Ще взимаме между 7.3 млрд. и 9.1 млрд. лв. нов дълг всяка година
Политиката на съществено увеличени бюджетните дефицити за тази и идващите две години, която държавното управление предлага в Средносрочната си бюджетна прогноза, неизбежно води до растеж на държавния и държавно обезпечен дълг (обединени в дълг на " Държавно управление) както в номинален размер, по този начин и като съответствие по отношение на Брутният вътрешен продукт. Този растеж недвусмислено е показан в плана за Стратегия за ръководство на държавния дълг, който е един от значимите документи, съпътстващи плана за Закон за държавния бюджет.
Във въпросната тактика ясно се споделя, че през интервала 2022 - 2024 година е планувана опция за вдишване на нов държавен дълг в границите на 7,3 милиарда лева - 9,1 милиарда лева годишно, като размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран, възлиза на 3,0 милиарда лева - 3,5 милиарда лева годишно. " През 2021 година съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт доближава до равнище от 23,9 % (при 22,9 % през 2020 г.). В интервала 2022 - 2024 година, въз основа на допусканията и прогнозното дългово финансиране, размерът на държавния дълг в безспорни стойности и съотношението му по отношение на прогнозния Брутният вътрешен продукт ще продължи да нараства от 24,8 % в края на 2022 година (35,5 милиарда лева.) до 29,3 % през 2024 година (47,1 милиарда лева.) ", написа в тактиката.
Поради повишаването на дълга ще се усилват и бюджетните разноски свързани с заплащането на лихвите по него. През 2021-а те са били 590. 8 млн. лв., а през 2024-а прогнозата е да надвишават 1 милиарда лв. годишно.
По принцип увеличението на дълга не е толкоз обезпокоително без значение, че за три години държавното управление възнамерява да го усили с 15.9 милиарда лв. (от 31.22 милиарда лв. през 2021-а до 47.13 милиарда лв. в края на 2024-а) или с 50.92 %. Въпреки това в края на 2024-а упованията са дългът на " Държавно ръководство " да е 30.3% от Брутният вътрешен продукт или към два пъти по-нисък от Маастрихтския предел от 60% от Брутният вътрешен продукт.
В случая обаче по-важно е защо се взема дълг. Една част от него е обвързван с погасяването (рефинансирането) на излизащи в падеж остарели отговорности. " През тригодишния интервал 2022 - 2024 година амортизационният профил на държавния дълг се характеризира с настъпващи падежи на облигациите, издадени на МКП3, основно пласирани като част от учредената Глобална стратегия за издаване на дълг на МКП. Размерът на идните през този интервал погашения по еврооблигациите се движи в порядъка на 2,4 милиарда лева - 2,9 милиарда лева годишно, а общият съвкупен размер на погашенията по държавния дълг, надлежно в диапазона сред 3,0 милиарда лева и 3,5 милиарда лева годишно. Наличието в структурата на дълга на идни падежи в огромни размери е главният фактор при образуване на заемната тактика за набиране на нужния финансов запас за рефинансиране на дълга в обращение. На тази основа се възнамерява преобладаващата част от нужните дългови запаси да бъде обезпечена посредством пазарно-ориентирани търгуеми принадлежности, както на локалния, по този начин и на интернационалните финансови пазари, позиционирани в разнообразни матуритетни сегменти, в това число нашарване на предлаганите принадлежности при отчитане на съпътстващите ги опасности. Важен приоритет, допълващ тези ограничения, е недопускане на в допълнение съсредоточаване на заплащания в годините с претрупан погасителен профил ", написа в плана за Стратегия. Във вземането на подобен дълг няма нищо рисково, тъй като той е безпристрастен във връзка с растежа на дълговото задължение и дава опция за опазване на настоящите ликвидни запаси на страната. Тук единственият риск е обвързван с вероятно увеличение на доходността, която може да ни се наложи да плащаме по новоемитирания дълг за рефинансиране.
Останалата част - сред 4.3 милиарда лв. и 5.6 милиарда лв. годишно, от новия дълг обаче очевидно е обвързван с държавните политики и заложените във връзка с тях разноски в проектобюджетите за тази и идващите две години. Казано по различен метод, с тези милиарди ще се финансират бюджетните дефицити. И тук също не би трябвало да има проблем в случай че тези разноски, финансирани с дълг преди всичко са краткотрайни и на второ в границите на две-три следващи години биха довели до растеж на бюджетните доходи и надлежно до понижаване на недостига. Тук става дума за финансиране на промени, водещи до увеличение на приходите и/или до понижаване на бюджетните разноски и за финансиране на капиталови планове, водещи до стабилно повишаване на Брутният вътрешен продукт. Увеличението на дълга без съществуването на всички тези разказани резултати води до дълготраен растеж на дълговото задължение, който след време може да заплаши платежоспособността на страната и устойчивостта на валутния ръб. България към този момент на два пъти е попадала в този ликвиден капан и влизането ни в Еврозоната по никакъв метод не понижава този риск.
" Завишените потребности от обезпечаване на ново дългово финансиране в огромни размери, директно обвързани с провежданата бюджетна политика и потребността от средства за финансиране на държавните потребности, в това число на ограниченията за превъзмогване на последствията от продължаващата пандемия от COVID-19 са определящ фактор за динамичността в равнището на държавния дълг през идващите години. Планираното на тази основа доста по размер дългово финансиране ще окаже въздействие в посока повишаване на дълга в средносрочен проект. Това от своя страна постанова напъните да бъдат ориентирани към непрестанен настоящ мониторинг на размера и профила на дълга с оглед предварителна защита от утежняване на параметрите и устойчивостта му, както в същото време подсигурява спазването на законово регламентираните дългови ограничавания ", написа в плана за Стратегия. Липсата на конкретизиране в нея какъв брой време ще работи факторът Коронавирус при разноските, дефицитът и размерът на дълга, основава усещането, че държавното управление го възнамерява за целия тригодишен интервал до края на 2024-а. А това основава много подозрения по отношение на балансираността както на прогнозите за Брутният вътрешен продукт, по този начин и на бюджетите и на дълговите политики за тази и идващите години. Освен това в средносрочната бюджетна прогноза е записано, че през 2022-а анти Коронавирус ограниченията ще обхванат 2.27 милиарда лв.. Прибавяме към тази сума 3 милиарда лв. за рефинансиране на падежиращи през 2022-а отговорности. Общо стават 5.27 милиарда лв. дълг. А оставащите 2 милиарда лв. дълг до общия плануван за 2022-а размер от 7.3 милиарда лв. новоемитиран дълг защо ще се употребяват? Този въпрос стои и за размерите на планувания новоемитиран дълг през 2023-а - 6 милиарда лв. и през 2024-а -5.5 милиарда лв.. През тези години погашенията по дълга са към 2.2 милиарда лв. и в случай че рецесията с Коронавирус бъде овладяна би трябвало или размерите на новоемитирания дълг да намалеят, поради отпадане на анти Коронавирус ограниченията и обвързваното с това стесняване на бюджетните разноски и на недостига, или държавното управление да изясни защо счита да харчи разликата сред общия новоемитиран дълг за 2023-а и 2024-а и частта му предопределена за рефинансиране на падежиращи отговорности. Тези въпроси би трябвало да станат обект на изчерпателен и открит експертен спор. В противоположен случай се основава усещането, че поради чисто популистки цели сегашните ръководещи въвличат страната в дългова серпантина, излизането от която е дълготрайно и трудно.
Във въпросната тактика ясно се споделя, че през интервала 2022 - 2024 година е планувана опция за вдишване на нов държавен дълг в границите на 7,3 милиарда лева - 9,1 милиарда лева годишно, като размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран, възлиза на 3,0 милиарда лева - 3,5 милиарда лева годишно. " През 2021 година съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт доближава до равнище от 23,9 % (при 22,9 % през 2020 г.). В интервала 2022 - 2024 година, въз основа на допусканията и прогнозното дългово финансиране, размерът на държавния дълг в безспорни стойности и съотношението му по отношение на прогнозния Брутният вътрешен продукт ще продължи да нараства от 24,8 % в края на 2022 година (35,5 милиарда лева.) до 29,3 % през 2024 година (47,1 милиарда лева.) ", написа в тактиката.
Поради повишаването на дълга ще се усилват и бюджетните разноски свързани с заплащането на лихвите по него. През 2021-а те са били 590. 8 млн. лв., а през 2024-а прогнозата е да надвишават 1 милиарда лв. годишно.
По принцип увеличението на дълга не е толкоз обезпокоително без значение, че за три години държавното управление възнамерява да го усили с 15.9 милиарда лв. (от 31.22 милиарда лв. през 2021-а до 47.13 милиарда лв. в края на 2024-а) или с 50.92 %. Въпреки това в края на 2024-а упованията са дългът на " Държавно ръководство " да е 30.3% от Брутният вътрешен продукт или към два пъти по-нисък от Маастрихтския предел от 60% от Брутният вътрешен продукт.
В случая обаче по-важно е защо се взема дълг. Една част от него е обвързван с погасяването (рефинансирането) на излизащи в падеж остарели отговорности. " През тригодишния интервал 2022 - 2024 година амортизационният профил на държавния дълг се характеризира с настъпващи падежи на облигациите, издадени на МКП3, основно пласирани като част от учредената Глобална стратегия за издаване на дълг на МКП. Размерът на идните през този интервал погашения по еврооблигациите се движи в порядъка на 2,4 милиарда лева - 2,9 милиарда лева годишно, а общият съвкупен размер на погашенията по държавния дълг, надлежно в диапазона сред 3,0 милиарда лева и 3,5 милиарда лева годишно. Наличието в структурата на дълга на идни падежи в огромни размери е главният фактор при образуване на заемната тактика за набиране на нужния финансов запас за рефинансиране на дълга в обращение. На тази основа се възнамерява преобладаващата част от нужните дългови запаси да бъде обезпечена посредством пазарно-ориентирани търгуеми принадлежности, както на локалния, по този начин и на интернационалните финансови пазари, позиционирани в разнообразни матуритетни сегменти, в това число нашарване на предлаганите принадлежности при отчитане на съпътстващите ги опасности. Важен приоритет, допълващ тези ограничения, е недопускане на в допълнение съсредоточаване на заплащания в годините с претрупан погасителен профил ", написа в плана за Стратегия. Във вземането на подобен дълг няма нищо рисково, тъй като той е безпристрастен във връзка с растежа на дълговото задължение и дава опция за опазване на настоящите ликвидни запаси на страната. Тук единственият риск е обвързван с вероятно увеличение на доходността, която може да ни се наложи да плащаме по новоемитирания дълг за рефинансиране.
Останалата част - сред 4.3 милиарда лв. и 5.6 милиарда лв. годишно, от новия дълг обаче очевидно е обвързван с държавните политики и заложените във връзка с тях разноски в проектобюджетите за тази и идващите две години. Казано по различен метод, с тези милиарди ще се финансират бюджетните дефицити. И тук също не би трябвало да има проблем в случай че тези разноски, финансирани с дълг преди всичко са краткотрайни и на второ в границите на две-три следващи години биха довели до растеж на бюджетните доходи и надлежно до понижаване на недостига. Тук става дума за финансиране на промени, водещи до увеличение на приходите и/или до понижаване на бюджетните разноски и за финансиране на капиталови планове, водещи до стабилно повишаване на Брутният вътрешен продукт. Увеличението на дълга без съществуването на всички тези разказани резултати води до дълготраен растеж на дълговото задължение, който след време може да заплаши платежоспособността на страната и устойчивостта на валутния ръб. България към този момент на два пъти е попадала в този ликвиден капан и влизането ни в Еврозоната по никакъв метод не понижава този риск.
" Завишените потребности от обезпечаване на ново дългово финансиране в огромни размери, директно обвързани с провежданата бюджетна политика и потребността от средства за финансиране на държавните потребности, в това число на ограниченията за превъзмогване на последствията от продължаващата пандемия от COVID-19 са определящ фактор за динамичността в равнището на държавния дълг през идващите години. Планираното на тази основа доста по размер дългово финансиране ще окаже въздействие в посока повишаване на дълга в средносрочен проект. Това от своя страна постанова напъните да бъдат ориентирани към непрестанен настоящ мониторинг на размера и профила на дълга с оглед предварителна защита от утежняване на параметрите и устойчивостта му, както в същото време подсигурява спазването на законово регламентираните дългови ограничавания ", написа в плана за Стратегия. Липсата на конкретизиране в нея какъв брой време ще работи факторът Коронавирус при разноските, дефицитът и размерът на дълга, основава усещането, че държавното управление го възнамерява за целия тригодишен интервал до края на 2024-а. А това основава много подозрения по отношение на балансираността както на прогнозите за Брутният вътрешен продукт, по този начин и на бюджетите и на дълговите политики за тази и идващите години. Освен това в средносрочната бюджетна прогноза е записано, че през 2022-а анти Коронавирус ограниченията ще обхванат 2.27 милиарда лв.. Прибавяме към тази сума 3 милиарда лв. за рефинансиране на падежиращи през 2022-а отговорности. Общо стават 5.27 милиарда лв. дълг. А оставащите 2 милиарда лв. дълг до общия плануван за 2022-а размер от 7.3 милиарда лв. новоемитиран дълг защо ще се употребяват? Този въпрос стои и за размерите на планувания новоемитиран дълг през 2023-а - 6 милиарда лв. и през 2024-а -5.5 милиарда лв.. През тези години погашенията по дълга са към 2.2 милиарда лв. и в случай че рецесията с Коронавирус бъде овладяна би трябвало или размерите на новоемитирания дълг да намалеят, поради отпадане на анти Коронавирус ограниченията и обвързваното с това стесняване на бюджетните разноски и на недостига, или държавното управление да изясни защо счита да харчи разликата сред общия новоемитиран дълг за 2023-а и 2024-а и частта му предопределена за рефинансиране на падежиращи отговорности. Тези въпроси би трябвало да станат обект на изчерпателен и открит експертен спор. В противоположен случай се основава усещането, че поради чисто популистки цели сегашните ръководещи въвличат страната в дългова серпантина, излизането от която е дълготрайно и трудно.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ