1968 г.: За Пражката пролет и танковете от Евксиноград
Попаднах на фотоизложбата " 21-ви август, 1968. Краят на Пражката пролет. " Още си припомням този 21-ви август. С родителите ми бях на отмора в държавната резиденция в Евксиноград. По това време татко ми беше министър-председател, а дали е вярно, че почивахме в тази " Светая светих " на държавността, строена още от Фердинанд, е тематика за различен роман.
Около 9 часа, бяхме закусили в столовата на " Тунела ", почивна станция, където биваха настанявани висшите ръководители на комунистическата партия и страната и техните фамилии. Седяхме с другари на маса, сред столовата и киното, и разпалено коментирахме какво е станало през нощта. Иво, наследник на заместник-председателя на Министерския съвет Тано Цолов, беше чул по " Свободна Европа " или " Гласът на Америка ", които слушаше скрито от татко си, че в Прага са влезнали танкове.
© Личен списък на Калин Тодоров
Тодор Живков и Жорж Марше - началник на френската компартия /третият отляво надясно/ в Евксиноград
В този миг към нас се приближи Тодор Живков. Още не беше почнал да се изживява като полубог и почиваше, дружно с нас, на " Тунела ". Беше завършил със закуската от чай, изгорял съветски черен самун, масло, сирене, домати и гречевая каша /имаше елементарни вкусове/ и отиваше към плажа. " Другарю Живков, какво става в Чехословакия? " Той приседна за малко и отсече:
" Нашите войски пресякоха контрареволюцията. "
Не си припомням тъкмо какво още ни описа, то не се различаваше от формалната версия, досадно известна и тиражирана хиляди пъти. Това, което няма да не помни, той не изпитваше и сянка на съмнение дали е хубаво да нахлуеш с танковете си в столицата на суверенна страна. Нещо повече, беше горделив, че е избавил социализма и е извършил интернационалния си дълг.
Като връщам лентата през днешния ден обратно си давам сметка, че Живков и ръководената от него партия са играли дейна, значима роля за самодейността за смазването на реформаторското придвижване, което светът назова " Пражка пролет ". Дали, както се приказва през днешния ден, той е предложил на руснаците въоръжената инвазия не е напълно ясно, само че много неща водят натам. Баща ми нямаше табиет да споделя в къщи, с децата си, какво става в неговата работа. От дочутите му диалози с майка ми, и от документи, които останаха след него, малко по малко понаредих пъзела.
Нещата, най-малко за мен, започнаха след завръщането на татко ми от срещата в Дрезден на управителни дейци на страните от Източния блок. В нея са вземат участие " първите ": Леонид Брежнев, Янош Кадар, Валтер Улбрихт и Владислав Гомулка. По някаква причина, към този момент не си припомням каква, в срещата татко ми зае мястото на Живков. Започнала с откровеното предпочитание " да се помогне на чешките приятели ", тя последователно се изражда в нещо като " приятелски съд " над чешките комунистически ръководители Александър Дубчек, Йозеф Ленарт, Драхомир Кедер, Ондържих Черник и Васил Биляк.
На пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състоял се шест дни след срещата, татко ми изнася подробна информация. В обобщение, " братските партии " са изказали недоволството си от чехите, че са позволили страната да се изправи пред прага на контрареволюцията. Като изразител на общите настроения полският началник Владислав Гомулка е обвинил реформаторите, че приказват за народна власт, само че са се отдали на
същински " разгул на реакцията "
А той може да рефлектира зле и в останалите страни от Източния блок. Затова, в случай че не се направи нужното за преодоляване на ситуацията и за смазване на контрареволюционните прояви, братските партии не могат да останат безучастни. Те имат съюзни контракти и общи ползи и няма да позволен контрареволюция в центъра на Европа.
На срещата в Дрезден още не се приказва за въоръжена интервенция, само че това прави Живков на пленума в София. Имам стенограмата от Пленума, по тази причина мога да го изтъквам буквално: " Всички сили в Комунистическата партия на Чехословакия, които стояха в Политбюро и са за Съветския съюз, в този момент са изгонени. Страната е в пред контрареволюционна обстановка. Още не са излезли по улиците с оръжие, само че къде е гаранцията, че на следващия ден няма да го създадат. Александър Дубчек няма нито интелекта, нито опита, нито волята да поведе партията. Ние изложихме нашата паника пред руските приятели. Аз имах специфична среща с Брежнев и Косигин, на която подчертавах върху нуждата да се направи всичко допустимо, включително и да отидем на риск, да действаме с нашите армии, само че да не позволим в Чехословакия да се развихри контрареволюция и да я загубим. Още няма потребност да прилагаме методите на Сталин от предишното, само че би трябвало да вземем такива ограничения, че
да въведем ред и в Чехия, и в Румъния, и в Югославия
Живков по време на визитата си в Прага и Братислава и диалозите с Дубчек в края на април по отношение на подписването на нов контракт за Дружба, съдействие и взаимна помощ, показва интерес и поддръжка към промените. Мисля, че не е бил откровен, тъй като на всички срещи на страните от Източния блок, отдадени на " чехословашкия въпрос ": през май в Москва, юли във Варшава, август в Братислава, той поддържа безусловно линията на Кремъл против измененията в Чехословакия и даже, съгласно левия историк Искра Баева, " е подготвен да стане основател на предлагането за военна интервенция ".
Това е нашият, български принос, в смазването на опита за реформиране на държавния социализъм от руски вид, в " социализъм с човешко лице ", в който да се съчетаят обществените преимущества с гражданските права и пазарната стопанска система. Но, всяко зло за положително. Както споделя Лешек Балцерович, " танковете на Варшавския контракт трансфораха комунизма от поле за интелектуални разногласия, в спор за власт ".
Спор, който двадесет години по-късно откри своя отговор.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 50 години след бунтовната 1968-ма (12)
Около 9 часа, бяхме закусили в столовата на " Тунела ", почивна станция, където биваха настанявани висшите ръководители на комунистическата партия и страната и техните фамилии. Седяхме с другари на маса, сред столовата и киното, и разпалено коментирахме какво е станало през нощта. Иво, наследник на заместник-председателя на Министерския съвет Тано Цолов, беше чул по " Свободна Европа " или " Гласът на Америка ", които слушаше скрито от татко си, че в Прага са влезнали танкове.
© Личен списък на Калин Тодоров
Тодор Живков и Жорж Марше - началник на френската компартия /третият отляво надясно/ в Евксиноград
В този миг към нас се приближи Тодор Живков. Още не беше почнал да се изживява като полубог и почиваше, дружно с нас, на " Тунела ". Беше завършил със закуската от чай, изгорял съветски черен самун, масло, сирене, домати и гречевая каша /имаше елементарни вкусове/ и отиваше към плажа. " Другарю Живков, какво става в Чехословакия? " Той приседна за малко и отсече:
" Нашите войски пресякоха контрареволюцията. "
Не си припомням тъкмо какво още ни описа, то не се различаваше от формалната версия, досадно известна и тиражирана хиляди пъти. Това, което няма да не помни, той не изпитваше и сянка на съмнение дали е хубаво да нахлуеш с танковете си в столицата на суверенна страна. Нещо повече, беше горделив, че е избавил социализма и е извършил интернационалния си дълг.
Като връщам лентата през днешния ден обратно си давам сметка, че Живков и ръководената от него партия са играли дейна, значима роля за самодейността за смазването на реформаторското придвижване, което светът назова " Пражка пролет ". Дали, както се приказва през днешния ден, той е предложил на руснаците въоръжената инвазия не е напълно ясно, само че много неща водят натам. Баща ми нямаше табиет да споделя в къщи, с децата си, какво става в неговата работа. От дочутите му диалози с майка ми, и от документи, които останаха след него, малко по малко понаредих пъзела.
Нещата, най-малко за мен, започнаха след завръщането на татко ми от срещата в Дрезден на управителни дейци на страните от Източния блок. В нея са вземат участие " първите ": Леонид Брежнев, Янош Кадар, Валтер Улбрихт и Владислав Гомулка. По някаква причина, към този момент не си припомням каква, в срещата татко ми зае мястото на Живков. Започнала с откровеното предпочитание " да се помогне на чешките приятели ", тя последователно се изражда в нещо като " приятелски съд " над чешките комунистически ръководители Александър Дубчек, Йозеф Ленарт, Драхомир Кедер, Ондържих Черник и Васил Биляк.
На пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състоял се шест дни след срещата, татко ми изнася подробна информация. В обобщение, " братските партии " са изказали недоволството си от чехите, че са позволили страната да се изправи пред прага на контрареволюцията. Като изразител на общите настроения полският началник Владислав Гомулка е обвинил реформаторите, че приказват за народна власт, само че са се отдали на
същински " разгул на реакцията "
А той може да рефлектира зле и в останалите страни от Източния блок. Затова, в случай че не се направи нужното за преодоляване на ситуацията и за смазване на контрареволюционните прояви, братските партии не могат да останат безучастни. Те имат съюзни контракти и общи ползи и няма да позволен контрареволюция в центъра на Европа.
На срещата в Дрезден още не се приказва за въоръжена интервенция, само че това прави Живков на пленума в София. Имам стенограмата от Пленума, по тази причина мога да го изтъквам буквално: " Всички сили в Комунистическата партия на Чехословакия, които стояха в Политбюро и са за Съветския съюз, в този момент са изгонени. Страната е в пред контрареволюционна обстановка. Още не са излезли по улиците с оръжие, само че къде е гаранцията, че на следващия ден няма да го създадат. Александър Дубчек няма нито интелекта, нито опита, нито волята да поведе партията. Ние изложихме нашата паника пред руските приятели. Аз имах специфична среща с Брежнев и Косигин, на която подчертавах върху нуждата да се направи всичко допустимо, включително и да отидем на риск, да действаме с нашите армии, само че да не позволим в Чехословакия да се развихри контрареволюция и да я загубим. Още няма потребност да прилагаме методите на Сталин от предишното, само че би трябвало да вземем такива ограничения, че
да въведем ред и в Чехия, и в Румъния, и в Югославия
Живков по време на визитата си в Прага и Братислава и диалозите с Дубчек в края на април по отношение на подписването на нов контракт за Дружба, съдействие и взаимна помощ, показва интерес и поддръжка към промените. Мисля, че не е бил откровен, тъй като на всички срещи на страните от Източния блок, отдадени на " чехословашкия въпрос ": през май в Москва, юли във Варшава, август в Братислава, той поддържа безусловно линията на Кремъл против измененията в Чехословакия и даже, съгласно левия историк Искра Баева, " е подготвен да стане основател на предлагането за военна интервенция ".
Това е нашият, български принос, в смазването на опита за реформиране на държавния социализъм от руски вид, в " социализъм с човешко лице ", в който да се съчетаят обществените преимущества с гражданските права и пазарната стопанска система. Но, всяко зло за положително. Както споделя Лешек Балцерович, " танковете на Варшавския контракт трансфораха комунизма от поле за интелектуални разногласия, в спор за власт ".
Спор, който двадесет години по-късно откри своя отговор.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 50 години след бунтовната 1968-ма (12)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ