Да си феминистка в света на Харви Уейнстейн
Попаднах в Холивуд през 1986 година. Като едно необичайно 11-годишно дете от еврейски генезис с огромен нос и доста слаба.
Тогава нямахме интернет, нито обществени мрежи, нито реалити шоу. Но така и така разбирах, че наподобявам и се държа не по този начин, както останалите девойки в тази промишленост. Разбирах, че се топвам в свят, където на първо място се ценят външността и половата прелест.
Обвиненията в полови похищения, повдигнати против режисьора Харви Уейнстейн, за следващ път ми подсетиха, че работя в промишленост, която печели пари от употреба на дами (при това употреба освен на екрана.) Шокира ме мащаба на хипотетичните му злоупотреби, само че самият факт от сходно държание, почтено казано, не ме учуди. Отдавна разбрах, че авторитетните мъже избират млади девойки с изразителни очи, подути устни и тъничък глас.
Непрекъснато ми се подиграваха поради външността, даже моите родственици. Главна тематика на разискванията бях моят нос и брадичка. Като тийнейджърка бях захласната от концепцията за пластична интервенция на носа. Исках да поправям и брадичката си, с цел да станат пропорциите на лицето му по-балансирани. Освен това си мислех дали да не си сложа силиконови импланти в гърдите. Чувствах се като някакъв трол след връстниците си. След като гледах пилотната версия на сериала Blossom, където играя една от основните функции, един критик написа, че лицето ми е " щитообразно ", а чертите ми " несиметрични ". Така и не претърпях тези думи.
На 19 напуснах Холивуд, с цел да защитя докторска дисертация по неврология в Калифорнийския университет. Там се оказах измежду тези, които ценяха повече това, което имам в главата си, а не в сутиена. След 12 години се върнах в Холивуд – трябваше ми здравна застраховка и актьорската игра ми липсваше.
Върнах се в промишлеността, където с моята " нетрадиционна осанка " ме наемаха за функции на " неугледни приятелки " или " дебелана-секретарка ". В последна сметка ми се падна роля, която ми донесе четири номинации за премията " Еми " (бел. ред. - става въпрос за ролята ѝ на доктор Ейми Фаулър, приятелката на Шелдън Купър в сериала " Теория на огромния гърмеж " ). Не е учудващо, че в този сериал играя сходно на мъж, неугледно създание.
Благодарна съм за опцията да въплътя на екрана Ейми Фара Фаулър в най-популярния американски сериал. За мен е чест да играя феминистка, която споделя какво мисли, обича науката и приятелите си, а от време на време мечтае да е хубавица. Усещам някаква връзка с нея. Аз мечтаех за същото.
Бидейки горда феминистка, която няма предпочитание да съблюдава диети, да си прави пластични интервенции и да наема персонален треньор, на процедура не съм се сблъсквала със обстановки, в които мъжете да ме завличат в стаята си. Тези от нас, които не подхождат на действителните стандарти за хубост, имат щастието в доста други случаи да бъдат пренебрегнати от мъжете, притежаващи власт. Дотогава, до момента в който не видят опция да завоюват пари от нас.
В идеалния свят дамите биха се държали по метода, по който желаят. Но светът не е съвършен. Нищо, безусловно нищо не оправдава мъжа, който прави принуждение против дамата или който си разрешава някакъв тип корист. Но не трябва и да сме наивни.
Вярвам, че всичко това може да се промени, само че не за един ден. Живеем в общество, което се е отнасяло към дамата като към еднократно забавление доста преди господин Харви Уейнстейн да стартира да се среща с наивни актриси в своите хотелски стаи.
Автор: Маим Биалик, The New York Times. Превод: Евгения Гигова
Тогава нямахме интернет, нито обществени мрежи, нито реалити шоу. Но така и така разбирах, че наподобявам и се държа не по този начин, както останалите девойки в тази промишленост. Разбирах, че се топвам в свят, където на първо място се ценят външността и половата прелест.
Обвиненията в полови похищения, повдигнати против режисьора Харви Уейнстейн, за следващ път ми подсетиха, че работя в промишленост, която печели пари от употреба на дами (при това употреба освен на екрана.) Шокира ме мащаба на хипотетичните му злоупотреби, само че самият факт от сходно държание, почтено казано, не ме учуди. Отдавна разбрах, че авторитетните мъже избират млади девойки с изразителни очи, подути устни и тъничък глас.
Непрекъснато ми се подиграваха поради външността, даже моите родственици. Главна тематика на разискванията бях моят нос и брадичка. Като тийнейджърка бях захласната от концепцията за пластична интервенция на носа. Исках да поправям и брадичката си, с цел да станат пропорциите на лицето му по-балансирани. Освен това си мислех дали да не си сложа силиконови импланти в гърдите. Чувствах се като някакъв трол след връстниците си. След като гледах пилотната версия на сериала Blossom, където играя една от основните функции, един критик написа, че лицето ми е " щитообразно ", а чертите ми " несиметрични ". Така и не претърпях тези думи.
На 19 напуснах Холивуд, с цел да защитя докторска дисертация по неврология в Калифорнийския университет. Там се оказах измежду тези, които ценяха повече това, което имам в главата си, а не в сутиена. След 12 години се върнах в Холивуд – трябваше ми здравна застраховка и актьорската игра ми липсваше.
Върнах се в промишлеността, където с моята " нетрадиционна осанка " ме наемаха за функции на " неугледни приятелки " или " дебелана-секретарка ". В последна сметка ми се падна роля, която ми донесе четири номинации за премията " Еми " (бел. ред. - става въпрос за ролята ѝ на доктор Ейми Фаулър, приятелката на Шелдън Купър в сериала " Теория на огромния гърмеж " ). Не е учудващо, че в този сериал играя сходно на мъж, неугледно създание.
Благодарна съм за опцията да въплътя на екрана Ейми Фара Фаулър в най-популярния американски сериал. За мен е чест да играя феминистка, която споделя какво мисли, обича науката и приятелите си, а от време на време мечтае да е хубавица. Усещам някаква връзка с нея. Аз мечтаех за същото.
Бидейки горда феминистка, която няма предпочитание да съблюдава диети, да си прави пластични интервенции и да наема персонален треньор, на процедура не съм се сблъсквала със обстановки, в които мъжете да ме завличат в стаята си. Тези от нас, които не подхождат на действителните стандарти за хубост, имат щастието в доста други случаи да бъдат пренебрегнати от мъжете, притежаващи власт. Дотогава, до момента в който не видят опция да завоюват пари от нас.
В идеалния свят дамите биха се държали по метода, по който желаят. Но светът не е съвършен. Нищо, безусловно нищо не оправдава мъжа, който прави принуждение против дамата или който си разрешава някакъв тип корист. Но не трябва и да сме наивни.
Вярвам, че всичко това може да се промени, само че не за един ден. Живеем в общество, което се е отнасяло към дамата като към еднократно забавление доста преди господин Харви Уейнстейн да стартира да се среща с наивни актриси в своите хотелски стаи.
Автор: Маим Биалик, The New York Times. Превод: Евгения Гигова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ