Помощник-треньорът на Арда, Емил Кременлиев, даде ексклузивно интервю за сайта

Помощник-треньорът на Арда, Емил Кременлиев, даде извънредно изявление за уеб страницата. Бившият национал направи преглед на миналата година за кърджалийци, която беше цялостна както с доста върхове, по този начин и с много спадове и катаклизми. Кременлиев реши да се въздържи от коментар по тематиката за президентската борба за БФС сред Боби Михайлов и Димитър Бербатов, изтъквайки, че е в отлични връзки и с двамата.

Един от героите от Съединени американски щати 94 изрази терзанието си, че критериите, съгласно които оценяваме изявите на националния тим по футбол на България, са принизени прекомерно доста. Той ни върна обратно към преживелица от дуел сред България и Германия в София, когато „ лъвовете “ са губили с 1:2 на полувремето и легендата Христо Стоичков е изнесъл дрънканица на своите съотборници. Кременлиев акцентира, че в този момент бихме били удовлетворени, в случай че загубим единствено с един гол от огромните народи.

Здравейте, господин Кременлиев! Една много бурна година изминава за Арда, във всяко отношение. С какви страсти завършвате 2021-а година?

Ами страстите са спорни. Най-силни са последните усещания. Накрая не завършихме както би трябвало, случиха се много катаклизми, знаете. Не може да се отхвърли обаче, че краят на предишния сезон беше доста мощен за клуба – край за Купата на България и присъединяване в евротурнирите. Беше нещо нечувано за Арда.

През новото състезание си потегли положителният треньор. След това сменихме още няколко наставници. Напуснаха ни съществени играчи и трябваше да обиграваме тима. Категорично не завършихме по най-хубавия метод, само че вдигнахме и летвата. Топ 6 и 4-то място през предишния сезон, а в този момент сме 9-ти.

В последните седмици на годината в Арда избухна един мини скандал, с присъединяване на някогашния ментор Славко Матич. Как бихте коментирали обстановката?

На никого не му е прелестно. Аз персонално бях забъркан, само че някои неща не считам, че са по този начин, както той разказа. Въпрос на позиция е. От неговата наподобява по различен метод, очевидно.

Разбрахме, че ще има таван на заплатите и стесняване на бюджета. Изменят ли се задачите предвид на тези промени?

В интерес на истината тръгнахме с концепцията да повторим предишния сезон, само че след промяната на треньора и някои играчи от единствено себе си се видя, че задачите се промениха. В доста шампионати обаче е реалност, че бюджетът не е най-важният.

Миналата година го затвърди. Ние нямахме бюджета на доста от съперниците ни, пък завършихме 4-ти. Това не е меродавно. На пръв взор наподобява, че Арда сгъна чадъра, само че ние ще създадем всичко допустимо, с цел да запазим равнището.

През календарната година бяхте част от тима, който стигна край за Купата на България и по-късно игра в Европа. Колко прочувствени моменти бяха това за Вас и клуба като цяло?

Емоциите бяха доста позитивни, несъмнено. Имаше задоволство от свършения труд – работихме доста за това. Купата на България си е шампионатът на Киров, където и да работи. Работеше се съществени и се видя по резултатите. На доста млади играчи им бе даден късмет, което също не е малко. Сега предвиждах да имаме 3-4-а национали от Арда, само че и това ще стане.

Хващам се за думите на Славко Матич, който разказа Арда като „ дребния народен тим на България. Споделяте ли мнението?

Да, безусловно. И преди съм го казвал – за мен имаме доста бъдещи национали – Светльо Ковачев, Тонислав Йорданов, Тилев, Котев, Алекс Петков. Убеден съм, че Тонислав ще израсне, тъй като още не е бил в тим, в който би трябвало да е водач и да води отбора си. Винаги е помагал, само че в този момент освен би трябвало да оказва помощ, само че и да води.

В интерес на истината Славко Матич сподели още едно доста забавно момче – Христо Иванов. Момче с доста капацитет, а е единствено на 20.

Имаше ли интервал на демотивация в отбора след отпадането от Апоел Беер Шева?

Не бих споделил демотивация, само че ни лиши време пренастройката. Всичко ни беше ориентирано към календара за европейските шампионати. Имахме малшанс там, защото от всички вероятни противници ни се падна най-тежкият – Апоел Беер Шева с 40-милионен бюджет. Опитахме в Кърджали каквото можем, имахме и малшанс. Вече втория мач няма какво да разясня – биха ни с 4:0, всичко би звучало смешно.

Веднага по-късно гостувахме във Враца, което е напълно друго преживяване, ще се съгласите. Изгубихме доста точки от това пренастройване. Ние доминирахме, само че не вземахме победи. След това към този момент пристигна историята и с Киров, а това се отрази и на играчите. Трябваше да се приспособяват към доста треньори – първо Херо, след това Чиликов, най-после и Матич. Не беше елементарно и за футболистите.

Има ли кой да спре Лудогорец на този стадий?

Пирин Благоевград! Веднага давам отговор. Каквото и да приказваме в нашето състезание всеки може да бие всеки, без значение от бюджет и тн. Няма спор, че Лудогорец е едно равнище нагоре, само че и при тях не постоянно е по този начин. ЦСКА 1948 ги би, ЦСКА ги би, Пирин ги би. Мисля, че мачът с ЦСКА не беше съдбоносен, тъй като има още доста мачове. В интерес на истината, тази непредсказуемост прави шампионата забавен. На никого, с изключение на на почитателите на Лудогорец, няма да им е толкоз забавно, в случай че бяха с 18 точки преднина и март месец да са първенци.

Какви са наблюденията Ви за изявите на някогашните Ви клубове – Левски и ЦСКА?

Това са двата гранда на родния футбол, макар че в последните 10 години господства различен тим. Двата обаче са в разнообразни интервали на развиването си. През миналото десетилетие единственият действителен противник на Лудогорец може би беше ЦСКА. Левски е в развой на доизграждане след тези катаклизми, само че това е голяма марка за родния футбол. Левски и ЦСКА постоянно ще ги има и постоянно ще на върха, даже и да не са първенци или носители на купи. Фенската маса е там, а футболът се играе за почитателите, в последна сметка.

Годината беше придружена и с огромно събитие за родния футбол – Конгресът на БФС. Доволни ли сте от преизбирането на Борислав Михайлов?

Там за мен обстановката е малко неразбираемо. За какво беше този Конгрес, откакто ще има и още един в този момент март месец? Малко е внимателно при мен по тази линия, защото и с двамата кандидати сме играли и съм в доста положителни връзки и с двамата. Предпочитам да не вземам отношение.

Има ли потребност от надграждане и смяна в родния футбол, без значение кой е отпред на футболната централа?

Със сигурност, няма спор. Дори и Франция, когато завоюва, би трябвало да надгради, защото в случай че стои на едно място ще бъде застигната и задмината. Всяка година би трябвало да надграждаме. В интерес на истината у нас се построиха бази, децата има къде да упражняват, изключително в София. В градове като Кърджали към момента би трябвало да се доизгражда инфраструктурата.

България обаче не е там, където ни се желае на всички. Малка страна сме и не можем да се мерим с огромните. Всички споделят по какъв начин сме го правили преди, визирайки осъществяванията ни по време на Съединени американски щати 94. Аз съм песимистичен, че в миналото ще се стигне до сходно достижение още веднъж. Въпреки всичко обаче не ни е мястото да сме предпоследни в групите си и по средата на квалификациите да не се борим за нищо. България би трябвало да се върне на огромен конгрес.

Навършиха се 27 години от Съединени американски щати 94, само че като че ли сме все по-далеч от ново класиране на интернационален конгрес. Как оценявате годината за националния ни тим?

Не е доста добра. Смениха се треньори и не беше свършена доста добре работата. Имахме епизодични експлоадирания като мачовете с Италия и Северна Ирландия. Това бяха доста къси мигове на наслада, само че сме зажаднели да се хванем за каквото и да е. Имахме 1-2 месеца наслада, само че в действителност беше за малко. Не е добра оценката за националния тим, щом не сме се класирали за Световното.

Понижихме ли прекалено много летвата на упованията?

Това е най-лошото. Гледам по хората, че като пристигна мач с някой тим и се приказва с какъв брой ще ни бият. Спомням си, преди години, когато Германия ни беше повела с 2:1 на полувремето в София и Стоичков беше буен в съблекалнята. Викаше „ имате ли ум, на следващия ден не можем да излезем от съблекалнята “. Това ни стимулира и нас по-младите – мен, Цанко Цветанов, Боримиров. Викаме си и ние по какъв начин ще излезем на следващия ден измежду хората. Изобщо даже не се замисляхме, че играем с Германия. Сега, в случай че Германия ни бие с 1 гол разлика, ще си кажем, че е доста добре. Тогава си казвахме, че няма да можем да изпием едно кафе на идващия ден, в случай че ни бият. Различни са времената. Критериите и упованията са свалени до минимума. С доста малко се задоволяваме към този момент.

Разочароващо ли е за Вас, като част от това велико потомство, че наследниците по този начин и не се приближиха до това равнище?

При всички случаи съм отчаян. Като към този момент почитател на националния тим се отчайвам 1-2 дни и заобикалям да минавам около националния стадион „ Васил Левски “, откакто сме изгубили. Навява ми неприятни мемоари. След това привиквам с действителността.

Виждате ли играчи, които да се имат капацитета, за заиграят постоянно зад граница и да спомогнат на националната ни гарнитура?

Лошото е, че не излизат в доста съществени шампионати – топ 5 на Европа. В Италия имаме 2-3-а играчи, които като влязат за 20 минути и се радваме. Надеждата е в младите, само че отново споделям – не може единствено млади, това не е младежкият народен тим. Един по един обаче би трябвало да ги постановяваме. Моментът, в който загубим шансове за класиране, то би трябвало да постановяваме тези момчета, които да снабдят интернационален опит и да се надяваме, че в идващите квалификации ще е друго. Пак виждам Арда, само че има и други млади играчи от родното състезание, които заслужават. Време е и те да поемат отговорност.

И за край, господин Кременлиев – какво си пожелавате в персонален и професионален проект през 2022-а година?

На първо място, си поисквам всички да сме живи и здрави. Лично за мен, другояче, си поисквам триумф. Не знам дали ще остана в Арда, или не, само че при всички състояние поисквам триумф на тези играчи на Арда. Много привикнах с тях и ги познавам към този момент, заслужават да се развиват. Оттам насетне поисквам и по-добра година на националния тим, защото това е лицето на родния футбол.