Варна се прощава с Константин Илиев – легенда на балетната сцена
Поклонението пред тленните остатъци на трагично починалия балетен актьор, хореограф и възпитател Константин Илиев ще се състои на през днешния ден, 22 април от 11:00 ч. във фоайето на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “. Погребението ще бъде от 13:00 ч. в гробищния парк на с. Тополи, напомня Moreto.net
Привлечен от балетното изкуство от ранна възраст, Константин Илиев се усъвършенства при хореографите Пенка Стойчева и фамозния тандем Галина и Стефан Йорданови, с цел да се трансформира в един от най-ярките създатели на балетната сцена във Варна. След като през 1960 година декларира огромния си гений в балетния театър " По пътя на гърма " на Кара Караев, през 1968 година той към този момент е премиерсолист на балетната натрупа при Варненската опера, на чиято сцена основава редица незабравими облици.
Печели самопризнание с основните функции в “Жизел ”, “Корсар ”, “Лешникотрошачката ”, “Шопениана ”, “Пепеляшка ”, “Хайдушка ария ”, “Изворът на Белоногата ”, " Лебедово езеро ", " Дон Кихот ", " Бахчисарайски шадраван ", “Корени ”, “Мушица – бърборица ”, “Ромео и Жулиета ”, “Чудният мандарин ”, “1001 нощ ”, ”Раймонда ”, “Един американец в Париж ”, «Ecce Homo ” и други. Една от най-забележителните функции в богатия му репертоар е Спартак в едноименния балет по музика на Арам Хачатурян, хореография Галина и Стефан Йорданови, диригент Влади Анастасов, премиера за България на 07.03.1977 година
„ Като облик Спартак ме накара доста да диря. Искам моят воин да бъде земен, да махна ореола, който мислено сме основали за него. Колебанието, грешките, слабостите не са му непознати. Бунтът, човешкият протест, битката за независимост като най-висш смисъл на живота, ето това ще го извиси и ще го трансформира в именит облик и знак за величие. Изключително комплицирана танцувална техника, гъвкавост, акробатика и физическа издръжливост. Това е в едно с психическата трудност на облика “, споделя Константин Илиев за своя воин пред Светла Трайкова в книгата „ За Варненския балет ретро “, 2018 година
Константин Илиев взе участие в над 3 000 представления, включително в балетните подиуми от оперни и оперетни спектакли, мюзикъли и балетни концерти. Отличен е с Първа премия от VІ Национален обзор на оперното и балетното изкуство в Стара Загора и Диплом на Международния балетен конкурс във Варна. Заедно със своята партньорка Екатерина Чешмеджиева гастролира с триумф в Съветския съюз, Испания, Гърция, Югославия, Румъния; взе участие в годишните зимни фестивали “Чайковски ” в Берлин; танцува в балетите «Медея» и «Тоска» в Театро Олимпико в Рим, гостува няколко пъти в Египет и Индия с балетите “Жизел ” и “Бохемски живот ”.
В края на креативния си път Константин Илиев сполучливо се изявява като хореограф-постановчик, също и в тандем с Екатерина Чешмеджиева. По хореография на Константин Илиев са построени балетните постановки “Остави ме да съм ” по музика на Менделсон, Масне, Рихард Щраус и Вагнер; “Инстинкти ” за пробно студио с съвременен балет; “Триада ” и “Жестове ”, също балетните подиуми в многочислени спектакли на Варненската опера и на Детската опера, както и обособени фрагменти за балетни концерти на НУИ “Добри Христов ”.
Освен във Варна, Константин Илиев слага балетни спектакли и в Германия, Италия и Гърция. Преподава в Балетната академия на Ренато Греко и брачната половинка му Мария Тереза дел Медико в Рим.
Константин Илиев остава в историята на Варненската опера и българското балетно изкуство със забележителната си танцова техника, атлетизма и артистистичното си майсторство, а проникновените му хореографски прочити на типичен заглавия и истинските му модерни хореографии го подреждат измежду водещите модерни балетни създатели на България.
Привлечен от балетното изкуство от ранна възраст, Константин Илиев се усъвършенства при хореографите Пенка Стойчева и фамозния тандем Галина и Стефан Йорданови, с цел да се трансформира в един от най-ярките създатели на балетната сцена във Варна. След като през 1960 година декларира огромния си гений в балетния театър " По пътя на гърма " на Кара Караев, през 1968 година той към този момент е премиерсолист на балетната натрупа при Варненската опера, на чиято сцена основава редица незабравими облици.
Печели самопризнание с основните функции в “Жизел ”, “Корсар ”, “Лешникотрошачката ”, “Шопениана ”, “Пепеляшка ”, “Хайдушка ария ”, “Изворът на Белоногата ”, " Лебедово езеро ", " Дон Кихот ", " Бахчисарайски шадраван ", “Корени ”, “Мушица – бърборица ”, “Ромео и Жулиета ”, “Чудният мандарин ”, “1001 нощ ”, ”Раймонда ”, “Един американец в Париж ”, «Ecce Homo ” и други. Една от най-забележителните функции в богатия му репертоар е Спартак в едноименния балет по музика на Арам Хачатурян, хореография Галина и Стефан Йорданови, диригент Влади Анастасов, премиера за България на 07.03.1977 година
„ Като облик Спартак ме накара доста да диря. Искам моят воин да бъде земен, да махна ореола, който мислено сме основали за него. Колебанието, грешките, слабостите не са му непознати. Бунтът, човешкият протест, битката за независимост като най-висш смисъл на живота, ето това ще го извиси и ще го трансформира в именит облик и знак за величие. Изключително комплицирана танцувална техника, гъвкавост, акробатика и физическа издръжливост. Това е в едно с психическата трудност на облика “, споделя Константин Илиев за своя воин пред Светла Трайкова в книгата „ За Варненския балет ретро “, 2018 година
Константин Илиев взе участие в над 3 000 представления, включително в балетните подиуми от оперни и оперетни спектакли, мюзикъли и балетни концерти. Отличен е с Първа премия от VІ Национален обзор на оперното и балетното изкуство в Стара Загора и Диплом на Международния балетен конкурс във Варна. Заедно със своята партньорка Екатерина Чешмеджиева гастролира с триумф в Съветския съюз, Испания, Гърция, Югославия, Румъния; взе участие в годишните зимни фестивали “Чайковски ” в Берлин; танцува в балетите «Медея» и «Тоска» в Театро Олимпико в Рим, гостува няколко пъти в Египет и Индия с балетите “Жизел ” и “Бохемски живот ”.
В края на креативния си път Константин Илиев сполучливо се изявява като хореограф-постановчик, също и в тандем с Екатерина Чешмеджиева. По хореография на Константин Илиев са построени балетните постановки “Остави ме да съм ” по музика на Менделсон, Масне, Рихард Щраус и Вагнер; “Инстинкти ” за пробно студио с съвременен балет; “Триада ” и “Жестове ”, също балетните подиуми в многочислени спектакли на Варненската опера и на Детската опера, както и обособени фрагменти за балетни концерти на НУИ “Добри Христов ”.
Освен във Варна, Константин Илиев слага балетни спектакли и в Германия, Италия и Гърция. Преподава в Балетната академия на Ренато Греко и брачната половинка му Мария Тереза дел Медико в Рим.
Константин Илиев остава в историята на Варненската опера и българското балетно изкуство със забележителната си танцова техника, атлетизма и артистистичното си майсторство, а проникновените му хореографски прочити на типичен заглавия и истинските му модерни хореографии го подреждат измежду водещите модерни балетни създатели на България.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ