Политологът Огнян Минчев коментира с остър тон изказване на бившия

Политологът Огнян Минчев разяснява с изострен звук изявление на някогашния военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников, който нападна българските управляващи поради абсурда, който провокира съветският патриарх Кирил. Патриархът-ченге се скара на президента Радев, че благодарил за освобождението и на други нации, с изключение на на съветския. Ето позицията на Огнян Минчев:
„За страдание Решетников е доста неприятно учтив, зле просветен и искрено злоумишлен човек. Поведението му във връзка с България надминава и най-екстремните граници на безсрамие, нецензурност и настъпателност, които са присъщи за великодържавния империализъм от последните три епохи. Ние не можем да променим господин Решетников, още по-малко можем да променим държавно-политическата школа, която го е социализирала. Ние не би трябвало да отвръщаме на Решетников по същия метод и със същия жанр, който той самия практикува във връзка с България. Но ние, като страна и общество сме задължени да заявим умерено и изрично, че отхвърляме сходна подигравка с българското национално достолепие. За страдание, разграничени сме трагично по този въпрос. В българската политика и в обществния ни живот имат мощно наличие хора, които са подготвени да получат от Москва всякакво оскърбление – както персонално, по този начин и национално. Какво значи обществено да се лъже, че при посещаване на непознат посетител при президента не се е водил стенографски запис? Това е въпрос на протокол, не може да не се води запис. Държавният глава въплъщава българското национално достолепие – какво значи опцията всеки влязъл-излязъл да го ругае на свободно определена тематика, а той да отхвърля да показа какво е дал отговор? Примерите могат безпределно да продължат. В случая с Решетников – поради на цялата история на неговата арогантна интервенция в българския обществен и политически живот – би трябвало най-малко да чуем публична позиция. А не гузно подминаване на следващата насмешка с България.

Решетников в действителност е нищожен артикул на руските специфични служби, само че неговото значение за политическото задкулисие в България бе раздуто до истерични мащаби. Влиятелни анализатори от години приказват за „плана Решетников“ и така нататък Затова считам, че въпреки най-вероятно да става дума за неестествен балон – пропагандната нервност на тематика „Решетников“ в българското обществено пространство ни задължава да не оставаме безмълвни. Решетников бе трансфорат от българска по генезис агитация в „гласа на Москва“ и без значение дали това е правилно или не, мълчанието във връзка на нелепостите, които изрича може да се пояснява като безволие, в случай че не като единодушие.“