Погроми, чистки, принудителни изселвания - малцинството на алевитите в Турция

Погроми, чистки, насилствени изселвания - малцинството на алевитите в Турция е претърпяло същински геноцид. Показателна е историята на Дерсим - град, който не съществува даже на географските карти. Не и на формалните.

Друго такова място няма в цяла Турция. Дерсим е единствената провинция, която в никакъв случай не е имала и един собствен представител като народен представител в Анкара от името на ръководещата партия на.

, само че образът на тази турска провинция се дефинира най-много от алевитското население. А Дерсим е нейният исторически център, написа в просторен репортаж Райнер Херман от „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ).

Турската страна не признава алевитите като настрана изповедание. Културното и религиозно разнообразие не се вписват в визиите на турските националисти. Затова Дерсим е град, който в очите на формалната власт въобще не трябва да се развива, коментира обявата.

„ Железен пестник “ против алевитите

Дерсим в действителност даже не съществува – не и на формалните карти на Турция. Там попада единствено Тунджели. Както самата провинция в Източния Анадол, по този начин и нейната столица са преименувани от централната власт още през 1936 година. Тунджели в превод значи „ бронзова ръка “, само че в действителност се има поради „ стоманен пестник “.
Редакцията предлага
Тази опасност турската страна осъществя през 1937 и 1938 година, когато са избити хиляди алевити – първо в източните и централни елементи на Дерсим, а по-късно и в западните региони на провинцията. Тогава са избити и всички по-известни фамилни родове на алевитите.

Сайтът „ Кюрдска общественост “ (kurdische-gemeinde.de) приказва в тази връзка за „ отворена рана в груповото схващане на кюрдския народ “. Според това издание избиването на хиляди алевити през 1937 и 1938 година е един от дребното образци за геноцид в света, които в никакъв случай на се били исторически осмисляни и модифицирани, само че е един от многото трагични събития, преживявани от кюрдския народ. Малката и тиха провинция Дерсим заема изключително място в дългата история на потисничеството, гоненията и заличаването на кюрдите, показва още изданието.

Гоненията не са спрели и в този момент, твърди Райнер Херман в обявата си за ФАЦ. Преди няколко години локален политик от прокюрдската Партия за мир и народна власт (BDP) беше задържан, тъй като се беше осмелил да демонтира надписа върху постройката на общината и да размени името Тунджели с Дерсим.

Принудителни изселвания

Почти нищо в града не припомня към този момент за избиването на хиляди алевити. А отвън провинциалната столица раните от предишното си личат по обезлюдяването на района. Някога там е имало многочислени села, накацали едно до друго. През 1960-те години обаче хората стартират всеобщо да се изселват. Най-вече по стопански аргументи те бягат в чужбина, главно към Германия, напомня немският ежедневник. Още по-тежки следи оставя войната сред турската страна и ПКК, засегнала и родината на алевитите.

По това време турската войска изселва наложително над 230 села и опожарява горите в региона. В продължение на десетилетия на хората им е неразрешено да се връщат в региона и даже да посещават гробовете на околните си. А в разгара на войната в средата на 1990-те години към 80 на 100 от селищата в провинцията са били изцяло разрушени.

Кметът-комунист Фатих Мехмет Мачоглу споделя, че едвам 10 на 100 от къщите в региона през днешния ден се населяват. „ Свършено е с тези села. Който един път ги напусне, не се връща в никакъв случай “, споделя той пред ФАЦ.

Фатих Мехмет Мачоглу - кмет на Тунджели

В алевитите са били гонени и избивани като въоръжени бандити и еретици. Още по това време труднодостъпният планински район с дълбоки пропасти се трансформира в цитадела на алевитите, където те необезпокоявано са можели да изповядват религията си. По-нататък ФАЦ изяснява, че алевитството е близо до исляма, само че то се подхранва от най-разнообразни религиозни източници и вярвания – в това число шаманизъм и други практики, съществували едно време в района на Анадола.

Десетки хиляди жертви

Мнозинството алевити приказват езика зазаки, който спада към индоевропейското езиково семейство. Турските управляващи в началото стартират да обитават в периферията на провинция Дерсим мюсюлмани, прогонени от Кавказ или България, а през 1934 година турската страна изселва локалното население на алевитите в седем други провинции в западната част на страната, където е трябвало да бъде асимилирано, се споделя още в обявата на ФАЦ.

В погромите от 1937/38 година са избити 13 800 алевити – това демонстрира формалната държавна статистика на Турция. Историци обаче считат, че същинският брой на жертвите е бил доста по-голям – те приказват за десетки хиляди. Последните огромни погроми против алевитите са осъществени през 1978 година в Чорум и Кахраманмараш, както и през 1993 година в Сивас, Централна Турция, напомня още ФАЦ.