Кръстиха 375-годишен чинар на самоук поет
Поетът и търговец Хюсеин Авни Деде продава свои стихосбирки и разнообразни антики под вековния чинар на входа на Пазара на книжарите в Беязит, до Капалъ чаршия, в Истанбул, в продължение на 58 години.
Роден през 1954 година в квартал Фатих, Хюсеин Авни Деде стартира да продава книги и антики с татко си на 10-годишна възраст под 375-годишния чинар.
Деде се трансформира в един от знаците на площад Беязът. Хюсеин, който е стихотворец като татко си Дурмуш Деде, към момента изкарва прехраната си по същия метод.
В рамките на план „ вековно дърво “, Голяма община Истанбул, дефинира чинара, под който Хюсеин Авни Деде продава, като историческо дърво. Също по този начин чинарът (Platanus orientalis) към този момент ще носи името на Хюсейн Авни Деде.
Поетът описа своята история: „ Обикновено продавам личните си стихосбирки, колекционерски предмети и разнообразни предмети тук. Цял живот непрестанно съм на това място. Дойдох тук за първи път през 1964 година и продавах книгите на татко ми.
Тук съм всекидневно от ученическите си години. Прекарах детството си тук. Свързан съм прочувствено с това място. Тук съм от 10-годишен и в този момент съм на 68 години. Под този чинар съм от 58 години. ”
Деде добави: „ Стоим един до друг с този чинар, той ме защищава от дъжда. Не употребявам шапка или чадър... Обикновено заставам под него, без значение дали вали сняг или дъжд. Черпя дух и страст от този чинар.
Когато излезе моята 5-та книга, тук на дървото имаше табела с надпис „ Единственият захарен чинар ". Заради тази табела тук дадоха пощенски код. Аз одобрявах писма и телеграми които идваха тук. Това бяха писма до продавачи на чай, на гевреци и други търговци на сергии, които работеха в близост и нямаха непрекъснат адрес. Пощенските колета идваха при мен и аз им ги раздавах. Наричахме ги „ Писма от чинара ". Това дърво служеше и като пощенски клон.
„ Много се зарадвах, когато видях, че моето име е обещано на този чинар, до момента в който съм жив. Не съм подавал молба да това до кметството, само че всеки ми споделяше: „ Тук ще ти повдигнат статуята един ден. ти си признака на това място “, заключи Деде.
Роден през 1954 година в квартал Фатих, Хюсеин Авни Деде стартира да продава книги и антики с татко си на 10-годишна възраст под 375-годишния чинар.
Деде се трансформира в един от знаците на площад Беязът. Хюсеин, който е стихотворец като татко си Дурмуш Деде, към момента изкарва прехраната си по същия метод.
В рамките на план „ вековно дърво “, Голяма община Истанбул, дефинира чинара, под който Хюсеин Авни Деде продава, като историческо дърво. Също по този начин чинарът (Platanus orientalis) към този момент ще носи името на Хюсейн Авни Деде.
Поетът описа своята история: „ Обикновено продавам личните си стихосбирки, колекционерски предмети и разнообразни предмети тук. Цял живот непрестанно съм на това място. Дойдох тук за първи път през 1964 година и продавах книгите на татко ми.
Тук съм всекидневно от ученическите си години. Прекарах детството си тук. Свързан съм прочувствено с това място. Тук съм от 10-годишен и в този момент съм на 68 години. Под този чинар съм от 58 години. ”
Деде добави: „ Стоим един до друг с този чинар, той ме защищава от дъжда. Не употребявам шапка или чадър... Обикновено заставам под него, без значение дали вали сняг или дъжд. Черпя дух и страст от този чинар.
Когато излезе моята 5-та книга, тук на дървото имаше табела с надпис „ Единственият захарен чинар ". Заради тази табела тук дадоха пощенски код. Аз одобрявах писма и телеграми които идваха тук. Това бяха писма до продавачи на чай, на гевреци и други търговци на сергии, които работеха в близост и нямаха непрекъснат адрес. Пощенските колета идваха при мен и аз им ги раздавах. Наричахме ги „ Писма от чинара ". Това дърво служеше и като пощенски клон.
„ Много се зарадвах, когато видях, че моето име е обещано на този чинар, до момента в който съм жив. Не съм подавал молба да това до кметството, само че всеки ми споделяше: „ Тук ще ти повдигнат статуята един ден. ти си признака на това място “, заключи Деде.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ