Понякога сълзите, които виждаме по телевизията, не са просто резултат

Понякога сълзите, които виждаме по малкия екран, не са просто резултат от добра игра.

В „ Кой скърби за Адонай “, Лесли Париш (Лт. Паламас) споделя, че тя и Майкъл Форест (Аполо) са се развълнували толкоз, че сълзите са траяли, откакто камерите са спрели.

„ В последната ни сцена дружно – Майкъл и аз – плачехме. Плаках поради това, което му предизвиках. И той плачеше, тъй като това му е породено. И по-късно в действителност плачехме ”.

Англик Петиджон има сходна история по отношение на The Gamesters of Triskelion.

Току-що всички бяха (неправилно) известени, че сериалът е анулиран. Тези блестящи сълзи, които виждаме по време на движещия се монолог на Шахна в края, явно са напълно действителни. Чудя се кой ли още е пролял същински сълзи в Стар Трек…