Политиците живеят по-дълго от “простосмъртните”
Политиците по света доста по-често живеят по-дълго от останалото население, разкриха нови изследвания, които отразяват възходящото противоречие сред елита и елементарните хора, на което сме очевидци в този момент.
Според оценените данни нещата се утежняват прогресивно: В края на 19 и началото на 20 век политиците в множеството оценени страни са имали сходни равнища на смъртност като общото население. През целия минал век разликите в дълголетието се усилват доста във всички страни.
Това значи, че „ преимуществото на живот “ на политиците пред общото население сега е
Най-високото през последните 150 години
Изследователите от Оксфордския университет стигат до заключението си, откакто изследват данни от над 57 500 политици от 11 страни, в това число Австралия, Австрия, Канада, Франция, Германия, Италия, Холандия, Нова Зеландия, Швейцария, Обединеното кралство и Съединени американски щати.
Екипът намира информация за всички страни за диапазона от 1945 до 2014 година, само че цялостният разбор включва лица в избрани страни, които имат солидни записи още от 1816 до 2017 година.
Жените съставляват сред 3% (Франция и САЩ) до 21% (Германия) от извадката. Различният дял на дамите политици е нещо, което би трябвало да се вземе поради, когато се съпоставят разнообразни страни, защото е известно, че те живеят приблизително по-дълго от мъжете.
Понастоящем разликата в продължителността на живота варира от към 3 години в Швейцария
До 7 години в Съединени американски щати
Междувременно типичният представител на необятната общност в Италия е 2,2 пъти по-вероятно да почине през идната година спрямо политик на същата възраст и от същия пол. Тази цифра е 1,2 в Нова Зеландия.
„ Резултатите демонстрират, че преимуществото на политиците през днешния ден е доста високо спрямо това през първата половина на 20 век. Интересно е, че разликите в смъртността, които документираме, нормално стартират да се усилват половин век по-рано – от добре записаните нараствания на неравенството в приходите от 80-те години на предишния век “, споделя в изказване доктор Лорънс Руп, съавтор на проучването и старши откривател в Центъра за проучвания на стопанската система на опазването на здравето в Oxford Population Health.
Има куп фактори, за които се допуска, че са в основата на тази ясна наклонност. Например, през първата половина на 20 век има
Високи равнища на тютюнопушене
даже измежду елита, както и измежду работническата класа. Тази статистика обаче понижава от 50-те насетне. Проучването спекулира, че процентът на тютюнопушенето спада по-бързо измежду политиците, в сравнение с измежду необятната общност, което може би частично изяснява разликите в продължителността на живота, които нарастват в доста страни след 1950 година.
Политиците живеят по-дълго от простосмъртните
Като опция, разликата може да има общо и със здравето на сърцето. Политиците имат по-висок риск от сърдечносъдови болести, в сравнение с другите хора, само че тези положения се лекуват по-лесно, откогато антихипертензивните медикаменти стават необятно налични през 60-те години.
Друг огромен – и може би най-очевидният детайл – е благосъстоянието и икономическото неравноправие. Политиците печелят доста по-високи заплати от междинното население, което носи ясни преимущества за дълголетието и здравето. Независимо от това, откривателите настояват, че този фактор не е толкоз значим, колкото може да наподобява на пръв взор, защото неравенството стартира да нараства през 80-те, само че разликите в продължителността на живота стартират да се усилват десетилетия по-рано.
Независимо от повода, разликата в дълголетието сред ръководещите и популацията се задълбочава и това може би акцентира някои грозни истини за днешния свят.
През 2002 година има към
57 милиона смъртни случая
През 2005-та съгласно Световната здравна организация, която употребява Международната статистическа подредба на заболяванията и обвързваните с тях здравни проблеми, към 58 милиона души са умряли.
През 2010 година, съгласно Института за здравни индикатори и оценка – 52,8 милиона.
През 2016 година СЗО записва 56,7 милиона смъртни случая с водеща причина за гибел сърдечносъдовите болести, които предизвикват повече от 17 милиона съдбовни края (около 31% от общия брой).
Според оценените данни нещата се утежняват прогресивно: В края на 19 и началото на 20 век политиците в множеството оценени страни са имали сходни равнища на смъртност като общото население. През целия минал век разликите в дълголетието се усилват доста във всички страни.
Това значи, че „ преимуществото на живот “ на политиците пред общото население сега е
Най-високото през последните 150 години
Изследователите от Оксфордския университет стигат до заключението си, откакто изследват данни от над 57 500 политици от 11 страни, в това число Австралия, Австрия, Канада, Франция, Германия, Италия, Холандия, Нова Зеландия, Швейцария, Обединеното кралство и Съединени американски щати.
Екипът намира информация за всички страни за диапазона от 1945 до 2014 година, само че цялостният разбор включва лица в избрани страни, които имат солидни записи още от 1816 до 2017 година.
Жените съставляват сред 3% (Франция и САЩ) до 21% (Германия) от извадката. Различният дял на дамите политици е нещо, което би трябвало да се вземе поради, когато се съпоставят разнообразни страни, защото е известно, че те живеят приблизително по-дълго от мъжете.
Понастоящем разликата в продължителността на живота варира от към 3 години в Швейцария
До 7 години в Съединени американски щати
Междувременно типичният представител на необятната общност в Италия е 2,2 пъти по-вероятно да почине през идната година спрямо политик на същата възраст и от същия пол. Тази цифра е 1,2 в Нова Зеландия.
„ Резултатите демонстрират, че преимуществото на политиците през днешния ден е доста високо спрямо това през първата половина на 20 век. Интересно е, че разликите в смъртността, които документираме, нормално стартират да се усилват половин век по-рано – от добре записаните нараствания на неравенството в приходите от 80-те години на предишния век “, споделя в изказване доктор Лорънс Руп, съавтор на проучването и старши откривател в Центъра за проучвания на стопанската система на опазването на здравето в Oxford Population Health.
Има куп фактори, за които се допуска, че са в основата на тази ясна наклонност. Например, през първата половина на 20 век има
Високи равнища на тютюнопушене
даже измежду елита, както и измежду работническата класа. Тази статистика обаче понижава от 50-те насетне. Проучването спекулира, че процентът на тютюнопушенето спада по-бързо измежду политиците, в сравнение с измежду необятната общност, което може би частично изяснява разликите в продължителността на живота, които нарастват в доста страни след 1950 година.
Политиците живеят по-дълго от простосмъртните
Като опция, разликата може да има общо и със здравето на сърцето. Политиците имат по-висок риск от сърдечносъдови болести, в сравнение с другите хора, само че тези положения се лекуват по-лесно, откогато антихипертензивните медикаменти стават необятно налични през 60-те години.
Друг огромен – и може би най-очевидният детайл – е благосъстоянието и икономическото неравноправие. Политиците печелят доста по-високи заплати от междинното население, което носи ясни преимущества за дълголетието и здравето. Независимо от това, откривателите настояват, че този фактор не е толкоз значим, колкото може да наподобява на пръв взор, защото неравенството стартира да нараства през 80-те, само че разликите в продължителността на живота стартират да се усилват десетилетия по-рано.
Независимо от повода, разликата в дълголетието сред ръководещите и популацията се задълбочава и това може би акцентира някои грозни истини за днешния свят.
През 2002 година има към
57 милиона смъртни случая
През 2005-та съгласно Световната здравна организация, която употребява Международната статистическа подредба на заболяванията и обвързваните с тях здравни проблеми, към 58 милиона души са умряли.
През 2010 година, съгласно Института за здравни индикатори и оценка – 52,8 милиона.
През 2016 година СЗО записва 56,7 милиона смъртни случая с водеща причина за гибел сърдечносъдовите болести, които предизвикват повече от 17 милиона съдбовни края (около 31% от общия брой).
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ