Пол Теру пред Дарик: Писателската професия не може да се сравни с нищо
Пол Теру е американски публицист, знаменит създател на пътеписи, който цялостен живот кръстосва земното кълбо в търсене на истории и хора, вдъхващи живот на местата, които назовават собствен дом.
Публикува първите си романи в края на 60-те години на 20 в. и става знаменит след издаването на брилянтния пътепис „ Големият влаков базар ”, в който разказва пътешествието си до Токио и назад. Една от последните книги на Теру - " В равнината на змиите ", към този момент е на български език.
Пол Теру и Константин Вълков
Специално за " Седмицата " по Дарик радио, Пол Теру беседва по телефона с Константин Вълковот Хавай.
Писателят показа, че когато се среща с хора, научава както нещо за тх, по този начин инещо за себе си. " Но главното, което желая да схвана, е нещо за хората, с които беседвам.Основното условие да си добър странник и да напишеш добра книга за пътешестване е да си добър слушател – слушаш историите на някого, а тези истории могат да кажат освен това за теб самия ", изясни Теру.
По думите му прииндивидуалното пътешестване откриваш доста неща за себе си. Когато си безусловно самичък,сам решаваш проблемите си, сподели писателят.
Пол Теру изясни, че има два типа книги, които чете, когато пътува. " Когато съм в друга страна и попадна в книжарница първо диря книга, която няма нищо общо със страната, в която съм. Също по този начин чета постоянно книги за хора, които са родом от страната, в която пътувам. Но единствено художествена литература – никаква политика, никаква социология. Само художествена литература, тъй като мисля, че тези книги споделят повече за мястото ", уточни той.
Пол Теру сподели още, че не завижда на други писатели, а в противен случай - възхищаваим се.
" Ако някой направи пътешестване, което е доста мъчно, това правя оценка високо. Не изпитвам злоба в оня смисъл, че скърбя, защотоаз не съм направил това пътешестване – в противен случай. В момента чета един австралийски създател – Патрик Уайт – той е печелил и Нобелова премия. Чета го с извънредно удивление. Няма злоба, а единствено цялостно удивление. Знам, че няма по какъв начин да пиша като него. Изключителен публицист ", сподели Теру.
Той показа, че харесвакниги за пътешествия, в които има нещо мъчно.
На въпроса по какъв начин намира сила и сили, писателят отговори по този начин: " Когато бях по-млад, поемах повече опасности. Сега не съм тъкмо подобен. Преди няколо години отидох до Мексико, написах книгата " В равнината на змиите ". Не бих споделил, че започнах кой знае какъв брой опасности, само че имах доста компликации – сложни моменти с полицията, бях заплашван от полицията. Освен това пътувах с моята персонална кола, и то в място, където има избрани рискове. Не търсех умишлено рискове, само че там имаше такива. Опитвам се да бъда здрав, да пребивавам здравословно. Имам предпочитание да продължа да върша това, което върша, и единственият метод е да остана здрав ".
Пол Теру призна, че не обичада чете неприятни мнения за книгите си. " Знам, че изаването на книги е просто един бизнес. Аз съм професионален публицист и нямам друга работа, това са приходите ми. Естествено, че желая да продавам повече книги, огромни тиражи и положителни ревюта. Понякога се получава, поякога – не ", сподели той.
Пол Теру изясни и по какъв начин човек може да се научи да бъде по-добър в диалозите.
" Най-добрият метод е да слушаш. Да намерите общ език, когато разберете, че най-съществен е този, с който говорите. Той има историята, той таи тази история, която евентуално нито един път не е разказвал преди. Трябва да накарате индивида да ви се довери. Аз не употребявам диктофон, даже нямам химикалка, с цел да си протоколирам. Просто си приказвам с индивида, не го интервюирам.Най-важното е да се интересувате откровено от този човек ", изясни писателят.
По думите му обстановката, която би била допустимо най-хубава за един пътуващ публицист, е да срещне елементарни хора, които живеят в невероятни времена.
" Да кажем, че сте в Украйна сега. Само в случай че се срещнете с хората, които са бомбардирани от Русия, ще видите какъв брой смели са те, какъв брой целеустремени, ще разберете страховете им, компликациите ".
Запитан дали младите писатели са жертва на прекомерна политическа уместност, Пол Теру отговори по този начин: " Да, 100%. Втората или третата глава от книгата ми за американския юг е отдадена на думата " чернокож ". Да сте попадали на друга книга, в която има цяла глава за думата чернокож? Знаете ли, че във всички мнения, всички ревюта, които бяха оповестени за книгата, единствено в едно се загатна тази глава, тъй като тематиката е неразрешена и това е допустимо най-силно политически некоректното нещо, което мога да направя. Все отново аз пътувах в една част от моята страна, където безусловно всеки употребява тази дума. Би било неуместно да я пренебрегвам, в случай че не бях писал за това, щеше да е неточно ".
" Ние живеем във времена, в които книгите се не разрешават. Когато една книга е неразрешена, един човек си споделя " желая да я прочета, за какво е неразрешена? ". Младите обаче не се опасяват, учителите се опасяват ", добави Теру
Според него един публицист би трябвало да е дебелокож и да може да понася рецензия, тъй като " осевен в случай че не сте сполучлив и не вършиме пари, хората не ви обръщат внимание ".
" Добре е да си дебелокож. Писателската специалност не може да се съпостави с нищо. Писателите са невротични, шизофренични, губят баланс елементарно. Ако пишете всеки ден, в действителност нямате различен живот, доста е мъчно да поддържате другарства ", изясни писателят.
" Писането е моят метод да разбирам живота и света, в който пребивавам. Не толкоз да оставам самичък. Да, аз пиша самичък. Сам съм, само че за какво пиша? Защото желая да схвана кой съм и какво става в близост – какво става по света. Това има смисъл за живота ми ", сподели още Пол Теру.
Публикува първите си романи в края на 60-те години на 20 в. и става знаменит след издаването на брилянтния пътепис „ Големият влаков базар ”, в който разказва пътешествието си до Токио и назад. Една от последните книги на Теру - " В равнината на змиите ", към този момент е на български език.
Пол Теру и Константин Вълков Специално за " Седмицата " по Дарик радио, Пол Теру беседва по телефона с Константин Вълковот Хавай.
Писателят показа, че когато се среща с хора, научава както нещо за тх, по този начин инещо за себе си. " Но главното, което желая да схвана, е нещо за хората, с които беседвам.Основното условие да си добър странник и да напишеш добра книга за пътешестване е да си добър слушател – слушаш историите на някого, а тези истории могат да кажат освен това за теб самия ", изясни Теру.
По думите му прииндивидуалното пътешестване откриваш доста неща за себе си. Когато си безусловно самичък,сам решаваш проблемите си, сподели писателят.
Пол Теру изясни, че има два типа книги, които чете, когато пътува. " Когато съм в друга страна и попадна в книжарница първо диря книга, която няма нищо общо със страната, в която съм. Също по този начин чета постоянно книги за хора, които са родом от страната, в която пътувам. Но единствено художествена литература – никаква политика, никаква социология. Само художествена литература, тъй като мисля, че тези книги споделят повече за мястото ", уточни той.
Пол Теру сподели още, че не завижда на други писатели, а в противен случай - възхищаваим се.
" Ако някой направи пътешестване, което е доста мъчно, това правя оценка високо. Не изпитвам злоба в оня смисъл, че скърбя, защотоаз не съм направил това пътешестване – в противен случай. В момента чета един австралийски създател – Патрик Уайт – той е печелил и Нобелова премия. Чета го с извънредно удивление. Няма злоба, а единствено цялостно удивление. Знам, че няма по какъв начин да пиша като него. Изключителен публицист ", сподели Теру.
Той показа, че харесвакниги за пътешествия, в които има нещо мъчно.
На въпроса по какъв начин намира сила и сили, писателят отговори по този начин: " Когато бях по-млад, поемах повече опасности. Сега не съм тъкмо подобен. Преди няколо години отидох до Мексико, написах книгата " В равнината на змиите ". Не бих споделил, че започнах кой знае какъв брой опасности, само че имах доста компликации – сложни моменти с полицията, бях заплашван от полицията. Освен това пътувах с моята персонална кола, и то в място, където има избрани рискове. Не търсех умишлено рискове, само че там имаше такива. Опитвам се да бъда здрав, да пребивавам здравословно. Имам предпочитание да продължа да върша това, което върша, и единственият метод е да остана здрав ".
Пол Теру призна, че не обичада чете неприятни мнения за книгите си. " Знам, че изаването на книги е просто един бизнес. Аз съм професионален публицист и нямам друга работа, това са приходите ми. Естествено, че желая да продавам повече книги, огромни тиражи и положителни ревюта. Понякога се получава, поякога – не ", сподели той.
Пол Теру изясни и по какъв начин човек може да се научи да бъде по-добър в диалозите.
" Най-добрият метод е да слушаш. Да намерите общ език, когато разберете, че най-съществен е този, с който говорите. Той има историята, той таи тази история, която евентуално нито един път не е разказвал преди. Трябва да накарате индивида да ви се довери. Аз не употребявам диктофон, даже нямам химикалка, с цел да си протоколирам. Просто си приказвам с индивида, не го интервюирам.Най-важното е да се интересувате откровено от този човек ", изясни писателят.
По думите му обстановката, която би била допустимо най-хубава за един пътуващ публицист, е да срещне елементарни хора, които живеят в невероятни времена.
" Да кажем, че сте в Украйна сега. Само в случай че се срещнете с хората, които са бомбардирани от Русия, ще видите какъв брой смели са те, какъв брой целеустремени, ще разберете страховете им, компликациите ".
Запитан дали младите писатели са жертва на прекомерна политическа уместност, Пол Теру отговори по този начин: " Да, 100%. Втората или третата глава от книгата ми за американския юг е отдадена на думата " чернокож ". Да сте попадали на друга книга, в която има цяла глава за думата чернокож? Знаете ли, че във всички мнения, всички ревюта, които бяха оповестени за книгата, единствено в едно се загатна тази глава, тъй като тематиката е неразрешена и това е допустимо най-силно политически некоректното нещо, което мога да направя. Все отново аз пътувах в една част от моята страна, където безусловно всеки употребява тази дума. Би било неуместно да я пренебрегвам, в случай че не бях писал за това, щеше да е неточно ".
" Ние живеем във времена, в които книгите се не разрешават. Когато една книга е неразрешена, един човек си споделя " желая да я прочета, за какво е неразрешена? ". Младите обаче не се опасяват, учителите се опасяват ", добави Теру
Според него един публицист би трябвало да е дебелокож и да може да понася рецензия, тъй като " осевен в случай че не сте сполучлив и не вършиме пари, хората не ви обръщат внимание ".
" Добре е да си дебелокож. Писателската специалност не може да се съпостави с нищо. Писателите са невротични, шизофренични, губят баланс елементарно. Ако пишете всеки ден, в действителност нямате различен живот, доста е мъчно да поддържате другарства ", изясни писателят.
" Писането е моят метод да разбирам живота и света, в който пребивавам. Не толкоз да оставам самичък. Да, аз пиша самичък. Сам съм, само че за какво пиша? Защото желая да схвана кой съм и какво става в близост – какво става по света. Това има смисъл за живота ми ", сподели още Пол Теру.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ