Реформи в спешната помощ биха спасили повече човешки животи
Поредицата тежки произшествия, породени от пияни или неопитни водачи, даде мотив на Държавната организация по сигурност на придвижването да предизвести за пропуски и дефекти в оказването на незабавна помощ при произшествия, съобщи Българска национална телевизия.
След жестоката злополука, лишила живота на шестима и провокирана от 18-годишен некомпетентен водач след приложимост на алкохол, Държавната организация по сигурност на придвижването ще ревизира школата, където се е обучавал младежът, както и документите към изпита, който е положил.
Държавната организация предизвестява за проблеми в региона на незабавната помощ и закъснение във времето за реакция при пътни произшествия. Съществуващите незабавни отделения не са задоволително обезпечени кадрово, софтуерно и финансово.
Продължава да бъде сериозен дефицитът на лекари. Значителна част от смъртните случаи настъпват в границите на първите минути след случая. Намаляването на времето за оказване на здравна помощ от 25 на 15 минути може да понижи смъртността с една трета.
Лозан Лозанов е медицински фелдшер от 38 години в отделението за незабавна помощ в Шабла. „ Ние сме изнесен център на Каварна, с цел да сме по-близко до потърпевшите, до пациентите. Презумпцията е незабавното поделение да съществува на 18-20 километра от филиала”, изяснява Лозанов.
Медицинският екип покрива региона до границата с Румъния и всички села в общината. Това е един от най-тежките сектори, изключително през зимата, когато постоянно е затворен основният път Дуранкулак-Варна.
„ Когато ни се обади оператор, сме длъжни на първата минута да сме в колата за спешна помощ. И да се насочим по най-бързия метод към потърпевшия. Тук е север, с повече сериозни снегонавявания, когато се оправяме със затруднения”, споделя Лозанов.
Според отчета на Държавната организация за сигурност на пътищата в страната има неравнопоставеност във връзка с времето за достъп до незабавна здравна помощ. Налице са основни разлики както в границите на регионите на обслужване от един Център за незабавна здравна помощ, по този начин и сред обособените области. В Ямбол да вземем за пример на 16 000 души се пада по един мобилен екип, а в област Велико Търново, Пловдив и Бургас подобен екип е разпределен сред 140 000-210 000 души.
Според пътни специалисти, подправените сигнали до тел. 112 в допълнение усложняват работата на медиците. „ От 40 до 50 % от повикванията са подправени и тук прокуратурата би трябвало да повдига обвинявания и да вкарва хора в пандиза за подправени повиквания. Тези позвънявания харчат запас, който е животоспасяващ”, декларира Владимир Тодоров от Българската асоциация на потърпевшите при произшествия.
В отчета се показва още, че системата за незабавна помощ не разполага с благоприятни условия за потребление на профилиран хигиеничен превоз за труднодостъпни региони и няма задоволително подготвени парамедици. „ Съществува частен запас от оборудвани мотори за подобен вид активност - АТВ-та, само че няма съгласуваност с държавните центрове за Спешна помощ и няма метод за финансиране на тези частни структури. Хеликоптерът, който се занимаваше с тази активност завърши работа. В момента няма хеликоптер”, споделя Владимир Тодоров.
Според специалисти, слагането на изнесени пунктове по автомагистралите и най-натоварените пътни сектори може да понижи броя на жертвите. Друга концепция е водачите с дълъг стаж зад кормилото да минават опресняващи курсове за оказване на първа помощ.
След жестоката злополука, лишила живота на шестима и провокирана от 18-годишен некомпетентен водач след приложимост на алкохол, Държавната организация по сигурност на придвижването ще ревизира школата, където се е обучавал младежът, както и документите към изпита, който е положил.
Държавната организация предизвестява за проблеми в региона на незабавната помощ и закъснение във времето за реакция при пътни произшествия. Съществуващите незабавни отделения не са задоволително обезпечени кадрово, софтуерно и финансово.
Продължава да бъде сериозен дефицитът на лекари. Значителна част от смъртните случаи настъпват в границите на първите минути след случая. Намаляването на времето за оказване на здравна помощ от 25 на 15 минути може да понижи смъртността с една трета.
Лозан Лозанов е медицински фелдшер от 38 години в отделението за незабавна помощ в Шабла. „ Ние сме изнесен център на Каварна, с цел да сме по-близко до потърпевшите, до пациентите. Презумпцията е незабавното поделение да съществува на 18-20 километра от филиала”, изяснява Лозанов.
Медицинският екип покрива региона до границата с Румъния и всички села в общината. Това е един от най-тежките сектори, изключително през зимата, когато постоянно е затворен основният път Дуранкулак-Варна.
„ Когато ни се обади оператор, сме длъжни на първата минута да сме в колата за спешна помощ. И да се насочим по най-бързия метод към потърпевшия. Тук е север, с повече сериозни снегонавявания, когато се оправяме със затруднения”, споделя Лозанов.
Според отчета на Държавната организация за сигурност на пътищата в страната има неравнопоставеност във връзка с времето за достъп до незабавна здравна помощ. Налице са основни разлики както в границите на регионите на обслужване от един Център за незабавна здравна помощ, по този начин и сред обособените области. В Ямбол да вземем за пример на 16 000 души се пада по един мобилен екип, а в област Велико Търново, Пловдив и Бургас подобен екип е разпределен сред 140 000-210 000 души.
Според пътни специалисти, подправените сигнали до тел. 112 в допълнение усложняват работата на медиците. „ От 40 до 50 % от повикванията са подправени и тук прокуратурата би трябвало да повдига обвинявания и да вкарва хора в пандиза за подправени повиквания. Тези позвънявания харчат запас, който е животоспасяващ”, декларира Владимир Тодоров от Българската асоциация на потърпевшите при произшествия.
В отчета се показва още, че системата за незабавна помощ не разполага с благоприятни условия за потребление на профилиран хигиеничен превоз за труднодостъпни региони и няма задоволително подготвени парамедици. „ Съществува частен запас от оборудвани мотори за подобен вид активност - АТВ-та, само че няма съгласуваност с държавните центрове за Спешна помощ и няма метод за финансиране на тези частни структури. Хеликоптерът, който се занимаваше с тази активност завърши работа. В момента няма хеликоптер”, споделя Владимир Тодоров.
Според специалисти, слагането на изнесени пунктове по автомагистралите и най-натоварените пътни сектори може да понижи броя на жертвите. Друга концепция е водачите с дълъг стаж зад кормилото да минават опресняващи курсове за оказване на първа помощ.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ