Венецианската комисия срещу недосегаемия главен прокурор
Покрай вълненията към избора на основен прокурор през последните седмици, беше подминато едно друго значимо събитие, обвързвано със статута на българския обвинител №1. На 7 и 8 ноември в София беше на посещаване делегация на Венецианската комисия към Съвета на Европа, натоварена да направи оценка по какъв начин българските управляващи извършват уговорката си да основат законови гаранции за без значение следствие на основния прокурор. Поради конфиденциалността на срещите, а и заради нежеланието на българските управляващи да приказват по тематиката, което предопределя и незаинтересоваността на обслужващите медии, тя остана настрана от публичното внимание. Въпреки, че експертната общественост направи всичко допустимо да заостри вниманието върху казуса за всесилния и безотговорен основен прокурор в български условия.
Най-важният проблем към фигурата на основния прокурор е цялостната му безконтролност
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тези, които са наблюдавали чуването на Иван Гешев за основен прокурор на 24 октомври, са забелязали, че един въпрос непроменяемо се повтаряше във всички запитвания, заложени от съществени професионални и неправителствени организации, които участваха в процедурата ангажирано, а не служебно-церемониално. Този въпрос бе за ограниченията по осъществяването на решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург по делото " Колеви против България ", в което за първи път публично институции на Съвета на Европа установяваха, че българският основен прокурор е на практика безотговорен. Дори при многочислени обществени обвинявания в тежки закононарушения като ликвидиране и опит за ликвидиране, манипулиране на каузи, тормоз над подчинени, противозаконни нареждания да се скалъпват каузи за рекет и ред други сходни, без значение следствие на тези обвинявания не е било осъществено поради йерархичната конструкция на прокуратурата, където всички са подчинени и подвластни от основния прокурор, а той има голяма власт, установи Европейски съд по правата на човека.
" Ако приемем, че всички изложени изказвания за основния прокурор са правилни, а в същото време той е бил в положение да избегне наказателно гонене, мисля, че прочитането на това решение ще е шокиращо, изключително за външен наблюдаващ ". Това съобщи през юни т.г. в София Клер Ови, заместител шеф на Отдела за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека при Съвета на Европа. И добави: Още по-поразително e, че близо 10 години след оповестението на решението към момента няма позволение на казуса. (Пълния текст на решението по делото " Колеви " в превод на български е оповестен на уеб страницата на Министерството на правораздаването.)
Действително 10 години след постановяване на това решение българските управляващи не започнаха каквото и да е деяние за неговото осъществяване – даже и най-безообидното. И разумно, през февруари т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който е органът, следящ за осъществяването на решенията на Съда в Страсбург одобри особено позиция по този въпрос. Съветът на Европа сложи на страната ни период до 1 октомври да даде информация за подхванати ограничения.
Това изяснява за какво, още откакто пое поста през април, Кирилов разгласи за приоритет промени в закона, само че не за основаване на ефикасни гаранции за надзор и отчетност на основния прокурор, а за общ механизъм за следствие и премахване от служба на " тримата огромни " в правосъдната власт - основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища. Кирилов се стимулира, че такова било условието на европейските институции, само че това не е правилно – и Съветът на Европа, и Европейската комисия в мониторинговите си отчети слагат въпрос само за основния прокурор заради неговото характерно място на върха на прокурорската пирамида, която пък има монопол върху следствието в България. Така или другояче, Кирилов стартира един законопроект, съгласно който следствие против основния прокурор или някой от ръководителите на висшите съдилища може да стартира единствено след категорично позволение на Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС), което на процедура значи, че за тези три фигури се основава нов имунитет против наказателно гонене. Висш съдебен съвет може да бъде сезиран от трима души от съответната гилдия на съвета – от прокурорската за основния прокурор и от съдийската - за двамата висши съдии, като решението се взема с болшинство от 2/3 от пленарния състав на съвета. В рамките на тази процедура може да се изиска и отстраняването от служба на всеки от тримата. Разрешението за започване на наказателно гонене и за краткотрайното премахване от служба може да се апелира пред петчленен състав от Върховния административен съд. Разследването се прави от прокуратурата, т.е.е още веднъж под егидата на основния прокурор.
След като този законопроект срещна рецензиите на експертната общественост, министър Кирилов разгласи, че ще сезира Конституционен съд с пояснение за вероятните решения. Но пък означи, че е запазен да пита Венецианската комисия, тъй като имал подозрения, че тя ще му предложи румънския вид за обособен антикорупционен прокурор (кошмарният образец за българските ръководещи с Лаура Кьовеши).
В последна сметка Данаил Кирилов не сезира Конституционен съд, а церемониално подписа писмо до Венецианската комисия с искане за оценка, като за задачата свика европейските посланици за очевидци на подписа му. Резултатът е визитата на делегацията на комисията.
На 24 септември министър Данаил Кирилов предложения посланиците на страните от Европейски Съюз в Министреството на правораздаването, с цел да подпише пред тях писмото до Венецианската комисия с искане на мнение по законопроекта за отговорността на " тримата огромни ". След което направи протоколна фотография с тях на парадното стълбище на министерството.
[Министерство на правосъдието]
Българските управляващи още веднъж дават обещание
И тук идва оптимистичния миг. При срещите си с делегацията на 7 и 8 ноември и министър председателят Борисов, и Данаил Кирилов обявиха пред специалистите от Венецианската комисия, че България напълно ще се съобрази със мнението ѝ. " Становището на Венецианската комисия по законопроекта е извънредно значимо за България и нашето държавно управление ще се съобрази с него ". Това е декларирал министър председателят Бойко Борисов пред представителите на Венецианската комисия, оповестиха от държавния пресцентър. От своя страна и правосъдният министър Данаил Кирилов също е уверил делегацията " в решимостта на българското държавно управление да се съобрази със препоръките и насоките на Венецианската комисия по тематиката ".
А при започване на декември т.г. ще се организира пленарната сесия на Венецианската комисия, където министър Кирилов персонално ще се яви, с цел да пази своя законопроект. Задачата му няма да е лесна, тъй като планът фрапантно се разминава със мнението на Венецианската комисия от 2017 година - за нужните нормативни гаранции за дейно следствие на основния прокурор. (Затова и експертната общественост в България резервира своите запаси към обещанията на Борисов и Кирилов пред специалистите от комисията.)
Точно преди 2 години, през 2017 година Венецианската комисия разгласява доста в детайли мнение по тогавашните промени в правосъдния закон, със напълно съответни рекомендации за това какви гаранции за отчетност и отговорност на основния прокурор са нужни.
В него се споделя буквално, че би трябвало да се усили отчетността на основния прокурор, като в закона се планува процедура, позволяваща дейно и без значение следствие на данни за осъществени от него нарушавания. Прокуратурата в България не е следена от никаква друга власт в страната, само че също така – не е ясно кой може да желае отчетност на основния прокурор и този абсурд към този момент е бил отбелязван в предходни отчети на ПАСЕ, се споделя още в претекстовете на мнението. По създание основният прокурор е ваксиниран против наказателно гонене и е на практика закрепостен. Това единствено по себе си е проблематично и нарушава салдото в системата на ръководството на правосъдната власт, като във Висш съдебен съвет има най-малко петима членове (избрани от прокурорската квота), които са в някаква йерархична взаимозависимост от него. За да бъде избегнато това Венецианската комисия предлага да се сътвори опция за следствие на основния прокурор от орган или лице, което е без значение от прокуратурата и което да има потенциала за търсене и инспекция на обстоятелства. Членовете на прокуратурата във Висш съдебен съвет не би трябвало да има опция за блокиране на такова следствие.
" За да се подсигурява, че следствията на хипотетичните нарушавания от страна на основния прокурор ще са ефикасни, те би трябвало да се правят от лице или орган, самостоятелен от него. Това лице или орган би трябвало да има потенциал да организира лично определяне на обстоятелства (и да не бъде подвластни от прокуратурата при приемане на доказателства). И най-после, членовете на Висш съдебен съвет от прокуратурата не би трябвало да има блокиращата квота в процеса на сходни следствия и болшинството, належащо за внасяне на предложение за импийчмънт на основния прокурор пред президента, би трябвало да бъде понижено ", се споделя в мнението на Венецианската комисия от преди две години.
Нищо сходно няма в законопроекта на Кирилов. Вместо самостоятелен орган за следствие на основния прокурор, той предлага следствието да се прави още веднъж от прокуратурата, само че след позволение от Висш съдебен съвет, т.е. Висш съдебен съвет ще има опция да блокира такова следствие. А в същото време, отново в мнението на Венецианската комисия се споделя, че основният прокурор има задоволително власт във Висш съдебен съвет, с цел да предотврати едно сходно решение за следствието му и тази власт дори нараства след последните огромни промени в правосъдния закон във връзка на които е направено мнението. От друга страна Висш съдебен съвет няма потенциал да ревизира обстоятелства, с цел да могат членовете му да предизвикват следствие против основния прокурор. Това са задоволително причини против самия план в закона на Кирилов. По време на чуването на Иван Гешев във Висш съдебен съвет той съобщи, че напълно поддържа законопроекта, въпреки че, съгласно него, и сега няма никакви проблеми с следствието на основния прокурор и мненията в тази тенденция били пресилени. Избягна обаче да се впусне в пояснения всъщност – за какво счита по този начин и къде бъркат Съдът в Страсбург и Венецианската комисия.
" Капитал " потърси коментар по законопроекта от главните парламентарни групи, чиито представители се срещнаха с делегацията на ВК.
От тях само Крум Зарков от Българска социалистическа партия разяснява плана по всъщност – той е несполучлив и абсурден, и вместо да улесни наказателното гонене на тримата огромни, на процедура им основава имунитет против него. (Цялото изказване – в карето.) От парламентарната група на ГЕРБ предстоящо обявиха, че са изразили безапелационната си поддръжка за предложенията на Кирилов. Движение за права и свободи и " Обединени патриоти " също поддържаха законопроекта - първите абсолютно, вторите - с протоколни ангажименти, че неговата успеваемост ще стане ясна, когато той стартира да се извършва. (Вижте изказванията в карето)
Всичко това ускорява интригата с предстоящото мнение на Венецианската комисия по законопроекта и реакцията на българските управляващи. Малка е вероятността за основна смяна, макар завленията на премиера и правосъдния му министър, доколкото всички тези рекомендации и причини не са оригиналност за тях. През 2015 година министър председателят Борисов съобщи, че промяната на прокуратурата се отсрочва " за след Цацаров ", по всичко проличава, че се готви отлагането ѝ и за след Гешев. При всички запаси, обаче, ограничението на безконтролната власт на основния прокурор би нормализирало цялата политическа система, въпреки че няма метод да стане безболезнено. Крум Зарков (БСП): Законопроектът на Кирилов е несполучлив и абсурден
Като участник в срещата с Венецианската комисия показах от името на ПГ " Българска социалистическа партия за България " следното мнение: Проектът на Министерството на правораздаването е несполучлив. Той е и абсурден, доколкото си слага за цел да улесни наказателното гонене против избрани лица, само че на процедура им основава имунитет точно против такова гонене. В момента, от законова позиция, нищо не пречи на всеки прокурор, при съществуването на задоволително данни, да образува произвеждане против основния прокурор или ръководителите на висшите съдилища. Сега се предлага това да е допустимо единствено след авансово позволение от Висш съдебен съвет.
Всъщност с плануваните специфични правила започването на следствието ще е по-трудно, а успеваемостта му с нищо няма да се усъвършенства. По-трудно - тъй като ще има още една процедура, каквато сега не съществува. Но не по-ефективно, защото тази процедура изобщо не касае огромния въпрос за евентуалната интервенция на основния прокурор в вероятно следствие против него.
Абсурдно е също непрестанно да се приказва за въздействия върху Висш съдебен съвет и точно там да се реалокира отговорността за преценка на съществуването на учредения за започване на следствие. Това дефинитивно ще извади въпроса от сферата на наказателното правосъдие с неговите доказателствени стандарти и механизми.
В законопроекта въпреки всичко е намерила място и концепцията за правосъден надзор върху отводите на прокуратурата за формиране на досъдебно произвеждане. Това е тематика, по която работим и в ПГ на Българска социалистическа партия за България и която ще предложим скоро на вниманието на Народното събрание. Именно такова деяние би могло доста да усъвършенства гаранциите, че всеки сигнал, против който и да било, включително против основния прокурор, ще бъде съществено и обективно разследван. Християн Митев ( " Обединени патриоти " ): Идеята е добра, само че до каква степен е ефикасна ще се разбере като стартира да се извършва
Идеята за този законопроект е кардинално добра и от дълго време в правната общественост се приказва, че би трябвало да има очакван механизъм, по който да се осъществя наказателната отговорност на основния прокурор и на ръководителите на висшите съдилища, доколкото конституцията слага на равна основа и тримата. Доколко механизмът, очакван в законопроекта, ще сработи, можем да кажем едвам когато той вероятно стартира да бъде изпълняван. Хамид Хамид (ДПС): Предлага се добра уредба
От името на нашата парламентарна група заявих пред задачата на Венецианската комисия, че законопоректът е добър и детайлизиран. От една страна дава гаранции за самостоятелната правосъдна система посредством квалифицираното болшинство за взимане на единодушие от Висш съдебен съвет, послеи пред разширените сформира на съда при обжалване на тези решения, тъй че е открит нужният баланс. Има гаранции и за следствие, и против корист - да не се трансформира това в средство за разпра.
В правенето на обявата участваха и Велина Господинова и Деян Димитров
Най-важният проблем към фигурата на основния прокурор е цялостната му безконтролност
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тези, които са наблюдавали чуването на Иван Гешев за основен прокурор на 24 октомври, са забелязали, че един въпрос непроменяемо се повтаряше във всички запитвания, заложени от съществени професионални и неправителствени организации, които участваха в процедурата ангажирано, а не служебно-церемониално. Този въпрос бе за ограниченията по осъществяването на решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург по делото " Колеви против България ", в което за първи път публично институции на Съвета на Европа установяваха, че българският основен прокурор е на практика безотговорен. Дори при многочислени обществени обвинявания в тежки закононарушения като ликвидиране и опит за ликвидиране, манипулиране на каузи, тормоз над подчинени, противозаконни нареждания да се скалъпват каузи за рекет и ред други сходни, без значение следствие на тези обвинявания не е било осъществено поради йерархичната конструкция на прокуратурата, където всички са подчинени и подвластни от основния прокурор, а той има голяма власт, установи Европейски съд по правата на човека.
" Ако приемем, че всички изложени изказвания за основния прокурор са правилни, а в същото време той е бил в положение да избегне наказателно гонене, мисля, че прочитането на това решение ще е шокиращо, изключително за външен наблюдаващ ". Това съобщи през юни т.г. в София Клер Ови, заместител шеф на Отдела за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека при Съвета на Европа. И добави: Още по-поразително e, че близо 10 години след оповестението на решението към момента няма позволение на казуса. (Пълния текст на решението по делото " Колеви " в превод на български е оповестен на уеб страницата на Министерството на правораздаването.)
Действително 10 години след постановяване на това решение българските управляващи не започнаха каквото и да е деяние за неговото осъществяване – даже и най-безообидното. И разумно, през февруари т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който е органът, следящ за осъществяването на решенията на Съда в Страсбург одобри особено позиция по този въпрос. Съветът на Европа сложи на страната ни период до 1 октомври да даде информация за подхванати ограничения.
Това изяснява за какво, още откакто пое поста през април, Кирилов разгласи за приоритет промени в закона, само че не за основаване на ефикасни гаранции за надзор и отчетност на основния прокурор, а за общ механизъм за следствие и премахване от служба на " тримата огромни " в правосъдната власт - основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища. Кирилов се стимулира, че такова било условието на европейските институции, само че това не е правилно – и Съветът на Европа, и Европейската комисия в мониторинговите си отчети слагат въпрос само за основния прокурор заради неговото характерно място на върха на прокурорската пирамида, която пък има монопол върху следствието в България. Така или другояче, Кирилов стартира един законопроект, съгласно който следствие против основния прокурор или някой от ръководителите на висшите съдилища може да стартира единствено след категорично позволение на Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС), което на процедура значи, че за тези три фигури се основава нов имунитет против наказателно гонене. Висш съдебен съвет може да бъде сезиран от трима души от съответната гилдия на съвета – от прокурорската за основния прокурор и от съдийската - за двамата висши съдии, като решението се взема с болшинство от 2/3 от пленарния състав на съвета. В рамките на тази процедура може да се изиска и отстраняването от служба на всеки от тримата. Разрешението за започване на наказателно гонене и за краткотрайното премахване от служба може да се апелира пред петчленен състав от Върховния административен съд. Разследването се прави от прокуратурата, т.е.е още веднъж под егидата на основния прокурор.
След като този законопроект срещна рецензиите на експертната общественост, министър Кирилов разгласи, че ще сезира Конституционен съд с пояснение за вероятните решения. Но пък означи, че е запазен да пита Венецианската комисия, тъй като имал подозрения, че тя ще му предложи румънския вид за обособен антикорупционен прокурор (кошмарният образец за българските ръководещи с Лаура Кьовеши).
В последна сметка Данаил Кирилов не сезира Конституционен съд, а церемониално подписа писмо до Венецианската комисия с искане за оценка, като за задачата свика европейските посланици за очевидци на подписа му. Резултатът е визитата на делегацията на комисията.
На 24 септември министър Данаил Кирилов предложения посланиците на страните от Европейски Съюз в Министреството на правораздаването, с цел да подпише пред тях писмото до Венецианската комисия с искане на мнение по законопроекта за отговорността на " тримата огромни ". След което направи протоколна фотография с тях на парадното стълбище на министерството.
[Министерство на правосъдието]
Българските управляващи още веднъж дават обещание
И тук идва оптимистичния миг. При срещите си с делегацията на 7 и 8 ноември и министър председателят Борисов, и Данаил Кирилов обявиха пред специалистите от Венецианската комисия, че България напълно ще се съобрази със мнението ѝ. " Становището на Венецианската комисия по законопроекта е извънредно значимо за България и нашето държавно управление ще се съобрази с него ". Това е декларирал министър председателят Бойко Борисов пред представителите на Венецианската комисия, оповестиха от държавния пресцентър. От своя страна и правосъдният министър Данаил Кирилов също е уверил делегацията " в решимостта на българското държавно управление да се съобрази със препоръките и насоките на Венецианската комисия по тематиката ".
А при започване на декември т.г. ще се организира пленарната сесия на Венецианската комисия, където министър Кирилов персонално ще се яви, с цел да пази своя законопроект. Задачата му няма да е лесна, тъй като планът фрапантно се разминава със мнението на Венецианската комисия от 2017 година - за нужните нормативни гаранции за дейно следствие на основния прокурор. (Затова и експертната общественост в България резервира своите запаси към обещанията на Борисов и Кирилов пред специалистите от комисията.)
Точно преди 2 години, през 2017 година Венецианската комисия разгласява доста в детайли мнение по тогавашните промени в правосъдния закон, със напълно съответни рекомендации за това какви гаранции за отчетност и отговорност на основния прокурор са нужни.
В него се споделя буквално, че би трябвало да се усили отчетността на основния прокурор, като в закона се планува процедура, позволяваща дейно и без значение следствие на данни за осъществени от него нарушавания. Прокуратурата в България не е следена от никаква друга власт в страната, само че също така – не е ясно кой може да желае отчетност на основния прокурор и този абсурд към този момент е бил отбелязван в предходни отчети на ПАСЕ, се споделя още в претекстовете на мнението. По създание основният прокурор е ваксиниран против наказателно гонене и е на практика закрепостен. Това единствено по себе си е проблематично и нарушава салдото в системата на ръководството на правосъдната власт, като във Висш съдебен съвет има най-малко петима членове (избрани от прокурорската квота), които са в някаква йерархична взаимозависимост от него. За да бъде избегнато това Венецианската комисия предлага да се сътвори опция за следствие на основния прокурор от орган или лице, което е без значение от прокуратурата и което да има потенциала за търсене и инспекция на обстоятелства. Членовете на прокуратурата във Висш съдебен съвет не би трябвало да има опция за блокиране на такова следствие.
" За да се подсигурява, че следствията на хипотетичните нарушавания от страна на основния прокурор ще са ефикасни, те би трябвало да се правят от лице или орган, самостоятелен от него. Това лице или орган би трябвало да има потенциал да организира лично определяне на обстоятелства (и да не бъде подвластни от прокуратурата при приемане на доказателства). И най-после, членовете на Висш съдебен съвет от прокуратурата не би трябвало да има блокиращата квота в процеса на сходни следствия и болшинството, належащо за внасяне на предложение за импийчмънт на основния прокурор пред президента, би трябвало да бъде понижено ", се споделя в мнението на Венецианската комисия от преди две години.
Нищо сходно няма в законопроекта на Кирилов. Вместо самостоятелен орган за следствие на основния прокурор, той предлага следствието да се прави още веднъж от прокуратурата, само че след позволение от Висш съдебен съвет, т.е. Висш съдебен съвет ще има опция да блокира такова следствие. А в същото време, отново в мнението на Венецианската комисия се споделя, че основният прокурор има задоволително власт във Висш съдебен съвет, с цел да предотврати едно сходно решение за следствието му и тази власт дори нараства след последните огромни промени в правосъдния закон във връзка на които е направено мнението. От друга страна Висш съдебен съвет няма потенциал да ревизира обстоятелства, с цел да могат членовете му да предизвикват следствие против основния прокурор. Това са задоволително причини против самия план в закона на Кирилов. По време на чуването на Иван Гешев във Висш съдебен съвет той съобщи, че напълно поддържа законопроекта, въпреки че, съгласно него, и сега няма никакви проблеми с следствието на основния прокурор и мненията в тази тенденция били пресилени. Избягна обаче да се впусне в пояснения всъщност – за какво счита по този начин и къде бъркат Съдът в Страсбург и Венецианската комисия.
" Капитал " потърси коментар по законопроекта от главните парламентарни групи, чиито представители се срещнаха с делегацията на ВК.
От тях само Крум Зарков от Българска социалистическа партия разяснява плана по всъщност – той е несполучлив и абсурден, и вместо да улесни наказателното гонене на тримата огромни, на процедура им основава имунитет против него. (Цялото изказване – в карето.) От парламентарната група на ГЕРБ предстоящо обявиха, че са изразили безапелационната си поддръжка за предложенията на Кирилов. Движение за права и свободи и " Обединени патриоти " също поддържаха законопроекта - първите абсолютно, вторите - с протоколни ангажименти, че неговата успеваемост ще стане ясна, когато той стартира да се извършва. (Вижте изказванията в карето)
Всичко това ускорява интригата с предстоящото мнение на Венецианската комисия по законопроекта и реакцията на българските управляващи. Малка е вероятността за основна смяна, макар завленията на премиера и правосъдния му министър, доколкото всички тези рекомендации и причини не са оригиналност за тях. През 2015 година министър председателят Борисов съобщи, че промяната на прокуратурата се отсрочва " за след Цацаров ", по всичко проличава, че се готви отлагането ѝ и за след Гешев. При всички запаси, обаче, ограничението на безконтролната власт на основния прокурор би нормализирало цялата политическа система, въпреки че няма метод да стане безболезнено. Крум Зарков (БСП): Законопроектът на Кирилов е несполучлив и абсурден
Като участник в срещата с Венецианската комисия показах от името на ПГ " Българска социалистическа партия за България " следното мнение: Проектът на Министерството на правораздаването е несполучлив. Той е и абсурден, доколкото си слага за цел да улесни наказателното гонене против избрани лица, само че на процедура им основава имунитет точно против такова гонене. В момента, от законова позиция, нищо не пречи на всеки прокурор, при съществуването на задоволително данни, да образува произвеждане против основния прокурор или ръководителите на висшите съдилища. Сега се предлага това да е допустимо единствено след авансово позволение от Висш съдебен съвет.
Всъщност с плануваните специфични правила започването на следствието ще е по-трудно, а успеваемостта му с нищо няма да се усъвършенства. По-трудно - тъй като ще има още една процедура, каквато сега не съществува. Но не по-ефективно, защото тази процедура изобщо не касае огромния въпрос за евентуалната интервенция на основния прокурор в вероятно следствие против него.
Абсурдно е също непрестанно да се приказва за въздействия върху Висш съдебен съвет и точно там да се реалокира отговорността за преценка на съществуването на учредения за започване на следствие. Това дефинитивно ще извади въпроса от сферата на наказателното правосъдие с неговите доказателствени стандарти и механизми.
В законопроекта въпреки всичко е намерила място и концепцията за правосъден надзор върху отводите на прокуратурата за формиране на досъдебно произвеждане. Това е тематика, по която работим и в ПГ на Българска социалистическа партия за България и която ще предложим скоро на вниманието на Народното събрание. Именно такова деяние би могло доста да усъвършенства гаранциите, че всеки сигнал, против който и да било, включително против основния прокурор, ще бъде съществено и обективно разследван. Християн Митев ( " Обединени патриоти " ): Идеята е добра, само че до каква степен е ефикасна ще се разбере като стартира да се извършва
Идеята за този законопроект е кардинално добра и от дълго време в правната общественост се приказва, че би трябвало да има очакван механизъм, по който да се осъществя наказателната отговорност на основния прокурор и на ръководителите на висшите съдилища, доколкото конституцията слага на равна основа и тримата. Доколко механизмът, очакван в законопроекта, ще сработи, можем да кажем едвам когато той вероятно стартира да бъде изпълняван. Хамид Хамид (ДПС): Предлага се добра уредба
От името на нашата парламентарна група заявих пред задачата на Венецианската комисия, че законопоректът е добър и детайлизиран. От една страна дава гаранции за самостоятелната правосъдна система посредством квалифицираното болшинство за взимане на единодушие от Висш съдебен съвет, послеи пред разширените сформира на съда при обжалване на тези решения, тъй че е открит нужният баланс. Има гаранции и за следствие, и против корист - да не се трансформира това в средство за разпра.
В правенето на обявата участваха и Велина Господинова и Деян Димитров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ