Комунизъм, Народен съд и ислямизация - новите понятия в учебниците по история
Понятия като комунизъм, приватизация, Народен съд, гнет и ислямизация влизат в учебниците по история за десети клас. Идеята е на просветното министерство, което преди дни одобри нововъведенията в образователните проекти за гимназистите. Те ще влязат в действие от по идната образователна година. Повече информация за нововъведенията и отпадналото от програмата по История и цивилизация наличие споделя Тереза Ставрева във видеото. Вижте и полемиката в " Денят стартира " сред проф. доктор Евгения Калинова, учител по модерна българска история в СУ, и доцент доктор Лъчезар Стоянов - учител по нова българска история и нова балканска история в Нов български университет .
Деликатна остава тематиката за метода, по който се показва историята ни в учебниците. Подобно на полемиката през 2016г. когато бяха показани новите стратегии по история за 6-и клас, съгласно които децата трябваше да " дават образци за съжителството и традициите сред християни и мюсюлмани ", и в този момент нововъведенията провокират бурни реакции. Тогава, специалисти показаха опасения, че по този начин показана, историята ни, има късмет да не сътвори у децата действителна визия за този интервал.
Ето и един взор към това, което предлага просветното министерство за учениците от 10 клас. Програмата по История и цивилизация ще обгръща цялостната ни история-от древността до наши дни. Това включва и обособена тематика за българската история след Втората Световна война и времето на комунизма.
Диктатура на пролетариата, наказателен уред, съветизация, комунизъм, Народен съд, приватизация и реквизиция. Това са единствено част от понятията, с които следва да се сблъскат десетокласниците в новите учебници по История и цивилизация.
Респективно, обаче и редица от до момента изучаваните термини като неправителствени организации, мажоритарна и пропорционална изборна система, следва да отпаднат в новите учебници.
За интервала на България след Втората международна война до 1989 година учениците би трябвало да се научат да наблюдават измененията в политическото развиване на страната, да изясняват характерности на тоталитарната страна, да разказват присъщите белези на култа към личността и към “партийния водач ”, да схващат и проучват ролята на Съветския съюз за налагане на комунистическия режим в България, да показват съществени характерности на едноличната власт на Тодор Живков, както и да показват политиката на Българска комунистическа партия към българите от Пиринска Македония.
Детайлна разходка и в интервала след 1989 година чака десетокласниците из страниците на новите учебници. В него ще се учат понятия като приватизацията и глобализацията.
Каква, обаче е задачата на измененията? Според Министерството на образованието с нововъведенията ще разрешават учениците да усвоят доста по-лесно другите процеси. От просветното министерство допълват, че новото наличие ускорява патриотичният акцент, а наред с това е отделено и внимание на събития от най-новата ни история. Вв образователното наличие място намират единствено обстоятелства, без да се позволява оценъчна интерпретация.
Важно конкретизиране е, че измененията се вършат съгласно новия закон за учебното и предучилищното обучение, който планува опция за учениците да напущат системата след 10-ти клас, когато ще приключват първия стадий от гимназиалното обучение. Основният претекст за тази смяна е нуждата България да извърши задачата си за 2020 година, а точно единствено 11% от учениците да напущат прибързано просветителната система. България, в противен случай, усилва този дял непрекъснато от 2011 година насам и за 2016 година доближава 13.8%.
Деликатна остава тематиката за метода, по който се показва историята ни в учебниците. Подобно на полемиката през 2016г. когато бяха показани новите стратегии по история за 6-и клас, съгласно които децата трябваше да " дават образци за съжителството и традициите сред християни и мюсюлмани ", и в този момент нововъведенията провокират бурни реакции. Тогава, специалисти показаха опасения, че по този начин показана, историята ни, има късмет да не сътвори у децата действителна визия за този интервал.
Ето и един взор към това, което предлага просветното министерство за учениците от 10 клас. Програмата по История и цивилизация ще обгръща цялостната ни история-от древността до наши дни. Това включва и обособена тематика за българската история след Втората Световна война и времето на комунизма.
Диктатура на пролетариата, наказателен уред, съветизация, комунизъм, Народен съд, приватизация и реквизиция. Това са единствено част от понятията, с които следва да се сблъскат десетокласниците в новите учебници по История и цивилизация.
Респективно, обаче и редица от до момента изучаваните термини като неправителствени организации, мажоритарна и пропорционална изборна система, следва да отпаднат в новите учебници.
За интервала на България след Втората международна война до 1989 година учениците би трябвало да се научат да наблюдават измененията в политическото развиване на страната, да изясняват характерности на тоталитарната страна, да разказват присъщите белези на култа към личността и към “партийния водач ”, да схващат и проучват ролята на Съветския съюз за налагане на комунистическия режим в България, да показват съществени характерности на едноличната власт на Тодор Живков, както и да показват политиката на Българска комунистическа партия към българите от Пиринска Македония.
Детайлна разходка и в интервала след 1989 година чака десетокласниците из страниците на новите учебници. В него ще се учат понятия като приватизацията и глобализацията.
Каква, обаче е задачата на измененията? Според Министерството на образованието с нововъведенията ще разрешават учениците да усвоят доста по-лесно другите процеси. От просветното министерство допълват, че новото наличие ускорява патриотичният акцент, а наред с това е отделено и внимание на събития от най-новата ни история. Вв образователното наличие място намират единствено обстоятелства, без да се позволява оценъчна интерпретация.
Важно конкретизиране е, че измененията се вършат съгласно новия закон за учебното и предучилищното обучение, който планува опция за учениците да напущат системата след 10-ти клас, когато ще приключват първия стадий от гимназиалното обучение. Основният претекст за тази смяна е нуждата България да извърши задачата си за 2020 година, а точно единствено 11% от учениците да напущат прибързано просветителната система. България, в противен случай, усилва този дял непрекъснато от 2011 година насам и за 2016 година доближава 13.8%.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ