&format=webp)
Политическият хаос във Франция насочва погледите към нарастващия ѝ дълг и дефицит
Поредният политически срив във Франция оставя дълго чаканата фискална консолидация на страната в застой.
Втората по величина стопанска система в еврозоната неведнъж е нарушавала разпоредбите на Европейската комисия за бюджетни дефицити и предели на дълга.
Поредицата министър председатели, пробвали да решат казуса посредством промени, съкращения на разноски и увеличение на налози, един след различен се отдръпнаха.
Петият министър председател за по-малко от две години - Себастиен Льокорню - подаде оставка в понеделник, единствено 27 дни след встъпването си в служба.
Решението му пристигна, откакто не съумя да завоюва поддръжката даже на център-дясната съпротива, с цел да сформира ново държавно управление. Льокорню даже още не беше показал проекти за разноските и данъчната политика за 2026 година, само че точно сходни бюджетни разногласия смъкнаха предходните администрации.
Брюксел надали желае да наподобява като намесващ се във вътрешните каузи на Франция, само че натискът върху Париж за незабавна фискална консолидация е сериозен.
Франция би трябвало да свие бюджетния си недостиг от 5,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година и да се оправи с планината от дълг, която предходната година доближи 113% от Брутният вътрешен продукт. Това слага страната на трето място в Европейски Съюз по дълг, след Гърция и Италия.
И двете равнища са надалеч над лимитите на Европейски Съюз - недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт и държавен дълг под 60% от икономическата продукция.
Франция към този момент е сложена под „ процедура за несъразмерен недостиг “ на Европейски Съюз - механизъм, използван към страните, които не съблюдават разпоредбите на Пакта за непоклатимост и напредък.
Страната има период до 2029 година да се върне към сходство, само че към този момент няма признаци, че Париж ще успее да извърши това условие скоро.
„ Въпросът е по какъв начин въобще да се съблюдават тези правила “, разяснява пред CNBC Антонио Фатас, професор по стопанска система в INSEAD. „ В момента дефицитът на Франция явно надвишава рестриктивните мерки и не е ясно дали нейният бюджет може да се върне в рамките им в къс период - каквото изискват разпоредбите. “
Експертът прибавя: „ Като вземем поради състава на Народното събрание, фрагментацията и позициите на крайната десница и крайната левица, ще бъде извънредно мъчно да се реализира бюджет, който да дава отговор на разпоредбите “.
Необходима е бърза реакция
Докато Европейски Съюз евентуално ще даде още време на Париж, вложителите надали ще бъдат толкоз толерантни към неналичието на фискална дисциплинираност.
Франция към този момент претърпя намаляване на кредитния си рейтинг от Fitch предишния месец, а Moody’s се чака да последва образеца до края на октомври.
На този декор Макрон е изправен пред три сложни избора - да назначи нов министър председател, да разпусне Народното събрание и да свика нови избори или самичък да подаде оставка - въпреки последният вид да се счита за минимум евентуален.
Икономистите предизвестяват, че нито един от сюжетите няма да докара до действителен прогрес в намаляването на недостига или дълга. Очаква се и икономическият напредък да се забави, а бюджетът за 2025 година най-вероятно ще бъде трансфериран към идната година без промени.
„ Каквито и сюжети да преглеждаме, няма да имаме пълностоен бюджет до края на годината “, споделя Адриен Камат, старши икономист за Франция, Белгия и еврозоната в Natixis. „ На този стадий не виждаме никакви положителни разновидности за фискална консолидация. Това значи, че дефицитът евентуално ще остане към настоящите равнища от 5,4–5,5% тази и евентуално идната година “, прибавя той, представен от CNBC.
Goldman Sachs чака още по-голям недостиг
Във вторник Goldman Sachs също предизвести, че „ фискалното закъснение “ на Франция е наложило банката да увеличи прогнозата си за бюджетния недостиг през 2025 година до 5,5% от Брутният вътрешен продукт.
Икономистите на Goldman прибавят, че е доста евентуално Франция да стартира идната година с „ замразен “ (или отчасти действащ) бюджет.
„ Във всеки случай дълбоките политически разделения, по-бавният напредък и по-високите разноски по заемите евентуално ще попречат на забележителен прогрес “, се споделя в разбора, съгласно който дефицитът през 2026 година ще доближи 5,3% от Брутният вътрешен продукт.
Goldman намали и прогнозата си за икономическия напредък на Франция за 2026 година, очаквайки слаб прогрес от едвам 0,8%.
Втората по величина стопанска система в еврозоната неведнъж е нарушавала разпоредбите на Европейската комисия за бюджетни дефицити и предели на дълга.
Поредицата министър председатели, пробвали да решат казуса посредством промени, съкращения на разноски и увеличение на налози, един след различен се отдръпнаха.
Петият министър председател за по-малко от две години - Себастиен Льокорню - подаде оставка в понеделник, единствено 27 дни след встъпването си в служба.
Решението му пристигна, откакто не съумя да завоюва поддръжката даже на център-дясната съпротива, с цел да сформира ново държавно управление. Льокорню даже още не беше показал проекти за разноските и данъчната политика за 2026 година, само че точно сходни бюджетни разногласия смъкнаха предходните администрации.
Брюксел надали желае да наподобява като намесващ се във вътрешните каузи на Франция, само че натискът върху Париж за незабавна фискална консолидация е сериозен.
Франция би трябвало да свие бюджетния си недостиг от 5,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година и да се оправи с планината от дълг, която предходната година доближи 113% от Брутният вътрешен продукт. Това слага страната на трето място в Европейски Съюз по дълг, след Гърция и Италия.
И двете равнища са надалеч над лимитите на Европейски Съюз - недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт и държавен дълг под 60% от икономическата продукция.
Франция към този момент е сложена под „ процедура за несъразмерен недостиг “ на Европейски Съюз - механизъм, използван към страните, които не съблюдават разпоредбите на Пакта за непоклатимост и напредък.
Страната има период до 2029 година да се върне към сходство, само че към този момент няма признаци, че Париж ще успее да извърши това условие скоро.
„ Въпросът е по какъв начин въобще да се съблюдават тези правила “, разяснява пред CNBC Антонио Фатас, професор по стопанска система в INSEAD. „ В момента дефицитът на Франция явно надвишава рестриктивните мерки и не е ясно дали нейният бюджет може да се върне в рамките им в къс период - каквото изискват разпоредбите. “
Експертът прибавя: „ Като вземем поради състава на Народното събрание, фрагментацията и позициите на крайната десница и крайната левица, ще бъде извънредно мъчно да се реализира бюджет, който да дава отговор на разпоредбите “.
Необходима е бърза реакция
Докато Европейски Съюз евентуално ще даде още време на Париж, вложителите надали ще бъдат толкоз толерантни към неналичието на фискална дисциплинираност.
Франция към този момент претърпя намаляване на кредитния си рейтинг от Fitch предишния месец, а Moody’s се чака да последва образеца до края на октомври.
На този декор Макрон е изправен пред три сложни избора - да назначи нов министър председател, да разпусне Народното събрание и да свика нови избори или самичък да подаде оставка - въпреки последният вид да се счита за минимум евентуален.
Икономистите предизвестяват, че нито един от сюжетите няма да докара до действителен прогрес в намаляването на недостига или дълга. Очаква се и икономическият напредък да се забави, а бюджетът за 2025 година най-вероятно ще бъде трансфериран към идната година без промени.
„ Каквито и сюжети да преглеждаме, няма да имаме пълностоен бюджет до края на годината “, споделя Адриен Камат, старши икономист за Франция, Белгия и еврозоната в Natixis. „ На този стадий не виждаме никакви положителни разновидности за фискална консолидация. Това значи, че дефицитът евентуално ще остане към настоящите равнища от 5,4–5,5% тази и евентуално идната година “, прибавя той, представен от CNBC.
Goldman Sachs чака още по-голям недостиг
Във вторник Goldman Sachs също предизвести, че „ фискалното закъснение “ на Франция е наложило банката да увеличи прогнозата си за бюджетния недостиг през 2025 година до 5,5% от Брутният вътрешен продукт.
Икономистите на Goldman прибавят, че е доста евентуално Франция да стартира идната година с „ замразен “ (или отчасти действащ) бюджет.
„ Във всеки случай дълбоките политически разделения, по-бавният напредък и по-високите разноски по заемите евентуално ще попречат на забележителен прогрес “, се споделя в разбора, съгласно който дефицитът през 2026 година ще доближи 5,3% от Брутният вътрешен продукт.
Goldman намали и прогнозата си за икономическия напредък на Франция за 2026 година, очаквайки слаб прогрес от едвам 0,8%.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ