Тайната Сила На Сусамената Сол, Която Криеха Досега! Вече Е Достъпна За Всеки! Вижте
Получава се сусамова сол с ядков усет, който се съчетава добре съвсем с всичко - като фалшификация за салати, сосове, житни ястия. Обикновено я предлагат в макробиотичното хранене. Гомашио не би трябвало да се готви, а да се поръси сурово в готовото ядене. Той е богат на калции. 2 суп. л. гомашио се равняват на 1 чаша прясно мляко. Според макробиотичното хранене, сусамовата сол прави кръвта по-малко киселинна.
Малките деца имат потребност от напълно малко сол, в противоположен случай тя ще „ разсъни ” прибързано някои процеси у тях, които да подтикват мощното им предпочитание за солени закуски. Твърде постоянно виждаме дребни деца да желаят упорито картофен чипс или фъстъци, които могат да станат причина за здравословни проблеми по-късно в живота, също както и насърчаването на желанието за захар – другата прекаленост, разяснява сп. ”Ню Вю ”.
Използването на сол в храната демонстрира, че ние се храним освен от растителния и животинския, само че и непосредствено от минералния свят. Според източните създатели солта има двойнствена природа – по едно и също време ‚ян‘ (свиваща, пробивна, мъжка, дейна и гореща) и ‚ин‘ (разширяваща, флуидна, приемаща и женска). В кристалната й форма могат да бъдат открити ‚ян‘ качествата, само че при разтваряне солта става повече ‚ин‘. Химически, солта е съединяване на натрий и хлор.
Солта е доста значима и нужна субстанция, само че единствено в дребни дози – 5 гр. дневно (или 1 чаена лъжичка).
Това е количество, което варира според от сезона и климата, възрастта, и даже темперамента или тялото. Известно е обаче, че дневното количество сол непрестанно се надвишава, като приблизително европейците одобряват 20 гр., а американците – 30 гр.
Желанието за сол е физиологически обвързвано с количеството сол, което е към този момент в тялото и това предпочитание може да стане ненаситно/непреодолимо. С приемането на повече натрий, равнището му в кръвта се покачва и натриевата „ помпа ” се затруднява да поддържа здравословен натриево-калиев баланс. Проблемът постоянно се изостря от обстоятелството, че множеството хора употребяват комерсиална сол, една високо рафинирана, химическа вариация.
Тя съставлява 99.5% калиев хлорид, съдържа противослепващи химикали, калиев йодид и захар (декстроза) за стабилизиране на йода. Рафинираната сол е лишена от 60-те макроелементи, които се намират в същинската морска сол, чийто профил е от същия тип както личната ни кръв. Именно несъответствието породен от рафинираната сол води до мощното предпочитание за сол.
През 1923 година австрийският академик Рудолф Щайнер приказва за солта като за извънредно значимо хранително вещество. Той споделя, че ние солим нашите ястия, с цел да можем да мислим, солта и минералите имат връзка със съзнателния живот на индивида.
Натриево-калиевият баланс в организма
Натрият работи дружно с калия, с цел да контролира pH салдото (киселинно-алкалния баланс) в кръвта и също така е зает в провеждането на нервни импулси. В допълнение, той оказва помощ за поддържането на другите минерали, изключително на калция. Калият е съсредоточен в клетъчната мембрана, до момента в който натрият по-скоро се намира в по-големи количества в течността към клетките.
Моретата, заобикалящи земята, са по-богати на на-трий, а калият изобилства в растителния свят на земята. По същия метод, в еволюционните процеси натрият господства в най-ранните форми на живот в огромните океани, а с развиването на по-сложни форми, последователно е изтласкан от вътрешността на клетките и заместен от калия.
Жизненоважното значение на солта и главните й рискове за здравето се дискутират необятно през днешния ден, само че нейната същинска функционалност е към момента недоразбрана.
И по този начин, у индивида солта се намира в две положения: първо, в разтворено положение в кръвта, а по-късно като развой в мозъка и нервната система, който води до един тип отсрочване и който е физиологичната основа за съзнанието. Най- известният образец за това е „ мозъчният пясък “ (кристалите калциев карбонат) в епифизната жлеза, която, в случай че липсва или е абнормна, води до идиотия или малоумие. “
Пълният отвод от сол постоянно води до отмалялост, незаинтересованост и нарушение на способността за ясно мислене.
От личен опит, че е задоволителна единствено щипка сол, с цел да се внесат спомагателни качества в овесената каша например, или когато разрушаваме белтъци, с цел да се сътвори неотстъпчивост. Знаем, че солта има свойството да ускорява – „ акцентира ” – други усети по един неосезаем метод. Трябва да имаме поради също, че защото солта подкрепя метаболизма на скорбялата, по-добре е да се поставя, до момента в който готвим храната, а не в допълнение в чинията.
История на солта
В Древния Египет, солта била използвана като консервант. Eгиптяните разменяли солена риба против ливански кедър, стъкло и пурпурно багрило. Солта била и значима съставна част в процеса по мумифициране: натрум – субстанция, съдържаща натриев хлорид, се употребила при балсамирането на телата на заможните египтяни, а елементарна сол – на по-бедните, написа още сп. „ Ню Вю ”. Договорите се сключвали на маса, на която храната била жертвена и на която участва и солта, като консервиращите й качества
символизирали трайността на контракта.
Арабската фраза „ Между нас има сол ”, която значи „ Сега сме другари ”, припомня за силата на такова обвързване. Според различен един бит, в древността почетните посетители били слагани да седнат на масата „ над солта ”, защото тези места се пазели за знатни хора. У нас също има един израз „ мисли се за солта на земята ”, т.е за най-ценната, най-важната част на общество.
Според Омир тя е „ божествена “. Римските бойци получавали своите заплати в „ солни пари ” (‘salary’ – англ. заплата, има за корен sal от salt – англ. сол), което демонстрира възходящото значение на солта.
Tags: ОЩЕ ЕЛИКСИРИМЕХЛЕМИЛЕКОВЕАЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА
Малките деца имат потребност от напълно малко сол, в противоположен случай тя ще „ разсъни ” прибързано някои процеси у тях, които да подтикват мощното им предпочитание за солени закуски. Твърде постоянно виждаме дребни деца да желаят упорито картофен чипс или фъстъци, които могат да станат причина за здравословни проблеми по-късно в живота, също както и насърчаването на желанието за захар – другата прекаленост, разяснява сп. ”Ню Вю ”.
Използването на сол в храната демонстрира, че ние се храним освен от растителния и животинския, само че и непосредствено от минералния свят. Според източните създатели солта има двойнствена природа – по едно и също време ‚ян‘ (свиваща, пробивна, мъжка, дейна и гореща) и ‚ин‘ (разширяваща, флуидна, приемаща и женска). В кристалната й форма могат да бъдат открити ‚ян‘ качествата, само че при разтваряне солта става повече ‚ин‘. Химически, солта е съединяване на натрий и хлор.
Солта е доста значима и нужна субстанция, само че единствено в дребни дози – 5 гр. дневно (или 1 чаена лъжичка).
Това е количество, което варира според от сезона и климата, възрастта, и даже темперамента или тялото. Известно е обаче, че дневното количество сол непрестанно се надвишава, като приблизително европейците одобряват 20 гр., а американците – 30 гр.
Желанието за сол е физиологически обвързвано с количеството сол, което е към този момент в тялото и това предпочитание може да стане ненаситно/непреодолимо. С приемането на повече натрий, равнището му в кръвта се покачва и натриевата „ помпа ” се затруднява да поддържа здравословен натриево-калиев баланс. Проблемът постоянно се изостря от обстоятелството, че множеството хора употребяват комерсиална сол, една високо рафинирана, химическа вариация.
Тя съставлява 99.5% калиев хлорид, съдържа противослепващи химикали, калиев йодид и захар (декстроза) за стабилизиране на йода. Рафинираната сол е лишена от 60-те макроелементи, които се намират в същинската морска сол, чийто профил е от същия тип както личната ни кръв. Именно несъответствието породен от рафинираната сол води до мощното предпочитание за сол.
През 1923 година австрийският академик Рудолф Щайнер приказва за солта като за извънредно значимо хранително вещество. Той споделя, че ние солим нашите ястия, с цел да можем да мислим, солта и минералите имат връзка със съзнателния живот на индивида.
Натриево-калиевият баланс в организма
Натрият работи дружно с калия, с цел да контролира pH салдото (киселинно-алкалния баланс) в кръвта и също така е зает в провеждането на нервни импулси. В допълнение, той оказва помощ за поддържането на другите минерали, изключително на калция. Калият е съсредоточен в клетъчната мембрана, до момента в който натрият по-скоро се намира в по-големи количества в течността към клетките.
Моретата, заобикалящи земята, са по-богати на на-трий, а калият изобилства в растителния свят на земята. По същия метод, в еволюционните процеси натрият господства в най-ранните форми на живот в огромните океани, а с развиването на по-сложни форми, последователно е изтласкан от вътрешността на клетките и заместен от калия.
Жизненоважното значение на солта и главните й рискове за здравето се дискутират необятно през днешния ден, само че нейната същинска функционалност е към момента недоразбрана.
И по този начин, у индивида солта се намира в две положения: първо, в разтворено положение в кръвта, а по-късно като развой в мозъка и нервната система, който води до един тип отсрочване и който е физиологичната основа за съзнанието. Най- известният образец за това е „ мозъчният пясък “ (кристалите калциев карбонат) в епифизната жлеза, която, в случай че липсва или е абнормна, води до идиотия или малоумие. “
Пълният отвод от сол постоянно води до отмалялост, незаинтересованост и нарушение на способността за ясно мислене.
От личен опит, че е задоволителна единствено щипка сол, с цел да се внесат спомагателни качества в овесената каша например, или когато разрушаваме белтъци, с цел да се сътвори неотстъпчивост. Знаем, че солта има свойството да ускорява – „ акцентира ” – други усети по един неосезаем метод. Трябва да имаме поради също, че защото солта подкрепя метаболизма на скорбялата, по-добре е да се поставя, до момента в който готвим храната, а не в допълнение в чинията.
История на солта
В Древния Египет, солта била използвана като консервант. Eгиптяните разменяли солена риба против ливански кедър, стъкло и пурпурно багрило. Солта била и значима съставна част в процеса по мумифициране: натрум – субстанция, съдържаща натриев хлорид, се употребила при балсамирането на телата на заможните египтяни, а елементарна сол – на по-бедните, написа още сп. „ Ню Вю ”. Договорите се сключвали на маса, на която храната била жертвена и на която участва и солта, като консервиращите й качества
символизирали трайността на контракта.
Арабската фраза „ Между нас има сол ”, която значи „ Сега сме другари ”, припомня за силата на такова обвързване. Според различен един бит, в древността почетните посетители били слагани да седнат на масата „ над солта ”, защото тези места се пазели за знатни хора. У нас също има един израз „ мисли се за солта на земята ”, т.е за най-ценната, най-важната част на общество.
Според Омир тя е „ божествена “. Римските бойци получавали своите заплати в „ солни пари ” (‘salary’ – англ. заплата, има за корен sal от salt – англ. сол), което демонстрира възходящото значение на солта.
Tags: ОЩЕ ЕЛИКСИРИМЕХЛЕМИЛЕКОВЕАЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ