Швейцария, чиста приказка
Поглед към Бил/Биен, езерото Бил и остров Св. Петър
[Biel/Bienne Seeland Tourismus] Някога Джеймс Джойс споделил, че Банхофщрасе в Цюрих е толкоз чиста, че може да си пиеш минестронето напряко от нея. Днес това може би не е тъкмо по този начин, само че в това време всяко изказване за чистотата в Швейцария не е пресилване, както пословичната хубост на природата й не е мит. Може би най-голямото швейцарско знамение е по какъв начин географските, лингвистични, религиозни и политически разделения са образували толкоз хомогенна среда на споделени привички и полезности.
Знаем за Цюрих, Базел и Женева, знаем за Алпите, рьощите, ските и езерата, само че Швейцария е цялостна и с много по-съхранени от туризма места. Такова е регионът на Жура и Трите езера. Намира се сред Базел и Лозана, до границата с Франция. Напълно досатъчни са три дни с трен, кола или двете и е изцяло уместно, даже целесъобразно за деца.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Началната точка е Солотурн . Градът е учреден по времето на император Тиберий, към този момент е на цели 2000 години, има забележителна барокова архитектура и въпреки всичко е най-известен с цифрата 11. Обясненията са всевъзможни: че това е 11-ят кантон на Швейцарската конфедерация. Или че е разграничен на 11 протектората. Или че апостолите са 12, само че единствено 11 от тях живеят в блян към по-добро, а ДНК-то на града е стремежът му към съвършенство. Така или иначеq това число изцяло е обсебило Солотурн. В него има 11 църкви, 11 фонтана, 11 кули, 11 музея, 11 камбани. На градския часовник липсва 12 ч. В някои супермаркети продават кутии с 11 яйца плюс едно сварено. Катедралата на града има три равнища по 11 стъпала и още куп закодирани във въпросното число интериорни елементи. Има и локална пивоварна и бира Öufi, което значи 11, несъмнено.
След като откриете всички единадесетици, идва ред на надалеч по-сладки забележителности: да вземем за пример локалната лешникова торта. Намира се на всички места и във всевъзможни размери, само че се счита, че истинската рецепта се прави в сладкарница Suteria . Видът й е пример на скромността, само че усетът е компактен, изпълващ и запаметяващ се. Представлява два блата от лешниково меренге и щедро наличие на лешников крем. В Солотурн доста почитат и супата си с бяло вино: накратко, задушават се морков и праз в масло, прибавят се равни елементи мощен пилешки бульон и бяло вино, подправя се с неквасена сметана и жълтък, зелен лук най-после, а преди поднасяне купата се запечатва с бутер тесто, което се запича на фурната. Изключително вкусна чорба, изключително за през зимата.
Илюстрация
Площадът в Стария град на Бил/Биен
Увеличаване
Площадът в Стария град на Бил/Биен
[Markus Buehler-Rasom/swiss-image.ch] Смаляване
Следващата спирка е френско-немският Бил . Намира се в полите на планините на Жура, кантонът е Берн. От 1 януари 2005 година формалното име на града е с немското и френското му име - Biel/Bienne. Освен че носи чара на всяко двуезично място, от XIX век това е столицата на швейцарските часовници . Говорим за Rolex, Omega, Swatch, Tissot, Movado и Mikron. Затова тук са доста известни историите по какъв начин един Omega (точно преди 50 години) литнал към Луната, а един Rolex стигнал Матерхорн.
Старият град, непокътнат и недокоснат, наподобява като пощенска картичка, няма листенце, което да не е на мястото си. Бил е съвсем ненаселен до наскоро. Едва от десетина години е станало съвременно и скъпо място за живеене. Това го е трансформирало от архитектурен резерват в цялостен с живот квартал. И тук може да си представим, че в действителност Бил е един промишлен, съвременен, вселенски, млад град, в който всеки трети жител е чужденец .
Също и че с изключение на град на часовниците, това е и град на едно същинско, натрупвано с генерации благосъстояние, и тъкмо като такова - по никакъв метод не се обявява, а се държи под сурдинка. На един от хълмовете ще видите жълтите букви и коронка Rolex. Това е една от първите здания на компанията, която срамежливо се крие зад дърветата. Така, че по нищо да не си проличава, че тук сега се намират едни от най-скъпите жилища в Швейцария.
Сградата на Rolex в Женева
[Shutterstock]
Чистотата и редът в Бил са впечатляващи даже за око, привикнало към този момент няколко дни с тези работи. Оказа се, че съвсем всяка година градът получава големи анонимни дарения. Както и че съвсем всички тук са сигурни, че те идват от фамилията на Rolex. Това ни описаха локалните хора в ресторант St. Gervais, в който всеки ден има прясна риба. А там, с изключение на да се нахраните, може да поиграете и карамбол.
В Бил може да зарежете влакове и коли и да се качите на корабче от Билското езеро, което ще ви води до остров Св. Петър (St. Petersinsel). Единствената постройка на този някогашен остров, през днешния ден полуостров, е манастирът от 12 век, който през днешния ден е трансфорат в хотел. Малък, аскетично-елегентен по швейцарски, доста обичан от младоженци. Островът е населяван основно от кротки крави и овчици. Освен гостите на манастира хотел през нощта на практика няма жива душа. Попитах един от посетителите на градината на хотела дали това не е рисково и дали има защита. Не ме разбра и реши, че това е някаква нескопосана чуждоземска смешка.
Най-голямата забележителност на хотела е стаята, в която е живял Жан-Жак Русо. Твърдят, че е непокътната по този начин, както я е напуснал. Когато написа последната си и незавършена творба Les Rêveries du promeneur solitaire, той обикаля тихия необитаем остров, следи естествения темп и стартира да осъзнава благодатта на мечтанието и нищоделието. С други думи, на науката да не правиш нищо. Но какво ни дава тя, пита се писателят? - Радостта да не ни е нужно нищо отвън нас, да сме приключени и изцяло достатъчи сами по себе си, като самия Бог, дава отговор си философът.
На връщане, още веднъж с корабчето, спирате и през Лигерц (Ligerz). Поредно красиво като фон място, чиито крайбрежия около езерото са покрити с лозя, част от апелацията Трите езера. Често в дребните къщички над тях са притежателите им, които постоянно има какво да шетат по земите си. Преобладаващата част от тях вършат малко количество и с високо качество бутиково вино. Запознахме се с Кристиан Дексл (Christian Dexl), който прави Keller am See. И това са едни от най-хубавите совиньон блан, пино ноар и шасла, които може да опитате. Последното е най-разпространеният бял локален вид. Няма да намерите виното му в магазините и това е задоволителен мотив да вземете бутилка-две за подарък на цена напряко от лозето.
Илюстрация
Къщата на абсента
Увеличаване
Къщата на абсента
Автор: Guillaume Perret Смаляване
Ако ви тегли към нещо по-интересно, може да се уреди и бутилка по-рядък абсент. Ще си го изберете в Къщата на абсента (House of Absinthe de Môtier). Намира се в региона на Вал-де-Травер, кантонът е Ньошател. В Мутие има хубав водопад, там се е разхождал Жан-Жак Русо, забележителност е и финландецът, който си живее и поправя часовници.
Музеят мигновено ще ви придвижи в света на Belle Époque, Art Nouveau, Бодлер, Хемингуей и Тулуз-Лотрек.
Митичното пиво е основано през XIX век от френски доктор във Вал-де-Травер, само че надалеч преди него Artemisia Absenthium е бил считан за повсеместен цяр, който лекувал всичко от алкохолизъм до душевни разстройства.
До огромна степен анасоновото пиво е по-известно със възбраните върху него, а Къщата на абсента се намира освен на мястото, откъдато произлиза, само че и където съумява да оцелее макар тях. В Мутие се основава мрежа от незаконни канали за продажба и разпространяване на абсента. Били толкоз ефикасни, че най-после управляващите подвигат ръце.
Освежителната доза пиво, което ще ви поднесат по всички правила на ритуала с бучка захар и ледена вода, ще ви убедят, че халюцигенните му качества не са истина, само че думите на Оскар Уайлд са: " Абсентът ни кара да виждаме света подобен, какъвто ни се желае ". Може би най-интересната част, която Къщата ще ви предложи, е сами да извършите soufflé glacé с абсент. Точно този десерт е поднесен на Франсоа Митеран, до момента в който е на аудиенция в Ньошател. Десертът провокирал огромен скандал, тъй като годината е 1983, а тогава абсентът към момента е неразрешен и в двете страни.
Шоколадите Camille Bloch
[camillebloch.swiss]
Ако към този момент сте с бутилка абсент и бутилка вино, в реда на нещата е да има и нещо, което да ги съпровожда. В региона се намира Fromagerie des Franches Montagnes . Ще откриете превъзходни сирена, сред които и Tête de Moine. Името на сиренето е по-старо от самата швейцарска конфедерация, учредена през 1291 година, и известно време е било употребявано като средство за разплащане.
Близо сте и до шоколадовата фабрика Chez Camille Bloch, през днешния ден известна в света със своите Ragusa и Torino. В момента е ръководена от третото потомство притежатели. Към фабриката има впечатляващ интерактивен музей, който през шоколада споделя една фамилна сага и международната история от 1929 година насам. Страхотно детско и освен детско прекарване, в което по едно и също време научавате и пробвате или си вършиме сами шоколад или фотография върху алена Vespa на фона на Рим.
В музея има магазин с всички артикули на Camille Bloch. По-евтино от тук няма да ги откриете, а и евентуално тук за първи и финален път ще се сетите за тази дума. Фабриката се намира напълно покрай спирка Courtelary, от която влакът ще пристигна напълно в точния момент, с цел да ви води към женевското летище.
[Biel/Bienne Seeland Tourismus] Някога Джеймс Джойс споделил, че Банхофщрасе в Цюрих е толкоз чиста, че може да си пиеш минестронето напряко от нея. Днес това може би не е тъкмо по този начин, само че в това време всяко изказване за чистотата в Швейцария не е пресилване, както пословичната хубост на природата й не е мит. Може би най-голямото швейцарско знамение е по какъв начин географските, лингвистични, религиозни и политически разделения са образували толкоз хомогенна среда на споделени привички и полезности.
Знаем за Цюрих, Базел и Женева, знаем за Алпите, рьощите, ските и езерата, само че Швейцария е цялостна и с много по-съхранени от туризма места. Такова е регионът на Жура и Трите езера. Намира се сред Базел и Лозана, до границата с Франция. Напълно досатъчни са три дни с трен, кола или двете и е изцяло уместно, даже целесъобразно за деца.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Началната точка е Солотурн . Градът е учреден по времето на император Тиберий, към този момент е на цели 2000 години, има забележителна барокова архитектура и въпреки всичко е най-известен с цифрата 11. Обясненията са всевъзможни: че това е 11-ят кантон на Швейцарската конфедерация. Или че е разграничен на 11 протектората. Или че апостолите са 12, само че единствено 11 от тях живеят в блян към по-добро, а ДНК-то на града е стремежът му към съвършенство. Така или иначеq това число изцяло е обсебило Солотурн. В него има 11 църкви, 11 фонтана, 11 кули, 11 музея, 11 камбани. На градския часовник липсва 12 ч. В някои супермаркети продават кутии с 11 яйца плюс едно сварено. Катедралата на града има три равнища по 11 стъпала и още куп закодирани във въпросното число интериорни елементи. Има и локална пивоварна и бира Öufi, което значи 11, несъмнено.
След като откриете всички единадесетици, идва ред на надалеч по-сладки забележителности: да вземем за пример локалната лешникова торта. Намира се на всички места и във всевъзможни размери, само че се счита, че истинската рецепта се прави в сладкарница Suteria . Видът й е пример на скромността, само че усетът е компактен, изпълващ и запаметяващ се. Представлява два блата от лешниково меренге и щедро наличие на лешников крем. В Солотурн доста почитат и супата си с бяло вино: накратко, задушават се морков и праз в масло, прибавят се равни елементи мощен пилешки бульон и бяло вино, подправя се с неквасена сметана и жълтък, зелен лук най-после, а преди поднасяне купата се запечатва с бутер тесто, което се запича на фурната. Изключително вкусна чорба, изключително за през зимата.
Илюстрация
Площадът в Стария град на Бил/Биен
Увеличаване
Площадът в Стария град на Бил/Биен
[Markus Buehler-Rasom/swiss-image.ch] Смаляване
Следващата спирка е френско-немският Бил . Намира се в полите на планините на Жура, кантонът е Берн. От 1 януари 2005 година формалното име на града е с немското и френското му име - Biel/Bienne. Освен че носи чара на всяко двуезично място, от XIX век това е столицата на швейцарските часовници . Говорим за Rolex, Omega, Swatch, Tissot, Movado и Mikron. Затова тук са доста известни историите по какъв начин един Omega (точно преди 50 години) литнал към Луната, а един Rolex стигнал Матерхорн.
Старият град, непокътнат и недокоснат, наподобява като пощенска картичка, няма листенце, което да не е на мястото си. Бил е съвсем ненаселен до наскоро. Едва от десетина години е станало съвременно и скъпо място за живеене. Това го е трансформирало от архитектурен резерват в цялостен с живот квартал. И тук може да си представим, че в действителност Бил е един промишлен, съвременен, вселенски, млад град, в който всеки трети жител е чужденец .
Също и че с изключение на град на часовниците, това е и град на едно същинско, натрупвано с генерации благосъстояние, и тъкмо като такова - по никакъв метод не се обявява, а се държи под сурдинка. На един от хълмовете ще видите жълтите букви и коронка Rolex. Това е една от първите здания на компанията, която срамежливо се крие зад дърветата. Така, че по нищо да не си проличава, че тук сега се намират едни от най-скъпите жилища в Швейцария.
Сградата на Rolex в Женева
[Shutterstock]
Чистотата и редът в Бил са впечатляващи даже за око, привикнало към този момент няколко дни с тези работи. Оказа се, че съвсем всяка година градът получава големи анонимни дарения. Както и че съвсем всички тук са сигурни, че те идват от фамилията на Rolex. Това ни описаха локалните хора в ресторант St. Gervais, в който всеки ден има прясна риба. А там, с изключение на да се нахраните, може да поиграете и карамбол.
В Бил може да зарежете влакове и коли и да се качите на корабче от Билското езеро, което ще ви води до остров Св. Петър (St. Petersinsel). Единствената постройка на този някогашен остров, през днешния ден полуостров, е манастирът от 12 век, който през днешния ден е трансфорат в хотел. Малък, аскетично-елегентен по швейцарски, доста обичан от младоженци. Островът е населяван основно от кротки крави и овчици. Освен гостите на манастира хотел през нощта на практика няма жива душа. Попитах един от посетителите на градината на хотела дали това не е рисково и дали има защита. Не ме разбра и реши, че това е някаква нескопосана чуждоземска смешка.
Най-голямата забележителност на хотела е стаята, в която е живял Жан-Жак Русо. Твърдят, че е непокътната по този начин, както я е напуснал. Когато написа последната си и незавършена творба Les Rêveries du promeneur solitaire, той обикаля тихия необитаем остров, следи естествения темп и стартира да осъзнава благодатта на мечтанието и нищоделието. С други думи, на науката да не правиш нищо. Но какво ни дава тя, пита се писателят? - Радостта да не ни е нужно нищо отвън нас, да сме приключени и изцяло достатъчи сами по себе си, като самия Бог, дава отговор си философът.
На връщане, още веднъж с корабчето, спирате и през Лигерц (Ligerz). Поредно красиво като фон място, чиито крайбрежия около езерото са покрити с лозя, част от апелацията Трите езера. Често в дребните къщички над тях са притежателите им, които постоянно има какво да шетат по земите си. Преобладаващата част от тях вършат малко количество и с високо качество бутиково вино. Запознахме се с Кристиан Дексл (Christian Dexl), който прави Keller am See. И това са едни от най-хубавите совиньон блан, пино ноар и шасла, които може да опитате. Последното е най-разпространеният бял локален вид. Няма да намерите виното му в магазините и това е задоволителен мотив да вземете бутилка-две за подарък на цена напряко от лозето.
Илюстрация
Къщата на абсента
Увеличаване
Къщата на абсента
Автор: Guillaume Perret Смаляване
Ако ви тегли към нещо по-интересно, може да се уреди и бутилка по-рядък абсент. Ще си го изберете в Къщата на абсента (House of Absinthe de Môtier). Намира се в региона на Вал-де-Травер, кантонът е Ньошател. В Мутие има хубав водопад, там се е разхождал Жан-Жак Русо, забележителност е и финландецът, който си живее и поправя часовници.
Музеят мигновено ще ви придвижи в света на Belle Époque, Art Nouveau, Бодлер, Хемингуей и Тулуз-Лотрек.
Митичното пиво е основано през XIX век от френски доктор във Вал-де-Травер, само че надалеч преди него Artemisia Absenthium е бил считан за повсеместен цяр, който лекувал всичко от алкохолизъм до душевни разстройства.
До огромна степен анасоновото пиво е по-известно със възбраните върху него, а Къщата на абсента се намира освен на мястото, откъдато произлиза, само че и където съумява да оцелее макар тях. В Мутие се основава мрежа от незаконни канали за продажба и разпространяване на абсента. Били толкоз ефикасни, че най-после управляващите подвигат ръце.
Освежителната доза пиво, което ще ви поднесат по всички правила на ритуала с бучка захар и ледена вода, ще ви убедят, че халюцигенните му качества не са истина, само че думите на Оскар Уайлд са: " Абсентът ни кара да виждаме света подобен, какъвто ни се желае ". Може би най-интересната част, която Къщата ще ви предложи, е сами да извършите soufflé glacé с абсент. Точно този десерт е поднесен на Франсоа Митеран, до момента в който е на аудиенция в Ньошател. Десертът провокирал огромен скандал, тъй като годината е 1983, а тогава абсентът към момента е неразрешен и в двете страни.
Шоколадите Camille Bloch
[camillebloch.swiss]
Ако към този момент сте с бутилка абсент и бутилка вино, в реда на нещата е да има и нещо, което да ги съпровожда. В региона се намира Fromagerie des Franches Montagnes . Ще откриете превъзходни сирена, сред които и Tête de Moine. Името на сиренето е по-старо от самата швейцарска конфедерация, учредена през 1291 година, и известно време е било употребявано като средство за разплащане.
Близо сте и до шоколадовата фабрика Chez Camille Bloch, през днешния ден известна в света със своите Ragusa и Torino. В момента е ръководена от третото потомство притежатели. Към фабриката има впечатляващ интерактивен музей, който през шоколада споделя една фамилна сага и международната история от 1929 година насам. Страхотно детско и освен детско прекарване, в което по едно и също време научавате и пробвате или си вършиме сами шоколад или фотография върху алена Vespa на фона на Рим.
В музея има магазин с всички артикули на Camille Bloch. По-евтино от тук няма да ги откриете, а и евентуално тук за първи и финален път ще се сетите за тази дума. Фабриката се намира напълно покрай спирка Courtelary, от която влакът ще пристигна напълно в точния момент, с цел да ви води към женевското летище.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ