховит тим отпред с Моуриньо и с играчи като Деко, Маниш, руснакът Алейничев и доста други. Това, че дни по-късно подвигнаха трофея на Шампионската лига, прави успеха ни над тях още по-сладка. След дълга суша “Бенфика” съумя най-сетне да завоюва купа и оттова към този момент започнахме да побеждаваме наред.
– Вие вярвате ли, че “Бенфика” е анатемосан в огромните европейски финали?
– Така приказват хората. Играха финали в Шампионска лига и Лига Европа и ги изгубиха. Да стигнеш до финала на най-престижния шампионат постоянно е достижение, само че те не престават да не могат да завоюват трофея. Това че постоянно са доста по-добри от противниците си, само че все не могат да победят, кара хората да мислят, че в действителност изгоненият треньор Бела Гудман ги е проклел. Футболът е подобен. Хората, които си мислят, че може да съществува черна магия зад тези неуспехи, преувеличават. Аз нямам доверие в това. Просто тъкмо тази непредвидимост е едно от най-хубавите неща на футбола. На терена излизат 11 против 11 и този тим, който е по-добре квалифициран, има повече шанс или употребява по-добре опциите си, печели. Това е.
– Бяхте в “Атлетико” (Мадрид) като последваща дестинация.
– Тогава “Атлетико” имаше доста добър план и за него желаеха да ангажират доста мощни играчи. Заедно с мен пристигнаха Форлан, Рейес, Фаузи… Бяхме доста добър тим. Пробихме в Шампионска лига, спечелихме Лига Европа, както и Суперкупата на Европа. Тогава общо взето стартира възходът на “Атлетико”. В клуба се смениха структурите и стартира да се работи върху плана за превръщането му в европейски гранд. Когато зад един тим стои такав стабилен план и организация, е доста по-лесно да се работи.
– Говорихте за тези два финала, които спечелихте. Как ги видяхте през вашите очи?
– Първият край беше против “Фулъм”. Знаехме, че имаме по-добър тим, само че това не е задоволително – трябваше да изиграем мача и да победим. Спечелихме с 2:1 и това бе доста значим триумф за “Атлетико”, тъй като от доста години клубът не бе печелил нищо в Европа. После играхме за Суперкупата против “Интер”. Моуриньо към този момент не беше треньор там, а го беше заменил Рафа Бенитес. Играхме в Монако и направихме един в действителност страховит мач. За мен това беше началото на новия огромен “Атлетико”.
– Избрахте Бешикташ по-късно.
– Бернд Шустер беше треньор на “Бешикташ”. При него беше и Гути. Именно те двамата ми се обадиха и ми споделиха: „ Трябва да дойдеш тук и да ни окажеш помощ! “. Изкарах две прелестни години. Спечелихме турския шампионат. Да, в действителност две неповторими години. Феновете в турския футбол и по-специално тези на “Бешикташ” са невероятни.
– “Спортинг” – “Бенфика”, “Барселона” – “Реал”, “Бешикташ” – “Галатасарай” – кое дерби е най-интересно?
– “Бенфика” – “Спортинг” не е като “Ел Класико”! Дерби е несъмнено, само че не е толкоз известно в света. Но това са двете ми обичани дербита: “Спортинг” – “Бенфика” и “Барселона” – “Реал” (Мадрид).
– Последната ви дестинация в Европа беше “Еспаньол”. Като че ли ориста продължава да ви праща в градския противник на клуб, в който преди този момент сте играли…
– Така е, само че съм задължен постоянно да подобавам като експерт. Докато бях в Турция взех решение, че би трябвало да се преместя някъде малко по-близо до Португалия, с цел да мога да виждам фамилията си. И както Шустер ми се обади, с цел да ме викне да оказвам помощ в “Бешикташ”, по този начин с мен се свърза Маурисио Почетино, който в този момент е треньор на “Тотнъм”, с цел да ме предложения да играя в неговия “Еспаньол”. Така че се възползвах от предлагането и играх две години. И там завърши кариерата ми на футболист в Европа.
– Съвсем най-после отидохте в Индия. Как беше там? Знаете ли, че там игра един българин – Димитър Бербатов?
– Да той беше в… Как се споделяше този тим? “Керала”. Да, “Керала”. Индия е доста любопитно място. Познавах притежателя на клуба, където играх. Един от притежателите, който е лекар и ми е другар. Ортопед, живеещ в Дубай. Един ден ми се обади и ми сподели: „ Трябва да дойдеш да ни окажеш помощ! В Индия моят тим стартира борба в Суперлигата. “ Така да се каже отидох там на другарски начала. Но в действителност ми хареса доста. Тогава беше единствено за три месеца. Сега, несъмнено, шампионатът там е много по-дълъг. Тези три месеца бяха доста хубави и изживях невероятни неща. Успях да предам опита си на индийците. Там имат огромна потребност от това, с цел да вдигнат равнището на футбола си. Така че тези три месеца бяха прелестни за тях, с цел да научат от мен, каквото мога да им покажа. А за мен беше отлично да се срещна с неповторимата Индия и нейната просвета. И от това, което видях мисля, че локалната Суперлига ще има огромен триумф в бъдеще.
– Освен Стоичков и Бербатов, имате ли и други усещания от българския футбол?
– Да, имам. Когато подписах с “Атлетико” (Мадрид), там беше моят другар Мартин Петров, който след това отиде в “Манчестър Сити”. Разбира се, ние си останахме другари. Точно когато подписах с “Атлетико”, той беше там и се възстановяваше от една травма. После отпътува за Манчестър, а по-късно ориста реши да играем отново дружно, само че в “Еспаньол”. Разбира се, най-известните са Стоичков и Бербатов. А пък с Петров играхме дружно. С нашия народен тим съм играл няколко пъти против България. Знам, че имате положителни играчи и би трябвало да получат късмет, с цел да могат да покажат качествата си в огромните европейски тимове.
– Последен въпрос. Мислите ли за треньорска кариера?
– Преди даже не бих и помислил. А в този момент съм в Спорт ТВ – португалски състезателен канал, който демонстрира елитните шампионати на Европа. Водя спортна стратегия, която се излъчва всеки понеделник и в която върша изявленията с мои футболни другари. С Кун Агуеро, Диего Коща, Давид Луис, Бернардо, Ренато… Подобно е на програмата, която има Стоичков в Маями.
– Здравейте, сеньор Саброса! Мислите ли, че е допустимо Португалия да направи един нов удар на международното състезание в Русия?
– Мисля, че е допустимо след европейското, на което Португалия стана първенец, не толкоз с най-хубавия си футбол, а по-скоро с прагматизма си. Успяхме да стигнем до финала и там да победим. Напълно справедливо, тъй като този тим знаеше по кое време тъкмо е значимо да вкара гол. Смятам, че Португалия от дълго време заслужаваше да се поздрави с купа от огромно състезание.
– А преди началото на европейското през 2016-та вярвахте ли, че е допустимо Португалия да завоюва купата?
– Вярвах доста в нашия народен селекционер, тъй като го познавам чудесно. Успехът значително се дължи на дарбата да направиш един доста обединен тим. Ролята на Кристиано като водач също беше доста значима. Между всички футболисти имаше същинско другарство, а той беше образец за всички. Всички тези неща събрани на куп помогнаха на Португалия да стигне толкоз надалеч и да ликува като европейски първенец.
– Доколко Португалия зависи от Кристиано Роналдо?
– Разбира се, че зависи доста. Той е най-хубавият в света. Най-добрият португалски футболист от неговото потомство. Разбира се, имаме и други доста качествени футболисти, които играят в огромни клубове, като да вземем за пример Бернардо Силва, Уилиям Карвальо, Адриан, който в този момент се връща в Лестър, също и Жоао Марио, който още веднъж завоюва доверието на “Уест Хем”. Много млади и качествени играчи, които носят огромна вяра. Дали обаче ще стигнем надалеч? Световното състезание е доста друго от европейското! Много по-трудно е, а и конкуренцията е жестока. Всичко е допустимо. Португалия в този момент просто мечтае за удар и на мондиала.
– Какъв човек е Роналдо отвън терена?
– Много дълго време съм съжителствал с него. Впечатленията, с които остават хората, когато е на терена, са за доста сериозен човек. На водач, който постоянно желае да печели и елементарно се сърди. Но това няма нищо общо с същинския Роналдо. Този, който неговите съотборници познават. Извън терена е доста радостен и занимателен. Винаги измисля страхотни смешки и доста се смеем. Понякога даже е прекомерно непретенциозен човек за мегазвезда, каквато е. Но пък постоянно е занимателен.
– Постоянно го съпоставят с Меси. Вие кого харесвате?
– Това е една безконечна борба на двама колоси. Една година Меси печели премия, на идната Кристиано. Това е прелестно за всички нас, които обичаме футбола, тъй като е същинска привилегия да живеем във времето на двама страхотни футболисти. Дано още дълги години да играят и двамата на топ равнище, с цел да вършат хората щастливи. Някои харесват повече Кристиано, а други избират Меси. Надпреварата сред тях е доста потребна за футбола. Кой ще вкара повече голове, кой ще завоюва повече трофеи, кой ще направи повече асистенции. Това е най-хубавото, което може да се случи на футбола. На мен ми харесват и двамата. Кристиано е машина! Това е човек, който работи неуморно всеки ден. На тренировките постоянно идва първи и си потегля финален. Меси пък има вродени качества. Природата му е дала всичко и не би трябвало толкоз да работи. Харесват ми и двамата.
– Колко време още мислите, че Роналдо ще играе на това високо равнище?
– Мнението ми е, че Кристиано, с помощта на физиката си, на здравословния живот, който води и на метода, по който се пази, ще е на върха най-малко още 3-4 години. Неговите тренировки стартират заран в Реал (Мадрид) и след това не престават в домашните му фитнес и басейн. И този график на работа го прави стоманен.
– Играл сте 12 години в националния тим на Португалия. Как преживяхте загубата от Гърция на финала на европейското?
– Да, бях там през 2004 година. Загубихме финала с Гърция и ни беше доста мъчно, доста тежко. Но го надживяхме и по-късно на международното през 2006-а стигнахме на полуфинал, в който загубихме против Франция на Зинедин Зидан. Истината е, че на мондиала се представихме доста по-добре и тогава имахме един в действителност страховит народен тим, в редиците на който блестяха Фиго, Руи Коща, Деко, Маниш, Паулета, аз. Играчи и звезди с доста тежест в европейския футбол, само че за жал по този начин и не успяхме да ликуваме с купа.
– Играл сте и с Роналдо, и с Луиш Фиго. По какво си наподобяват и по какво се разграничават?
– Фиго беше моят кумир като дете. А по-късно бе и мой съотборник и в “Барселона”, и в националния тим. Станахме положителни другари. Невероятен човек и футболист. Спечели “Златната топка” във време, когато футболът беше друг. Имаше доста повече играчи на върха: Фиго, Зидан, Ривалдо… На сцената се изявяваха в действителност доста играчи с действителни искания за „ Златната топка “. А през днешния ден това са единствено Меси и Роналдо. Само двамата водят тази борба. Неймар се приближава, само че още е много надалеч зад тях. А за мен Фиго постоянно ще бъде номер едно в играта един на един. Той не вкарваше толкоз доста голове като Кристиано. Когато Роналдо изгря, успяваше елементарно да преодолява бранителите, само че в този момент не е като преди. Сега той живее, с цел да вкарва голове. Разликата сред двамата е, че Кристиано вкарва доста повече голове от Фиго, само че пък Фиго през цялата си кариера резервира маниера си на игра, до момента в който Кристиано се промени доста. Двамата са скъпи за Португалия. Фиго стана легенда за страната ни след ерата Еузебио, като завоюва „ Златната топка “ и разнесе футболната популярност на Португалия в целия свят.
– Как почитателите одобриха това, че сте играл за “Спортинг”, а по-късно за “Бенфика”?
– Играх първо за “Спортинг”, след това прекосих в “Барселона”, а при завръщането ми в Португалия ме притегли “Бенфика”. Има огромно съревнование сред двата клуба – “Спортинг” и “Бенфика”. Първите две години в “Бенфика” бяха в действителност комплицирани за мен. Някои почитатели напряко желаеха да ме убият, тъй като отидох във безконечния противник откакто още от дете бях играл в “Спортинг”. Беше доста комплицирано, само че като минаха първите две години, нещата се поуспокоиха. Тези две години обаче бяха доста сложни за мен.
– През 1999 година Барселона ви купи за доста сериозна сума. Какво означаваше за вас този трансфер?
– Да, по този начин е. Бях на 19 години и имах фантазия да играя с Фиго, тъй като беше моят кумир. Първата година бе мъчно да намеря място в тима, тъй като играеха Фиго на дясното крило и Ривалдо на лявото, а в отбора беше и холандецът Клуйверт. Нормално – двамата най-хубави в света по това време бяха на терена за “Барса”. Така че одобрих първата година като образование. Тренирах с Фиго, Гуардиола, Луис Енрике, с братята Де Бур и научих доста. Двете години, които прекарах в “Барселона” се оказаха най-важните в кариерата ми на футболист. Там израснах. Научих доста за придвижването по терена, за футболната тактичност и проучих техния характерен почерк на игра. Това ми оказа помощ доста за бъдещето и станах нещо доста по-различно от това, което бях преди да отида там.
– Една година по-късно Фиго избра да отиде от “Барселона” непосредствено в “Реал” (Мадрид). Как вие приехте един от най-шокиращите прехвърляния във футбола?
– Никой не можеше да повярва, че това се е случило. Фиго бе кумир за “Барселона”. Направи една в действителност впечатляваща година в каталунския гранд. След това се случи прехвърлянето. Беше доста трагично за клуб като “Барселона” да загуби най-хубавия си състезател, своята най-голяма звезда. Ние, футболистите го приехме обаче като нещо, което се случва във футбола. Много рядко, само че го има в картите. И ние като експерти би трябвало на първо място да пазиме цветовете на клуба, в който играем. Всеки в миналото, за положително или за неприятно, би трябвало да вземе сходно мъчно решение в живота си. Сигурен съм, че Фиго и до ден-днешен съжалява за избора си, само че истината е че тогава го виждах благополучен. А когато срещаш твой съотборник и другар благополучен, всичко останало няма значение. Нищо, че играе в противниковия тим против теб. Това от ден на ден е обикновено в професионалния футбол.
– Вкарахте гол в едно от най-паметните за историята “Ел Класико”. Мачът, в който Фиго се върна за първи път на „ Камп Ноу “, само че към този момент с фланелката на “Реал” и го замериха със свинска глава и бутилки с уиски…
– Да, това беше първият му мач в Барселона след прекосяването в “Реал”. Уникален мач! Валя дъжд от самото начало. Стадионът беше претъпкан. Имаше толкоз доста аудитория и тя беше толкоз шумна, че не можехме да чуем свирката на съдията. Разигра се ужасно “Ел Класико”. Показахме доста добра игра. Със мощния си темперамент Фиго съумя да изтърпи всичко, само че ние победихме. Първи вкара Луис Енрике, а аз забих втория гол. Бяхме доста щастливи, тъй като за “Барселона” най-важното е да победи “Реал “. Знам, че тогава Фиго изигра най-трудните 90 минути в кариерата си. Той обаче има доста мощен темперамент и съумя мъжки да понесе всичко.
– Защо по това време “Барселона” не съумя да реализира огромни триумфи? Една година преди вас си беше тръгнал Христо Стоичков. Дали може да се каже, че вие бяхте неговият заместител там?
– Никой не може да размени Стоичков! Той е една от огромните футболни митове. Не можеш да намериш в никакъв случай заместител на подобен състезател. Идол в “Барселона”! Хората там го боготворят! Липсваше им доста. Като състезател той имаше необикновен изстрел с левия крайник и несравним хъс. Няма футболист, с който можете да го заместите.
– След “Барселона” искахте да се върнете в “Спортинг”, само че отидохте в “Бенфика”. Как стана това?
– “Спортинг” не искаше да ме купи, тъй като прекосяването в “Барселона” беше мое решение, а не на клуба. А пък от “Барса” ми споделиха, че в случай че желая да си потегли оттова, те би трябвало да ме продадат. А тъкмо в този миг “Спортинг” нямаше задоволително пари, с цел да ме купи и искаше каталунският отбор да ме преотстъпи. От “Барса” обаче им отхвърлиха и им обявиха в прав текст – или ще ме купят или няма да ме пуснат. И тогава “Бенфика” излезе на сцената и извади пари за мен. А аз единствено желаех да продължа кариерата си и да се любувам, играейки футбол. Трябваше да подпиша с “Бенфика” и го направих.
– После обаче бързо станахте капитан на “Бенфика”, а с ваш гол против “Порто” отборът завоюва първата си купа след осемгодишна суша. Какво беше чувството?
– Бихме “Порто”, който единствено няколко дни по-късно завоюва Шампионската лига след край против “Монако”. Моуриньо им беше треньор. Ние ги победихме с 2:1 и четири дни по-късно те победиха в Шампионската лига. Истината е, че тогава имаха страховит тим отпред с Моуриньо и с играчи като Деко, Маниш, руснакът Алейничев и доста други. Това, че дни по-късно подвигнаха трофея на Шампионската лига, прави успеха ни над тях още по-сладка. След дълга суша “Бенфика” съумя най-сетне да завоюва купа и оттова към този момент започнахме да побеждаваме наред.
– Вие вярвате ли, че “Бенфика” е анатемосан в огромните европейски финали?
– Така приказват хората. Играха финали в Шампионска лига и Лига Европа и ги изгубиха. Да стигнеш до финала на най-престижния шампионат постоянно е достижение, само че те не престават да не могат да завоюват трофея. Това че постоянно са доста по-добри от противниците си, само че все не могат да победят, кара хората да мислят, че в действителност изгоненият треньор Бела Гудман ги е проклел. Футболът е подобен. Хората, които си мислят, че може да съществува черна магия зад тези неуспехи, преувеличават. Аз нямам доверие в това. Просто тъкмо тази непредвидимост е едно от най-хубавите неща на футбола. На терена излизат 11 против 11 и този тим, който е по-добре квалифициран, има повече шанс или употребява по-добре опциите си, печели. Това е.
– Бяхте в “Атлетико” (Мадрид) като последваща дестинация.
– Тогава “Атлетико” имаше доста добър план и за него желаеха да ангажират доста мощни играчи. Заедно с мен пристигнаха Форлан, Рейес, Фаузи… Бяхме доста добър тим. Пробихме в Шампионска лига, спечелихме Лига Европа, както и Суперкупата на Европа. Тогава общо взето стартира възходът на “Атлетико”. В клуба се смениха структурите и стартира да се работи върху плана за превръщането му в европейски гранд. Когато зад един тим стои такав стабилен план и организация, е доста по-лесно да се работи.
– Говорихте за тези два финала, които спечелихте. Как ги видяхте през вашите очи?
– Първият край беше против “Фулъм”. Знаехме, че имаме по-добър тим, само че това не е задоволително – трябваше да изиграем мача и да победим. Спечелихме с 2:1 и това бе доста значим триумф за “Атлетико”, тъй като от доста години клубът не бе печелил нищо в Европа. После играхме за Суперкупата против “Интер”. Моуриньо към този момент не беше треньор там, а го беше заменил Рафа Бенитес. Играхме в Монако и направихме един в действителност страховит мач. За мен това беше началото на новия огромен “Атлетико”.
– Избрахте Бешикташ по-късно.
– Бернд Шустер беше треньор на “Бешикташ”. При него беше и Гути. Именно те двамата ми се обадиха и ми споделиха: „ Трябва да дойдеш тук и да ни окажеш помощ! “. Изкарах две прелестни години. Спечелихме турския шампионат. Да, в действителност две неповторими години. Феновете в турския футбол и по-специално тези на “Бешикташ” са невероятни.
– “Спортинг” – “Бенфика”, “Барселона” – “Реал”, “Бешикташ” – “Галатасарай” – кое дерби е най-интересно?
– “Бенфика” – “Спортинг” не е като “Ел Класико”! Дерби е несъмнено, само че не е толкоз известно в света. Но това са двете ми обичани дербита: “Спортинг” – “Бенфика” и “Барселона” – “Реал” (Мадрид).
– Последната ви дестинация в Европа беше “Еспаньол”. Като че ли ориста продължава да ви праща в градския противник на клуб, в който преди този момент сте играли…
– Така е, само че съм задължен постоянно да подобавам като експерт. Докато бях в Турция взех решение, че би трябвало да се преместя някъде малко по-близо до Португалия, с цел да мога да виждам фамилията си. И както Шустер ми се обади, с цел да ме викне да оказвам помощ в “Бешикташ”, по този начин с мен се свърза Маурисио Почетино, който в този момент е треньор на “Тотнъм”, с цел да ме предложения да играя в неговия “Еспаньол”. Така че се възползвах от предлагането и играх две години. И там завърши кариерата ми на футболист в Европа.
– Съвсем най-после отидохте в Индия. Как беше там? Знаете ли, че там игра един българин – Димитър Бербатов?
– Да той беше в… Как се споделяше този тим? “Керала”. Да, “Керала”. Индия е доста любопитно място. Познавах притежателя на клуба, където играх. Един от притежателите, който е лекар и ми е другар. Ортопед, живеещ в Дубай. Един ден ми се обади и ми сподели: „ Трябва да дойдеш да ни окажеш помощ! В Индия моят тим стартира борба в Суперлигата. “ Така да се каже отидох там на другарски начала. Но в действителност ми хареса доста. Тогава беше единствено за три месеца. Сега, несъмнено, шампионатът там е много по-дълъг. Тези три месеца бяха доста хубави и изживях невероятни неща. Успях да предам опита си на индийците. Там имат огромна потребност от това, с цел да вдигнат равнището на футбола си. Така че тези три месеца бяха прелестни за тях, с цел да научат от мен, каквото мога да им покажа. А за мен беше отлично да се срещна с неповторимата Индия и нейната просвета. И от това, което видях мисля, че локалната Суперлига ще има огромен триумф в бъдеще.
– Освен Стоичков и Бербатов, имате ли и други усещания от българския футбол?
– Да, имам. Когато подписах с “Атлетико” (Мадрид), там беше моят другар Мартин Петров, който след това отиде в “Манчестър Сити”. Разбира се, ние си останахме другари. Точно когато подписах с “Атлетико”, той беше там и се възстановяваше от една травма. После отпътува за Манчестър, а по-късно ориста реши да играем отново дружно, само че в “Еспаньол”. Разбира се, най-известните са Стоичков и Бербатов. А пък с Петров играхме дружно. С нашия народен тим съм играл няколко пъти против България. Знам, че имате положителни играчи и би трябвало да получат късмет, с цел да могат да покажат качествата си в огромните европейски тимове.
– Последен въпрос. Мислите ли за треньорска кариера?
– Преди даже не бих и помислил. А в този момент съм в Спорт ТВ – португалски състезателен канал, който демонстрира елитните шампионати на Европа. Водя спортна стратегия, която се излъчва всеки понеделник и в която върша изявленията с мои футболни другари. С Кун Агуеро, Диего Коща, Давид Луис, Бернардо, Ренато… Подобно е на програмата, която има Стоичков в Маями.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ