Наистина ли си чиста от осемнайсет месеца?
Поредица страховити детски рисунки изважда нескрито ужасяващи събития от предишното в страховития трилър с детайли на хорър на Джейсън Рекюлак, който впечатли самия Крал на мрака Стивън Кинг и завоюва премията на читателите за „ Най-добър хорър за 2022 година “ в влиятелните Goodreads Choice Awards.
Сега този образован и находчив разказ в духа на книгите на Джош Малерман и Алис Фини излиза и на български език, с цел да даде на родните читатели съвършеното лятно четиво, изпълнено с богат и изострен език, изненадващи разкрития и нотка автентичност, която пренарежда разпоредбите и го трансформира в бъдеща класика в трилъровия род. А смущаващите „ Скрити картини “ можете да разгледате сами по страниците на книгата.
Не вярвате в призраци, нали?
Едва на 21 години Малъри Куин към този момент е достигнала дъното на пропастта и малко по малко се насочва още веднъж към повърхността. Наскоро завършила възобновяване си след дълга и мъчителна битка с опиатите, младата жена е подготвена да заеме мястото си в света и да навакса изгубените години.
Работата в дома на семейство Максуел ѝ дава тъкмо този късмет. Малъри не може да повярва, когато получава позвъняването, че цяло лято ще бъде бавачка на дребния Теди и ще живее в лична къщурка до първокласния и необятен дом на Карълайн и Тед Максуел. А вечерите даже ще има опция да прави това, което обича най-вече – да тича на дълги дистанции.
От първия ден дружно дребният Теди превзема сърцето на Малъри. Срамежлив и радостен, Теди постоянно има молив и скицник в ръка, а рисунките разказват богатия му утопичен свят. Но един ден вместо естествените за възрастта му балони, дървета и зайчета, Теди смущава детегледачката си със злокобна картина – на мъж, който влачи тялото на жена през гората.
След това творбите на Теди стават все по-необичайни, а фигурките с клечки бързо се трансформират в реалистични пейзажи, надалеч надхвърлящи опциите на едно 5-годишно дете.
Малъри стартира да изпитва налудничавото възприятие, че всичко това е обвързвано с от дълго време неразрешено ликвидиране, случило се на територията на къщата на Максуел. Решена да избави Теди, преди да е станало прекомерно късно, Малъри се заема да разшифрова всички „ Скрити картини “.
Границата сред действителността и лудостта е рисково тънка по страниците на този спиращ дъха трилър, в който читателите сами би трябвало да изберат на кого да се доверят.
Обогатен с десетки рисунки, към които се завърта пристрастяващата тайнственост, „ Скрити картини “ на Джейсън Рекюлак провокира всички фенове детективи да се причислят в подреждането на парченцата от един отблъскващ пъзел. А цялостната картина, която се разкрива страница по страница, смущава и интригува читателите със злокобните си краски.
„ Прочетох „ Скрити картини “ и я боготворя. Езикът е пряк, изненадите в действителност изненадват и книгата има оня мъчно изпълним порив, който не ти разрешава да я оставиш. А картините са страшни. “
Стивън Кинг
„ За няколко дни животът ми беше изцяло захласнат от „ Скрити картини “ на Джейсън Рекюлак… Наранената, само че въпреки всичко борбена Малъри Куин плени сърцето ми. “
Джо Хил
* * *
Снимка " Сиела " Из „ Скрити картини “ от Джейсън Рекюлак
ГЛАВА 2
Слизам от колата, а на открито е парещ, задушен юнски следобяд.
Ръсел се отдалечава и натиска клаксона, тъй че май към този момент няма връщане обратно. Домът на Максуел е огромна, класическа викторианска къща на три етажа, с жълта дървена обшивка и бяла, рязана украса. Има огромна веранда, която обикаля цялата сграда, ратанови мебели и цветарници, преливащи от жълти цветя – маргаритки и бегонии. Имотът граничи с огромна гора – или някакъв парк? – тъй че по улицата се носят птичи песни, и аз слушам жуженето на инсекти, чуруликане и трели.
Тръгвам по пътеката, застлана с каменни плочи, и се качвам по стълбичките към предната веранда. Звъня на вратата и ми отваря момченце. Оранжево-червеникавата му коса стърчи право нагоре. Прилича ми на тези куклички тролове. Приклякам, с цел да се погледнем очи в очи.
– Обзалагам се, че се казваш Теди.
Момченцето ми се усмихва срамежливо.
– Аз съм Малъри Куин. Твоите...
То се обръща, хуква по стълбите към втория етаж и изчезва от погледа ми.
– Теди? Не съм сигурна какво да направя. Пред мен има малко предверие и кулоар, който води до кухнята откъм гърба. Виждам столова (отляво) и дневна (отдясно), както и луксозен боров паркет (навсякъде). Лъхва ме свежият, чист мирис на централна климатизация – разбъркан с нотка на масло „ Мърфи “, като че ли някой преди малко е излъскал подовете до искра. Всички мебели наподобяват съвременни и напълно нови, като че ли доскоро са пристигнали от шоурума на безценен мебелен магазин. Натискам звънеца, само че той не издава никакъв тон. Натискам го три пъти.
– Ехо?
В далечния завършек на къщата, в кухнята, виждам силуета на жена, която се обръща и ме вижда.
– Малъри? Ти ли си?
– Да! Здравейте! Опитах се да звънна, само че...
– Знам, скърбя. Ще го оправим.
Преди въобще да се замисля от кое място Теди беше схванал, че съм пристигнала, тя пристъпва към мен. Има най-грациозната походка, която съм виждала – движи се тихо, стъпалата ѝ като че ли едвам допират пода. Висока, слаба и руса, със светла кожа и меки черти, които наподобяват прекомерно деликатни за този свят.
– Аз съм Карълайн. Подавам ѝ ръка, само че тя ме поздравява с прегръдка. Тя е от тези хора, които излъчват топлота и състрадание, и чувствам, че ме задържа в обятията си малко по-дълго от нужното. – Толкова се веселя, че си тук. Ръсел ни е разказвал чудесни неща за теб. Наистина ли си чиста от осемнайсет месеца?
– Осемнайсет и половина.
– Невероятно. След всичко, което си претърпяла? Това е просто извънредно. Трябва доста да се гордееш със себе си.
Притеснявам се, че веднага ще се разплача, тъй като не чаках да ме пита за възобновяване ми още първоначално, още преди да съм пристъпила прага на къщата ѝ. Но изпитвам облекчение, че сме завършили с това, че най-лошото към този момент е поставено на масата.
– Не беше елементарно, само че с всеки минал ден става все по-лесно.
– Именно това споделям и на своите пациенти. – Тя отстъпва обратно, оглежда ме от глава до пети и се усмихва. – Я се виж в този момент! Толкова си здрава, просто сияеш!
В къщата царуват прохладните и плодородни двайсет градуса – прелестно бягство от задуха на открито. Следвам Карълайн около стълбището и под площадката на втория етаж. Кухнята ѝ е изпълнена с естествена светлина и наподобява на снимачната площадка от кулинарно предаване. Има огромен и дребен ледник и газова печка с осем котлона. Мивката наподобява на корито, толкоз е огромна, че ѝ трябват два крана. Има и десетки чекмеджета и шкафове с разнообразни форми и размери. Карълайн отваря дребна малка врата и аз съзнавам, че това е трети ледник, дребен, зареден със студени питиета.
– Я да забележим, имаме тоник, кокосова вода, леден чай...
– Един тоник ще е чудно. – Обръщам се, с цел да се насладя на стената от прозорци с панорама към задния двор. – Кухнята ви е толкоз красива.
– Огромна е, нали? Твърде огромна е за трима души. Но се влюбихме в останалата част от къщата, тъй че се взехме решение. Точно зад нас има парк, видя ли? Теди обича да се разхожда из гората.
– Звучи занимателно. – Но се постанова непрекъснато да го ревизираме за кърлежи. Мисля да му вземем каишка за паразити. Тя приближава чашата до машината за лед, от която се чува леко подрънкване – като вятърните камбанки на верандата ѝ – и изпадат десетина ситни перли бистър лед. Имам възприятието, че съм станала очевидец на вълшебен номер. Тя добавя чашата с тоник и ми я подава.
– Какво ще кажеш за един сандвич? Да ти подготвя ли нещо?
Аз клатя негативно глава, само че Карълайн въпреки всичко отваря огромния ледник, където се крие обилие от артикули. Бутилки пълномаслено и соево мляко, кутии кафяви яйца от свободни кокошки, половинлитрови буркани с песто, хумус и пико де гайо. Резени сирене, бутилки кефир и бели торбички, издути от листни зеленчуци. А плодовете! Огромни кутии с ягоди и боровинки, малини и къпини, два сорта пъпеши. Карълайн се пресяга за торбичка бейби моркови и половинката хумус, след което затваря вратата на хладилника с лакът. Забелязвам, че на нея е прикрепена детска рисунка, простичко и непохватно изображение на зайче. Питам дали създателят е Теди, а Карълайн кима.
– Шест седмици в тази къща и към този момент загатва за домакински любим. Казах му, че би трябвало да приключим с разопаковането на багажите – Изглежда, има заложба – означавам и се тормозя, че думите ми звучат пресилено, че съм стигнала прекомерно надалеч прекомерно рано. Но Карълайн се съгласява с мен!
– О, несъмнено. Много е напреднал спрямо връстниците си. Всички го споделят.
Настаняваме се на дребната трапезна маса в нишата за закуска и тя ми подава лист хартия.
– Съпругът ми сформира лист с насоки. Не е кой знае какво, просто би трябвало да минем и през него.
ДОМАШНИ ПРАВИЛА
1. Никакви опиати
2. Никакво пиянство
3. Никакво пушене
4. Никакви вулгарности
5. Никакви екрани
6. Никакво алено месо
7. Никаква бърза храна
8. Никакви посетители без позволение
9. Никакви фотоси на Теди в обществените медии
10. Никакви религии или суеверия. Преподавай просвета.
Под напечатания лист има единайсето предписание, изписано ръкописно с тънък дамски почерк. Забавлявай се!
Карълайн стартира да се извинява за разпоредбите още преди да съм ги дочела.
– Всъщност не прилагаме извънредно номер седем. Ако искаш да направиш кексчета или да купиш сладолед на Теди, няма проблем. Просто никакви газирани питиета. А брачният партньор ми държи на номер 10. Той е инженер. Работи в региона на технологиите. Затова и науката е значима за фамилията ни. Не се молим, нито честваме Коледа. Ако някой кихне, не споделяме „ Бог да те благослови “.
– А какво казвате?
– Gesundheit. Или „ наздраве “. Означава същото.
В гласа ѝ се долавя оправдателен звук, а аз виждам, че поглежда към златното кръстче на врата ми – подарък от майка ми за първото ми причестяване. Уверявам Карълайн, че разпоредбите няма да са проблем за мен.
– Религията на Теди си е ваша работа, не моя. Тук съм, с цел да му осигуря безвредна среда на грижа и подучване.
Изглежда, ѝ олеква.
– И с цел да се забавлявате, нали по този начин? Това е предписание единайсет. Така че в случай че в миналото решиш да планираш специфична разходка? До музея или до зоопарка? С наслада ще платя всичко.
Говорим още малко за работата и отговорностите, само че Карълайн не задава доста персонални въпроси. Казвам ѝ, че съм израснала в Южна Филаделфия, на Шънк Стрийт, малко пò на север от стадионите. Че съм живяла там с майка си и по-малката си сестра, че съм била бавачка на множеството фамилии в квартала. Че съм посещавала гимназията „ Сентръл Хай “ и че тъкмо преди животът ми да тръгне по надолнището, съм получила цялостна спортна стипендия за Държавния университет на Пенсилвания. А наподобява, че Ръсел ѝ е разказал останалото, тъй като не ме кара да се връщам към грозните истории. Вместо това споделя просто:
– Да идем ли да намерим Теди? Да забележим по какъв начин ще се разбирате. Дневната е тъкмо до кухнята – уютна фамилна стая с непринудена конюнктура – разтегателен диван, сандък с играчки и пухкаво чердже. Стените са покрити с книжни рафтове и плакати от Нюйоркската опера Метрополитън в рамки – „ Риголето “, „ Палячи “ и „ Травиата “.
Карълайн изяснява, че това са трите обичани постановки на брачна половинка ѝ и че преди появяването на Теди непрестанно ходели в Линкълн Център.
Самото дете се е проснало на килимчето със скицник със серпантина и няколко жълти молива НВ. Когато влизам, поглежда нагоре и се усмихва палаво, след което се връща към рисунката си.
– Е, здравей още веднъж. Картина ли рисуваш? Той свива плещи пресилено. Все още е прекомерно свенлив, с цел да ми отговори.
– Миличък, слънчице – намесва се Карълайн. – Малъри те попита нещо. Той още веднъж свива плещи, след това приближава лицето си до листа, до момента в който носът му съвсем се забива в рисунката, като че ли се пробва да изчезне в нея. После се пресяга за молива с лявата си ръка.
– О, виждам, че си левичар! – възклицавам. – Аз също!
– Това е присъща линия на международните водачи – обажда се Карълайн. – Барак Обама, Бил Клинтън, Роналд Рейгън – всички са левичари.
Теди намества тялото си по този начин, че раменете му да ми попречат да видя какво рисува. – Напомняш ми за дребната ми сестричка – споделям му аз. – Когато беше на твоята възраст, доста обичаше да рисува. Имаше голяма пластмасова купа с похлупак, цялостна с пастели. Карълайн бърка под дивана и изважда гигантска купа, цялостна с пастели.
– Такава ли?
– Точно!
Смехът ѝ е лек, прелестен.
– Ще ти опиша една смешна история: от самото начало, до момента в който живеехме в Барселона, не можехме да накараме Теди да хване молив. Купувахме му маркери, боички за пръсти, водни бои, само че той не демонстрираше никакъв интерес към творчеството. Ала сега, в който се прибрахме в Щатите? И се преместихме в тази къща? Изведнъж се трансформира в Пабло Пикасо. Сега рисува като полудял. Карълайн подвига капака на масичката за кафе и аз виждам, че служи и за нещо като сандък за предпазване.
Тя изважда топ че хартия, високо към два-три сантиметра.
– Съпругът ми ме взима на майтап, че вардя всичко, само че не мога да се сдържа. Искаш ли да ги разгледаш?
– Определено. Моливът в ръката на Теди на пода е спрял да се движи. Цялото му тяло се е напрегнало. Виждам, че слуша деликатно, че напълно се е съсредоточил върху реакцията ми.
– Ооо, първата е доста хубава – споделям на Карълайн. – Това кон ли е?
– Да. Мисля, че да.
– Не, не, не – обажда се Теди, скача от пода и застава до мен. – Това е козел, тъй като има рога на главата, виждаш ли? И брада. Конете нямат брада.
Навежда се над скута ми и обръща страницата, насочвайки вниманието ми към идната рисунка.
– Това начело плачеща върба ли е?
– Да, тъкмо по този начин. Ако се качиш на нея, ще видиш птичето гнездо. Продължавам да раззеленявам и не след дълго Теди се отпуска в ръцете ми и поставя глава върху гърдите ми. Имам възприятието, че съм гушнала едро кученце. Тялото му е топло и ухае на преди малко извадено от сушилнята пране. Карълайн седи малко настрана, следи по какъв начин поддържаме връзка и наподобява удовлетворена. Рисунките са напълно общоприети детски драскулки – животни, усмихнати човечета в слънчеви дни. Теди учи реакцията ми към всяка картина и попива похвалите ми като гъба.
Карълайн, наподобява, се изненадва от последната рисунка в купчината.
– Тази желаех да я отделя – споделя тя, само че в този момент няма различен избор, с изключение на да изясни.
– Това са Теди и неговата, ъм, специфична другарка. – Аня – разяснява Теди. – Казва се Аня.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ