Политолози и политологията във време на пандемия и служебно правителство.

Политолози и политологията във време на пандемия и служебно държавно управление. Каква е и каква не е ролята на политолога? От кого зависи смяната?

Темите разяснява в “Нашият ден “ политологът Христо Панчугов .

" Важно е да стартира смяна в българското общество, която да отиде оттатък упованието пасивно да се случи нещ о.

Характерно е, изключително за българската изборна система, тя отбелязва относително тъкмо и съответно желанията на българското общество. Каквито са настройките на българските жители, това се оказва и съставът на Народното събрание повече или по-малко.

Не можем да чакаме българските жители сами да стигнат до концепцията за смяна. Това е отговорност на политическото водачество .

Но е значимо българските жители да осъзнаят, че смяната зависи от тях . Да осъзнаят, че отвън механизма на изборите имат други механизми, посредством които да се самоорганизират и да търсят смяната . "

Политологията

" Причинно-следствените връзки са нещо, с което най-вече се злоупотребява в политологията сега.

Необходимо е да отгледаме, най-малко тази част от политолозите, които се занимаваме с академична активност, да отгледаме такава каста политолози, които да вършат неутрален разбор .

Да вършат разбори въз основата на данните и този разбор да бъде прецизен, лишен от пристрастия. Да обговарят значимите проблеми, тези които имат последствия за цялото общество.

От там нататък е изцяло обикновено да има и една професионална каста, която е част от разнообразни политически обединения и партии. Която обаче в действителност прави същото. Свързва данните с политическата част, най-общо казано. Въпросът е, че двете качества в България се бъркат.

По-скоро както и със социологията в един миг се сътвори една група измежду българските политолози, които битуват в двойно качество. Хем се пробват да наподобяват неангажирани и неутрални, и обговарящи значими за обществото проблеми, хем в същото време се пробват да основават настройки, да манипулират през нещата, които се споделят.

Това в действителност сътвори едно доста необичайно име на българската политология. И е наклонност, за която е хубаво да си дадем сметка, с която е хубаво да стартираме да се борим – двете неща би трябвало да бъдат разграничени.

Те не са безусловно неприятни или положителни, само че се основава чувството, че всеки политолог се пробва да манипулира публичното мнение. Че приказва неща, които са угодни на един или различен политически интерес, а това е доста нездравословно. "



Темата разяснява в “Нашият ден “ и Андреа Стоева , студентката по политология:

Служебен кабинет

" Настоящият кабинет надали ще употребява лимитираното си време за реваншизъм. Важно да потвърди, че е сдържан и експертен, тъй като въпреки всичко отразява и избора на президента. А той се готви за преизбиране.

Крайно време е да бъде обяснено, че уволненията са заради пропуски в работата на съответните лица и неналичието на подготвеност и че освобождението им е целесъобразно. "

Очакванията от изборите

" Всички се чудим дали ще има някаква смяна в дълготраен проект. Кое ще докара до тази смяна. Изглежда ние всякога делегираме неуспехите си единствено на политиците. Някой беше споделил, че да очакваш политиците да водят е същото като да очакваш опашката да води кучето. "

Избираме хора, без да обръщаме внимание на стратегии, на политики и се чудим за какво не ни се получават нещата

" Ако желаеме положителната смяна, би трябвало групово да изградим нов модел , който със своята успеваемост в действителност да покаже какъв брой неефикасен и злепоставен е бил остарелият. Но това няма по какъв начин да се случи, тъй като ние следим едни и същи принадлежности и лица. Трябва от ден на ден хора да бъдат стимулирани да вземат присъединяване в изборите.

Ние, като политолози, имаме една задача и тя е – да представим разказ, който включва всевъзможни гледни точки. А също и регистрира дефектите на политическия развой, без да бъде изборен. Трябва да предложим интерпретация, която не е потребна единствено на избрани хора, а на всички. Това би трябвало да стане, когато се придържаме оптимално към обективността.

Това, което ми направи усещане в границите на предходната предизборна акция, в говоренето на мои сътрудници – сякаш има някакво отклонение от тази задача – да се посочат и обяснят причинно-следствените връзки. Това се заменя от едно говорене, в което се усещат политически пристрастия, някакви персонални отзиви .

По този метод мощно се компрометира и качеството на самия разбор. Смятам, че е все по-трудно да се отървем от личните си субективни истини, а това би трябвало да се случи, тъй като в противоположен случаи няма по какъв начин да бъдем потребни на хората. "

Разговорите може да чуете от звуковите файлове.