Проф. д-р Татяна Хубенова: В България се е създала предпоставка за самонарастваща инфлация
Политическият избор би трябвало да бъде безапелационен, че са нужни вътрешни политики, които би трябвало да смекчат външния потрес на енергийната инфлация, да се избегне внезапно утежняване на обстановката, обвързвана с индуцираната инфлация, която се самоподклажда, откакто надвиши 15% и доближи над 17% през август, ограничение на риска от задълбочаване на спада в потреблението и увеличение на безработицата.
Това съобщи пред проф. доктор Татяна Хубенова от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на икономистите в България.
Тя уточни, че в страната се е основала причина за самонарастваща инфлация.
" Свръхликвидността е инжектирана и в българската стопанска система. Но това, което ние допуснахме, е извънредно неприятен енергиен мениджмънт и извънредно закъснение на промените в енергетиката.... Войната в Украйна също способства, само че енергийната инфлация се следи от края на 2021 година и съчетана с свръхликвидната парична снабденост - ние сме в риска да използваме по-висока инфлация. Това изяжда приходите и понижава покупателната дарба. Остава един висок риск за идващото полугодие ".
Проф. Хубенова уточни, че е нужна икономическа емпатия, " която е извънредно значима в тази военновременна конюнктура, с цел да се удържи подклаждането на инфлацията ":
" А не да се разсъждава, че посредством далавера и повишаване на цените неуспехът на другите ще бъде мой триумф. България би трябвало да премине към преосмисляне на поведенческите функции, които имат бизнесът, жителите и обществото като цяло ".
Бюджетът на България би трябвало да бъде уравновесен, изрично съобщи тя и добави:
" Страната занапред има да предприеме решителни стъпки във връзка с финансовите разноски, които са под 1/4 от плануваните за тази година.... Прогнозата за бюджетното салдо през 2023 година се основава на хипотезата за криза в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене и на внезапен спад в инфлацията. Това би означавало релативно закъснение на приходите в бюджета, до момента в който разноските, без политическа воля, ще продължат да порастват с към този момент плануваните темпове ".
Не би трябвало да се позволява месечният приръст на инфлацията да е с по-голяма стъпка от позволената до момента, акцентира проф. Хубенова.
" В България ще има закъснение на стопанския напредък през 2022 година, индуцирано и посредством каналите на интернационалната търговия и инвестиция. Потреблението ще означи също забележителен спад. Това, което България има да усвои, това са 8% от Брутният вътрешен продукт, посредством Плана за възобновяване и резистентност, само че има извънреден пропуск да осъществим европейската дисциплинираност ", разяснява още тя.
Интервюто на Явор Стаматов с проф. Татяна Хубенова в предаването " Неделя 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Това съобщи пред проф. доктор Татяна Хубенова от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на икономистите в България.
Тя уточни, че в страната се е основала причина за самонарастваща инфлация.
" Свръхликвидността е инжектирана и в българската стопанска система. Но това, което ние допуснахме, е извънредно неприятен енергиен мениджмънт и извънредно закъснение на промените в енергетиката.... Войната в Украйна също способства, само че енергийната инфлация се следи от края на 2021 година и съчетана с свръхликвидната парична снабденост - ние сме в риска да използваме по-висока инфлация. Това изяжда приходите и понижава покупателната дарба. Остава един висок риск за идващото полугодие ".
Проф. Хубенова уточни, че е нужна икономическа емпатия, " която е извънредно значима в тази военновременна конюнктура, с цел да се удържи подклаждането на инфлацията ":
" А не да се разсъждава, че посредством далавера и повишаване на цените неуспехът на другите ще бъде мой триумф. България би трябвало да премине към преосмисляне на поведенческите функции, които имат бизнесът, жителите и обществото като цяло ".
Бюджетът на България би трябвало да бъде уравновесен, изрично съобщи тя и добави:
" Страната занапред има да предприеме решителни стъпки във връзка с финансовите разноски, които са под 1/4 от плануваните за тази година.... Прогнозата за бюджетното салдо през 2023 година се основава на хипотезата за криза в Европа, пренесена в България по линия на по-ниско външно търсене и на внезапен спад в инфлацията. Това би означавало релативно закъснение на приходите в бюджета, до момента в който разноските, без политическа воля, ще продължат да порастват с към този момент плануваните темпове ".
Не би трябвало да се позволява месечният приръст на инфлацията да е с по-голяма стъпка от позволената до момента, акцентира проф. Хубенова.
" В България ще има закъснение на стопанския напредък през 2022 година, индуцирано и посредством каналите на интернационалната търговия и инвестиция. Потреблението ще означи също забележителен спад. Това, което България има да усвои, това са 8% от Брутният вътрешен продукт, посредством Плана за възобновяване и резистентност, само че има извънреден пропуск да осъществим европейската дисциплинираност ", разяснява още тя.
Интервюто на Явор Стаматов с проф. Татяна Хубенова в предаването " Неделя 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ