Политическата система на България лека-полека си отива пред очите ни

Политическата система на България малко по малко си отива пред очите ни и ще стигне до задънената си улица. Тя е навлязла в най-ужасната си рецесия за последните 30 години. Това сподели наскоро в изявление анализаторът доцент Валентин Вацев. Месец по-късно се появява нов политически план, чиито лица – досегашните служебни министри Петков и Василев, настояват, че имат упоритостта да трансформират политическата система с разделянето „ честни “ и „ нечестни “. С оглед на показаното от тях във второто служебно държавно управление на президента Румен Радев, някак не им отива да се изживяват като пример за честност, тъй като тази единица мярка ще бъде много мътничка. Дали тяхната партия обаче „ Продължаваме промяната “ е трубадурът на ерата на последната политическа система? С кого повече има връзка партията на Кирил Петков и Асен Василев – със засилващия се от Съединени американски щати напън върху София за Северна Македония или с удобно приключилата на изборите в Русия партия на президента Путин „ Единна Русия “, която резервира конституционното си болшинство от над 300 депутати в 450-местната държавна „ Дума “?

Наш посетител е геополитическият анализатор доцент Валентин Вацев. Доц. Вацев, партиен инженеринг ли ще имитира преформатиране на политическата система? Какво следим?

Наблюдаваме в действителност партиен инженеринг, само че това единствено по себе си не е неоправдателно. То нито е положително, нито е неприятно. Инженеринговият стадий на проектирането и на лансирането на една политическа мощ е неминуем. Така са постъпвали и нацисти, и болшевики, и комунисти, и либерали, и социалдемократи. Сама по себе си инженеринговата фаза не е нито срамна, нито притеснителна. Тук са по-интересни замислите, интенциите на главните участници.

Какви фактори въздействат и какви са замислите?

Преди всичко би трябвало да споделя с вас моята увереност, че тук няма съветска връзка, казано на езика на опростения и съкратен български журналистически език. Няма съветска връзка. Да, в Русия стана нещо доста значимо, само че най-важните неща въпреки всичко предстоят. Руските проблеми, които би трябвало да се решат до към 2024 година и нито ден по-късно, предстоят да бъдат решавани и методът, по който те се вземат решение, ще зависи от метода, по който поддържат връзка четирите съществени властни елита, които дружно и по едно и също време ръководят Руската федерация. Засега те съумяха да се сговорят, към този момент мирът беше непокътнат – доколкото разбирам, това беше заслуга на Путин.

Предполагам, че това му е коствало голямо напрежение, само че мирът сред четирите властни групировки в Кремъл беше опазен, което даде опция на партията-държава да се възпроизведе с, както вие казахте, конституционно болшинство. Впрочем, аз не мога да потвърдя това, тъй като сякаш тяхната Централна изборна комисия към момента не е огласила окончателните резултати, само че най-вероятно е да сте права – те в действителност направиха конституционно болшинство с минимални промени в досегашния състав. Руската тематика тук е изумително значима и ужасно забавна, само че аз не бих я свързал с това, което става тук, на Балканите, и особено в България. За да се отървем от съветската тематика, аз ще кажа единствено още две фрази, като наблягам още един път, че съветската тематика е извънредно значима и в някои връзки е съдбовна за Балканите.

Работата е там, че откогато геополитическата линия, която дели – казано на остарелия геополитически диалект, която дели хартленда от римленда, към този момент не минава по билото на Родопите, т.е. по границата сред България и Гърция, а изнесена нагоре към този момент, по Днестър. Тя сега минава някъде през Приднестровската молдовска република. Така че в Кремъл гледат на Балканите по-скоро като на зона, в която има да се прави бизнес и би трябвало да се прави бизнес, само че не и геополитика в личния смисъл на думата. Аз виждам в българските политически драми, които се развиват пред нашите неразбиращи очи, да кажем по този начин, виждам засилен американски интерес. След злополуката на американските „ ястреби “ в Сирия и по-късно втората злополука, която неотдавна се разви пред очите ни в Кабул, би трябвало да се съблюдава правилото, че на американските „ ястреби “ би трябвало да им се даде ъгълче, където те да кълват, да грачат, да стягат сили и да се готвят за война. Балканите и Черноморската зона, дружно с Калининградска област, само че там тях ги поставям на второ място, са зоната, в която американският, ястребеният интерес ще се осъществя тази и идната година.

В какво той ще се изрази на Балканите, доцент Вацев? По какво ние ще го усетим действително в България?

Това не е доста вярно, да се почва от общите правила да се върви към обстоятелствата, само че това печели време и по тази причина ще ви кажа. Вземете да вземем за пример най-новото изявление на Габриел Ескобар – това е специфичният делегат на Държавния департамент по въпросите на Западните Балкани, който сподели, че „ не е вярно България да стопира Македония “. Когато американски върховен държавен чиновник приказва с този речник и употребява тези изречения, това към този момент е ясно. Там, където нещо не е „ вярно “, то предстои на „ оправяне “ – това е американската стилистика. Така че следва като резултат от сполучливия, в случай че приемем, че ще бъде сполучлив инженеринговият план в българската политика, следва да станат три неща и всяко последващо българско държавно управление ще бъде целеустремено към осъществяването на тези три неща: първо – прекъсването на българските спънки пред пътя на Македония в Европейския съюз.

В Държавния департамент просто са гневни и нямат самообладание: ”Как смеят тези неграмотници в София да се бъркат в огромната политика? Какво нас ни интересува тяхното минало? С какво право те трансформират въпроса в общобалкански? А куратори на Балканите въпреки всичко сме ние, а не Русия, както беше на времето”.

Така че всяко последващо държавно управление, което сега се обмисля, ще би трябвало първо да спре със своите възражения към македонското участие в Европейския съюз. Второ, би трябвало да бъдат удовлетворени и либералите, и демократите в Съединени американски щати – всяко последващо българско държавно управление като второ ще би трябвало да признае Истанбулската спогодба. И в България битката за одобряване на тази Истанбулска спогодба не е спряла, въпреки и в други форми. Днес четох по какъв начин Симеон Сакскобургготски и Ирина Бокова са взели участие в особено проведена конференция за оправяне на българското отношение към „ женския въпрос “. Аз не виждам „ женски въпрос “ в България, само че съгласно тях на всички места, където мъжете и дамите се разграничават по пол, има „ женски въпрос “.

Така че приемане на Истанбулската спогодба е идващото, което всяко последващо българско държавно управление ще бъде направено по този начин, че да одобри тази спогодба. И третото, несъмнено – да се даде опция на американските „ ястреби “ да си заградят територията на Балканите и Черноморието, с цел да могат от тук да готвят благия на сърцето им спор с Русия. Аз занапред желая да кажа, че аз нямам доверие в този спор. Америка не е в положение да взе участие в огромни военни, огромни спорове. Тя ще реализира задачите си занапред нататък по различен метод. Но американските „ ястреби “ по някакъв метод би трябвало да бъдат обезщетени за загубите в Сирия и в Кабул. Така че трета точка на всяко последващо българско държавно управление, което следва да се построи, това е очевидната и открита, неприкрита, а открита подготовка на българската територия за прифронтова зона, в която ще се разгърне спорът сред силите на светлината и силите на мрака, казано на жаргона на „ Ню Йорк Таймс “.

Т.е. сред Западния свята и Русия?

Между Русия и Съединени американски щати, сред НАТО – в скоби казано Съединени американски щати, не толкоз НАТО, колкото Съединени американски щати, тъй като в НАТО връзките в този момент са много по-различни, и несъмнено, Руската федерация от другата страна.

Въпросът е, дали ще оправдае доверието на американските им поддръжници новата партия на някогашните двама служебни министри?

Тя е замислена добре. На пръв взор нищо не би трябвало да попречи. Всички запаси на соросианското наличие в България, които са доста остарели – към този момент 30 години Сорос работи в България със своите структури на „ Отворено общество “ и на други сходни, са впрегнати, с цел да се реализира тази цел. Като задачата може да се каже напълно ясно: в досегашния парламент, който беше най-некомуникативното място в Балканите, досегашният парламент, който не можеше на две магарета сламата да раздели – сякаш това се правеше и преднамерено съгласно мен, само че това е друга дълга тематика и не желая да се отбивам. Парламентарната некомуникативност на българския парламент съгласно мен беше неестествен резултат, тя не се получи по натурален път, само че тук не желая да се отбивам. Значи задачата е да се сътвори отзивчив център, политическа структура, която в този момент сега се приготвя по медиен път, на първо място по медиен път. Забележете, по какъв начин медиите не могат да се разсънят и не могат да заспят, в случай че особено не повторят дор до седем пъти светлите съдбини на тази нова партия, която не признава ляво и дясно и разделя хората единствено на „ честни “ и „ нечестни “.

По мотив честността на тази партия, която в действителност се е засилила да бъде пример по този въпрос, аз си припомням един доста прочут откъс на Фьодор Михайлович Достоевски, който ги разбираше тези работи – той на едно място в дневниците си споделя: „ Времената са такива, че всеки честен човек не може да не се усеща най-малко малко непрокопсаник “. Ако имаме вяра на Достоевски и в случай че разбираме какво той ни споделя, в случай че не сме изгубили способността си да четем съветска класика и да разбираме, казусът с декларациите за честност придобива напълно смехотворни измерения. Сега чакаме да се появи отзивчив център във формата на една партия. Тази партия се допуска, че ще реализира следните няколко разностранни цели, като резултатът ще бъде сбит от постигнатото на тези разнообразни цели.

Първо, ГЕРБ би трябвало да се освободи от немския си шаблон и да стане изцяло проамериканска партия. Това не е толкоз невероятно. На мястото на Бойко Борисов малко по малко ще пристигна американският артикул Дани Митов, тъй че нещата, въпреки и не незабавно, могат да станат.

Второ, би трябвало да се разцепи Българска социалистическа партия, защото сега проблемите на Българска социалистическа партия не са толкоз в нейното управление, колкото в идейната основа на Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия е нежизнеспособен артикул от обединяването на социалисти и социаллиберали. Решавайки настоящите си проблеми, те ще би трябвало да се разделят до степен към този момент да не могат и да си приказват. И това може да се чака да стане до края на зимата, която идва, до другата пролет.

Трето, премачкване, смачкване на „ Изправи се.БГ “, която няма да има шансове в изискванията на новото партийноприсъствие да продължи да работи, както до момента.

Четвърто, доближаване със степен до обединение с „ Демократична България “.

И пето, доста съществени проблеми откъм идеологически и политически интегритет на Движение за права и свободи, защото Движение за права и свободи се валидират и се демонстрират като демократична мощ. Всеки път, когато някой им направи намек, че са етнически, те дават отговор, че „ ние сме на първо място демократични “. Движение за права и свободи е идеалният демократичен център на България. И защото новият план също ще бъде демократичен, там ще има проблем, опция за пертурбации, за преливане, за напрежение и така нататък, и така нататък

Крайната цел на всички тези преобразувания е да се получи отзивчив център, който да е подготвен да се трансформира в гръбнак на едно бъдещо парламентарно болшинство, което да крепи жизнеспособно държавно управление, което, както към този момент ви споделих, би трябвало да извърши трите цели на Държавния департамент: първо – завършек на проблемите с Македония, второ – завършек на проблемите с Истанбулската спогодба и приемане на 48 пола, и трето – подготовка на България за прифронтова зона за бъдещите военни спорове с Руската федерация. Така че това е концепцията – в тази ситуация става дума не толкоз, че би трябвало да има нова демократична, симпатична, засмяна и честна партия, едвам се построи отзивчив център на българския политически живот, който до момента и до ден-днешен отсъства.

Доц. Вацев, за по кое време е планувана задачата да бъде построен този отзивчив център – преди или след изборите? Защото от последните минути безусловно, съгласно новините, към този момент има поръчка от страна на „ Демократична България “ за общи листи с новата партия на Петков-Василев…

Точно по този начин.

А с изключение на всичко това, и Манолова, и тя също желае Петков-Василев да създадат политическо предизборно съглашение с „ Изправи се БГ. Ние идваме”.

О, несъмнено, Манолова ще се старае да реализира това, тъй като там е въпрос на живот и на гибел. Според мен верният метод е да би се почакало малко след изборите, само че те мислят тъкмо в противоположния смисъл. Идеята е да се направи в този момент и незабавно, в случай че може, в случай че може от през днешния ден до на следващия ден сутринта. И това става причина за една лавина от занимателни или дразнещи дреболии, които приказват за това, че българските медийни конструктори са на път да изгубят възприятието за мяра. Според един остарял и доста влиятелен американски експерт по медийни взаимоотношения, той твърди, че когато се загуби медийното възприятие за мяра, когато се наруши мярата на пропагандата, най-вероятно е да се реализиран тъкмо противоположните резултати. Българските медии са на път да изгубят възприятието за мяра, подготвяйки българското публично схващане за изгряването на това ново политическо демократично слънчице.

А по какъв начин разчитате максимата на това „ слънчице “ – с десни принадлежности да се реализират леви резултати?

Това ми припомня – аз се оправдавам за грубата дефиниция – това ми припомня един от лозунгите на софийските трамвайни джебчии от 70-те години в София, когато лозунгът беше „ Лева ръка – десен джоб “.

Въпросът е, че това не са ли ритници в двете направления – към десните и към лявата Българска социалистическа партия?

Разделението на политиците на леви и десни – тук то, несъмнено, е ситуационно несъмнено, исторически обосновано и така нататък, и така нататък Ние сме длъжни да осъзнаваме сложността на тези деления. Все отново това е разликата сред мъжа и дамата в фамилния живот. А заличаването на разликата сред мъжа и дамата в името на някакви високи трансхуманитарни цели припомня на опитите на днешните български алхимици в построяването на техния хомункулус да реализират нещо, което не е нито ляво, нито дясно, а е ситуационно приблизително. Такива опити са се правили и преди този момент, нито един доскорошен опит не е съумял. Лявото и дясното са универсалии на всеки политически живот.

Какво ще бъде отражението на новата партия, взаимоотношението й с президента Радев, за който се счита към този момент, че неговата сянка е вградена в този план?

За страдание, вие сте изцяло права. Неговата сянка е вградена към този момент в чешмата на Белоногата, по този начин да се каже, само че аз скърбя за това и мисля, че ще пристигна миг, и то не надалеч в бъдещето, във времето, когато той самият ще съжалява за това. Аз съм сигурен, че не е той основният политически инженер на тази нова партия. Аз съм сигурен, че той се пробва да хване възходящите политически потоци и да възнамерява върху тях, както вършат безмоторниците. Може би в авиацията това е допустимо, само че президентът с последните си дейности няколко пъти пое вътрешноизключващи се и спорни задължения. Той е в доста деликатна медийна отзивчива позиция, той търпи рецензия от всички страни и ще му трябват доста здрави нерви и доста количество елементарен шанс, с цел да се измъкне без провали в тази обстановка. Ситуацията за президента по никакъв метод не е стратегически печеливша. Той рискува да загуби не толкоз втория си мандат, което в края на краищата не е чак толкоз жизненоважно. Той рискува да загуби лице, казано в китайския диалект. Както знаете, за китайците няма нищо по-страшно от това да загубиш лице. В българската политика от дълго време сме привикнали, че политикът губи лицето си на първо време, преди политическата си почтеност. Но аз ще скърбя за българския президент, в случай че той не успее да реши този отзивчив проблем. Той не е основният политически инженер. Той разчита да помести летателното си тяло във възходящия въздушен поток. Надявам се, че не е направил никакви основни неточности, въпреки че не съм изцяло сигурен в това.

Дали новата партия „ Продължаваме промяната “ е трубадурът на ерата на следващата политическа система? И каква поредна политическа система ни чака?

Не може да се отговори на вашия въпрос. Политическите системи са мудни и трудноподвижни неща. Досегашната политическа система, както виждате, стартира да умира преди три-четири години и до момента към момента дава белези на живот, въпреки че е ясно, че тя си отива по принцип. Цели нови политически системи мъчно се построяват. Те са свързани освен с изпълняването на всякакви официални условия, като да вземем за пример промяна на главния си документ на страната. Свързано е и с геополитически аспекти. Това е като да смениш операционната система на компютъра си, само че е още по-сложно. Това не се прави за дни, не се прави за месеци, а е дълга, дълготрайна задача. Ако инженерният план на Петков и Василев е сполучлив, в България ще се появи държавно управление, което ще чува еднообразно добре и с двете си уши шепота от Държавния департамент в Съединени американски щати и от тях не се желае нищо друго. Колкото до бъдещето на българската политическа система, то е обвързвано с други неща. Трябва да помним афоризма на основния политолог на Европа – това е философът Платон, който твърди, че след олигархията идва диктатурата. Това не е радостна догадка, несъмнено.

Кой може да бъде диктаторът на нашия хоризонт?

Диктаторът още не се е появил, само че ние би трябвало да си представим по-добре, какво значи тирания съгласно експертите по тирания, съгласно Карл Шмит и съгласно Платон, несъмнено. Диктаторът не е човек със железен взор, противоположна захапка, със садо-мазо пристрастености и с подготвеност да върти земния глобус над главата си, както във кино лентата на Чаплин за Хитлер. Диктаторът може да бъде и ухилен, може да бъде въодушевен, той може да бъде отзивчив. Диктаторът се познава по това, че няма добре развито възприятие за комизъм. Диктатор беше аржентинският началник Хуан Перон, който с искрено диктаторски способи избави аржентинската междинна класа незабавно след войната. Диктаторите могат да бъдат и усмихнати и благи хора, тъй че диктаторът не трябва да си го представяме като страшилище, което ръмжи единствено и плаши хората със сянката си. Аз се надявам въпреки всичко, че Платон не е прав, че след олигархията, която е последната дума на българското политическо развиване и която продължава до ден-днешен – казано на механически език, проблемите на България се свеждат до разпределянето на едни пари – към 30-40 милиарда лв., които са се задали откъм Европа, и в този момент въпросът е кой да ги раздели, по какъв начин да се взе участие в подялбата. И тези 30-40 доста богати българи, които ние назоваваме „ олигарси “, към момента не могат да се схванат. Така че в случай че става дума за тирания, тя може да бъде самобитна и многообразна. Не е речено безусловно да бъде нещо във фаталистически смисъл. Все отново на мен не ми харесва тази догадка за българската тирания. Надявам се след олигархизма да се мине напряко към народна власт. Но политическата просвета не позволява такива фантазии.

Източник: Агенция " Фокус "