Кой плати сметката за фалита на КТБ
Покриването на отговорностите към депозантите след най-големия банков банкрут на този век опразни целия фонд за гарантиране на депозитите и наложи заеми за 10 години напред. Към тези близо четири милиарда лв. от фонда, необезпечените кредитори към този момент изгубиха – или следва да изгубят – най-малко още милиард от парите си .
Значителна част от тези загуби засягат данъкоплатците. Ето по какъв начин:
„ Държавният бюджет даже завоюва от банкрута на Корпоративна комерсиална банка “, разгласи предходната година един народен представител и член на изключителната комисия за следствие на аргументите за банкрута на КТБ през 2014 година
На фона на спомените за незабавно изсипаните тогава от Министерството на финансите (МФ) близо 2 милиарда лв. заем за незабавно попълване на фонда за гарантиране на депозитите това изявление прозвуча леко шокиращо, само че механически е изцяло правилно (отпуснатият заем от МФ е с рента 2.95%, което прави лихви от над 100 млн. лв. за първите две години). Кой обаче в действителност заплати сметката с доста нули за банкрутиралата банка и нейните потвърдено неприятни заеми към свързани компании и спонсорски схеми за десетки и стотици милиони? Четири години по-късно, импортираното от прокуратурата обвиняване за източването на банката (500 тома и над 15 хиляди страници), както и досегашните резултати от дейностите на синдиците по-ясно демонстрират картинката в числа.
ГОЛЯМОТО ПЛАЩАНЕ
Първата незабавна сметка за погашение – тази на обезпечените до 196 хиляди лв. депозити на стойност общо към 3.7 млрд лв. – не се оказа по силите на Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ). Това наложи незабавен заем от 1.7 млрд лв. от държавния бюджет, който едвам не вкара България в процедура по свръхдефицит и наказания от Европейската комисия през 2015 година. С този заем ФГВБ съумя да изплати със забавяне дължимите обезпечени депозити на над 110 хиляди инвеститори в КТБ на фона на техните възходящи митинги и закани от правосъдни искове.
Ако се задържи сегашният ритъм на струпване на премийни вноски във ФГВБ (около 230–250 милиона лв. на година, които идват като дял от всички влогове в български банки), възобновяване на активите на фонда на равнищата от 2014 година ще се случи някъде към 2028 година, а едвам някъде след 2037 година ще може да се каже, че основаният депозитен механизъм за отбрана е подготвен да посрещне нов банкрут на банка с размерите на КТБ без спомагателна капитализация. Тази сметка дава явен отговор на въпроса подготвена ли е сега банковата система да понесе нов потрес от незабавно заплащане на сходна сума за обезпечените 196 хиляди лв. депозити – късият отговор е „ не “.
КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ С ОПРАЗНЕНИЯ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД?
Проблемът, в действителност проблемите са най-малко два. И не са дребни. Първият е, че този фонд в никакъв случай не е бил замислян като механизъм за погашение на загуби от източени от притежателите си банки, работещи със средства на инвеститори, а с цел да подсигурява парите на вложителите, като ги защищава от систематични и външни опасности. Вторият проблем в опразнения ФГВБ е неналичието на правдивост – всички депозанти в България заплащат пари за гаранционен фонд, от които се възползва единствено една част от тях, тези в КТБ.
След банкрута на КТБ и законовите промени по отношение на банковата активност българските банки към този момент заплащат още един „ налог “ върху активността си. Това са вноските в основания през 2015 година Фонд за преструктуриране на банките (ФПБ). За разлика от вноските във ФГВБ – закрепени като 0.5% от влоговата база и плащани всяка година – новият фонд е целеви до реализиране на 2% от обезпечените депозити.
ТИХИТЕ ПЛАТЦИ – НЕГАРАНТИРАНИТЕ ДЕПОЗАНТИ В КТБ
Покрай опустошаването на насъбраните запаси във ФГВБ, по-малко внимание се обърна на другите платци на сметката от грандиозния банков банкрут. Това са притежателите на негарантирани депозити в КТБ, т.е. тези с депозити, по-големи от 196 хиляди лв., които няма да бъдат изплатени, а ще се впишат на опашката на кредиторите на КТБ. Въпреки че ресурсът тук е главно частен, сметката още веднъж включва и обществени средства, освен това не малко. Ето по какъв начин:
По данни на ФГВБ негарантираните депозити в КТБ са на стойност 978 856 000 лв.. Важно: Тук не се включват „ избавените “ посредством цесии и прихващания депозити на стойност към 800 милиона лв., притежателите на които са прежалили сред 40 и 70% от цената им в името на това да получат някакви пари в този момент, вместо да чакат синдиците да осребрят активите на банката. В листата с хиляди депозанти, очакващи някакво връщане на депозитите си от масата на несъстоятелността на КТБ, най-големи вземания (след ФГВБ) имат най-вече общински и държавни предприятия. Т.е. тази сметка е непосредствено на името на данъкоплатците.
Начело на листата с 90 млн. лв. вземания е „ Топлофикация София “ ЕАД, която сама по себе си е губещо общинско сдружение. Обяснението на управлението за подадените големи средства в КТБ беше, че там са и сметките на нейни съществени контрагенти като Националната електрическа компания (също в листата с 15 милиона лв. вземане) и „ Булгаргаз “ (с 12 милиона лв. взимане, което обаче не е било почетено от синдиците и се оспорва в съда).
При оповестяване на листата с осъществените цесии и прихващания при започване на 2016 година стана ясно, че доста от държавните и общински компании въпреки всичко са избрали цесия против това да изчакат осребряването. Държавни сдружения като „ Български енергиен холдинг “, „ Булгаргаз “, БДЖ – товарни транспорти, Мини „ Марица-изток “, Инфраструктурна компания са създали цесии за общо към 100 милиона лв. вземания, против които са получили необявена стойност от вземането, загубите от които остават за лична сметка. Дали тези компании са се дали прошка с 50 или повече % от цената на депозитите си в КТБ, не е ясно, единствено едно е ясно – за печелившите сдружения това значи по-малко дял за страната, а за губещите – още по-голяма загуба. Т.е. най-после сметката още веднъж отива при данъкоплатците.
ЩЕ ПОЛУЧАТ ЛИ НЕЩО НЯКОГА?
Собствениците на негарантирани депозити в листата на кредиторите на КТБ към този момент не са получили нито стотинка назад. Първата сметка за връщане на средства на кредиторите от 570 милиона лв. е оповестена от синдиците още предходната година, само че се апелира и изчаква правосъдните каузи по обжалване на някои от вземанията. След приключването по закон следва да бъдат изплатени предпочитано някои обезпечени вземания (кредитори от по-висок клас), с което сумата за систематизиране ще падне до към 10% от общия размер на вземанията, който е 4.7 млрд лв.. Натрупаната сума за първо заплащане, по думите на самите синдици, е главно от налични суми към затварянето на банката и много по-малко от осребряване на активите. Общата сума на активите на КТБ, в миналото оценена в балансите на близо седем милиарда лв., към датата на оповестяване на банката в неплатежоспособност през 2015 година е към този момент едвам 1.4 млрд лв.. Над пет и половина милиарда лв. са оповестени с нулева стойност заради пропуски при учредяването или напряко несъществуващи. Синдиците оповестиха, че са завели над 1100 производства, само че предизвестяват, че процесът е дълъг и с незнаен край. Засега всичко е зациклило на стадий първи лист за систематизиране, а за втори даже още не се приказва. Очакванията на всички са, че подобен лист ще има, само че поради скоростта на работа той ще отнеме още веднъж няколко години, а сумата по него е цялостна неопределеност. На фона на затихналата тематика и слабото медийно внимание към дейностите на синдиците, част от които противоречиви и очевидно изборни, всички упования за повече от 20% заплащане към кредиторите наподобяват като неоснователен оптимизъм.
От 500-те тома по обвиняването против притежателя на банкрутиралата КТБ Цветан Василев и още 17 упрекнати лица излиза наяве едно – банката е функционирала на пръв взор като естествена банка. Тя е привличала депозити на жители и компании и официално е спазвала условията на закона тези средства да бъдат раздавани против обезпечения, което пък е давало учредения на Българска народна банка да завършва годишните си одити с минимални забележки. Тези обезпечения обаче, както е открила и прокуратурата, постоянно са били раздути и фиктивни, а документите по заемите – изчезнала. Видно и от приложени по делото и обвиняването документи, към 70% от кредитния портфейл от 5 милиарда лв. (или към 3.5 милиарда лева.) са били част от „ компанията “, т.е. персоналният „ капиталов портфейл “ на притежателя Цветан Василев, прикрит зад комплицирана скица от български и задгранични юридически лица. Всичко това – под формалния контрол на Българска народна банка и, макар многочислените медийни следствия, без никаква инспекция на получаваните сигнали.
АКТИВ СТАТУТ
ТБ „ Виктория “ Продадена на Инвестбанк против обвързване за погасяване на заем от КТБ към банката
за към 85 млн. лева плюс лихви. Според синдиците продажбата подсигурява и облага от
около 2.8 млн. лева
Сграда на
пл. „ Гарибалди “
в София След правосъдно произвеждане е възобновена в активите на КТБ, решението се апелира пред Върховен касационен съд.
Сграда на
бул. „ Цар Борис III “
в София Вече е благосъстоятелност на италианския предприемач Едоардо Миролио след прекачване на вземания
от кредитори на КТБ и покупко-продажби с незнайна стойност от българска банка, пред която са били
заложени елементи от постройката.
Акции от капитала
на БТК Синдиците оповестиха искове и поръчителство със запор на взимане и акции от БТК на стойност
125 млн. евро, само че по неофициална информация запорът е вдигнат. Официална информация от КТБ
(н) по въпроса няма.
„ Дунарит “ АД Задължения, погасени с прихващания, които се оспорват от синдиците. Съдебни каузи и
оспорване на решение на Комисия за защита на конкуренцията за влизане на нов притежател.
„ Авионамс “ АД Закупен от Държавната консолидационна компания пакет от 99.7% против 29 млн. лв..
„ Техномаркет “ АД Иск в Софийски градски съд против дейности по нарастване на капитала на притежателя в ущърб на банката в
интервала септември–декември 2014 година (за чието проспиване синдиците трансферират отговорност
към квесторите). От 69 млн. лв. заеми към сдружението и неговия притежател сега,
след цесии и прехвърляния, КТБ(н) е благосъстоятелност на акции, които са едвам 15% от капитала и
няма интерес към предлагането им на търг.
Вземане от КТБ, млн. лева
Фонд за гарантиране на влоговете в банки 3700
Топлофикация София ЕАД 90,2
Дунарит АД 84,1
Булгартрансгаз ЕАД 60,3
НУРТС България АД 46,7
Кремиковци АД
(в несъстоятелност) 28,9
Летище София ЕАД 28,6
Мини Марица Изток ЕАД 18,1
Национална електрическа компания ЕАД 15
Български енергиен холдинг ЕАД 14,7
ИЗТОЧНИЦИ
Данни: Фонд за гарантиране на влоговете в България
https://goo.gl/RGyDhV
https://goo.gl/eZKku8
https://goo.gl/XeRYMp
Прогнозата е от екстраполация и при отрицателен сюжет за растежа на Брутният вътрешен продукт и влоговете в банковата система периодите може да са и по-дълги – б.а.
https://goo.gl/S4u5qv
https://goo.gl/5tdt4i
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Значителна част от тези загуби засягат данъкоплатците. Ето по какъв начин:
„ Държавният бюджет даже завоюва от банкрута на Корпоративна комерсиална банка “, разгласи предходната година един народен представител и член на изключителната комисия за следствие на аргументите за банкрута на КТБ през 2014 година
На фона на спомените за незабавно изсипаните тогава от Министерството на финансите (МФ) близо 2 милиарда лв. заем за незабавно попълване на фонда за гарантиране на депозитите това изявление прозвуча леко шокиращо, само че механически е изцяло правилно (отпуснатият заем от МФ е с рента 2.95%, което прави лихви от над 100 млн. лв. за първите две години). Кой обаче в действителност заплати сметката с доста нули за банкрутиралата банка и нейните потвърдено неприятни заеми към свързани компании и спонсорски схеми за десетки и стотици милиони? Четири години по-късно, импортираното от прокуратурата обвиняване за източването на банката (500 тома и над 15 хиляди страници), както и досегашните резултати от дейностите на синдиците по-ясно демонстрират картинката в числа.
ГОЛЯМОТО ПЛАЩАНЕ
Първата незабавна сметка за погашение – тази на обезпечените до 196 хиляди лв. депозити на стойност общо към 3.7 млрд лв. – не се оказа по силите на Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ). Това наложи незабавен заем от 1.7 млрд лв. от държавния бюджет, който едвам не вкара България в процедура по свръхдефицит и наказания от Европейската комисия през 2015 година. С този заем ФГВБ съумя да изплати със забавяне дължимите обезпечени депозити на над 110 хиляди инвеститори в КТБ на фона на техните възходящи митинги и закани от правосъдни искове.
Ако се задържи сегашният ритъм на струпване на премийни вноски във ФГВБ (около 230–250 милиона лв. на година, които идват като дял от всички влогове в български банки), възобновяване на активите на фонда на равнищата от 2014 година ще се случи някъде към 2028 година, а едвам някъде след 2037 година ще може да се каже, че основаният депозитен механизъм за отбрана е подготвен да посрещне нов банкрут на банка с размерите на КТБ без спомагателна капитализация. Тази сметка дава явен отговор на въпроса подготвена ли е сега банковата система да понесе нов потрес от незабавно заплащане на сходна сума за обезпечените 196 хиляди лв. депозити – късият отговор е „ не “.
КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ С ОПРАЗНЕНИЯ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД?
Проблемът, в действителност проблемите са най-малко два. И не са дребни. Първият е, че този фонд в никакъв случай не е бил замислян като механизъм за погашение на загуби от източени от притежателите си банки, работещи със средства на инвеститори, а с цел да подсигурява парите на вложителите, като ги защищава от систематични и външни опасности. Вторият проблем в опразнения ФГВБ е неналичието на правдивост – всички депозанти в България заплащат пари за гаранционен фонд, от които се възползва единствено една част от тях, тези в КТБ.
След банкрута на КТБ и законовите промени по отношение на банковата активност българските банки към този момент заплащат още един „ налог “ върху активността си. Това са вноските в основания през 2015 година Фонд за преструктуриране на банките (ФПБ). За разлика от вноските във ФГВБ – закрепени като 0.5% от влоговата база и плащани всяка година – новият фонд е целеви до реализиране на 2% от обезпечените депозити.
ТИХИТЕ ПЛАТЦИ – НЕГАРАНТИРАНИТЕ ДЕПОЗАНТИ В КТБ
Покрай опустошаването на насъбраните запаси във ФГВБ, по-малко внимание се обърна на другите платци на сметката от грандиозния банков банкрут. Това са притежателите на негарантирани депозити в КТБ, т.е. тези с депозити, по-големи от 196 хиляди лв., които няма да бъдат изплатени, а ще се впишат на опашката на кредиторите на КТБ. Въпреки че ресурсът тук е главно частен, сметката още веднъж включва и обществени средства, освен това не малко. Ето по какъв начин:
По данни на ФГВБ негарантираните депозити в КТБ са на стойност 978 856 000 лв.. Важно: Тук не се включват „ избавените “ посредством цесии и прихващания депозити на стойност към 800 милиона лв., притежателите на които са прежалили сред 40 и 70% от цената им в името на това да получат някакви пари в този момент, вместо да чакат синдиците да осребрят активите на банката. В листата с хиляди депозанти, очакващи някакво връщане на депозитите си от масата на несъстоятелността на КТБ, най-големи вземания (след ФГВБ) имат най-вече общински и държавни предприятия. Т.е. тази сметка е непосредствено на името на данъкоплатците.
Начело на листата с 90 млн. лв. вземания е „ Топлофикация София “ ЕАД, която сама по себе си е губещо общинско сдружение. Обяснението на управлението за подадените големи средства в КТБ беше, че там са и сметките на нейни съществени контрагенти като Националната електрическа компания (също в листата с 15 милиона лв. вземане) и „ Булгаргаз “ (с 12 милиона лв. взимане, което обаче не е било почетено от синдиците и се оспорва в съда).
При оповестяване на листата с осъществените цесии и прихващания при започване на 2016 година стана ясно, че доста от държавните и общински компании въпреки всичко са избрали цесия против това да изчакат осребряването. Държавни сдружения като „ Български енергиен холдинг “, „ Булгаргаз “, БДЖ – товарни транспорти, Мини „ Марица-изток “, Инфраструктурна компания са създали цесии за общо към 100 милиона лв. вземания, против които са получили необявена стойност от вземането, загубите от които остават за лична сметка. Дали тези компании са се дали прошка с 50 или повече % от цената на депозитите си в КТБ, не е ясно, единствено едно е ясно – за печелившите сдружения това значи по-малко дял за страната, а за губещите – още по-голяма загуба. Т.е. най-после сметката още веднъж отива при данъкоплатците.
ЩЕ ПОЛУЧАТ ЛИ НЕЩО НЯКОГА?
Собствениците на негарантирани депозити в листата на кредиторите на КТБ към този момент не са получили нито стотинка назад. Първата сметка за връщане на средства на кредиторите от 570 милиона лв. е оповестена от синдиците още предходната година, само че се апелира и изчаква правосъдните каузи по обжалване на някои от вземанията. След приключването по закон следва да бъдат изплатени предпочитано някои обезпечени вземания (кредитори от по-висок клас), с което сумата за систематизиране ще падне до към 10% от общия размер на вземанията, който е 4.7 млрд лв.. Натрупаната сума за първо заплащане, по думите на самите синдици, е главно от налични суми към затварянето на банката и много по-малко от осребряване на активите. Общата сума на активите на КТБ, в миналото оценена в балансите на близо седем милиарда лв., към датата на оповестяване на банката в неплатежоспособност през 2015 година е към този момент едвам 1.4 млрд лв.. Над пет и половина милиарда лв. са оповестени с нулева стойност заради пропуски при учредяването или напряко несъществуващи. Синдиците оповестиха, че са завели над 1100 производства, само че предизвестяват, че процесът е дълъг и с незнаен край. Засега всичко е зациклило на стадий първи лист за систематизиране, а за втори даже още не се приказва. Очакванията на всички са, че подобен лист ще има, само че поради скоростта на работа той ще отнеме още веднъж няколко години, а сумата по него е цялостна неопределеност. На фона на затихналата тематика и слабото медийно внимание към дейностите на синдиците, част от които противоречиви и очевидно изборни, всички упования за повече от 20% заплащане към кредиторите наподобяват като неоснователен оптимизъм.
От 500-те тома по обвиняването против притежателя на банкрутиралата КТБ Цветан Василев и още 17 упрекнати лица излиза наяве едно – банката е функционирала на пръв взор като естествена банка. Тя е привличала депозити на жители и компании и официално е спазвала условията на закона тези средства да бъдат раздавани против обезпечения, което пък е давало учредения на Българска народна банка да завършва годишните си одити с минимални забележки. Тези обезпечения обаче, както е открила и прокуратурата, постоянно са били раздути и фиктивни, а документите по заемите – изчезнала. Видно и от приложени по делото и обвиняването документи, към 70% от кредитния портфейл от 5 милиарда лв. (или към 3.5 милиарда лева.) са били част от „ компанията “, т.е. персоналният „ капиталов портфейл “ на притежателя Цветан Василев, прикрит зад комплицирана скица от български и задгранични юридически лица. Всичко това – под формалния контрол на Българска народна банка и, макар многочислените медийни следствия, без никаква инспекция на получаваните сигнали.
АКТИВ СТАТУТ
ТБ „ Виктория “ Продадена на Инвестбанк против обвързване за погасяване на заем от КТБ към банката
за към 85 млн. лева плюс лихви. Според синдиците продажбата подсигурява и облага от
около 2.8 млн. лева
Сграда на
пл. „ Гарибалди “
в София След правосъдно произвеждане е възобновена в активите на КТБ, решението се апелира пред Върховен касационен съд.
Сграда на
бул. „ Цар Борис III “
в София Вече е благосъстоятелност на италианския предприемач Едоардо Миролио след прекачване на вземания
от кредитори на КТБ и покупко-продажби с незнайна стойност от българска банка, пред която са били
заложени елементи от постройката.
Акции от капитала
на БТК Синдиците оповестиха искове и поръчителство със запор на взимане и акции от БТК на стойност
125 млн. евро, само че по неофициална информация запорът е вдигнат. Официална информация от КТБ
(н) по въпроса няма.
„ Дунарит “ АД Задължения, погасени с прихващания, които се оспорват от синдиците. Съдебни каузи и
оспорване на решение на Комисия за защита на конкуренцията за влизане на нов притежател.
„ Авионамс “ АД Закупен от Държавната консолидационна компания пакет от 99.7% против 29 млн. лв..
„ Техномаркет “ АД Иск в Софийски градски съд против дейности по нарастване на капитала на притежателя в ущърб на банката в
интервала септември–декември 2014 година (за чието проспиване синдиците трансферират отговорност
към квесторите). От 69 млн. лв. заеми към сдружението и неговия притежател сега,
след цесии и прехвърляния, КТБ(н) е благосъстоятелност на акции, които са едвам 15% от капитала и
няма интерес към предлагането им на търг.
Вземане от КТБ, млн. лева
Фонд за гарантиране на влоговете в банки 3700
Топлофикация София ЕАД 90,2
Дунарит АД 84,1
Булгартрансгаз ЕАД 60,3
НУРТС България АД 46,7
Кремиковци АД
(в несъстоятелност) 28,9
Летище София ЕАД 28,6
Мини Марица Изток ЕАД 18,1
Национална електрическа компания ЕАД 15
Български енергиен холдинг ЕАД 14,7
ИЗТОЧНИЦИ
Данни: Фонд за гарантиране на влоговете в България
https://goo.gl/RGyDhV
https://goo.gl/eZKku8
https://goo.gl/XeRYMp
Прогнозата е от екстраполация и при отрицателен сюжет за растежа на Брутният вътрешен продукт и влоговете в банковата система периодите може да са и по-дълги – б.а.
https://goo.gl/S4u5qv
https://goo.gl/5tdt4i
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ